№ 8125
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20251110106658 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 38136/04.02.2025 г. на „ИНВЕСТ
ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу А. П. Б. за:
1) сумата 648 лв., представляваща вземане по запис на заповед от
29.01.2019 г.;
2) сумата 406, 29 лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2019 г. – 31.01.2025 г.
Към заявлението е приложен запис на заповед от 29.01.2019 г., издаден от
А. П. Б. в полза на „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, правата по който са прехвърлени
в полза на „ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД с джиро от 11.11.2021
г.
Видно от записа на заповед, върху същия е направено отбелязване за
издаден изпълнителен лист от 09.05.2024 г. в полза на „ИНВЕСТ ФИНАНС
ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД за: сумата 648 лв. + 331, 20 лв. + 25 лв. + 600 лв., с
оглед на което е извършена служебна справка, от която се установява
следното:
По заявление с вх. № 122466/12.04.2024 г. на „ИНВЕСТ ФИНАНС ЕНД
БРОКЕРС“ ЕООД е образувано ч.гр.д. № 22417/2024 на СРС, ГО, 45 състав.
Издадена е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 14118/09.05.2024 г.
за:
сумата 648 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от
12.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 331,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2019
г. – 01.04.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в
1
размер на 600 лв.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: вземане
по запис на заповед, издадена на 29.01.2019 г. от издателя А. П. Б. в полза на
поемателя „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, платима на предявяване и предявена за
плащане на 16.07.2019 г., като 11.11.2021 г. е джиросана в полза на „ИНВЕСТ
ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД.
Издаден е изпълнителен лист № 11019/09.05.2024 г. за посочените суми.
С разпореждане от 26.07.2024 г. по горепосоченото дело съдът е
констатирал, че държавната такса не е постъпила по сметка на съда, като е дал
указания за внасянето й в едноседмичен срок.
С разпореждане от 10.09.2024 г. е разпоредено внасяне на делото в архив,
както и че „не се издава ИЛ в полза на заявителя“ – какъвто вече е бил
издаден, видно от извършената служебна справка по делото в ЕИСС.
С молба от 04.11.2024 г. заявителят е поискал връщане на оригинала на
записа на заповед.
С разпореждане от 11.11.2024 г. съдът е уважил молбата.
Няма акт на съда по ч.гр.д. № 22417/2024 на СРС, ГО, 45 състав за
обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и издадения
изпълнителен лист, каквито са налични в електронната папка по делото в
ЕИСС. При липсата на определение за обезсилване, което да е влязло в сила,
не е допустимо в последващо производство, каквото се явява настоящото,
заявителят да иска относно издаването на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист за същото вземане по същия запис на заповед, а
именно – сумата 648 лв. по запис на заповед от 29.01.2019 г.
Що се отнася до заявеното вземане за сумата 406, 29 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.07.2019 г. – 31.01.2025 г., следва да се има
предвид следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.4а от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, налице са основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите
от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по
основание и определени или определяеми по размер в самия документ по
чл.417 ГПК. Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за
законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до
подаване на заявлението.
В мотивите на посоченото ТР са дадени разяснения, че по смисъла на
чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за
акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение
на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в
самия документ или определяем по посочен в него начин /например като
процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК
2
документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от
изпълнителното основание. За законната лихва върху вземането за периода от
датата на падежа до подаване на заявлението заповед за незабавно изпълнение
не може да бъде издадена, по аргумент от т.4 от ТР № 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№
1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение
разяснения, които са запазили своята актуалност, не е допустимо издаване на
изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за
периода от падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителния лист, тъй като в това производство съдът проверява само
формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да
се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, а освен
това съдържанието на записа на заповед по чл.535 ТЗ не включва данни
относно размера на закъснителните лихви.
В случая вземането за сумата 406, 29 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 16.07.2019 г. – 31.01.2025 г., предхождащ датата на
заявлението – 04.02.2025 г., не произтича от самия документ – запис на
заповед, т.е. заповед за изпълнение за това вземане няма как да бъде издадена
и в тази му част заявлението подлежи на отхвърляне.
При това положение настоящото производство следва да се прекрати в
частта относно сумата 648 лв., представляваща вземане по запис на заповед от
29.01.2019 г. – с оглед наличието на по-рано заведеното ч.гр.д. № 22417/2024
на СРС, ГО, 45 състав за същото вземане, и да се отхвърли в частта за сумата
406, 29 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2019 г. –
31.01.2025 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.126, ал.1 ГПК, производството по ч.гр.д.
№ 6658/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в ЧАСТТА относно сумата 648 лв.,
представляваща вземане по запис на заповед от 29.01.2019 г. – като
НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 38136/04.02.2025 г. на „ИНВЕСТ
ФИНАНС ЕНД БРОКЕРС“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу А. П. Б. за сумата 406, 29 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 16.07.2019 г. – 31.01.2025 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4