Определение по дело №58/2021 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260090/17.02.2021г.

 

гр.Варна

 

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                         

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно ч. гр. дело № 58/2021г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.И.Д. против определение № 260627/27.10.2020г., постановено по гр.д. № 697/2020г. на ОС – Варна, с което съдът е прекратил производството по предявените от жалбоподателя против И.Д.Р. евентуално съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.29 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД, поради недопустимост на същите.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че съдът не е отчел процесуалните му права за оспорване на представеното от ответника завещание. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А.Д. срещу И.Д.Р. искове за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 4171 и № 4172 от 30.05.2019г. и сключен чрез него договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между ответника като приобретател и праводател С.Н.Р., на основание чл.26 ал.1, а в условията на евентуалност за унищожаемост на същите, на основание чл.29 ЗЗД, иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, предявен като евентуален спрямо първите два иска, както и комулативно съединен иск за заплащане на сумата от 80 000 лева, претендирана като изтеглена и неотчетена на титуляра по банковата сметка.

Правният си интерес от така предявените искове жалбоподателят е обосновал с твърдения, че е единствен наследник по закон на упълномощителката и праводателка по оспорваните сделки Стоянка Русева.

С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът И.Р. е оспорил предявените срещу него искове, като едно от възраженията е и относно тяхната допустимост – наведени са твърдения, че ищецът няма качеството наследник предвид извършено в полза на ответника завещателно разпореждане, с което починалата му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Препис от саморъчното завещание е представен с отговора.

С разпореждане от 23.09.2020г. съдът е оставил без движение производството по делото, постановил е препис от отговора и завещанието да се изпратят на ищеца и му е указал в 1-седмичен срок от съобщението да обоснове правния си интерес от предявените искове като съобрази, че такъв е налице само ако чрез същите ще постигне защита на субективните си права /в случая правото на собственост върху имотите, предмет на сделката/.

В изпълнение на това е постъпила молба, вх. № 267461/07.10.2020г., в която е изразено становище, че представеното саморъчно завещание е неотносимо към правния спор, тъй като към датата на съставянето, респ. обявяването му завещателката вече се е била разпоредила с имотите.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Варна е приел, че въпросното завещание не е оспорено, няма твърдения това да е направено чрез предявени искове по чл.42 ЗН в друг процес, поради което съществуването му в правния мир обуславя извод за липса на правен интерес от воденото на исковете по чл.26 ал.1 ЗЗД и евентуално съединените искове по чл.29 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира, че първоинстанционният съд принципно правилно е приел, че наличието на неоспорено универсално завещание е обстоятелство, относимо към допустимостта на предявените искове, тъй като наследникът по него изключва правата на наследника по закон по отношение имуществото на наследодателя, в т.ч. и по защита на тези права, поради което евентуалното уважаване на предявените искове няма да рефлектира върху правната сфера на ищеца. Последният няма да има качеството наследник и поради това няма да е процесуално легитимиран, респ. да има признат от закона интерес да оспорва извършените от починалата разпоредителни сделки.

Неправилно и в нарушение на процесуалните правила, обаче, съдът е разрешил въпроса относно тези процесуални предпоставки преди провеждането на първото по делото с.з., приемайки, че процесното завещание не е оспорено. Същото е представено като доказателство от ответника с отговора на исковата молба, поради което и срокът за оспорването му от ищцовата страна е именно това съдебно заседание. По арг. от разпоредбата на чл.143 ал.1-3 ГПК и в съответствие с основните принципи на гражданския процес за устност, непосредственост и състезателност именно това е въведеният от законодателя преклузивен срок, в който ищецът може да заяви своите възражения по направените такива от ответника в писмения му отговор, както и по представените с този отговор писмени доказателства. В производството по граждански спорове, разглеждани по общия ред не се предвижда т.нар. двойна размяна на книжа, нито са въведени преклузии за ищеца преди първото с.з.

Фактът, че първоинстанционният съд му е връчил препис от отговора и процесното завещание преди това не променя този извод /мислимо би било евентуално само за приложението на преклузията по чл.193 ГПК, но не и за всички други възражения срещу действителността на завещателното разпореждане/. Съдът не може да определя срокове за извършване на процесуални действия по-кратки от законоустановените.

Наред с това, с разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение и е постановено връчване от отговора и завещанието, указанията са за уточняване правния интерес, а не за становище по това все още неприето доказателство.

Ето защо, като е приел, че предявените по делото искове по чл.26 ал.1 ЗЗД и евентуално съединените по чл.29 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД са недопустими с оглед наличието на неоспорено завещание и е прекратил производството по тях, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 260627/27.10.2020г., постановено по гр.д. № 697/2020г. на ОС – Варна за прекратяване на предявените от жалбоподателя евентуално съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.29 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         

                                                                                                          2.