РЕШЕНИЕ №
гр. Варна, 19.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 1831 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по три въззивни жалби:
Първата е депозирана от В.С.С., ЕГН **********
с адрес ***, чрез процесуален представител адв. Шулева и е срещу решение №
1052/15.03.2017г. по гр.д. № 4353/16г. по описа на ВРС, Xll-ти с-в, поправено
с решение №2542/22.06.2017г., предмет на обжалване също от въззивника с
въззивна жалба вх.№37273/03.07.2017г., с които решения е отхвърлен предявения
от В.С.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.С.К., ЕГН ********** и К.Б.К.,
личен № **********, двамата с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Железкова" № 55,
ап.22, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на реална част с площ от 59кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40, целият с площ от 920кв.м., а по скица 1010 кв.м., находящ се в с. Долище,
община Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед №
6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на
Община Аксаково, при граници на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата
част от УПИ XXXVIII- 40 и при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV - 41 и XIII- 40, УПИ XXXVII- 427,
450 и улица, защрихована със зелен цвят на скица 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение и 29кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450 целият с площ от 1490кв.м., находящ се в с. Долище, община
Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г.,
последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково,
при граници на частта: УПИ XXXVIII- 40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на целия имот УПИ XIV - 41 и XVI - 41, XXXV- 42 и
XXXVI- 42, УПИ XXXVIII- 40 и улица, защрихована с червен цвят на скица 6 от
заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение и осъждане ответниците да
предадат владението върху спорната реална част, основан на твърдения за
придобиване на собствеността чрез договор за покупко- продажба по НА № 111, том
I, per. № 2761, дело № 87/23.05.2012г., а праводателят му по силата на договор
за покупко- продажба № 15, том XI, дело № 3351/05.09.1986г., евентуално
давностно владение осъществявано в периода 05.09.1986г. до 10.10.2006г. и по
регулация по НА № 35, том XIII, дело № 4947/10.12.1986г., на правно основание
чл. 108 ЗС и искането за отмяна на КНА № 161, том 4, per. № 4745, дело №
630/12.09.2006г. на нотариус per. № 12 на НК в
съответната част, на основание чл. 537, ал.2 ГПК. В жалбата се излага, че неправилно
ВРС е приложил чл.200 ал.2 ЗУТ, тъй като не се касае за неурегулирани поземлени
имоти, липсват твърдения, а и доказателства, че има ПУП за имотите одобрен.
Давността не може да тече, тъй като реалната част не отговаря на изискванията
за площ и лице. Твърди се, че съдът се е произнесъл, въпреки че е налице вече
влязло в сила решение по отношение на процесната реална част. Моли се за отмяна
на решението и уважаване на иска изцяло. С втора въззивна жалба В.С. чрез
втория си процесуален представител адв. С. обжалва решението, като излага
съображения, идентични с тези, изброени по-горе във връзка с порочността на
изводите на ВРС за прилагане на регулацията поради заемане на придаваемите
части по законоустановен начин за повече от 10 години, както и във връзка с
приложение на чл.200 ал.2 ЗУТ. Освен това се сочи, че е налице влязло в сила
решението между страните, с които е отречено със сила на присъдено нещо правото
на собственост на ответниците по отношение на спорната реална част. Твърди се,
че са преклудирани и възраженията на ответника за придобиване на спорната част
по регулация. Моли решението да бъде отменено и искът уважен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от въззиваемите Н.С.К., ЕГН ********** и К.Б.К., личен №
**********, двамата с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Железкова" № 55, ап.22.
Същите оспорват жалбите и излагат, че ищецът не е установил правото си на
собственост. Сочат, че не са заели незаконно придаваемите части към имота им, а
са ги получили доброволно от праводателите на ищеца, като имат издадено законно
разрешение за построяване на оградата. Молят решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения установителен иск се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът С. излага в исковата и уточнителната молба, че с договор за
покупко-продажба по НА № 111, том I, per. № 2761, дело №
87/23.05.2012г. е придобил собствеността върху дворно място с площ от 920
кв.м., а по скица 1010 кв.м. представляващо УПИ XXXVI11—40, кв. 3 по
плана на с. Долище. Неговият праводател и баща Стойчо С. се легитимирал като
собственик на имота по силата на договор за замяна по НА № 15, том IX, дело №
3351/05.09.1986г. и НА № 35, том XIII, дело № 4947/10.12.1986г., с който му е
признато право на собственост върху 75кв.м., придобити по регулация, като
придаваема част към парцел VI-40 от имот V-41 по силата на ДРП.
С договор за покупко- продажба по НА № 2, том
IX, per. № 1611/07.10.2005г., ответниците по време на брака си придобили от Г. и
И.И. правото на собственост върху УПИ V-41 с площ от 670кв.м.
включващ ПИ 41, кв. 3, като имотът е бил с неуредени сметки по регулация по
отношение на придаваемо място от ПИ 40 и 42. С НА № 124, том IV, per. № 5797, дело №
713/19.05.2006г. ответникът закупил от Н. К. ПИ 450 с площ от 640кв.м., кв. 3,
а с КНА № 161, том 4, per. № 4745, дело № 630/12.09.2006г. е бил признат
за собственик на 183 кв.м., част от ПИ 427 с обща площ от 853кв.м. включен в
образуването на УПИ V-41. Твърди се, че процесната реална част с площ
от общо 59 кв.м. се владее от ответниците без основание, доколкото същата
представлява придаваема част от ПИ- 40 съгласно ДРП от 1977г., чието
отчуждително действие на основание пар. 8 ПР на ЗУТ е отпаднало и съответно тази
част е била придобита от техния праводател, а от там и от тях. В евентуалност
се сочи, че правото на собственост върху същата реална част е придобита от
праводателя му С. С. по давностно владение осъществявано в периода 05.09.1986г.
до 10.10.2006г., присъединявайки владение на неговите праводатели,
осъществявано от 24.12.1975г. Предявеният иск е за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част с площ от 59
кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII- 40, целият с площ от
920кв.м., а по скица кв.м., находящ се в с. Долище, община Аксаково, в кв.З по
плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен със
заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково, при граници на частта:
УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата част от УПИ XXXVIII- 40 и при граници
на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV - 41 и XIII-40, УПИ XXXVII- 427,
450 и улица, очертана с жълт цвят на скицата на лист 28 от делото и 29 кв.м. от
УПИ № XXXVII-427, 450 целият с площ от 1490 кв.м., находящ се в с. Долище, община
Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г.,
последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково,
при граници на частта: УПИ XXXVIII- 40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-
427, 450 и при граници на целия имот УПИ XIV - 41, XVI - 41, XXXV- 42, XXXVI-
42, УПИ XXXVIII- 40 и улица, очертана с червен цвят на скицата на лист 28 от
делото и осъждане ответниците да предадат владението върху спорната реална
част.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. и К. К.
оспорват иска като недопустим, евентуално неоснователен и молят за неговото
отхвърляне. Оспорват ищецът, респ. неговият праводател да са придобили правото
на собственост върху спорните реални части. В тази връзка излагат следните
доводи: Твърдят, че със сделката по НА 111/2012г. ищецът е придобил правото на
собственост върху дворно място с площ от 920кв.м., вкл. в площта на УПИ
съобразно регулационната линия по плана от 1977г., но не и на УПИ с площ от
1010 кв.м. Неговият праводател е придобил с договора за замяна парцел VI-40 с площ 845 кв.м., а
по регулация 75 кв.м. от имот пл. № 41, УПИ VI-41 и по този начин
площта на имота е станала 920 кв.м. Оспорват констатациите по НА 35/1986г. като
твърдят, че протокол за оценка на придаваемия имот няма и дължимото обезщетение
за придаваемата част не е било заплатено. А в случай, че регулационните сметки
са били уредени, то твърди се, че и собствениците на УПИ V-41 са уредили сметките
по регулация за придаваемата част от 57,36 кв.м. от имот пл. № 40, но не са се
сдобили с документ за собственост. Твърдят, че собствениците доброволно са си
отстъпили придаваемите части от двата парцела, заели са ги и са изградили
ограда между двата парцела съобразно регулационната линия по плана от 1977г.
Оспорват констатациите на нотариуса в НА № 2/2005г., че сметките по регулация
не са уредени. Твърди се, че уреждането на регулационните сметки е извършено от
наследодателя на праводател ката на ответниците- Г. Н.. Твърди се още, че в
площта от 183кв.м., на която е бил признат за собственик с КНА № 161, том 4, per. № 4745, дело №
630/12.09.2006г. са включени и спорните 57,36 кв.м. Владението на УПИ V-41 и УПИ VI-40 е осъществявано по
регулационната линия от 1977г., където е и оградата между имотите, а не по
имотната граница. В евентуалност твърдят, че са придобили правото на
собственост върху спорната реална част от 57,36 кв.м. от УПИ V-41 въз основа на
давностно владение, осъществявано в периода 2005-2010г., респ. 2005г. до
настоящия момент, чрез присъединяване владението на своите праводатели.
Претендират разноски.
ВОС, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложения по делото договор за покупко-
продажба по НА № 111/23.05.2012г. на нотариус per. № 149 на НК се
установява, че ищецът С. е придобил от баща си С. С. правото на собственост
върху дворно място с площ от 920кв.м., а по скица 1010 кв.м. находящо се в с. Долище
и представляващо УПИ XXXVIII-40, кв.З по ПУП на
селото, ведно с изградената в него жилищна сграда с изба и гараж. Праводателят
му се е легитимирал като собственик на имота, въз основа на договор за замяна
по НА № 15/05.09.1986г. на нотариус Г., сключен с Г. Н. и А. Т., по силата на
който е придобил собствеността на незастроено дворно място с площ от 845 кв.м.,
находящо се в с. Долище и представляващо парцел VI-40 по плана на селото.
При изповядване на сделката, праводателите са се легитимирали като собственици
на недвижимия имот по силата на НА № 101/22.07.1980г., с които И. А. Н. е
признат за собственик по наследство и съдебна делба на незастроено дворно място
с площ от 845 кв.м., съставляващо парцел VI-40, кв.З на с. Долище.
Видно от НА № 35/10.12.1986г. на нотариус Г., С. С. е придобил
собствеността по регулация на празно дворно място с площ от 75кв.м., което се
взема от имот пл. № 41, кв.З по плана на с. Долище и парцел V-41 и се придава към
парцел VI-40 на основание утвърдения план на селото. Отразено е в НА, че стойността
на придаваемото място е заплатена на собственика на придаваемите части от
парцел V-41.
С договор за покупко-продажба по НА № 2/07.10.2005г.
ответникът Н.К. по време на брака си с ответницата К.К. е придобил от Г. и И. И.
собствеността върху дворно място с площ от 670 кв.м. в с. Долище,
представляващо УПИ V-41, включващ ПИ 41, кв. 3, с неуредени сметки по
регулация по отношение на придаваемо място от ПИ 40 и ПИ 42. Праводателите
Иванови са се легитимирали като собственици на имота въз основа на
постановление за възлагане от 01.03.2005г. по изп.д. № 14241/2002г. на съдия
изпълнител при ВРС, с което са придобили съсобствения между К. К., Г.И., В.К.,
М. Н., Г. И., К. И., С. М., Д. К. и Г. И., имот. С КНА № 65/25.06.1979г. на
нотариус при ВРС, Т. Н., К. Н. и Г. Н., като наследници на К. Н. са били
признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място с
площ от 3280 кв.м., находящо се в с. Долище, кв.З съставляващи имот пл. № 41,
от които 670 кв.м. включени с парцел V-41, 750 кв.м. включени
в парцел XVI-41 и 1260 кв.м. включени в парцел XIV-41.
С договор за покупко- продажба по НА №
124/19.05.2006г. ответникът К. е придобил от Н. К. собствеността върху имот
450, идентичен на УПИ XV-42, кв.З по плана на с. Долище с площ от 640кв.м.
С КНА № 161/12.09.2006г. на нотариус per. № 12, ответникът К.
е бил признат за собственик по давностно владение на 183 кв.м. от ПИ № 427 с
площ от 853кв.м. включен в образуването на УПИ V-41, кв.З по плана на с.
Долище при граници ПИ 40, ПИ 41, ПИ 42 и улица.
От удостоверение за наследници е видно, че
наследници по закон на К. Т. Н., починал на 11.04.1978г. са Т. К. Н., К. К. Н.
и Г. К. Н.. Т. Н. е оставил наследници-С. С. Н., Г.Т. К. /оставила
наследници К. Т. К. и В. Т. К./ и
К. Т. К. /оставил наследници С. К. Т., Т. К. Т., К. К. Т.. К. Н.е оставил
наследници-М. А. Н., Г. К. И. и К. К. И.. Г. Н. е оставил наследници С. А. М.,
Д. Г. К. и Г. Г. К.
С влязло в сила решение по гр.д. № 7729/201
Зг. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията между страните по
искове на Н. и К. К. срещу В.С., че К. са собственици на реална част в площ от
11,64 кв.м. от УПИ XXXVIII-40 към момента на влизане в сила на Заповед №
175/26.02.2007г. на кмета на Община Аксаково, като са отхвърлени исковете им за
разликата до пълния заявен размер от 69 кв.м на основание чл. 53 ЗКИР.
От назначената пред въззивното производство СТЕ се установява, че
съвпадащите площи, които са били предмет на двете производства- това по гр.д.
№7729/2013г. и процесната реална част от 59 кв.м., представляват зелената и
червената част от изготвената от вещото лице комбинирана скица. Такова
заключение е направило вещото лице в открито съдебно заседание и последното е
прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Със Заповед № 175/26.02.2007г. на кмета на община Аксаково е било
одобрено изменение в действащия РП на с. Долище относно УПИ IV-42, V-41, VI-40, XV-42 и XXIII-42 в кв.З посредством обединение на УПИ V-41 и XV-42 в общ УПИ XXXVI
1-427,450, на който вътрешните странични регулационни линии се поставят в
съответствие със съществуващите на терен граници на имотите, при което се
образуват и УПИ XXXV-42, XXXVI-42 и XXXVIII-40.
С разрешение за строеж № 210/10.10.2006г., издадено
от гл.архитект на Община Аксаково, е разрешено на ответника изграждането на
ограда в УПИ V-41 и XV-42, жалбата на ищеца
срещу изпълнението, на която е била оставена без уважение с влязло в сила
решение на ВАС.
С оглед установяване ситуирането на процесните
реални части съобразно действалите планове и документите за собственост на
страните по делото е изслушано и прието пред ВРС заключение, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, базирано на детайлно
документално проучване на действалите за местността планове. Вещото лице е
посочило изчерпателно, че действалите планове за обследваната територия са,
както следва: КРП от 1931 г., който е първият, КРП от 1977г., в който са
извършвани промени касаещи процесиите имоти. На скица №1 в.лице е ситуирало
имотите по КРП в първоначалния му вид- ПИ 40, ПИ 41 и ПИ 42, като съответно по
КП границата между имотите ПИ 40 и ПИ 41 е по линията 10-11-12-13-1, а по РП
6-8-13-14. Първата промяна в КП е извършена със заповед № 141/03.04.2006г. на
кмета на общината и е била единствено в попълване на плана с ПИ- 450 /скица 2,
лилав цвят/, попадащ изцяло в площта на ПИ 42. А първата промяна в РП е
извършена на основание заповед № 175/26.02.2007г. на кмета изразяваща се в
образуването на нови четири парцела- XXXVIII-40, XXXVII-450,427, XXXVI-42 и XXXV- 42 /скица
4/ в площта на парцелите VI-40, V-41, XV-42, IV-42 и XXIII-42.
Съобразно този план УПИ XXXVIII-40 включва цялата площ
на парцел VI-40 по РП от 1977г. в първоначалния му вид и
допълнително 44кв.м., като североизточната граница на имота, т.е граничещата с
имота на ответника съвпада с кадастралната граница на ПИ 427 по КП от 1977г.
след втората му промяна, заключена между точки 7-9-12-14. От своя страна УПИ
XXXV11-427,450 включва площта единствено на ПИ 427 и ПИ 450 по КП от 1977г.
след първата и втората промяна, като границата се движи по точките 7-9-12-14 и
съвпада с кадастралните граници по КП след втората промяна. Втората промяна в
КП от 1977г. е извършена на основание заповед № 161/06.04.2006г. и касае
попълване на ПИ - 427 /скица 3, кафяв цвят/.Площта му попада в ПИ-41 по КП в
първоначалния му вид, но наред с това включва и 29кв.м. от ПИ 40 в точките
9-10-11-12-9 и 15кв.м. от ПИ 42. Третото изменение на КП извършено на основание
заповед № 274/07.05.2014г. касае само ПИ 40 и образуване на четири нови парцела
в неговите граници. Парцелът на ищеца с № VI-40 по РП от 1977г.
първоначален вид /скица 1/ и площ от 962кв.м. е образуван от 886 кв.м. от ПИ 40
и 72кв.м. от ПИ 41 /заключени между точки 1-13-14/ и 4 кв.м. попадали в улица.
По РП от 1977г. парцелът на ищеца УПИ XXXVIII-40 е с площ от 1010
кв.м. и включва 916кв.м. от ПИ 40 и 85кв.м. от ПИ 41 след втората промяна в
плана /точки 1-13-12-14-1/ и 5 кв.м. улица. Парцелът на ответника V-41 по РП от
1977г. /скица 1/, площ 793 кв.м. в първоначалния му вид включва 59кв.м. от ПИ 40
/точки 8-9-10-11-12-13-8/, а по действащия РП е с площ от 1505 кв.м. и се
образува от площта 653кв.м. на ПИ- 450 /КП първа промяна/, 852кв.м. на ПИ- 427
/КП втора промяна, т.е след включване на 29кв.м от ПИ 40/. Според в.л. е налице
идентичност между имота, придобит от ищеца с НА от 2012г. и този на праводателя
му съобразно двата НА от 1986г. /скица 1/. Дворното място с площ от 845кв.м.
/945кв.м., измерена аналитично, от която 59 кв.м. отредена за съседния парцел
на ответника V-41/ по НА 15/1986г., е ситуирано на скица № 1
между точки 1-3-4-5-6-8-13-14-1, а площта от 75кв.м. /72кв.м. измерена
аналитично/ по НА № 35/1986г. между точки 1-13-14-1. Така имотът на ищеца става
с площ от 1017кв.м., ситуиран между точки 1-3-4-5-8-9-10-11-12-13-14-1. Към
момента на сделката по НА от 2012г. е бил действащ КРП след втората му промяна
/скица 3/, като съответно 29 кв.м. от площта на ПИ 40 е включена в площта на ПИ
427 на ответника /9-10-11-12-9/, 85 кв.м. попада в ПИ 41 /1-13-14-1/ и 30 кв.м.
остават в площта на ищеца /8-9-12-13-8/. Т.е имотът на ищеца е бил с площ от
920 кв.м., измерена аналитично и вкл. 886 кв.м. от ПИ 40 /скица 4, точки
1-3-4-5-813-1/, 72кв.м. по НА 35/1986г. /1-13-14-1/ и 30 кв.м. /8-9-12-13/.
Според в.л. е налице частична идентичност между имота на ответника УПИ V-41 и тези придобитите
с НА от 2005 и 2006г. Имотът е с площ от 793 кв.м. /скица 1, точки
6-8-13-14-15-27-25-24-7-6/, измерена аналитично по действащия КРП в
първоначалния му вид. Имотът по НА 196/2005г. е с площ от 709 кв.м., измерена
аналитично и отговоря на част от ПИ 41 г. С КНА № 161/2006г. ответникът е бил
признат за собственик на 183 кв.м. от ПИ-427 с обща площ от 853кв.м. , вкл.
образуването на парцел V-41, 186кв.м. измерена аналитично. В тази площ
според в.л. се включват различни площи от ПИ -41 /скица 1/, в т.ч. и 59 кв.м.
заключена площ между точките 8-9-10-11-121-13-8. Измерена аналитично в.л.
посочва, че спорните реални части са с площ и граници, както следва изчертани
на скица 5: 30 кв.м. част от ПИ 40 по КП от 1977г. в първоначалния му вид,
точки 8-9-12-13-8 при граници: парцел VI-40, ПИ 41, ПИ 427 и
улица и 29 кв., като част от ПИ 427 по КП 1977г. след първата промяна при
граници: имот 40, останалата част на ПИ 427 и улица. В.лице посочва, че
материализираната на терен граница между имотите се движи по точки 6-8-13-14 на
скица 1 и 6, като съответно съвпада с регулационната граница между парцелите VI-40 и V-41 по РП от 1977г. в
първоначалния му вид.
В.л. Й.А. по допусната повторна СТЕ дава заключение, че площта на ПИ 40
включена в парцел VI-40 е 898 кв.м., образувана като разлика на
площта на УПИ- 969кв.м. и 71 кв.м., колкото е площта от ПИ 41 вкл. в УПИ. А
площта на ПИ 41 вкл. в УПИ V-41 е 720 кв.м.
Геодезически измерени площите на имотите са 969 кв.м. за УПИ VI-40 и 1507 за УПИ V-41. Според в.л. площта
заключена между регулационните линии на двата имота по плана от 1977г. и след
изменението му през 2007г. е 47кв.м. защриховано в син цвят на изготвената
скица, като границата между имотите понастоящем се движи по регулационната
линия от1977г.
За установяване твърденията на всяка от страните
относно параметрите, в които са владяни имотите, разположение на оградата между
тях и твърденията за осъществявано давностно владение от праводателя на ищеца,
респ. от ответниците и техните праводатели, събрани бяха по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели, водени от всяка от
страните. От показанията на свидетелите на ищеца В. С. К. и Д. Г. С., и двамата
без родствена връзка със страните по делото, става ясно следното: И двамата
свидетели познават ищеца и баща му С. и знаят, че притежава имот в с. Долище,
който са посещавали в годините. Св. К. посочва, че имала в съседство имот от
1974г., а св. Стефанов ходел да помага. За пръв път отишъл през 1996г., а след
това в години по два, три, четири пъти. И двамата свидетели посочват, че
първоначално между имота на С. и на ответниците имало ограда от плет и мрежа,
нездрава. В имота С. си построил гараж и жилищна сграда. Оградата стояла на
около 3 /според К./ и 5м. /според С./ от гаража изграден в имота на ищеца. Към
2007г. била построена от ответниците нова ограда, метална, която обаче била
построена не на мястото на старата, а била изместена. По този начин отстоянието
на оградата от гаража на ответниците било намалено на около метър, метър и
нещо. С. се ядосал, че е станало без негово знание и съгласие, и уж получил
уверение, че ще се премести, но това така и не станало. В съседното на С. място,
св. К. посочва, че имало много наследници, които не можели да се разберат и
знаела, че там живее една възрастна жена. Познавала само Г. и С., а
впоследствие и Г.. Редовно ходела на мястото си за последно до лятото на
2006г., след което престанала тъй като съпругът й се разболял. Не знаела, че
мястото е продадено, но тогава / лятото на 2006г./ единствено видяла, че имотът
са започнали да го разчистват. Св. Стефанов също потвърждава, че съседният имот
в периода, в който е ходел 1996-2006г. е бил необработван, запустял, с храсти.
От показанията на свидетелите на ответниците И. И. И.
и Г. Г. И. се установява следното: Двамата свидетели са придобили имота,
спечелен на търг. Иначе бил съсобствен между много наследници и докато го
купили за него се грижел бащата на свидетелката Г.. Двамата посещавали имота
рядко. Преди да го продадат на Н., по негово искане го изчистили, като преди
това бил запустял. Никога не му били правили идеално почистване, както като го
продавали. В имота имало орехи и овощни дървета- сливи, круши. Имало изградена
ограда, но откъм улицата била надигната и комшии си вкарвали животните там.
Имотът на С. бил като хавра, не се обработвал и в него имало постройка на груб
строеж и нещо като гараж. Оградата между двата имота била от старите, от плет.
С. направил ограда с мрежа и бетонови колове и едва, когато го продали мястото,
видяли, че е била изградена хубава ограда. И двамата посочват, че оградата не е
била местена във времето и новата е била изградена на мястото на старата, тъй
като помнели, че гаражът на С. стоял на метър, метър и нещо от нея. Никога не
били виждали някой в имота на С., а св. И. знаела от баща си, че имотът не се
обработва.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание
в нормата на чл.108 ЗС. Ищецът сочи придобивно основание, което го легитимира
като собственик на процесните реални части от имотите, сделка и придаване по регулация,
респективно - покупко-продажба по НА № 111, том I, per. № 2761, дело №
87/23.05.2012г. от Стойчо С., а последният- собственик на имота по силата на
договор за замяна по НА № 15, том IX, дело № 3351/05.09.1986Г., и НА № 35, том
XIII, дело № 4947/10.12.1986г., с който му е признато право на собственост
върху 75 кв.м., придобити по регулация, като придаваема част към парцел VI-40 от имот V-41 по силата на ДРП.
Ответниците противопоставят титул на собственост- НА № 2/2005г., по силата на
който са придобили 670 кв.м., представляващи парцел V-41, като излагат, че
сметките за придаване по регулация са платени, въпреки констатацията на
нотариуса. Позовават се и на КНА № 161, том 4, per. № 4745, дело №
630/12.09.2006г., с който са признати за собственици на 183 кв.м., част от
ПИ-427, в който твърдят, че са включени и спорните 57,36 кв.м. В евентуалност
излагат, че владението на УПИ V-41 и УПИ VI-40 е осъществявано по
регулационната линия от 1977г., където е и оградата между имотите, като са
придобили правото на собственост върху спорната реална част от 57,36кв.м. от
УПИ V-41 въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 2005-2010г.,
респ. 2005г. до настоящия момент.
В тежест на страните в производството е всяка страна да докаже
твърдението от нея основания за сочения придобивен способ на правото си на
собственост. Съдът обаче намира, че по отношение на спорната реална част е
формирана сила на присъдено нещо досежно принадлежността й към имота,
собственост на ищеца по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№7729/1 Зг. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, поради следното:
Цитираното производството е било образувано по иск
на ответниците в настоящото производство Н. и К. К. срещу ищеца в настоящото
производство В.С. с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ реална част от УПИ XXXVIII - 40, находящ се в кв. 3 на с.
Долище, Община Аксаково с площ на реалната част от 69 кв.м., при граници на
частта: УПИ XXXVII-427, 450, улица, останалата част от УПИ XXXVIII -
40 и УПИ XIV -41, и при граници на целия имот УПИ XIV -41, УПИ XXXVII-427, 450 и улица, към момента на влизане в сила на Заповед №175/26.02.2007г.
на Кмета на Община Аксаково. В исковата молба Колеви са посочили, че с договор
за покупко-продажба, обективиран в НА №2, том IX, per. №8277, дело
№1611/2005г. на нотариус Огнян Шарабански си закупили УПИ V- 41, с площ от 670 кв.м., включен в ПИ №41 в
кв.З по плана на с.
Долище, община Аксаково, област Варна, при граници: улица,
УПИ №VI-40, XIV - 41, XVII-41, XV-42, а с НА №161, том
IV, per.
№4745, дело №630/2006г. на нотариус Д. Бейлерян,
ищецът
Н.К. бил признат за собственик на 183 кв.м.,
съставляващи част от ПИ 427 с обща площ от 853 кв.м., включен
в образуването на УПИ VI -41, в кв.З по плана на с. Долище,
община Аксаково, област Варна, при граници: улица, ПИ №40, 41, 42. Въз основа на разрешение за строеж
№210/10.10.2006г.
ищците построили в УПИ №V-41 и УПИ XV-421 плътна ограда с
височина 2.20м по общата регулационна граница с УПИ №VI-41,
собственост на ответника. Със Заповед
№161/06.04.2006г. на ИД
Кмет на Община Аксаково, било одобрено попълване на
кадастралния план на ПИ 40,41,42 и 427, която заповед била в
резултат на продължена процедура за попълване на
кадастралния план по искане на праводателя на ищците.
Въпреки, че тази заповед е влязла в сила и е нанесена в КП,
границата между ПИ 427 /собственост на ищците/ и ПИ 40
/собственост на ответника/, не е отразена правилно както в
заповедта, така и в КП. Границата между двата имота е
съвпадала при закупуването от ищците с регулационната граница
между УПИ №V-41 и VI-40. Именно по тази
граница е изградена и
оградата. Със Заповед №175/26.02.2007г. на Кмета на Община Аксаково, е одобрено
изменение на действащия регулационен план на с. Долище за УПИ №IV-42, V-41, XV-42, XXIII-42 в кв.З, като изменението се състои в обединяване на УПИ V-41 и XV-42 в нов УПИ XXXVII-427, 450. В тази заповед отново границата между XXXVI 1-427,450 и XXXVI11-40
е неправилно посочена, а същата не е изменяна от 1977г. Излага се, че
процесната реална част представлява разликата в площта между границата на УПИ V-41 с УПИ VI - 40 и
границата между УПИ XXXVII-427, 450 с УПИ XXXVI11—40. Ищците, след
влизане в сила на заповедите от 2006г. и 2007г., като констатирали, че същите
съдържат съществено противоречие с материалния закон, тъй като се засягат
имотните граници на владение, поискали със заявление от 31.07.2012г. поправка
на кадастралния план за нанасяне на действително съществуващата като
местоположение граница. Със Заповед от 07.02.201 Зг. Кметът на Община Аксаково
отказал поправката на кадастралния план поради отказа на ответника В.С. да
подпише съставения акт за непълноти и грешки и наличието на спор за материално
право.
Ответникът по иска В.С., той и ищец по настоящото
производство, е оспорил иска, като сочи, че процесната реална част е част от
имота на ответника, представляващ УПИ XXXVIII-40, който ответникът е придобил
чрез покупко-продажба, обективирана в НА №157, т. XXVI, дело 5492/23.05.2012г.
Неговият праводател, който е и негов баща, е придобил имота въз основа на
замяна, изповядана с НА №15, т. XI, дело 3351/1986г. и чрез придаване на части
по регулация - 75 кв.м., които са изцяло заплатени, като в полза на праводателя
на ответника е издаден НА №35, т. XIII, дело №4947/1986г. Оспорва се
твърдението на ищците, че в заповедта на кмета от 26.02.2007г. е допусната
грешка. Тази заповед, както и заповедта, с която на ищците е отказано
попълването на кадастралния план, са влезли в сила и ищците са пропуснали
сроковете за оспорването им. Излага се, че сроковете по §6, ал.2 ЗУТ са
изтекли, поради което всички сделки, извършени с урегулирани поземлени имоти,
за които има неуредени сметки по регулация са нищожни като извършени в
нарушение на закона. Оспорва се ищците да са добросъвестни владелци и да са
придобили процесната реална част по давност.
Видно от приложените към гр.д. №7729/1 Зг. скици на
л.173 и л.175 от делото, както и предвид направеното заключение от вещото лице А.
по допуснатата допълнителна СТЕ пред настоящата инстанция, съвпадащите площи,
които са били предмет на двете производства- това по гр.д.№7729/201 Зг. и
процесната реална част от 59 кв.м., представляват зелената и червената част от
изготвената от вещото лице комбинирана скица. Т.е. налице е пълна идентичност
между реалната част, предмет на настоящото производство и реалната част,
заявена в производството по гр.д. №7729/1 Зг. по описа на ВРС.
С влязло в сила решение по цитираното гр.д. ВРС е
приел за установено между страните и в настоящото производство, че Н. и К. К.
са собственици на реална част с площ от 11.64 кв.м. от УПИ XXXVIII - 40,
находящ се в кв. 3 на с. Долище, Община Аксаково, при граници на частта: УПИ
XXXVII-427, 450, и останалата част от УПИ XXXVIII - 40, заключена между точките
А, Б и В на комбинирана скица на л.175 от заключението на вещото лице Д. П., и
при граници на целия имот УПИ XIV -41, УПИ XXXVII-427, 450 и улица, към момента на влизане в сила на Заповед №175/26.02.2007г.
на Кмета на Община Аксаково, като е отхвърлил предявения иск за разликата над
описаната реална част с площ от 11,64 кв.м. до предявения размер на реалната
част от 69 кв.м., на осн. чл.53, ал.2 ЗКИР.
С TP № 8/2014 г. на ОСГК
т. 5 се прие, че иска по чл. 53, ал. 2 /първоначална редакция/, сега по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на установителен или осъдителен иск за
собственост. В установителната част тези искове са идентични, а правото на
собственост по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява към настоящия момент,
тъй като само така може да се изпълни изискването на чл. 51 ЗКИР кадастралната
карта да отразява актуално правото на собственост. Ако по предявен иск за непълнота,
или грешка в кадастралната карта се установи, че тя е отстранена по
административен ред, но страните продължават да спорят относно правото на
собственост, съдът следва да се произнесе относно принадлежността на правото на
собственост на спорната площ, като посочи и че тя е правилно заснета в
кадастралната карта. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установителен иск за
собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените
предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта, /така Решение № 161 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1253/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д./. Настоящият състав изцяло
споделя изложените в цитираното решение мотиви, като счита, че силата на
присъдено нещо на решението по чл.54 ал.2 ЗКИР обхваща, както принадлежността
върху описаната реална част от 11,64 кв.м. към имота, представляващ УПИ V - 41,
и собственост на К., така и принадлежността от останалата разлика до 69 кв.м.
към УПИ №XXXVIII-40, с титул за който
имот се легитимира ищеца С.. Установената от съда принадлежност на право на
собственост на страните по влязлото в сила съдебно решение по чл.54 ЗКИР
разрешава и въпроса с принадлежността на спорната реална част към всеки от
имотите. Затова и съставът приема, че доколкото няма спор, а и не се установява
да е налице право на собственост на трето за спора лице върху процесната реална
част, то съдебно решение по чл.54 ал.2 ЗКИР е установило актуално и правото на
собственост на всяка от страните към момента на постановяване на решението.
Отричането на правото на собственост на Колеви върху останалата част над 11
кв.м. до 69 кв.м. от УПИ XXXVIII - 40, води до извод за установяване със сила
на присъдено нещо, че разликата е принадлежност към имота на другата спореща
страна- В.С. и следователно е негова собственост. Настоящият състав изцяло
споделя съображенията в този смисъл, изложени в Решение № 20 от 20.02.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 6179/2015 г., I г. о., ГК, че ако се приеме противното, може
да се достигне до неприемливо от правна гледна точка положение, според което
площта е ничия собственост, в случай че бъдат последователно отхвърлени в
отделни производства исковете за собственост и на двамата съседи. Този извод се
налага и предвид настъпилата преклузия по отношение на наведените от страните
основания и възражения. Ищците К. в производството по гр.д. №7729/1 Зг. по
описа на ВРС с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР са се позовали на същото
придобивно основание/я за придобиване на правото на собственост върху
процесната реална част, каквито са наведени и в настоящото производство от К. в
тяхна защита. Респективно ответникът в производството по чл.53 ал.2 ЗКИР С. е
основал правото си на собственост върху процесната реална част по силата на
сделка и е противопоставил същите възражения за непротивопоставимост правата на
К. поради неприлагане на регулацията, каквито възражения са правени и в
исковата молба по настоящото производство. Следователно и още при разрешаване
между страните на спора за собственост върху реалната част в производството по
чл.53 ал.2 ЗКИР са били разгледани от съда всички спорове досежно прилагането
на регулацията по КП от 1977г., както и дали сроковете по §6, ал.2 ЗУТ са
изтекли. Преразглеждането на тези въпроси е недопустимо да бъде извършено
повторно в настоящото производство, доколкото същото касае отново установяване
правото на собственост върху реалната част, предмет на производството по чл.53
ал.2 ЗКИР. Предвид изложеното, съставът приема, че влязлото в сила решение по
гр.д. №7729/1 Зг. е установило принадлежността на процесната реална част към
имота на ищеца С.. Няма спор, че същата се владее от ответниците К.. Поради
което и предявеният от ищеца иск за осъждане на К. да предадат владението върху
реална част с площ от 59 кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40, целият с площ от 920кв.м., а по скица 1010 кв.м., находящ се в с.
Долище, община Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед №
6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на
Община Аксаково, при граници на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата
част от УПИ XXXVIII- 40 и при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV - 41 и XI11—40, УПИ XXXVII-
427, 450 и улица, защрихована със зелен цвят на скица 6 от заключението на в.л.
по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна
част от настоящото решение и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450 целият с площ от 1490кв.м., находящ се в с. Долище, община
Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г.,
последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково,
при граници на частта: УПИ XXXVIII- 40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на целия имот УПИ XIV - 41 и XVI - 41, XXXV- 42 и
XXXVI- 42, УПИ XXXVIII- 40 и улица, защрихована с червен цвят на скица 6 от
заключението на в.л. по СТЕ, следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважено и направеното искане по чл.
537 ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 161, том 4, per. № 4745, дело №
630/12.09.2006г. в частта, касаеща 59 кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40 и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450.
Решението на ВРС в обратния смисъл следва да
бъде отменено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане
от въззивника въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят направените в
производството разноски в размер на 2 987 лв., от които 1 655 лв.- разноски
пред настоящата инстанция, от които 1 600 лв. адвокатско възнаграждение и 55
лв.- държавна такса. Пред ВРС са претендирани 332 лв. разноски за държавна
такса и хонорари на вещи лица, а адвокатското възнаграждение е в размер на 1
000 лв. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. При два предявени иска, един оценяем и един неоценяем, съобразно
цената на първия, се дължат минимум две възнаграждения от по 300 лв., т.е. общо
600 лв. Съдът намира обаче, че предвид правната и фактическа сложност на спора,
както и големия обем правни действия, извършени от процесуалния представител, адвокатското
възнаграждение не следва да бъде определяно в минимален размер. Затова и пред
ВРС следва да бъдат признати на ищеца направените за адвокатска защита разноски
в пълния им размер от 1 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
1052/15.03.2017г. по гр.д. №4353/16г. по описа на ВРС, Xll-ти с-в, поправено
с решение №2542/22.06.2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.К.,
ЕГН ********** и К.Б.К., личен № **********, двамата с адрес гр. Варна, ул.
„Д-р Железкова" № 55, ап.22, че В.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, е
собственик на реална част с площ от 59 кв.м., от които 29 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40, целият с площ от
920 кв.м., а по скица 1010 кв.м., находящ се в с. Долище, община Аксаково, в
кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно
изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково, при граници
на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата част от УПИ XXXVIII- 40 и
при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV - 41 и XIII-40, УПИ XXXVII- 427,
450 и улица, защрихована с червен цвят на скица 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, и 30 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450, целият с площ от 1490кв.м., находящ се в с. Долище, община Аксаково, в
кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно
изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково, при граници
на частта: УПИ XXXVIII- 40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на целия имот УПИ XIV - 41 и XVI - 41, XXXV- 42 и
XXXVI- 42, УПИ XXXVIII- 40 и улица, защрихована със
зелен цвят на скица 6 от заключението на
в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от настоящото решение и
ОСЪЖДА ответниците Н.С.К.
и К.Б.К. да предадат владението върху описаната реална част, на осн. чл.108 ЗС,
по предявения от В.С. иск, основан на твърдения за придобиване на собствеността
чрез договор за покупко- продажба по НА № 111, том I, per. № 2761, дело №
87/23.05.2012г., а праводателят му по силата на договор за покупко- продажба №
15, том XI, дело № 3351/05.09.1986г.,
евентуално давностно владение осъществявано в периода 05.09.1986г. до
10.10.2006г. и по регулация по НА № 35, том XIII, дело № 4947/10.12.1986г.
ОТМЕНЯ КНА № 161, том 4, per. № 4745, дело №
630/12.09.2006г. в частта, касаеща признаване на право на собственост и върху
59 кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40 и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450, на осн. чл.537 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********
и К.Б.К., личен № **********, двамата с адрес гр. Варна, ул. „Д-р
Железкова" № 55, ап.22, да заплатят на В.С.С., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 2 987 / две хиляди деветстотин осемдесет и
седем лева/, от които 2 600 лв. адвокатско възнаграждение
за защита пред двете инстанции и и 387 лв.- държавна такса и разноски за
експертиза и др. пред двете инстанции, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: