№ 17928
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110141940 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. Е. Ф. срещу Н.Б.П.П., с адрес: адрес, с която се иска
да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи
-сумата 300 лв. по изпълнителен лист № 718 от 15.07.2015 г., представляваща разноски
за възнаграждение за правна помощ в полза на Н.Б.П.П. по НОХД № 4502/2014 г. по описа
на СГС, НО, 26 състав и
-сумата 300 лв. по изпълнителен лист от 27.03.2019 г. по НОХД 22190/2015 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
въз основа на които изпълнителни листове е образувано изп. дело № 422/2023 г. по
описа на А.П., рег. № ***, район на действие СГС.
Твърди се, че на 22.06.2022 г. ищецът е получил Покана за доброволно изпълнение №
8283/01.06.2023 г. по изпълнително дело № 2023***0400422 по описа на ЧСИ А.П., рег. №
***, район на действие СГС, с която е поканен да внесе дължими суми по изпълнителен
лист от 27.03.2019 г., издаден по НОХД № 22190/2015 г. на СРС и по изпълнителен лист от
15.07.2015 г., издаден по НОХД № 4502/2014 г. на СГС, като и двата изпълнителни листове
са в полза на Н.Б.П.П..
Видно от вписването в самия изпълнителен лист от 15.07.2015 г., издаден по НОХД №
4502/2014 г. на СГС същият е издаден по определение № 769/06.03.2015 г. и е влязло в сила
на 14.07.2015 г. Съгласно броенето на погасителните срокове 5-годишната давност, която е
преклудирала правото на образуване на изпълнително дело и предявяване на претенцията от
страна на Н.Б.П.П. е изтекла на 14.07.2020 г. - много преди образуването на изпълнителното
дело. Сочи се, че аналогичен е случая и с изпълнителен лист от 27.03.2019 г., издаден по
НОХД № 22190/2015 г. на СРС, в който надлежно е отбелязано, че определението е влязло в
сила на 02.11.2016 г. и 5-годишната давност, която преклудирала правото за образуване на
изпълнително дело и предявяване на исковата претенция е погасено на 02.11.2021 г.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като недопустима и неоснователна.
Оспорва се твърдението за твърдението за изтекла погасителна давност по чл. 110 от
ЗЗД. Поддържа се, че Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело
2023***0400422 по описа на ЧСИ А.П., рег. №***, район на действие - СГС, като на
07.07.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на 07.07.2023г . върху вземанията на
ищеца в ***.
Твърди се и, че по време на действие на ЗМДПВИП са спрели да текат давностните
срокове от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.
Твърди се, че процесното вземане е за разноски за правна помощ и доколкото съгласно
чл. 276 от Закона за правната помощ разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и по чл. 27а
са частни държавни вземания, то с оглед характера на тези вземания, Н.Б.П.П. следва да се
приравни на частноправен субект
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
По допустимостта: Когато се претендира установяване на факт (изтекла погасителна
давност) относно възможността за събиране по принудителен ред на държавно вземане, т.е.
– искът се отнася до установяване на обстоятелство, което е от значение за
законосъобразното развитие и приключване на принудителното изпълнително производство,
развиващо се по правилата на ГПК. След като събирането на публичното вземане е
възложено на ЧСИ и същият извършва процесуални действия по реда на ГПК, то по
аргумент за по-силното основание, защитата на длъжника по исков ред срещу изпълнението
– за установяване възможността задължението му да се събере принудително, се
осъществява също по реда на ГПК – чрез иска по чл. 439 от ГПК, като компетентен да
разгледа и да се произнесе по него е общият (гражданският) съд. /практика на смесени
петчленни съдебни състави по чл. 135, ал. 4 от АПК -определение № 81/21.09.2012 г. по адм.
д. № 73/2012 г., определение № 92/22.11.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г., определение №
8/31.01.2013 г. по адм. д. № 1/2013 г., определение № 2/10.02.2021 г. по гр. д. № 32/2020 г.,
както и Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. Отделение/
Ответникът И. Х. К. е бил подсъдим по н.о.х.д. №22190/2015 г. на СРС, като в процеса
е бил представляван от служебен защитник. С Определение от 12.07.2016 г. по н.о.х.д.
№22190/2015 г. на СРС И. Х. К. е осъден да заплати на Н.Б.П.П. сумата от 300 лева,
представляваща изплатени от Бюрото възнаграждение за оказана правна помощ. Видно от
направеното от съда отбелязване, определението е влязло в сила на 02.11.2016 г.
Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист от 27.03.2019 г., с който И. Х. К. е
осъден да заплати в полза на Н.Б.П.П. сумата от 300 лева, представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ.
Ответникът И. Х. К. е бил подсъдим и по н.о.х.д. №4502/2014 г. на СГС, като в
процеса е бил представляван от служебен защитник. С Определение №769 от 06.03.2015 г.
по н.о.х.д. №4502/2014 г. на СГС И. Х. К. е осъден да заплати на Н.Б.П.П. сумата от 300
лева, представляваща изплатени от Бюрото възнаграждение за оказана правна помощ. Видно
от направеното от съда отбелязване, определението е влязло в сила на 14.07.2015 г.
Въз основа на същото е издаден изпълнителен лист от 15.07.2015 г., с който И. Х. К. е
осъден да заплати в полза на Н.Б.П.П. сумата от 300 лева, представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ.
Изпълнително дело № 2023***0400422 по описа на ЧСИ А.П., рег. №***е образувано
на 31.05.2023 г., на която дата е входирана молба от *** с правно основание чл. 426 от ГПК
с изх. №94-А-706/20 #1 от 25.05.2023 г. В молбата е посочено, че съгласно чл. 27б от ЗПП
във връзка с чл. 3, ал. 7, т.8 от ЗНАП, задължението представлява частно държавно вземане
и се събира от ***, като на основание чл. 163, ал. 2 ДОПК редът за събиране е общия такъв
2
– по ГПК.
С молбата е възложено на съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия
– запор на МПС, опис, оценка и продан на недвижимо имущество.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно чл. 27 б. „б“ ЗПП разноските за правна помощ са частни държавни вземания
и се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда
изпълнителен лист. Процесният изпълнителен лист е издаден в полза на ответника и дори
изпълнителното производство да е образувано по молба на ***, то последната действа като
процесуален субституент при условията на процесуална суброгация на ответника, като по
силата на изричната норма е оправомощена да събира по принудителен ред присъдените в
полза на ответника частни държавни вземания. Изложеното предпоставя за съда извод, че
разпоредбата на чл. 27б ЗПП не засяга титуляря на материалното право и това е лицето, в
чиято полза е издаден изпълнителният лист - в случая ответникът Н.Б.П.П.. Поради това
съдът намира доводите на ответника за недопустимост неоснователни.
С доклада по делото е указано но ищеца, че в негова тежест е да установи, наличието
на съдебно изпълнително основание за процесното вземане, въз основа на което е
образувано посоченото изпълнително дело 20219070400225 по описа на ЧСИ И.К., както и
началния момент на погасителната давност.
Следва да се отбележи, че началния момент на погасителната давност за всяко едно от
двете вземания/ по н.о.х.д. №22190/2015 г. на СРС и по н.о.х.д. №4502/2014 г. на СГС/ е
момента на влизане в сила на осъдиелното определение във основа на което е издаден
изпълнителен лист. На молбата за издаване на изпълнителен лист и самото издаване на
изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността.
Двете определения са съдебните изпълнителни основания, въз основа не всяко от което
е издаден изпълнителния лист и началния момент на погасителната давност е датата на
влизане в сила на съответното определение- 14.07.2015 г. и 02.11.2016 г.
Вземанията по издадения изпълнителен лист представляват частни държавни вземания
и за същите е приложим общ петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Ето защо вземанията по процесния изпълнителен лист по н.о.х.д. №22190/2015 г. на
СРС биха били погасени по давност на 02.11.2016 г. ако не са извършени действия по
спиране или прекъсване на давността.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на В
периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г.,
и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в
сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България
от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ,
бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май
2020г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван, от което
3
следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г.,
поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020 г. до
20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени. Поради това, срокът на
погасителната давност за процесните вземания, които са в полза на частноправен субект
/търговско дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече
давността, равняващ се на 69 дни.
Следователно, давността за вземанията по издадения изпълнителен лист по н.о.х.д.
№22190/2015 г. на СРС е изтекла не на 02.11.2021г., а на 10.01.2022г.
По същите правила давността за вземанията по издадения изпълнителен лист по
н.о.х.д. №4502/2014 г. на СГС е започнала да тече на 14.07.2015 г. и е изтекла на 14.07.2020
г., а на 21.09.2020 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело №
2023***0400422 по описа на ЧСИ А.П. – 31.005.2023 г., давността е изтекла.
Тоест погасителната давност е изтекла и е отпаднала възможността за събиране на
вземането по изпълнителния лист по принудителен път.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от сумата 300 лв. по
изпълнителен лист № 718 от 15.07.2015 г., представляваща разноски за възнаграждение за
правна помощ в полза на Н.Б.П.П. по НОХД № 4502/2014 г. по описа на СГС, НО, 26 състав
и сумата 300 лв. по изпълнителен лист от 27.03.2019 г. по НОХД 22190/2015 г. по описа на
СРС, НО, 2 състав, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, въз
основа на които изпълнителни листове е образувано изп. дело № 422/2023 г. по описа на
А.П., рег. № ***, район на действие СГС.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът имат право на разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение
на Н.Б.П.П., с адрес: адрес, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата 300 лв. по изпълнителен лист № 718 от 15.07.2015 г.,
представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ в полза на Н.Б.П.П. по НОХД
№ 4502/2014 г. по описа на СГС, НО, 26 състав и сумата 300 лв. по изпълнителен лист от
27.03.2019 г. по НОХД 22190/2015 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, въз основа на които изпълнителни
листове е образувано изп. дело № 422/2023 г. по описа на А.П., рег. № ***, район на
действие СГС.
ОСЪЖДА Н.Б.П.П., с адрес: адрес да заплати на И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5