№ 10500
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря С К
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело №..231110121662 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На девети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Соня Константинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 21662 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „Т. С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Я..” № .., с ЕИК .., представлявано от изпълнителния
директор А С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против В. С. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „С..“, БЛ.. вх. А, ет. 7,
а.., и против С. О. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Г..“, БЛ.., вх. А, ет. 8, АП..
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че О. П. В., като собственик на
отопляван имот дължи на ищеца сумата от общо 105,10 лв., от които: сумата 68,40 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г., и сумата от 15 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата от 17,58 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г., и сумата от 4,12 лв.
за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023
г. Твърди, че ответниците са наследници на О. П. В., който е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр. София,
ж.к. „С..“, БЛ.. вх. А, ет. 7, за абонатен № .. за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза
на общо 105,10 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т С”
ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за
предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди В. С. В. и С. О. В. да заплатят разделно
на „Т. С” ЕАД – гр. София сумата от общо 105,10 лв., от които: сумата 68,40 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019
г. до месец април 2021 г., и сумата от 15 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата от 17,58 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г., и сумата от 4,12 лв.
за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски, при квоти:
В. С. В. – 3/4 идеални части и С. О. В. – 1/4 идеална част. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираната по делото молба с изявление за извършено плащане. Моли съда да постанови
решение с оглед на извършеното плащане, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
2
от ответниците В. С. В. и С. О. В., с който твърдят извършено плащане. Молят съда да
присъди на ищеца минимално юрисконсултско възнаграждение. Ангажират доказателство.
В съдебно заседание ответниците заявяват, че са извършили плащане на дължимите
суми.
С определение от 04.01.2024 г. „Т С” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т С” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за извършено плащане, както и искане по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т. С” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т. С” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени
между ищеца и „Т С” ЕООД, последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т. С”
ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 2908 от 15.08.2002
г., сключен между „Т С” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „С..“, ул. „К..“, БЛ.. вх. А и Б, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Т С” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт №.., том LIV, дело № .. г. на
нотариус при СНС при Втори РС, се установява, че О. П. В. е придобил срещу задължение
за гледане и издръжка от родителите си П В С и Ю П С собствеността върху апартамент
№.., находящ се в гр. София, ж.к. „С..“, БЛ.. вх. А, ет. 8, при запазване правото на ползване
3
върху имота. Видно от приложения заверен препис от препис-извлечение от акт за смърт,
издаден от Столична община, район „Т..“, се установява, че П В С е починал на 29.07.2016 г.
От представения заверен препис от Заявление-декларация с вх. № .. от 01.08.2016 г. се
установява, че О. П. В. е направил искане за откриване на партида негово име на процесния
топлоснабдяван имот с абонатен № ...
От изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че О. П. В. е починал на
08.06.2022 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си В. С. В. и дъщеря си С.
О. В.. От същата справка се установява, че майка му Ю П С е починала.
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонатен № ... за периода от месец март 2020 г. до месец юли 2021 г. са в общ размер на
105,10 лв., от които: сумата от 85,98 лв. за главница и сумата от 19,12 лв. за лихва за забава.
От представения от ответниците фискален бон от 15.08.2023 г. се установява, че за
абонатен № ... е било извършено плащане на сумата от общо 308,13 лв., от които: сумата от
85,98 лв. за главница, сумата от 19,12 лв. за мораторна лихва, сумата от 3,03 лв. за законна
лихва и сумата от 200 лв. за съдебни разноски.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т. С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „С..“,
БЛ.. вх. А, ет. 7, а.., на който адрес е открита партида на абонатен № .... Не се спори, че
ответниците са собственици по придобиване срещу издръжка и гледане и по наследство на
процесния отопляван недвижим имот при квоти 3/4 идеални части за ответницата В. В. и 1/4
идеална част за ответницата С. В., спори се за размера на дължимата сума за топлинна
енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответниците се явява заварен потребител на енергия за битови нужди
и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ,
а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
4
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 45-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответниците, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за процесния период е
била доставена топлинна енергия на стойност 85,98 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер
от 85,98 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Исковата претенция, като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на направеното от ответниците възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че за абонатен №
... е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от 85,98 лв. за главница,
сумата от 19,12 лв. за мораторна лихва, сумата от 3,03 лв. за законна лихва и сумата от 200
лв. за съдебни разноски.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
главницата, задължението за лихва за забава върху платения размер на главницата и
задължението за мораторна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за главница, мораторна лихва и законна лихва е изцяло
5
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 300 лв., от които: сумата от 200 лв. –
платена държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Извършените в исковото производство разноски ответниците следва да заплатят при квоти:
3/4 идеални части за ответницата В. В. и 1/4 идеална част за ответницата С. В.. Доколкото
ответниците са заплатили сумата от 200 лв. за съдени разноски, които не са били дължими
към момента на извършеното от тях плащане, то дължима остава сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Т. С” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „К..”, ул.”Я..” № .., представлявано от изпълнителния
директор А С А, против В. С. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „С..“, БЛ.. вх. А, ет.
7, а.., и против С. О. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Г..“, БЛ.., вх. А, ет. 8, АП.. с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят разделно на ищеца сумата 68,40 лв. /шестдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., и сумата от 15 лв.
/петнадесет лева/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
05.04.2023 г., сумата от 17,58 лв. /седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ за главница
за дялово разпределение за периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г., и сумата
от 4,12 лв. /четири лева и дванадесет стотинки/ за лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, а също и направените по делото разноски, при квоти: В. С. В. – 3/4 /три четвърти/
идеални части и С. О. В. – 1/4 /една четвърт/ идеална част, като погасени чрез извършено
плащане.
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „С..“, БЛ.. вх. А, ет. 7, а.., и
С. О. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Г..“, БЛ.., вх. А, ет. 8, АП.. ДА ЗАПЛАТЯТ
разделно при квоти: В. С. В. – 3/4 /три четвърти/ идеални части и С. О. В. – 1/4 /една
четвърт/ идеална част, на „Т. С” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „К..”, ул.”Я..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски.
6
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т С” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „С..”, ул. ”П Г П.” № 3, с ЕИК .. представлявано от управителя
М П С, в качеството му на трето лице – помагач на страната на „Т. С” ЕАД, с ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7