Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1611 13.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19619 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М.С.З., ЕГН **********
и В.Г.З., ЕГН ********** против ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, с която са предявени субективно активно и обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 240, ал.1, вр. с чл. 230, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2012 г. ищецът
З. сключил договор за застраховка „Живот”, съгласно полица … за срок от 16
години и покритие 01.11.2012 г. – 31.10.2028 г., а З. сключила такъв с № … за
срок от 20 години и покритие 01.11.2012 г. – 31.10.2032 г.
На 27.10.2016 г. посетили офис на ответника и пожелали
да им бъдат платени откупните стойности, посочени в нарочни таблици на гърба на
полиците, като договорите да се считат за прекратени. Дължимата стойност за
ищцата възлизала на 4504,60 щ.д., а за ищеца - на 9949,67 щ.д.
Служител на дружеството обяснил, че ще бъдат изплатени
суми в по – ниски размери, без посочване на причина. След отправено писмено
искане и входирането му на избрана от застрахователя дата 03.11.2016 г., ищците
получили отговори, в които откупните стойности били определени по неясен начин.
След повторно писмено заявление, получили нови отговори, в които били посочени
различни стойности, отново без конкретизация за начина на формирането им.
Твърдят, че договорите са прекратени на 27.10.2016 г.
– с отправяне на едностранните изявления до застрахователя.
След изпращане на заявления от 30.11.2016 г., с копия
до КФН и КЗП, били изплатени откупни стойности от общо: 3375,17 щ.д. на ищцата
по щета № .. и 6782,51 щ.д. на ищеца по щета № ..
Въпреки направения опит за провеждане на помирително
производство пред КЗП, ответникът не изразил становище, поради
което и същото било прекратено.
Твърди се, че в противоречие с чл. 240, ал. 2 КЗ
/отм./, ответникът предвидил начисляване на застр. премия и за следваща година,
което било незаконосъобразно и създавало условия за привеждане на потребителите
на застр. услуги в заблуждение.
Правото на откуп било такова на предсрочно
прекратяване на договора, упражнено едностранно от застрахованото лице, а при
заявена претенция, за застрахователя възниквало задължение да плати откупната
стойност в предвидения срок и в размер, съгласно уговореното в договора. В
годината следваща предсрочното прекратяване, не било налице валидно
правоотношение, при което застрахователят нямал право да получи премия, т.к. не
носел риск. Допълва се, че клаузата за изплащане на премията за следваща
застрахователна година като предпоставка за плащане на откупната стойност, била
и неравноправна клауза по см. на чл. 143, т.14 ЗЗП, т.к. налагала потребителят
да изпълни своите задължения, дори когато търговецът не
изпълни неговите, както било в случая.
Поради липса на пълно плащане и съгласно чл. 240 КЗ
/отм./, т.к. откупните стойности се дължали в 20- дневен срок, а уведомлението
до ответника било от 27.10.2016 г., се претендира и лихва за забава.
Предвид изложеното се моли за осъждане на
застрахователя да плати следните суми: 1129,43
щ.д. на М.З. и 3167,16 щ.д. на В.З.
– главници, представляващи разликите между дължимите откупни стойности към
01.11.2016 г. и платените, във връзка с прекратените правоотношения, ведно с
обезщетения за забава от 276,31 лева за
периода 20.11.2016 г. – 07.12.2018 г. за З. и 1132,15 лева за същия период за З., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от постъпване на ИМ в съда – 07.12.2018 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че предвид характера на договорите, една част от
премията покривала риска, който застрахователят носел при загуба на живот и/или
телесна цялост, а другата имала спестовен, респ. инвестиционен елемент, свързан
с „доживяване на определена възраст”.
Частта,
служеща за формиране на спестовната част /откупна стойност/, била договорената
сума, която следвало да бъде платена при предсрочно прекратяване на договора,
формирана като стойност от начислените премии, намалена със съответни разходи,
премийни вноски и пр.
Твърди се,
че в случая, платените застр. откупни стойности са правилно и законосъобразно
определени като размер, като са взети предвид сторените разноски и такси в
полза на застрахователя, както и след начисляване на дължимата годишна премия
за следващата застр. година, така, както било уговорено в ОУ и специалните
условия на договорите. В тази връзка, платените суми не били в размерите по
таблиците, т.к. стойностите били посочени на база допуснато предположение, че е
платена поредната годишна застр. премия. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на исковете, т.к. всички дължими суми били платени. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: между страните са сключени твърдените договори за
застраховка живот, по които застрахователните премии са внасяни редовно от
ищците; че договорите са прекратени едностранно от тях, считано от 27.10.2016
г.; че са платени откупни стойности от общо 3375,17 щ.д. на ищцата по щета № …
и 6782,51 щ.д. на ищеца по щета № 91799 /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
6718/17.06.2019 г. – л.85-86/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
Установява
се, че на 09.10.2012 г. са издадени застрахователните полици и на двамата ищци.
На З. като застраховано лице за срок от 16 год., при застр. сума от 50 000 щ.д.
и дължима премия, съгл. Тарифа Б+ 2004/2010 г. на ответника в размер на 4342,08
щ.д., при допуснато разсрочено плащане на вноските по 361,84 щ.д. Началото на
застр. е 01.11.2012 г., като е връчена на ищеца на 08.11.2012 г., сл. като е
извършил първите дължими плащания по нея. Няма спор и се доказва от приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, което се кредитира
изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, че до
постъпване на заявлението за предсрочно прекратяване на застраховката на
27.10.2016 г., същата е била в редовност, без забава по плащанията на месечно
разсрочените премии, като не са били извършвани плащания от страна на
застрахователя по застр. събития, не са отпускани заеми и последната вноска е
направена авансово за следващия се месец на 30.09.2016 г. Застраховката е била
валидна четири години, а платените премии от З. с извършени годишни индексации
възлизат на 18 150,84 щ.д. и 4 лв. – платени към обезпечителния фонд.
Относно
застраховката на ищцата – тя е била за срок от 20 год. и застр. сума от 30
811,35 щ.д., при дължима годишна премия, съгласно тарифата, от 1659,48 щ.д.,
разсрочена във времето на вноски по 138,29 щ.д. месечно. Както при ищеца, до
подаване на заявлението за предсрочно прекратяване - същата е била в редовност,
без забава по плащанията на месечно разсрочените премии, като не са били
извършвани плащания от страна на застрахователя по застр. събития, не са
отпускани заеми и последната вноска е направена авансово за следващия се месец
на 30.09.2016 г. Била е валидна четири години, а платените премии от З. с
извършени годишни индексации възлизат на 6937,08 щ.д. и 4 лв. – платени към
обезпечителния фонд.
Съгласно чл. 240, ал. 1 КЗ /отм./ - при застраховка „Живот“ по искане на
застрахования застрахователят е длъжен да плати откупната стойност по
застрахователния договор, ако от началото на периода на застрахователното
покритие са изминали поне две години и са платени всички премии за този период.
Откупната стойност се плаща от застрахователя в 20-дневен срок от поискването.
Според ал. 2 - в застрахователния договор трябва да бъдат посочени условията,
при които застрахованият може да иска заплащане на откупната стойност, както и
размерът й за всяка година от срока на договора.
В чл.28, ал.1 от представените
от ответника Общи условия по застраховка „Живот“ /л.71-74/ е предвидено, че - „Застраховащият
има право на откуп на договора си във всеки един момент от срока му при
положение, че от началото на договора са минали поне две пълни застрахователни
години и премиите са плащани съгласно указаните в договора срокове и размери.
Откупната стойност се изчислява към датата на откупа“.
Ищците
са се възползвали от тази възможност, като са поискали предсрочно прекратяване
на правоотношенията и изплащане на дължимите и уговорени в договорите суми.
Към всяка застраховка са
посочени таблично откупните стойности, като ищците твърдят да им се дължат
именно посочените там суми, съотв. – към дата 01.11.2016 г. – 9949,67 щ.д. и
4504,60 щ.д. Над
таблиците е посочено, че откупната стойност се дължи след изтичане на всяка
поредна година от срока на застраховката при редовно плащане на премията и след
начисляване на дължимата премия за следващата застрахователна година.
Според
вещото лице, посочените стойности в таблиците са абсолютно вярно и вече
изчислени съгласно формулата, предоставена от актюерите и цитирана в годишния
актюерски доклад, като в чл. 27 ОУ са обяснени понятията и технологията на
изчисление на откупната стойност. След самостоятелна проверка и съобразяване на
елементите, които следва да се вземат предвид, при формулиране размера на
дължимите се откупи, вещото лице е дало категорично становище, че дължимите
стойности са посочените в полиците за всеки ищец, увеличени с постигнатата
допълнителна доходност от инвестиции на застрахователя /9949,67 щ.д. +49,14
щ.д. или 9998,81 щ.д. за З. и 4504,60 щ.д. +28,65 щ.д. или 4533,25 щ.д. за З./.
При
това положение се установява с категоричност, че ищците имат право на дължимите
им се откупни стойности, като принципно – сумите възлизат и на по – висок
размер от твърдените в ИМ /без да се отчитат извършените плащания/.
В
тази връзка, възраженията на ответника в отговора не се споделят. Откупните
стойности са изрично посочени в самите полици, като същите са дължими предвид и
изрядността на застрахованите лица по повод изпълнение на вменените им
задължения за редовно плащане на месечно разсрочените премии.
Невярно е
твърдението, че вече платените откупи били правилно определени и единствено
дължими, т.к. следвало да се вземе предвид начисляване на дължимата годишна
премия за следващата застр. година, така, както било уговорено в ОУ и
специалните условия на договора.
Като съобрази приложимите
разпоредби на КЗ /отм./ - чл. 240 и условията по чл. 28, ал. 1 ОУ на
застрахователя, съдът приема, че в тях не е предвидена предпоставката,
регламентирана в застрахователните полици - за изплащане на упоменатите в
таблиците откупни стойности след начисляване
на годишната премия за следващата застрахователна година. Следователно, тази уговорка
противоречи на закона и ОУ на застрахователя. Тя е и в разрез с
предназначението и същността на правото на откуп - като потестативно право на
застрахования едностранно да прекрати правоотношението си със застрахователя, при
наличие на установените в закона предпоставки, водещо до
изплащане на откупната стойност.
Уговарянето
на допълнително задължение за изплащане на премия за следващата година противоречи
на чл. 240, ал. 1 КЗ /отм./. Според тази
норма, правото на откуп възниква при изминаване на поне две години и плащане
всички премии за този период. Тоест, не
се допуска възможност законоустановеното задължение на застрахователя да бъде
поставено в зависимост от изплащане на премии за бъдещи периоди, каквато предпоставка
е предвидена в полицата. Предвиждането
на подобно задължение за плащане за сл. година, когато договорът вече не действа и
застрахователят не носи риск, противоречи на закона и целта на откупа да уреди
отношенията между страните във връзка с предсрочното прекратяване.
Отделно от
горното, съдът приема за основателни доводите на ищците, че предвидената
предпоставка за плащане, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като
налага на потребителите да изпълнят своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. На
ищците като потребители /съгл. § 13, т. 1 ДР
ЗЗП/ е наложено задължението да платят премия за период, през който
застрахователят няма да поеме рисковете, за понасянето на които получава
премията, при което потребителите няма да получат дължащото се от него
покритие. Поради това и клаузите са нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП /не се
установява да са индивидуално уговорени/. Ето защо, те не следва да се прилагат
при решаване на спора.
Съобразно чл. 240, ал. 1 КЗ
/отм./ и предвиденото в чл. 28 ОУ на застрахователя, съдът приема, че ответното
дружество е било длъжно да плати пълните откупни стойности по договорите, в
посочените по – горе размери за всеки ищец, т.к. същите са изпълнявали коректно
задълженията си в продължение на повече от две години, което е единственото
предвидено в закона условие.
По делото е отделено за
безспорно и се установява плащането на 6782,51 щ.д. на ищеца по щета № ..
и общо 3375,17 щ.д. на ищцата по щета № .., поради което на всеки от тях се
дължат именно претендираните разлики от откупните стойности в размер на 3167,16 щ.д.
за В.З. /9949,67 щ.д. – 6782,51 щ.д./ и 1129,43 щ.д. на М.З. /4504,60 щ.д. – 3375,17
щ.д./.
Исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната
лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване, като последица.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съдът
достигна до извод за наличие на главни дългове. Ответникът не доказва
плащане в предвидения в чл. 240, ал. 1 КЗ /отм./ срок, при което дължи обезщетение
за забава. За исковите периоди акцесорните вземания възлизат на претендираните
суми, съобразно представените справки за изчисление на законна лихва, които не
са оспорени и съобр. изчислението на съда на осн. чл. 162 ГПК /чрез он – лайн
калкулатор/, при което не се установи разлика. Сумите следва да бъдат
присъдени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищците, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направени са искания,
представени са списъци по чл. 80 ГПК /л.110, л.112/ и доказателства за плащане
на: 267,90 лева – ДТ и 900 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС за ищеца З.; 127,71
лв. – ДТ и 500 лева /а не както се сочи в списъка 600 лв./ - адв. хонорар,
съгл. ДПЗС за ищцата З. /б. такса не се присъжда, т.к. не е разноска по
производството/. По отношение на адв. възнаграждения не са направени възражения
за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните
състезания по делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 6 да плати на М.С.З., ЕГН
**********, с адрес: ***, следните суми:
1129,43 щ.д. /хиляда сто двадесет и девет щатски долара и четиридесет и три
цента/ - главница, представляваща разликата между изплатената и договорена откупна стойност
по договор за застраховка „Живот“, съгласно застрахователна полица № .. от
08.11.2012 г.; 276,31 лева /двеста
седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 20.11.2016 г. – 07.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 07.12.2018 г. до
окончателното погасяване, както и общо 627,71
лева /шестстотин двадесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/ -
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗЕАД
„Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 6 да плати на В.Г.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 3167,16
щ.д. /три хиляди сто шестдесет и седем щатски долара и шестнадесет цента/ -
главница, представляваща разликата между изплатената и договорена откупна стойност
по договор за застраховка „Живот“, съгласно застрахователна полица № .. от
08.11.2012 г.; 1132,15 лева /хиляда
сто тридесет и два лева и петнадесет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 20.11.2016 г. – 07.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 07.12.2018 г. до
окончателното погасяване, както и общо 1167,90
лева /хиляда сто шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ - разноски
за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкови
сметки, по които могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК
/л.7/: „Банка ДСК“ ЕАД:
IBAN: *** – за М.З.
IBAN: ***– за В.З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП