№ 216
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500398 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Кубрат, чрез процесуален
представител адв.Г., против решение № 564/09.05.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2283/2021г. и с което са отхвърлени предявените от
въззивника против М. И. П., Д. Ж. Н. и И. П. М. искове за солидарното
заплащане на сумата от 189 504 лева, претендирана като претърпяна вреда –
заплатено на 02.07.2021г. възнаграждение по т. 5.4. от договор за правна
помощ и съдействие от 07.06.2021г., вследствие действията на ответниците,
които са се представили за арбитри по арбитражно дело № 1/2020 год. по
описа на Арбитражен съд Варна при Сдружение арбитражно право и защита,
евентуално са постановили определение от 17.05.2021г., в което са приели
исковата молба за безспорна, а отговора на общината – за недопустим и са
дали ход на делото в открито заседание, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба -
15.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на така обжалваното решение. Оспорват се изводите на
1
съда, че ответниците са имали качеството на арбитри, както и че извършените
от тях действия вр. воденото арбитражно дело не са противоправни. Излагат
се доводи по съществото на спора и в подкрепа на твърдението за наличието
на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД.
Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от ответниците М. И. П.
и И. П. М., които оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Ответникът Д. Ж. Н. не е подала отговор.
В с.з. въззивната жалба, съответно отговорите се поддържат. Чрез
процесуалния си представител въззиваемата Д. Н. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявени от Община Кубрат против М.
И. П., И. П. М. и Д. Ж. Н. искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически твърдения са, че на
27.08.2015г. въззивникът е сключил договор с „Еко 2015“ ЕООД, в който
договор са уговорили възникналите вр. този договор спорове да бъдат
решавани пред Арбитражен съд, гр. Варна. Към датата на сключване на
договора единственият арбитражен съд в гр.Варна е бил създаденият към
Сдружение „Правна помощ и медиация“ и пред който съд „Еко 2015“ ЕООД
неколкократно е предявявало искови претенции. На 15.08.2020г. е бил
създаден Арбитражен съд по см. на чл.4 ЗМТА към новоучредено сдружение
„Арбитражно право и защита“ /САПЗ/ и пред който съд „Еко 2015“ ЕООД е
предявило искова молба против въззивника. В подаденият по това дело
отговор общината изрично е възразила за липса на компетентност, тъй като
този арбитражен съд не е съществувал към датата на сключване на договора
от 2015г., както и е направен отвод на определените в изпратения им „работен
списък“ трима арбитри. Вместо да прекрати делото въззиваемата М. П.,
действаща като председател на Арбитражния съд е постановила
разпореждане, с което еднолично е отхвърлила искането за отвод и за
прекратяване на делото. По повторно подадена молба с искане за
прекратяване същата е приела, че поведението на общината цели шиканиране
на процеса и съставлява натиск върху съда, подаденият отговор е счетен за
2
недопустим. С разпореждане от 14.05.2021г. М. П. е назначила другите двама
въззиваеми за арбитри, които от своя страна са определили нея за член на
състава. С определение от 17.05.2021г. съставът на съда е отложил
произнасянето си по искането за отвод, отново е прието, че отговорът на
исковата молба е недопустим, а последната е счетена за „безспорна“ и делото
е било насрочено за съдебно заседание на 07.06.2021г. Твърди се, че с оглед
това развитие от страна на Община Кубрат са сключили на 07.06.2021г.
договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „К. Т., Г.,
Ганчев и други“. По съвет на наетите адвокати са били сигнализирани
органите на Прокуратурата, както и е дадена медийна гласност на случая.
Едва след тези действия тримата въззиваеми са се отвели от разглеждането на
арбитражния спор. С определение от 17.06.2021г. новоопределеният състав от
арбитри е прекратил делото именно поради некомпетентност на АС при
САПЗ. Наведени са подробни твърдения, че извършените от тримата
въззиваеми действия са незаконосъобразни, в явно противоречие с
разпоредбите на ЗМТА, некомпетентни и тенденциозни – същите са
действали като арбитри без да имат сключен трудов или граждански договор
със САПЗ, не са били вписвани в списъка на арбитрите към АС при САПЗ,
въззиваемата М. П. не е била избирана за председател, същата е постановила
актове по делото в нарушение на процесуалните правила и закона, тримата
съзнателно не са отчели очевидната още към образуването на делото
некомпетентност на арбитражния съд, незаконосъобразно са приели
подаденият отговор за недопустим. Твърди се, че това поведение на
въззиваемите съставлява деликт по см. на чл.45 ЗЗД, както и че именно тези
техни действия са принудили общината да сключи договора за правна защита
и съдействие, по който е заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер
на 270 720 лева, с вкл. ДДС. Част от това възнаграждение, а именно сумата от
81 216 лева, с ДДС, им е присъдена с прекратителното определение, а
остатъкът от 189 504 лева, платен съгласно клаузите на договора за правна
помощ след прекратяване на арбитражното дело съставлява претърпяна от
тях вреда, за обезщетяването на която счита, че отговарят въззиваемите. С
оглед на това е предявена и исковата претенция за солидарното им осъждане
да заплатят на Община Кубрат обезщетение за така претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 189 504 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
3
й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК и тримата въззиваеми са оспорили исковете като
неоснователни.
Въззиваемата Д. Ж. Н. навежда възражения, че не са налице елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че липсва
поведение от нейна страна, което да е неправомерно. Сочи, че е имала
качеството на арбитър по делото за кратък период от време и като такава е
подписала два акта по администриране на делото, не е участвала в действия
по образуване на арбитражното дело, както и по произнасяне по каквито и да
било характеристики на исковата молба или подадения отговор. Оспорва
твърденията за претърпяна вреда, размера на същата и причинно-следствената
й връзка с действията й като арбитър. Сочи, че извършените плащания за
адвокатско възнаграждение са след направения от нея самоотвод. Наведени
са и възражения, че общината не е имала нужда от сключването на договор за
правна защита, както и за евентуални пороци на същия.
Въззиваемият И. П. М. също оспорва твърденията на въззивника
относно качеството му на арбитър. Твърди, че е бил назначен за такъв /вписан
като арбитър към този АС/, след подадено от него заявление през м.март
2021г., а впоследствие определен в състава и по конкретното арбитражно
дело. По същото е подписал акта за конституирането му и определението за
насрочване от 17.05.2021г. На 04.06.2021г. е входирал искането си за отвод,
като оспорва мотивите за това да са предприети действия от страна на
Прокуратурата. Оспорва претендираните вреди да са претърпени и същите да
са в причинна връзка с извършените от него действия като арбитър по това
арбитражно дело.
Въззиваемата М. И. П. също прави възражения за липса на елементите
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, оспорвайки твърденията на ищцовата
страна, че не е имала качествата на председател и арбитър, както и за
незаконосъобразност на постановените от нея в тези й качества актове. Сочи,
че е била избрана за председател на АС с решение на УС на сдружението.
Твърди, че договорът за правна защита и съдействие е сключен след
04.06.2021г., когато се е отвела от разглеждането на делото и е поискала да
бъде освободена като председател на съда, поради което и не е налице
причинно следствена връзка между нейните действия до 04.06.2021г. и
4
претендираната вреда. Оспорва доказателствата за извършени плащания на
адвокатското възнаграждение, както и нуждата от сключване на договор за
адвокатска защита. В условията на евентуалност твърди, че ако са претърпени
някакви вреди, то същите могат да бъдат претендирани от възложителя –
САПЗ, но не и от арбитъра.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към настоящия момент между страните не е спорна приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка, установена от ангажираните
доказателства - По повод сключен между Община Кубрат и „Еко 2015“ ЕООД
договор за сметосъбиране и сметоизвозване от 27.08.2015г., с уговорена в
него арбитражна клауза, „Еко 2015“ ЕООД е предявило на 30.09.2020г. пред
Арбитражен съд, гр.Варна искова молба против Общината за заплащане на
сумата от 32 345 334.37 лева. Арбитражният съд е бил учреден като
постоянно действаща институция към сдружение „Арбитражно право и
защита“ /САПЗ/, регистрирано на 11.08.2020г.
С разпореждане от 02.04.2021г., действайки като председател на този
Арбитражен съд въззиваемата М. П. е разпоредила по така предявената
искова молба да бъде образувано арб.д. № 1/2020г., да се формира арбитраж
ad hoc, препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника Община
Кубрат, одобрен е работен списък от трима арбитри, включващ настоящите
въззиваеми.
С разпореждане от 15.04.2021г., отново в качеството си на председател
М. П., позовавайки се на Правилника на арбитражния съд, е приела
нередовност на подадения отговор на исковата молба, както и допуснати
други нередовности на производството, поради което е дала на ответника 3-
дневен срок за отстраняването им и е оставила без уважение исканията за
прекратяване на делото поради направен отвод за некомпетентост на
арбитражния съд и за отвод да арбитри от списъка за назначаване.
С разпореждане от 22.04.2021г. въззиваемата П. е приела, че
поведението на ответника, поддържащ искането си за прекратяване на делото,
е недобросъвестно, не е изпълнил разпореждането й от 15.04.2021г. в
5
указания срок, поради което и подаденият отговор на исковата молба е приет
за недопустим.
С разпореждане от 14.05.2021г. М. П. е назначила за членове на състава
на съда въззиваемите Д. Ж. Н. като посочен от ищеца „Еко2015“ ЕООД
арбитър и И. П. М., определен от нея вместо ответника. От своя страна тези
арбитри са определили въззиваемата П. за трети член на състава /декларация
и разпореждане на л.166-167 от делото на ОС/.
С определение от 17.05.2021г. на тримата въззиваеми исковата молба е
насрочена за разглеждане в с.з. на 07.06.2021г. като изрично е посочено, че по
възражението за некомпетентност арбитражният съд ще се произнесе с
решението.
Преди насроченото с.з. въззиваемите са си направили отвод като
арбитри по делото. Едновременно с отвода въззиваемата М. П. е поискала да
бъде освободена и като председател на Арбитражния съд. Съдебно заседание
на дата 07.06.2021г. не е било провеждано, а с разпореждане от 10.06.2021г.
на Д.Д. в качеството му на нов председател на АС отводите са приети,
определени са нови арбитри, които на 17.06.2021г. са постановили
прекратяване на делото поради некомпетентност на Арбитражния съд при
Сдружение „Арбитражно право и защита“.
Не е спорно по настоящото дело и това, че по повод образуваното
арбитражно дело Община Кубрат е сключила с Адвокатско дружество "К. Т.,
Г., Ганчев и партньори“ договор за правна защита и съдействие от
07.06.2021г. Уговореното възнаграждение по този договор е в размер на
225 600 лева, без ДДС, съответно 270 720 лева с начислен ДДС, платимо при
посочени в т.5 от договора условия и срокове.
Видно от представените фактури, банкови извлечения и ССЕ цялата
уговорена сума е платена по сметка на адвокатското дружество.
Заплатената първа вноска в размер на 67 680 лева, ведно с начисления
върху нея ДДС, или общо 81 216 лева, е присъдена в Община Кубрат с
постановеното прекратително определение на арбитражния съд.
Спорните въпроси са относно това дали настоящите въззиваеми
действително са били вписани като арбитри към АС при САПЗ и дали
извършените от тях действия по процесното арбитражно производство
6
ангажират имуществената им отговорност, съответно са в причинна връзка с
претендираните от въззивника вреди.
В тази връзка от доказателствения материал се установява, че по повод
запитване на Община Кубрат от страна на Сдружение „Арбитражно право и
защита“ е даден отговор, изх. № 7/05.07.2021г., че към 30.06.2021г. между
сдружението и тримата въззиваеми няма сключени трудови или граждански
договори, както и че към 30.06.2021г. същите не са включвани в списъка на
арбитрите към този съд.
По делото е представен протокол от 31.03.2021г. на Управителния съвет
на Сдружение „Арбитражно право и защита“, съгласно който са взети
решения за възобновяване дейността на сдружението и АС, одобрен е списък
на арбитри, в частност вписване на настоящите трима въззиваеми в него, а
въззиваемата П. е избрана за Председател на АС. Този протокол не е заверен
по надлежния ред, подписът, положен за председател е оспорен, а
оригиналът, изискан по реда на чл.192 ГПК не е представен от Сдружение
"Арбитражно право и защита".
Съгласно справка от НАП единствения регистриран трудов договор е
между САПЗ и трето за процеса лице, а по справка с изх.№ 41876-
1/21.09.2022г. сдружението не е подало данни за изплатени от него
възнаграждения за 2021г., в т.ч. по трудови и извънтрудови правоотношения.
Свидетелят Б.Б.А., вписан като управител и представляващ
сдружението към релевантния период, няма спомен какви документи е
подписвал, в това число и за взетите решения по протокола от 31.03.2021г., не
е категоричен, но счита, че подписът върху този протокол не е негов, сочи, че
дейността и организацията във връзка със сдружението са осъществявани от
Б.И.Б. /управител на "Еко 2015" ЕООД - бел. съд/, който му е носил /извън
офиса/ да подписва правилник и други документи, а свидетелят само е пуснал
обявата за набиране на арбитри, виждал е въззиваемата М. П. в офиса на
сдружението веднъж, когато тя е подала молбата за отвод и е искала да
напуска.
Съвкупният анализ на тези доказателства, както и приетата за
установена фактическа обстановка вр. образуването и движението на
арбитражното дело, описана по-горе, сочат на извод, че действията на
въззиваемите са извършени от тях като арбитри към институционален
7
арбитражен съд по см. на чл.4 от ЗМТА, а въззиваемата П. и като негов
председател вр. действията й по администрирането на сезиращата искова
молба.
Няма спор, че към датата на предявяване на исковата молба от "Еко
2015" ЕООД против Община Кубрат такава институция е съществувала, а
постановения акт от 10.06.2021г. на новия председател Д.Д. за приемане на
направените от тях отводи потвърждава това им качество. Непредставянето
на оригинала, респ. надлежно заверен препис от протокола от 31.03.2021г. от
страна на трето за процеса лице, както и липсата на декларирани трудови
договори и изплатени възнаграждения, не опровергават този извод.
Свидетелят А. няма впечатления от пряката дейност на сдружението и АС, но
в същото време не отрича съществуването на отношения между въззиваемата
М. П. и САПЗ. Въведените в предмета на настоящия спор твърдения от
въззивника не са за извършена измама от страна на въззиваемите, а за пороци
относно образуването и възлагането им на спора, предявен за разрешаване от
арбитражния съд /невписване в списъка на арбитрите към АС, липса на
сключен трудов/граждански договор между тях и АС/, които пороци обаче са
относими към вътрешните отношения между въззиваемите и институцията, от
чието име действат, или към валидността на евентуално арбитражно решение,
каквото в случая не е постановявано.
Съдебната практика приема, че арбитър, постановил порочно
арбитражно решение ще отговаря за претърпените от това решение вреди,
само ако поведението му представлява престъпление, аналогично на
държавния съдия. Мотивите за това са, че макар и отношенията между
арбитрите и страните по арбитражното споразумение да имат частноправен
характер, а постановеното арбитражно решение да не е държавен акт, то
последното поражда публичноправни последици /изпълнителна сила и сила
на пресъдено нещо/, поради което правораздавателната функция на
арбитража е признат от закона сурогат на държавното правосъдие и затова
трябва да може да даде същата защита, каквато спорещите биха могли да
получат чрез решението на държавния съд. Последното налага и еднаквост в
отговорността на арбитъра и държавния съдия. В т.см. е даденият отговор в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 12/02.04.2018г. по гр.д. №
1553/2017г. на ІV г.о. на ВКС.
8
Това разрешение следва да се приложи и в хипотезата на претендирани
вреди от действия на арбитрите, извършени в хода на процеса по разрешаване
на арбитражния спор.
В настоящия казус се претендират вреди именно от действия, свързани
с образуването и воденето на арбитражното дело, извършени от въззиваемите
до определянето на нов състав, постановил определението за прекратяване
поради некомпетентност на АС. Тези действия не са установени като
съставомерни с влязла в сила присъда, поради което и дори да са неправилни
и незаконосъобразни от гледна точка на процесуалния закон не могат да
ангажират деликтната отговорност на въззиваемите по реда на чл.45 ЗЗД.
Това е достатъчно настоящият състав да приеме, че исковете срещу тях
са неоснователни поради липса на виновно противоправно поведение, без да е
необходимо да се формират мотиви по доводите на страните относно
доказаността на претендираната вреда и причинната й връзка с поведението
на въззиваемите.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с постановения от първоинстанционния съд резултат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивникът отговаря за сторените от
ответната страна разноски. За въззивното производство такива са
претендирани от въззиваемата М. П. и въззиваемия И. М., от последния при
условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Доказателства за направени разноски от М. П. не са представени,
поради което и такива не й се присъждат.
Видно от представения пред ОС договор за правна помощ уговореното
и осъщественото процесуално представителство на И. М. е безплатно. С оглед
на това в полза на процесуалния му представител адв. В. П. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, определено от съда по чл.7, ал.2
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер на
12 230.16 лева.
Видим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 564/09.05.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2283/2021г.
ОСЪЖДА Община Кубрат ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ц. П. от АК -
Монтана сумата от 12 230.16 лева /дванадесет хиляди двеста и тридесет лева
и шестнадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното
производство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл.280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10