№ 153
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103332 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. З. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 9, ет.2, ап.4, чрез пълномощник –
адвокат И. Б. от АК П., със съдебен адрес: гр. П.. ул. „Х. К.“ № 1А, ет. 2, офис 15 против К.
П. Х. – Л.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „Х.“ № 10, като моли съда да
постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните
поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. Моли съда след развода
съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име. Не претендира издръжка и
ползването на семейното им жилище.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 11.05.2019 г. в гр.
П.. Сочи, че от брака си нямат родени деца, както и че първоначално бракът им протичал
напълно нормално и съвестният им живот бил добър.
Посочва, че отношенията между страните започнали да се влошават в началото на
месец април 2021 г., след като ищецът се разболява тежко и бил хоспитализиран в болница
„Св. Г." в гр. П., където в рамките на 43 дни претърпява четири белодробни операции. След
изписването от болницата веднага заминал на рехабилитация за 14 дни в Белодробната
болница в гр. Велинград, като в последствие останал 60 дни в гр.П. при майка си, която се
грижила за него.
Твърди, че в следствие на заболяването на ищеца и отсъствието му от гр. Д. довело
до постепенното отчуждаване един от друг и от януари месец 2022 г. са във фактическа
раздяла, като през периода юни 2022 г. до октомври 2022 г. не поддържат никакви
взаимоотношения.
Счита, че гореописаните обстоятелства довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им. Това окончателно убедило ищеца, че този брак е изпразнен от
съдържание и следва да бъде прекратен. Решението му е твърдо и окончателно. Ответницата
1
имала различни възгледи за живота и семейството, както и различни виждания относно
характера на семейните отношения. Всичко това довело до отчуждение между двамата
съпрузи, което не може да бъде преодоляно. Между тях възникнало отчуждение във всяко
отношение. Всеки от тях води свой самостоятелен живот, живеят разделени, и не са се
виждали повече. Запазването на брака им не е в интерес на никой от тях двамата, както и на
обществото.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат И. Б. от АК П.,
като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака. Уточнява, че семейното
жилище на страните, находящо се в гр. Д., ул. „Х.“ № 10, ет.1 следва да се ползва от
ответницата, тъй като било собственост на нейните родители.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез
пълномощник си адвокат В. Л. от АК Х., в който счита, че искът е допустим и основателен
и моли съда да го уважи.
Твърди, че е налице отчуждение един от друг. Бракът им бил опразнен и изчерпан от
своето дължимо по закон и морал съдържание поради настъпила фактическа раздяла, между
съпрузите от края на месец януари - 2022 г.
Счита, че фактическа раздяла е причината и обективният факт, отразяващ дълбокото
и непоправимо разстройство на брака (съгласно т. 3 от ППВС 10/1971 г.) и че е настъпило
фактическо основание, което следва да намери и своята юридическа санкция, чрез
прекратяване на брака с развод на основание чл. 49 от СК, без произнасяне но вината за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Сключеният между страните граждански
брак не можел да бъде заздравен и запазен.
Посочва, че по време на брака си страните нямат придобито движимо имущество и
жилище, представляващо СИО по смисъла на СК и няма да си дължат издръжка.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответницата не се
явява. Представлява се от пълномощник – адвокат Л. от АК Х., който моли съда да прекрати
брака между страните, както и да бъде възстановено на ответницата предбрачното фамилно
име Х..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.05.2019 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански
брак № 0150/11.05.2019 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак
дубликат на общ. П..
Не се оспорва от страните по делото, че фактическата раздяла е настъпила през месец
януари 2022 г., както и че бракът им е опразнен и изчерпан от своето дължимо по закон и
морал съдържание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
2
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните доказателства и направените признания на страните, съдът
приема, че между страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като
отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Случилото се преди повече от една година окончателно
разделно живеене на съпрузите и нежеланието да заживеят съвместно занапред сочи, че
бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът
разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна
липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ
ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на
чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни
причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по
въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка –
чл.49, ал.3 СК.
Съдът счита, че семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. „Х.“ № 10, ет.1, следва
да се предостави на съпругата, с оглед заявеното от ищеца в проведеното съдебно заседание.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК съдът счита, че същото
се явява основателно и следва да се уважи, като след прекратяването на брака, съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име Х..
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС П. определя окончателна държавна такса
3
за развода в размер на 50 лева, от която следва да се приспадне сумата от 25,00 лева внесена
от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от
25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 11.05.2019 г. граждански брак с акт за
граждански брак № 0150 от 11.05.2019 г. на общ. П., между А. З. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 9, ет.2, ап.4 и К. П. Х. – Л.а, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. „Х.“ № 10, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака К. П. Х. – Л.а, ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно
име Х..
Семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. „Х.“ № 10, ет.1, се предоставя на К. П.
Х. – Л.а, ЕГН **********.
СТРАНИТЕ няма да си дължат издръжка след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА К. П. Х. – Л.а, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „Х.“ № 10,
да заплати по сметка на Районен съд П., допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му
на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4