РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Благоевград, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20231200900030 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Ищец в настоящото производство е „Ю Б“ АД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление гр. С, район „В“, „О п“ №, представлявано от Д. Б. Ш и П.Н.Д
Претенциите са насочени срещу А. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б, ж. к.
„Е“, бл., вх. „“, ет., ап. .
В исковата молба се твърди, че лицето Д.А. А. е ползвало банков кредит
съгласно сключен с банката договор за кредит № ***, с разрешен размер на
кредита от 40 000 лева и срок на ползване и погасяване до 10.02.2027 г., като
по кредита е бил договорен преференциален лихвен процент в размер на 7,5.
По кредита, като солидарен длъжник, се задължил ответникът А. С. Т.. На
10.02.2021 г. било преустановено плащането на дължимите по кредита вноски
за главница, а на 10.03.2021 г. - и за лихва, като длъжниците по договора за
кредит изпаднали в забава. Формирано било просрочие на дължимите по
кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава за главницата -
10.02.2021 г., и за лихвата, считано от 10.03.2021 г. С оглед на формираното
просрочие, банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
20.09.2021 г., с връчена покана до длъжника Д. А. А.. Съдлъжникът по
кредита А. Т. бил уведомен за предсрочната изискуемост с връчена до него
покана на 11.10.2021 г. С поканите били дадени срок и възможност на
длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.
Доброволно изпълнение на задължението обаче не последвало. Задълженията
1
по договора за кредит били в общ размер на 41 703,59 лв., от които: а/
предсрочно изискуема главница в размер на 36 019,79 лв., дължима за
периода 10.02.2021 г. - 06.10.2021 г., б/ възнаградителна лихва в размер на
4897,42 лв., дължима за периода 10.03.2021 г. - 06.10.2021 г., в/ мораторна
лихва в размер на 640,88 лв., дължима за периода 10.03.2021 г. - 06.10.2021 г.,
и г/ такси и разноски в размер на 145,50 лв., дължими за периода 12.02.2021 г.
- 06.10.2021 г. Последните включвали следните суми: 4 лева, начислени на
12.02.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на негативните
последици по потребителския кредит и при забава от 2 до 30 дни; 3,50 лв.,
начислени на 10.03.2021 г. и представляващи месечна такса за обслужване на
разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит; 4 лева,
начислени на 11.03.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на
негативните последици по потребителския кредит и при забава от 30 до 60
дни; 3,50 лв., начислени на 10.04.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит; 7
лева, начислени на 13.04.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на
негативните последици по потребителския кредит и при забава от 61 до 90
дни; 3,50 лева, начислени на 10.05.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит; 7
лева, начислени на 11.05.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на
негативните последици по потребителския кредит и при забава от 91 до 120
дни; 3,50 лв., начислени на 10.06.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
3,50 лв., начислени на 10.07.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
3,50 лв., начислени на 10.08.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
3,50 лв., начислени на 10.09.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
15 лева, начислени на 06.10.2021 г. и представляващи такса за ограничаване
на негативните последици по потребителския кредит и при забава над 181
дни; 60 лева, представляващи адвокатски хонорар за изготвяне на покана за
доброволно изпълнение; и 24 лева, представляващи разноски за връчване на
покана по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за кредит,
кредитополучателят се задължил да заплаща горепосочените такси и
съобразно определените размери в тарифата за таксите на банката. Размерът
на таксата за обслужване на разплащателната сметка по кредита бил посочен
на стр. 4 от тарифата. Размерът на таксата за ограничаване на негативните
последици при просрочие по кредита бил посочен на стр. 32 от тарифата.
Таксата, представляваща сторените разноски за изготвяне и връчване на
покана за доброволно изпълнение по кредита, с която била обявена
предсрочната изискуемост по същия, се дължала съобразно чл. 14 от договора
и с оглед на необходимостта от изрично уведомяване на длъжника, за да е
надлежно обявена предсрочната изискуемост по договора за кредит.
2
Посочените суми се претендират от банката като изцяло и предсрочно
изискуеми. Вземанията били предсрочно изискуеми, считано от 20.09.2021 г. -
датата на връчване на поканата до длъжника Д А. С настоящата искова молба
банката се позовава на предсрочната изискуемост по кредита и изрично
изразява воля за обявяване на вземанията по договора за кредит за изцяло и
предсрочно изискуеми. Моли се за осъждане на ответника да заплати на
ищеца претендираните парични суми, заедно със законната лихва за забава,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло исковата молба - както по основание, така и по
размер. Оспорва, че се е задължил като солидарен длъжник по договор за
кредит № FL987956 от 10.05.2019 г. Оспорва, че в качеството на
кредитополучател реално му е предадена в заем сумата по процесния договор
за кредит. Оспорва, че на 10.02.2021 г. е било преустановено плащането на
дължимите по кредита вноски за главница, а на 10.03.2021 г. - и за лихва.
Оспорва, че са били налице основанията банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Оспорва, че банката е упражнила надлежно правото си
да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. Оспорва, че
длъжникът Д. А. е уведомен за предсрочната изискуемост. Оспорва, че самият
той също е надлежно уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита, в т. ч. и посредством направеното изявление с
исковата молба. Оспорва исковата претенция и по размер, като твърди, че
сумата от 41 703,59 лв. е неоснователно претендирана. Оспорва размера на
претендираната главница, на претендираните законна и мораторна лихви,
както и на претендираните такси и разноски. Счита, че тези суми са
неоснователно завишени и не съответстват на действителния размер на дълга.
Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, тъй като счита, че при изготвяне и подписване на
същия не са били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Прави възражение за нищожност, на
основание чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 3, ал. 1-10, чл. 7, ал. 2 и 7, и чл.
20, ал. 2-4 от договора, като неравноправни. Прави възражение за нищожност
по чл. 26 от ЗЗДог, тъй като твърди, че при подписване на договора липсвало
съгласие, а именно - от негова страна не е имало намерение за обвързване
като кредитополучател, както и липсвало основание, а именно - не са му
предоставени пари в заем. Моли за отхвърляне на исковата молба и
присъждане на сторените от него съдебни разноски.
Впоследствие ищецът уточни, че ответникът се е задължил по процесния
договор за кредит като кредитополучател, наравно с Д А А, и в този смисъл се
явява съкредитополучател.
Ответникът заяви, че не поддържа възражението, че при договора за кредит,
допълнителните споразумения и останалите документи, свързани с тях, не е
спазено изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не поддържа и възраженията,
свързани с неспазване на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
3
Събраха се писмени доказателства. Разпита се свидетел. Прие се заключение
на вещо лице.
Исковете са редовни и допустими, поради което подлежат на разглеждане по
същество.
Претенциите се основават на чл. 430 от ТЗ. Възраженията пък са базирани на
нормите на чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, чл. 146 от
ЗЗП и чл. 26 от ЗЗДог.
Анализът на приобщената доказателствена съвкупност води до извод за
неоснователност на предявените искове.
В хода на настоящото съдебно производство ищецът не установи и не доказа,
че ответникът има качеството на кредитополучател по процесния договор за
кредит. Това следва от анализа на съдържанието на уговорените в писмения
договор права и задължения на страните по него, както и на съществените
уговорки в договора, в т. ч. реалното предаване и преминаването на парите
само в патримониума на кредитополучателя Д А, както и на събраните по
делото други доказателства, включително заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля. Видно от съдържанието на договора, отпуснатият
от банката кредит е усвоен изцяло и само от кредитополучателя Д А, като
голяма част от средствата са предназначени за погасяване на лични негови
задължения към други кредитори. Същото се установява и от заключението
на вещото лице. От показанията на свидетеля се потвърждава фактът, че
средствата по отпуснатия кредит са усвоени и разходвани изцяло от
кредитополучателя Д А. Съобразно записаното в чл. 8, ал. 1 от договора,
очакването на банката е именно А. да прави погасителните вноски. В
титулната част на договора, Т. и А. са посочени, за краткост, като
кредитополучатели. Според чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на
кредитополучателя кредит в определения размер, а кредитополучателят се
задължава да върне ползвания кредит при условията на договора. От
цялостното съдържание на последния, преценено и с оглед на останалите
събрани по настоящото дело доказателства, следва, че намерението и волята
на страните, както и преследваната от тях цел, са били ответникът А. Т. да
обезпечи дълга на реалния кредитополучател Д. А, а не да отговаря наред с
него за ежемесечното му изпълнение. Независимо в какво качество едно лице
е посочено като страна по даден договор, важно е съдържанието, което се
включва в това понятие, и е необходимо да се тълкува волята на сключилите
сделката. От показанията на разпитания свидетел безпротиворечиво се
установява, че кредитът е бил предназначен за А, а Т. единствено се е
подписал, за да осигури отпускането му, тъй като първият не е разполагал с
достатъчно доходи. Никъде в договорните клаузи ответникът не е споменат
като правоимащ да получи кредитната сума, нито пък е споменат като
длъжник, който трябва да я върне. Буквално е записано, че правоимащ и
отговарящ за задължението е кредитополучателят, а не кредитополучателите.
Навсякъде в договора за кредит, като длъжник фигурира кредитополучателят.
4
Кредитополучателят Д. А е и този, който е получил сумата по кредита по
открита за това на негово име разплащателна сметка и парите са били
използвани за погасяване на други негови стари задължения. А. Т. не е
придобил собственост върху парите от кредита, за да има качеството на
кредитополучател и задължение за връщането му, като тук следва да се има
предвид и характерът на договора за кредит, а именно, по дефиниция от чл.
430, ал. 1 вр. ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е възмезден, като срещу
задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, кредитополучателят се задължава не само да
ползва и да върне отпуснатата сума съобразно уговореното в договора, но и
да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Съдържанието на
процесния договор сочи на идея за обезпечаване на кредитора чрез
поръчителстване на едно лице за връщане на сумите по договора, а не за
задължаване от страна на ответника Т. той да бъде съполучател на кредита. В
този смисъл ищецът не доказа, че ответникът дължи връщане на
претендираните в настоящото производство суми в качеството му на
кредитополучател по договора за банков кредит. В настоящия случай не се
установи на А. Т. да е отпуснат кредит по реда на чл. 430, ал. 1 от ТЗ или
кредит под формата на заем по реда на чл. 9 от ЗПК. Да се „отпусне“ кредит
или да се „предостави кредит под формата на заем“ по смисъла на посочените
разпоредби от ТЗ и ЗПК, несъмнено означава, че сумата, описана в договора,
следва да се предостави от банката във фактическа власт на
кредитополучателя, за да разполага той с нея и да я използва за целта,
описана в договора. Целта е елемент от задължителното съдържание на
договора за кредит според чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Предоставянето във
фактическа власт според уговорките в договора се осъществява чрез
превеждането на паричната сума по банкова сметка на кредитополучателя.
Съгласно процесния договор, сумата от 40 000 лева се предоставя по
конкретна банкова сметка, чийто титуляр е кредитополучателят Д А, като
това е изрично посочено в договора. Лицето, вписано като втори
кредитополучател, не е титуляр на сметката, по която е отпуснат кредитът, и
не може да извършва каквито и да било действия на разпореждане със суми,
налични по чужда банкова сметка. Разпореждането може да се извърши
единствено от титуляра на сметката. Така е според чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба
№ 3 на БНБ. Платежната сметка е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни
операции. Плащане от платежни сметки може да се извършва само по
нареждане или с предварително съгласие на титуляра, до размера и при
условията, поставени от последния. В случая сметката, по която е усвоен
кредитът, е лична на кредитополучателя Д А, не е водена на името на двамата
и не е съвместна с ответника А. Т., с оглед на което не може да се направи
извод, че кредитът е предоставен и на Т.. Следва да се има предвид и фактът,
че целта на договора е била да се посрещнат текущи нужди, както е посочено
в чл. 1, ал. 1. Данни за конкретните текущи нужди, за покриването на които се
5
отпуска кредитът, се съдържат в чл. 2, ал. 3. Кредитът основно е
предназначен, за да погаси предсрочно личните финансови задължения на Д
А по три договора: за лизинг, потребителски кредит и овърдрафт. От
заключението по счетоводната експертиза се установи, че целта на договора е
изпълнена, основната част от сумата е изразходвана по предназначение,
според уговорената цел, и парите действително са преведени за погасяването
на личните задължения на кредитополучателя Д.А. Останалата част от
отпуснатия кредит е била използвана лично от А, като титуляр на сметката,
по която е отпуснат кредитът, за ремонт на жилището му, което се изясни от
показанията на свидетеля, който лично е теглил пари и е предавал сумите на
А.. От същите свидетелски показания се установи още, че Т. е подписал
договора за кредит единствено защото към онзи момент неговата дъщеря и
Д.А са съжителствали заедно и на А. не са достигали доходи, за да му бъде
отпуснат такъв кредит. След като на самия ответник не е бил предоставен
кредит, не би могло обосновано да се приеме, че в негова тежест е
възникнало насрещно задължение да го върне заедно с лихвите. Договорът е
двустранен и след като банката не е отпускала кредит на Т., той няма
насрещно задължение. Идеята за включването на ответника като участник в
кредитното правоотношение е била той да участва като поръчител, който да
гарантира пред кредитора за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя. Основен принцип в гражданския процес е
диспозитивното начало. Според чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. По
настоящото дело ищецът претендира отговорността на ответника Т. да бъде
ангажирана именно и само в качеството на съкредитополучател. Такава
отговорност обаче, както вече многократно се изтъкна, не е възниквала, тъй
като на Т. кредит не е предоставян. Следва да се открои и обстоятелството, че
между двете лица, посочени като съкредитополучатели в текста на договора,
не съществува връзка, подобна на съпружеската, и от предоставянето на
сумата на едното лице за текущи нужди не възниква, по силата на закона,
солидарно задължение за другото лице, каквато отговорност, например,
възниква по силата на чл. 32, ал. 2 от СК за единия съпруг досежно
задълженията, поети от другия за задоволяване на нужди на семейството.
За определяне на лимита на отговорността на лицата по договора, е
необходимо да се изследва тяхната функция в кредитното правоотношение,
като основното за поръчителя е, че той отговаря за чужд дълг, а съдлъжникът,
наричан още „съкредитоискател“ или „съкредитополучател“, отговоря за свой
собствен дълг. Оттук законът определя съществените различия между тези
две фигури. За реализиране на отговорността по договора срещу поръчителя,
кредиторът има кратък 6-месечен срок след изпадането в забава на главния
длъжник, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗДог. Ако този 6-месечен срок бъде
пропуснат, отговорността на поръчителя отпада. При съдлъжникът обаче
няма такъв срок-привилегия и той ще отговаря наравно с другия длъжник,
като са приложими общите правила за давността по ЗЗДог. Поръчителят може
6
да търси обратно от длъжника изцяло това, което е платил към кредитора,
докато съдлъжникът може да търси само пропорционално, т. е. до размера,
надвишаващ неговата част от задължението, в случай че е платил цялото. С
оглед на приетите по делото доказателства, в конкретния случай съдът
приема, че ответникът има качеството именно на поръчител, а не на
съдлъжник /съкредитополучател/ и за него важат правилата и разпоредбите за
поръчителството. Преценката, дали по отношение на ответника се прилагат
правилата относно солидарните задължения, предвидени в чл. 121 и следв. от
ЗЗДог, или правилата, относими към поръчителя - чл. 138 от ЗЗДог, следва да
се извърши въз основа на действителната воля на страните при сключване на
договора. Това е така, понеже както солидарните длъжници, поели по силата
на договор или по силата на закон общо задължение, така и поръчителят и
главният длъжник, от друга страна, отговарят солидарно /чл. 141, ал. 1 от
ЗЗДог/. При тълкуване на действителната воля на страните по процесния
договор съгласно чл. 20 от ЗЗДог, следва да се изхожда от това дали
„кредитополучателят“, като какъвто е посочен ответникът Т., е поел
задължението като свое, или е обезпечил чуждо вземане /Решение № 24 от
03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева/. Начинът, по който е уговорено задължението на ответника,
води до извода, че той отговаря солидарно с главния длъжник, но при
условията на чл. 138 и следв. от ЗЗДог, или в конкретния случай Т. се е
задължил в качеството на поръчител /в такъв смисъл са и Решение № 213 от
06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, Решение № 654 от 08.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г.,
II о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова, Решение № 161 от 10.03.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 47/2005 г., II гр. о., докладчик председателят Милена
Жабинска, и др./. След като ответникът е поел задължение да обезпечи чуждо
задължение /на А./ като поръчител, се активира разпоредбата на чл. 147, ал. 1
от ЗЗДог. Съгласно същата, поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и
за него съдът следи служебно /т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Тотка Калчева/. Оттук следва, че за да се ангажира
отговорността на ответника, е трябвало банката да предяви иск срещу главния
длъжник в указания в чл. 147, ал. 1 от ЗЗДог шестмесечен срок. В настоящото
производство се установи, че вземанията на ищеца са станали изискуеми в
края на 2021 г., когато кредитът е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем
поради допуснатите просрочия и кредитополучателят е бил уведомен за това.
Шестмесечният срок за предявяване на вземанията е изтекъл в средата на
2022 г. Няма данни банката да е предприела действия за събиране на
вземанията си в рамките на този период. Исковата молба по настоящото дело
е депозирана едва на 10.02.2023 г., т. е. след изтичането на 6-месечния срок по
чл. 147 от ЗЗДог, което води до извод, че исковете, предявени срещу
7
ответника, са изцяло неоснователни и отговорността на същия като
поръчител се е погасила още в средата на 2022 г. В този смисъл е и
постановеното Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2019 г., ОСГТК, докладчици съдия Любка Андонова и съдия Петя
Хорозова, с което е прието, че при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗДог започва да тече от
настъпването на изискуемостта на целия дълг, без значение дали същата е
предсрочно обявена. С оглед на изложените съображения, ответникът Т. няма
непогасено към ищеца свое задължение, тъй като с изтичането на срока по чл.
147 от ЗЗДог, неговата отговорност като поръчител се е погасила.
Исковете се оказаха неоснователни и подлежат на отхвърляне.
На ответника се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Ю. Б.“ АД, ЕИК, седалище и адрес на
управление гр. С, район „В“, „О п“ №, представлявано от Д Б Ш и П Н Д,
срещу А. С. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б, ж. к. „Е“, бл. вх. „“, ет., ап., за
присъждане на сумата от 41 703,59 лв. /четиридесет и една хиляди
седемстотин и три лева и петдесет и девет стотинки/, дължима от Т. като
съкредитополучател по договор за потребителски кредит № FL987956 от
10.05.2019 г., от която: а/ предсрочно изискуема главница в размер на 36
019,79 лв., дължима за периода 10.02.2021 г. - 06.10.2021 г., б/
възнаградителна лихва в размер на 4897,42 лв., дължима за периода
10.03.2021 г. - 06.10.2021 г., в/ мораторна лихва в размер на 640,88 лв.,
дължима за периода 10.03.2021 г. - 06.10.2021 г., и г/ такси и разноски в
размер на 145,50 лв., дължими за периода 12.02.2021 г. - 06.10.2021 г. и
включващи следните суми: 4 лева, начислени на 12.02.2021 г. и
представляващи такса за ограничаване на негативните последици по
потребителския кредит и при забава от 2 до 30 дни; 3,50 лв., начислени на
10.03.2021 г. и представляващи месечна такса за обслужване на
разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит; 4 лева,
начислени на 11.03.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на
негативните последици по потребителския кредит и при забава от 30 до 60
дни; 3,50 лв., начислени на 10.04.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит; 7
лева, начислени на 13.04.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на
негативните последици по потребителския кредит и при забава от 61 до 90
дни; 3,50 лева, начислени на 10.05.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит; 7
лева, начислени на 11.05.2021 г. и представляващи такса за ограничаване на
8
негативните последици по потребителския кредит и при забава от 91 до 120
дни; 3,50 лв., начислени на 10.06.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
3,50 лв., начислени на 10.07.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
3,50 лв., начислени на 10.08.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
3,50 лв., начислени на 10.09.2021 г. и представляващи месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит;
15 лева, начислени на 06.10.2021 г. и представляващи такса за ограничаване
на негативните последици по потребителския кредит и при забава над 181
дни; 60 лева, представляващи адвокатски хонорар за изготвяне на покана за
доброволно изпълнение; и 24 лева, представляващи разноски за връчване на
покана по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, заедно със законната лихва за забава, считано
от подаването на исковата молба в съда - 10.02.2023 г., до окончателното
заплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Ю Б“ АД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, район „В“,
„О п №, представлявано от Д Б Ш и П Н Д, да заплати на А. С. Т., ЕГН
**********, адрес гр. Б, ж. к. „Е“, бл., вх. „“, ет., ап., направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение - 4050 /четири хиляди и петдесет/
лева.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящото решение,
което може да бъде обжалвано от банката в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9