Р
Е Ш Е Н И Е
№ V – 73 24.07.2015 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен
състав
На двадесет и
пети юни, две хиляди и петнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. ЗЪБОВА -КОЧОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
мл.
с. КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар ТОДОРКА СТОЯНОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 606 по описа за 2015 година
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба на З.С.П. от гр. С., Б. област– ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Мима
Иванова, срещу Решение №294/23.02.15г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№4202 по описа за 2014г., в частта,
с което упражняването на родителските права върху детето С. е предоставено на
майката, постановено е детето да има местоживеене при майка си в гр.Б. –
кралство Б.; в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с
детето и по отношение на присъдената издръжка за детето. Въззивникът претендира
отмяна на първоинстанционното решение в тази му част с постановяване на
въззивно такова, с което родителските права да бъдат предоставени на него и в
тази връзка местоживеенето на детето да бъде определено при него в България; на
майката да бъде определен режим на лични отношения с детето и да бъде осъдена
да заплаща месечна издръжка съобразно отговора на ответника на исковата молба.
Въззиваемата – ответник Е.Н.П. от гр. С. представя писмен отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК. В него и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.П.Т. изразява становище за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Дирекция
“Социално подпомагане” – гр.Бургас, отдел “Закрила на детето” не e изразила становище по жалбата.
В
частта от първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл относно
прекратяването на брака, ползването на семейното жилище и фамилното име на
съпругата, решението не се обжалва от страните и в тези части е влязло в сила.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди твърденията на страните и ангажираните за
установяването им писмени доказателства и гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите А. И., С. Ж., М. Ж., К. П., Д. В., Р. Х., намира за
установено от фактическа и правна страна следното: преди сключване на брака, ищцата
Е.П.и ответникът З.П. са живели и съжителствали фактически в Република Ф.,
където и двамата са работили, с оглед необходимостта да си осигурят средства за
по-добър живот. Там на 05.05.2006г. е сключен бракът им, прекратен на осн.
чл.325 ГПК с тук обжалваното първоинстанционно решение. От брака между страните
на 06.11.2004г. също във Ф. е родено детето С. З. П., за отглеждането на което
в първите месеци след раждането последователно са помагали родителите и на
двамата съпрузи. В последствие и предвид невъзможността на съпрузите да бъдат
постоянно с детето и да работят, по тяхно решение същото е предоставено на
грижите на родителите на ответника в България – в гр.С. За периода от раждане
на детето до края на 2012г., отново предвид необходимостта от осигуряване на
средства за по-добър живот и за издръжка на семейството, страните са
пребивавали през различни интервали от време заедно и/или поотделно в Република
Ф., Кралство Б., в България – гр.С., гр.С., гр.С., където са полагали труд и са
развивали и търговска (строителна) дейност с учредено от двамата „Бест БГ
Билдинг“ – ООД – гр.София. През по-голямата част от времето, когато същите не
са били в гр.С., детето е живеело и е било отглеждано от родителите на
ответника, като за определени периоди в гр.С. и С. е отглеждано и от своите
родители.
Не
се спори, че в края на 2012г., ищцата заминала за гр.Б., за да потърси работа и
с намерение ако успее трайно да се установи там. Към този момент и към датата
на предявяване на настоящия иск, ответникът, чрез учредено от него и роднина по
съребрена линия (св.В.) дружество, извършвал строителна дейност предимно на
територията на Република Ф., което налагало да отсъства от страната около
половината от всяка година. През това време за детето се грижили основно
неговите родители.
С
предявяване на иска ищцата твърди, че вече се е установила в гр.Б., в жилище,
за което представя срочен договор за наем; има постоянна работа като барман в
заведение и постоянен и стабилен доход, което й позволява да се грижи за С.. За
това има съгласието и уверението на майка си, че същата ще живее с нея и ще й
помага при отглеждане на детето. Претендира да й бъдат предоставени
родителските права, на бащата да бъде определен подходящ режим на свиждане и
последният да бъде осъден да заплаща издръжка за детето, в размер на 150 лева
месечно.
Ответникът
оспорва претенцията за родителски права. Твърди, че той предоставя по-добри
условия за живот на детето – самостоятелно жилище, стабилен доход от търговска
дейност, осъществявана във Ф.; пътуванията му във връзка с тази дейност
понастоящем и занапред ще бъдат сериозно ограничени и ще може сам да се грижи
за детето, с помощта и на своите родители.
В
първоинстанционното производство Дирекция “Социално подпомагане” –отдел
“Закрила на детето” – гр.Средец и гр.Б. са представили социални доклади, в
които са изложени впечатленията на социалните работници, придобити при
контактите с родителите и техните близки. Същите дават информация за битовите
условия, които те предлагат в гр.С. Не е изразено конкретно становище на
Дирекцията относно родителските права и режима на лични отношения.
В
първоинстанционното производство е представен и социален доклад от Служба за
социална дейност – гр.Б., за изготвянето на който е проведен разговор с ищцата,
разгледани са представените от нея документи, направен е оглед на жилището, събрана
е информация от служители на Полицията и Общината; извършен е анализ на
представените доказателства и изявления и е заявено становище по някои от
поставените въпроси, основно – касаещи битовите и икономически условия.
Във
въззивното производство е извършена съдебно – психологическа експертиза. Видно
от същата С. е емоционално привързана и към двамата си родители и желае да
живее и с двамата. Развода на родителите си преживява травмиращо. Трудният
избор, пред който е поставена – да избере при кого от двамата родители да живее
е съпроводен с вътрешна тревожност и безпокойство. Поради това използва защитен
механизъм „конфликт на лоялността“ – пред двамата родители демонстрира желаното
поведение; съобразява се с мнението им, желанията и изискванията, за да не бъде
отхвърлена и неодобрена. По-висока тенденция на желателно поведение се
констатира към майката, обяснено със страха да не изгуби обичта й и от
тенденция за одобрението й. Налице е тенденция конфликта да премине в синдром
на родителско отчуждение спрямо бащата, ако на детето се влияе дори индиректно,
каквато тенденция на поведение се забелязва от страна на майката.
Доколкото
детето няма все още ресурс да взема самостоятелно обосновани решения на базата
на логически съждения, в изборите си се ръководи предимно от несъзнавани
механизми, свързани с нейното физическо и емоционално оцеляване. Като голям
страх експертизата е констатирала страха от изоставяне и от загуба на обичта на
двамата си родители. Според експерта представянето на условията на живот в Б.
като по-добри не засилват желанието на детето да живее там – ценностната й
система на този етап не е обвързана от желанието за по-комфортна среда. Детето
се ръководи не от рационални, а от емоционални мотиви.
В
съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да се ангажира с прогноза как
промяната в средата би се отразила върху психиката на детето – децата имат
по-високо развит ресурс за адаптация от този на възрастните, но има обективни
предпоставки да се предположи че една такава промяна ще доведе до стрес – нови
деца, език, контакти, култура и т.н. Като експертен съвет вещото лице предлага
детето да бъде оставено на спокойствие, да не бъде притискано, да се успокои,
за да може само да вземе решение.
По
отношение на родителите експертизата е констатирала, че и двамата притежават
родителски капацитет, което ги прави надежди и годни за родителстване. Детето е
в добра емоционална връзка и с родителите на своя баща.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че детето С. е ученичка
в средно училище в гр.С., като през учебната 2014/2015г. е била в четвърти
клас. Посещава занималня. Не се спори и видно от изявленията на детето, дадени
в първоинстанционното производство, както и от представените удостоверения, служебни
бележки, характеристики, грамоти, ученическа книжка и др., С. е отлична
ученичка, справя се много добре с всички предмети, изучава английски език, не
изучава френски; посещава извънкласни форми на занимание и обучение, в т.ч. танци
и волейбол. Поначало тя е умна, будна, контактна и весела.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства становищата на страните и като
съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
От
събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители проявяват
искрено желание да се грижат за детето и да упражняват родителските права и
задължения по отношение на него. По делото не са ангажирани доказателства,
водещи към извод, че някой от двамата бивши съпрузи упражнява вредно влияние
или има негативно отношение към С., нито пък че някой от тях целенасочено или
неволно е поставил в опасност нейното физическо или психическо здраве. Като
родители и двамата имат много добри характеристични данни, проявяват сериозност
по отношение възпитанието, образованието и отглеждането на детето и се стремят
да му предоставят възможно най-добри условия за живот. Именно поради тази
причина и двамата се стремят постоянно да намерят по-добре платена работа в
пределите на страната и в чужбина. Това от своя страна неизбежно е наложило в голяма
степен възлагане на грижите при отглеждане на детето на техните родители и е
стеснило периметъра на тяхната родителска власт. Детето е привързано и към
двамата си родители и желае да живее с всеки от тях. Поради това въззивната
инстанция намира че и двамата родители имат родителски капацитет, позволяващ им
всеки от тях, но с помощта на своите най-близки роднини да се грижи за детето. Ето
защо следва да се вземат предвид и социално – икономическите и битови условия,
които всеки от тях предлага.
Бащата
З.П. притежава собствено жилище в гр.С. – двуетажна масивна жилищна сграда, в
която живеят и неговите родители. Упражнява търговска – строителна дейност
основно на територията на Република Ф., което налага чести пътувания, през
което време за детето се грижат неговите родители. С приходите от тази дейност
осигурява издръжката за семейството си.
Майката
Е.П. понастоящем живее в гр.Б. – Кралство Б.. Обитава нает под наем недвижим
имот – апартамент на 4 етаж в Община Ш., състоящ се от три спални, малка кухня,
баня и тоалетна.Регистрирана е като миноритарен съдружник в дружество с
ограничена отговорност „Laatste Minuutс“ и работи като
барман в бар „Laatste Minuutс“, който е с 24 часово работно време и се
намира в Жезе Тен Нууд - район с недобра
репутация.
При
обсъждане и анализ на становища на страните, представените доказателства и
установените факти, Бургаският окръжен съд намира, че на този етап в интерес на
детето е то да бъде отглеждано от бащата в жилището му в гр.С. На първо място
това е средата, в която детето е отраснало, макар през годините да е било
отглеждано за кратки периоди от родителите си във Ф. и други градове на
България. Детето е живяло в това жилище през по-голямата част от живота си, до
му дава познат комфорт и удобства; в него би се чувствало спокойно и защитено.
Промяната на местоживеенето на С., в друга държава, езиците, говорими в която
детето не говори, несъмнено било сериозен стрес - фактор, успоредно със стреса,
причинен от разрива в отношенията между родителите, който сам по себе си е
достатъчно голям. На последно място, данните сочат, че бащата може да разчита
на ежечасовата помощ на своите родители и роднини по съребрена линия, които
оказват безрезервна помощ при отглеждането на детето. Видно от експертизата
детето е привързано към тях и в проективните методики, използвани от вещото
лице, ги включва като значими за него личности.
От
друга страна, битовите и икономически условия, които майката на този етап
предлага, въззивната инстанция намира за нестабилни. Данните, които съдът черпи
основно от представения социален доклад създават впечатление за несигурност както
по отношение на размера на дохода, така и за неговата достатъчност да обезпечи
издръжката на майката и детето. Самите социални работници заявяват, че не са
придобили ясна представа за доходите, с които ищцата разполага и възможността с
тях да се обезпечи издръжката й и тази на детето. Така с направените от тях и
от настоящата инстанция изчисления, при доход от 1400 евро, разходите само за
наем и обслужване на жилището са в размер 600 евро; 266 евро – социални вноски;
с остатък от 534 евро би било непосилно да се издържат майката и детето. На
второ място, данните за работното време на ищцата също създават впечатление за
неопределеност, доколкото работното време на заведението е 24 часово. В случаи
на необходимост от заместване на друг работник или друга причина, налагаща
работа през нощта, ще се наложи детето да бъде оставяно само или да се наема
детегледач. Освен това, макар по делото ищцата да е заявила, че ако й бъдат
предоставени родителските права, може да разчита на помощта на своята майка,
изрично изявление в тази насока от страна на майката (разпитана като свидетел в
с.з. на 04.12.14г.) не е направено; но дори да се приеме че е налице такова
непоколебимо решение, тогава доходите на майката биха били крайно недостатъчни
за издръжката на трима души.
И
въззивната инстанция намира, че поначало условията за живот и образование в
развитите европейски държави, сред които е и Кралство Б. са на по-високо ниво
от тези в Република България. Но това се отнася главно до гражданите на тези
държави и/или лицата, придобили постоянен статут, не и за лицата, които са в процес
на адаптация и социализация. За съда е особено важно да бъдат представени
достатъчно убедителни доказателства, от които да се установява трайна икономическа
и битова стабилност на един родител, за да му бъде предоставена цялата
родителска власт над едно малолетно дете.
Ето
защо, като взе предвид възрастта на детето, стресовата ситуация, в която то се
намира поради разрива в отношенията между родителите му, нестабилните
икономически условия, която майката предлага и относително стабилните такива,
предлагани от бащата – познати за детето среда и начин на живот, Бургаският
окръжен съд намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на
ответника З.П..
Относно режима на лични отношения на
майката с детето.
Предвид
изразеното от ищцата намерение да живее и работи в Кралство Б., режимът на
лични отношения следва да бъде съобразен с обстоятелството, че същата следва да
пътува до България. Това освен че ще доведе до значителни транспортни разходи, ще
изисква и повече свободно време. Поради това режимът следва да бъде различен от
обичайния, даващ възможност за ежемесечни срещи и/или неколкократно в месеца.
Режимът следва да бъде по-компактен и в известен смисъл - стеснителен.
Същевременно в периодите, в които майката има право да се среща с детето, не следва
да й бъде ограничено правото на лична преценка къде да го осъществява – в
България или в Б..
Ето
защо въззивният съд намира за целесъобразен следният режим на лични отношения:
майката има право да вижда детето, като го взема при себе си за Коледа и Нова
година и периода на зимната ваканция по българската учебна програма – всяка нечетна
година, определена според коледната дата; всяка четна година според коледната
дата, Коледа, Нова година и зимната ваканция детето ще прекарва с баща си;
майката има право да вижда детето през Великденските празници според Българския
православен календар, всяка четна година; през нечетните години, този празник
детето ще прекарва с баща си. За компенсация на липсата на ежемесечни срещи,
майката има право да вижда детето всяка, пролетна ваканция според българската
учебна програма, независимо от това дали Великден за съответната година се пада
в рамките на тази ваканция и дали според горното разпределение е ред на бащата
да прекарва празника с детето. Майката ще има право да взема детето и един
месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
При
осъществяване режима на личните си отношения с детето, майката има право на
преценка дали да го осъществи в България или Б.. Майката следва да взема детето
от дома на бащата в гр.С. При промяна на местоживеенето му, бащата следва да уведоми
незабавно майката и същата следва да взема детето от дома на бащата.
По
отношение на рождения ден на детето – 0*.**., доколкото същият е през време на
учебната година, когато детето е поначало при бащата, следва на двамата
родители да се предостави възможност предварително да уговорят начина на
неговото провеждане и при кого да бъде детето на тази дата, в България. По
отношение на останалите лични и официални празници родителите следва по взаимно
съгласие (и при необходимост – в писмена форма) да определят начина на
провеждането им и с кого от родителите детето да ги прекара. В едно съдебно
решение не може да се постигне толкова голяма конкретика, още повече че отнапред
не могат да се предвидят всички пречки които биха могли да възникнат.
Относно издръжката на детето.
Съобразно
нуждите на детето от издръжка – същото е на 10 години (в края на настоящата
година ще навърши 11), посещава училище и множество извънкласни форми на
обучение и спорт, то се нуждае от месечна издръжка, в размер на 300 лева. От
тях майката следва да заплаща 150.00, а останалите следва да се осигурят от
бащата, който понастоящем е икономически по-стабилния от двамата родители.
В
полза на въззивника следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1520 лева, от които 120
лева – държавна такса, 200 лева – за експертиза, 1200 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ищцата
П. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху присъдения размер на
издръжката, в размер на 216 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №294/23.02.15г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4202 по
описа за 2014г., в частта, относно
упражняването на родителските права върху детето С.; режима на лични отношения
с детето и дължимата издръжка И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над детето С. З. П., ЕГН **********, родена
на **.**.****г. в гр.П., Република Ф. на БАЩАТА З.С.П. ЕГН**********, гр.С.,
ул.“О.“, №*.
ПОСТАНОВЯВА
детето С. П. да живее при баща си З.П..
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения: Майката Е.Н.П. ЕГН**********, с постоянен
адрес Република Б., гр.С., Б. област, ул.“П. Х.“, №*, има право да вижда детето
С. З. П. ЕГН **********, като го взема при себе си:
- за
Коледа и Нова година и периода на зимната ваканция по българската учебна
програма – всяка нечетна година, определена според коледната дата;
- за
Великденските празници според Българския православен календар, всяка четна
година;
- всяка
пролетна ваканция според българската учебна програма, независимо от това дали
Великден за съответната година се пада в рамките на тази ваканция и дали според
горното разпределение е ред на бащата да прекарва празника с детето;
-
един месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск;
При
осъществяване режима на личните си отношения с детето, майката има право на
преценка дали да го осъществи в Република България или Кралство Б.. За
горепосочения режим на лични отношения, майката следва да взема детето от дома
на бащата в гр.С. При промяна на местоживеенето му, бащата следва да уведоми
незабавно майката и същата следва да взема детето от дома на бащата.
По
отношение рождения ден на детето – **.**. (**** *******) двамата родители следва
предварително по взаимно съгласие да уговорят начина на неговото провеждане в
България и при кого да бъде детето на тази дата.
ОСЪЖДА
Е.Н.П. ЕГН**********, с постоянен адрес Република Б., гр.С., Б. област, ул.“П.
Х.“, №*, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка за
детето С. З. П. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител З.С.П.,
ЕГН********** гр.С., ул.“О.“, №*, в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева,
считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА
Е.Н.П. ЕГН**********, с постоянен адрес Република Б., гр.С., Б. област, ул.“П.
Х.“, №*, ДА ЗАПЛАТИ на З.С.П., ЕГН********** гр.С.,
ул.“О.“, №*, сума, в размер на 1520.00
(хиляда петстотин и двадесет) лева – съдебно – деловодни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА
Е.Н.П. ЕГН**********, с постоянен адрес Република Б., гр.С., Б. област, ул.“П.
Х.“, №*, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса, в размер на 216.00
(двеста и шестнадесет) лева.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК
(ДВ бр.50/15г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.