Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№16612
по описа за 2019 година
на Варненския районен
съд, 8 с-в, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Л.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***0,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, р-н В., ул. П. №. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед
№47/12.08.2019г. и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „търговски представител“.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата работела при ответника по безсрочен трудов договор на
посочената длъжност в района на гр. Варна. С оспорената заповед й било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, което ищцата счита за незаконно. Поддържа,
че през м. юли 2019г. изпратила на работодателя уведомление по чл.327, ал.1,
т.3 КТ за прекратяване на договора, което било получено от ответника, поради
което счита, че договорът е бил прекратен още на 24.07.2019г. Оспорва да е
налице виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Не оспорва, че на
посочените в заповедта дати не се е явявала на работа, като твърди, че това е
било от една страна защото е считала договора за прекратен, а от друга защото с
работодателя се били договорили, че той иска да прекрати договора поради
съкращаване на щата. Уведомил я, че юристите ще изготвят документите, а тя да
изчака да ги получи, да ги подпише и върне в гр. София. Заявява, че е отказала
да подпише прекратяването по взаимно съгласие, което първоначално й било
предложено. Разговорите за прекратяване на договора по съкращаване на щата се
провели в периода 26.07 до 05.08.2019г. На последната дата трябвало да върне
подписаните документи, но вместо това около обяд й казали, че проблемът се
предава на юристите. Счита, че проблемът е възникнал, тъй като с документите за
съкращаване имало един ордер, който тя отказала да разпише, тъй като не е
получавала парите. Докато изчаквала да й кажат дали да изпрати документите, или
не, на следващия ден получила покана за даване на обяснения. Счита, че
работодателят й е действал некоректно, възползвайки се, че е по-силната страна
и запознат с възможностите по закон, злоупотребил е с правата си. Поддържа, че
в заповедта липсват данни относно основния критерий на чл.189, ал.1 КТ –
съответствие между тежестта на наказанието и извършените нарушения, като счита,
че такива не е извършвала. Твърди, че работодателят е злоупотребил с
дисциплинарната си власт и е нарушил основен принцип на чл.8, ал.1 КТ. Предвид
изложеното, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „А.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва съществувалото между страните
трудово правоотношение и прекратяването му с оспорената заповед. Сочи, че до
този начин на прекратяване на трудовото правоотношение се е достигнало след
като работодателят е изчерпал всички възможности за осигуряване на работа и условия
на труд, които работникът не приемал и възразявал срещу решенията и заповедите
на работодателя чрез законово регламентирани, но неправомерно използвани методи
за ползване на болнични. След получаване на заповед за командировка от
17.07.2019г., ищцата на 22.07.2019г. ползвала болничен лист за 5 календарни
дни. Сочи се, че е неоснователно твърдението, че трудовото правоотношение е прекратено въз
основа на уведомление от 24.07.2019г. на осн. чл.327, ал.1, т.3 КТ. Поддържа
се, че към датата на получаване на уведомлението дружеството не дължи
възнаграждения и обезщетения по КТ. Сочи се, че издадената заповед за
командировка не е променила мястото и характера на работа, а е обусловена от
преценката на работодателя от възникнала необходимост от обучение за работника
без откъсване от работния процес, което да бъде извършено в централния офис на
дружеството с цел повишаване квалификацията на работника. Излага се, че
издадената заповед е за срок до 30 календарни дни, което не изисква съгласие на
работника по аргумент от чл.121, ал.1 КТ. Твърди се, че в уведомлението си
ищцата е имала претенции за суми, различни от договорените в трудовия договор и
които нямат характер на възнаграждения за труд. Сочи се, че твърденията в
уведомлението са бланкетни и недоказани, като за Л.Д. няма отчетен извънреден
труд в счетоводството на дружеството. При инициирана по сигнал на ищцата
проверка от Инспекцията по труда, не са констатирани нарушения на трудовото
законодателство във връзка с процесното трудово правоотношение и изплащането на
възнагражденията. Излага се, че неявяването на работа повече от два
последователни работни дни без уважителни причини е сред императивно изброените
основания за дисциплинарно уволнение съгласно чл.190 КТ. Работодателят е
изпълнил и задължението си по чл.193 КТ. Моли се за отхвърляне на предявените
искове по тези съображения и присъждане на сторените разноски. В открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
наведените в отговора на исковата молба възражения. Заявява, че Ани Михайлова е
познато лице на дружеството, но не е служител и пълномощник, който може да
подписва документи относно прекратяване на трудови договори.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
С трудов договор
№44/16.10.2018г., Л.Д. е назначена на длъжност „търговски представител“ при
ответника /л.8/. Приобщена е и длъжностна характеристика за ищцата /л.9/.
Приобщено е на л.21-51
копие на трудовото досие на Л.Д..
С договор за наем
от 17.10.2018г. „А.“ ЕООД е наело от Л.Д. автомобил „Дачия Сандеро“ срещу наем
в размер от 20лв. на месец /л.77/. Договорът е прекратен на 16.07.2019г. и
автомобилът предаден на Л.Д. /л.79 и 80/. Съобразно представен от работодателя
формуляр за активи на служителя Л.Д. /л.109/, на 17.07.2019г. ищцата е предала
на работодателя лаптоп, операционна система, мишка, чанта, телефон и сим –
карта.
С уведомление,
приобщено на л.11, ищцата е отправила до ответника волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. Чл. 327, ал.1, т.3 КТ. Като
причини е посочила, че работодателят не е изплатил дължими суми за гориво,
месечна наемна вноска за лек автомобил, не е осигурил работа в периода
16.07.2019г.-19.07.2019г. и не я е допуснал до работа в същия период, не е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд и не е платил възнаграждение
за положения извънреден труд. Уведомлението е входирано при работодателя на 24.07.2019г.
/л.36/.
Приобщени са на
л.111-122, авансови отчети за изразходвани суми за гориво от Л.Д., в който са
отразени предоставяни за това регулярно аванси и банкови извлечения за
окончателно изплатените суми.
Със Заповед от
17.07.2019г. на работодателя, Л.Д. е командирована в централния офис на Актаел
за срок от 30 дни от 19.07.2019г. до 16.08.2019г. със задача обучение /л.38/.
Представена е кореспонденция по електронна поща между Л.Д. и лицето Борислав
Бориславов, което е разяснило с мейл от 19.07.2019г. на ищцата, че на
22.07.2019г. следва да се яви на работа, като разходите ще се поемат от Актаел,
а неявяването й ще се третира като самоотлъчка /л.85/.
Приобщен е болничен
лист, с който на ищцата е предписан домашен режим на лечение за периода
22.07.2019г. до 26.07.2019г. /л.37/.
Прието по делото е
предизвестие с дата 30.06.2019г. от „А.“ ЕООД до Л.Д. за прекратяване на
трудовото правоотношение поради съкращаване на щата /л.81/. В предизвестието е
посочена дата на връчване 30.06.2019г. На гърба на документа е налице
нотариално удостоверяване, че подписът на Л.Д. е положен на 06.08.2019г. В
съдебно заседание на 18.12.2019г. е представен оригиналът на описания документ,
като е констатирано пълно съответствие с представения препис. Приобщена е и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание с дата
29.07.2019г., същата дата е посочена за дата на връчване и е налице изписан
ръчно текст със стрелка „две имена и подпис“, като няма положен подпис на Л.Д.
/л.82/. Приет е и разходен касов ордер с дата 30.08.2019г. за получаване от Л.Д.
на сумата от 643.98лв. за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Съобразно извършеното
нотариално удостоверяване, подписът в ордера на ищцата е положен на 06.08.2019г.
/л.83/. В съдебно заседание на
18.12.2019г. е представен оригиналът на описания документ, като е констатирано
съответствие с преписа, както и че текстът „подпис“ и изписаната стрелка е
върху жълто листче, залепено върху оригиналния документ. Представен е и фиш за
тази сума, в който ръчно е изписан текст „две имена и подпис“, последван от
стрелка /л.84/.
Приет по делото е
граждански договор 13/01.07.2019г., сключен между А. ЕООД, като възложител, и Ани Махайлова
Величкова, като изпълнител, за осъществяване на дейността по начисляване на
работните заплати за м.юли 2019г., изготвяне на ведомости, фишове и плащане на
възнаграждения./л.142/. Лично управителят на ответното дружество потвърждава
при зададен въпрос по реда на чл. 176 ГПК съществуването на описаното
правоотношение.
В
отговор на изискана от съда по искане на ищеца информация и документи,
куриерска фирма „Спиди“ АД в писмо /л.136/, е описала че на 30.07.2019г. е
приета пратка с подател А. ЕООД – И.Б., за получател Л.Д. със съдържание
„документи, заповед“, която е доставена на 31.07.2019г. в гр. Добрич и приета
от лице с фамилия Д.. Описани са и другите разменени между страните пратки,
които не са спорни в процеса. От „Спиди“ АД са представени копия на описаните
товарителници /л.137 до 141/. Съобразно представена от работодателя справка за
действащи трудови договори, приета на л.108, лицето И.Б. е трудово ангажирано
при ответника на длъжност „офис мениджър“.
В Заповед
№47/12.08.2019г. /л.5 и 6/, е посочено, че в периода 29.07.2019г. до
05.08.2019г. Л.Д. не се е явила на работа в централния офис на „А.“ ЕООД *** в
изпълнение на заповед за командировка от 17.07.2019г. и е нарушила трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1, предл.3 КТ.
В изисканите й
обяснения с покана, получена от ищцата на 06.08.2019г. /л.32 и 33/, Л.Д. е
посочила, че на процесните дати не се е явявала на работа, тъй като още преди
29.07.2019г. е била уведомена, че договорът й се прекратява и е изчаквала
оформянето на документите, което трябвало да се случи до 05.08.2019г. Изложила
е, че независимо че през м. юли едностранно е прекратила трудовия договор, е
склонила да подпише документите за прекратяване по искания от работодателя
начин /л.10/. Обясненията са входирани при работодателя на 09.08.2019г. /л.31/.
На 12.08.2019г. работодателят е изготвил отговор на писмените обяснения на
ищцата, в който е посочил, че поради незадоволителни резултати от работата й,
действително е бил повдигнат въпроса за прекратяване на трудовото й
правоотношение. Тъй като не било постигнато взаимно съгласие, договорът запазил
действие. Посочено е, че работодателят е намерил за наложително командироването
на ищцата в централния офис с цел обучение, в резултат на което ищцата
изпратила болничен, а след изтичането му, в продължение на седмица не се явила
/л.27/.
Приета е по делото
преписка за извършена при работодателя проверка от Д. „Инспекция по труда“
/л.52 -57/.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката М.Р.Г., която излага, че ищцата отишла при нея за консултация,
обяснявайки че работи в софийска фирма и работата й се състои в това да
провежда срещи с потенциални клиенти и да сключва договори, но преди 3-4 дни й
бил взет от работодателя лаптопа, служебният й акаунт бил изтрит и тя реално не
можела да изпълнява работата си. Бил прекратен и наемът на личния й автомобил.
Искала да знае какво да прави в тази ситуация. Обяснила, че са й предложили
прекратяване на договора по взаимно съгласие, но тя отказала, тъй като искала
да отиде на борсата. Свидетелката останала с впечатление, че и двете страни не
желаят съществуването на договора. Впоследствие Л.Д. й се обаждала поради това,
че получила документи за прекратяване поради съкращаване на щата. Казала, че
комуникира с жена от София – Ани Симеонова – счетоводител във фирмата, но не
разбира и предоставила телефонен номер на свидетелката. В разговор с нея, Ани
предложила съкращаване на щата, попитала къде да изпрати документите. След ден
–два Л. се обадила, че е получила документите и ги занесла при свидетелката на
29-ти, или 30 юли. В плика имало четири документа – предизвестие, заповед за
прекратяване, разходен ордер и нещо като фиш в табличен вид. В предизвестието
имало дата 30.06.2019г., изписана на ръка. Проблем се оказал разходен касов ордер с дата 30.08.2019г., който Л.
отказала да подпише, тъй като не е получила парите. Тогава Ани казала, че без
РКО все едно няма документи. Впоследствие Ани й казала, че предава случая на
адвокатите и затворила телефона. Тогава свидетелката предложила на Л. да
заверят нотариално документите, за да се види несъответствието в датите.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и
приложимите материални норми, съдът достигна до
следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата
на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, издаване на оспорената
заповед за дисциплинарно уволнение, както и твърденията си, че в предходен
момент е прекратила трудовото правоотношение при наличие на предпоставките на
чл.327, ал.1, т.3 КТ и че с работодателя се договорили той да прекрати договора
поради съкращаване на щата, за което е получила изготвени от работодателя
документи.
В тежест на
ответника е да докаже, че при спазване на
трудовото законодателство
/съответния ред за констатиране на нарушение и налагането на дисциплинарното наказание,
включително поискване на обяснения от служителя/ е упражнил правото на уволнение, и че същото е извършено от
орган, който разполага с дисциплинарна
власт, както и че е налице посоченото в заповедта нарушение на трудовата
дисциплина, обосновашащо наказанието.
Приети са за
безспорни с доклада по делото и се установяват от събраните писмени
доказателства следните обстоятелства: че между страните
е съществувало соченото в исковата молба трудово правоотношение, възникнало със
сключването на Трудов договор №44/16.10.2018г., по силата на който ищецът е
заемал при ответника длъжността „търговски представител“ с място на работа в
гр. Варна; че работодателят е издал Заповед №47/12.08.2019г.; че на посочените
в заповедта за уволнение дати ищцата не се е явила на работа; че работодателят
е получил уведомление на ищцата от 24.07.2019г., съдържащо изявление по чл.327,
ал.1, т.3 КТ.
Не е спорно, че
наказанието е наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт – заповедта е
издадена от управителя на „А.“ ЕООД, който е и представляващ работодателя.
Не се спори
и е видно от ангажираните писмени доказателства, че е спазен преклузивният срок
за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 КТ.
Съобразно
чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. С оглед
възможността в дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за
конкретните факти, по които да може да изложи и своите писмени обяснения, са
въведени строги формални изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното
наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание на
заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ е императивна. В конкретния случай, съдът
намира, че заповедта за дисциплинарно наказание е в достатъчна степен мотивирана,
съдържаща всички факти и данни относно нарушението и нарушителя и е надлежно
връчена по предвидения в чл. 195 КТ способ.
Установява се и
спазване на процедурата по чл.193 КТ, съответно са изискани от работодателя
обяснения от служителя за нарушението, за което с процесната заповед е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание.
При горните изводи,
са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество и съдът не може
да отмени уволнението на формално основание.
Съдът на първо
място намира възражението на ищцата за незаконосъобразност на уволнението
поради това, че с нейно волеизявление в по-ранен момент е прекратено трудовото
правоотношение, за основателно. В практиката на ВКС /например решение №.89/18.11.2014г.
по гр.д. №1289/2014г. на ВКС, IV г.о./ е разяснено,
че когато
работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие,
трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.
В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това
потестативно право, или не го е притежавал, защото не са
налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а
работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В такъв
случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово
правоотношение. Трудовото правоотношение не се прекратява, само
ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ. В процесния случай е безспорно, че работодателят е получил уведомление на
ищцата от 24.07.2019г., съдържащо изявление по чл.327, ал.1, т.3 КТ,
респективно на тази дата съобразно чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор е бил
прекратен, т.е. преди датите на твърдените нарушения на трудовата дисциплина.
Работодателят в процеса е поддържал именно, че са липсвали визираните от чл.327,
ал.1, т.3 КТ основания, което съобразно цитираната практика на ВКС, е
ирелевантно. Липсват данни по делото за злоупотреба от страна на Л.Д. при
отправяне на изявлението от нейна страна за прекратяване на трудовия договор.
Напротив, от показанията на свидетелката Марине Галева, които съдът кредитира
като логични, последователни и базирани на непосредствени впечатления и
съответни на събраните писмени доказателства, се установява, че ищцата след
доказаното предаване по искане на работодателя на техниката, с която е работила
и автомобила на 16.07.2019г., е потърсила съвет как да продължи да изпълнява
задълженията си към работодателя и е била със съзнанието, че работодателят не й
осигурява необходимите условия за работа. Нелогично е отнемането от страна на
работодателя на техниката за работа от служителя и прекратяване на договора за
наем на ползвания за целите на работата автомобил при намерение служителят да
бъде обучаван и да продължи да изпълнява трудовите си функции, а също така и да
пътува до друго населено място, за което разходите ще са за сметка на
работодателя. Няма данни и ползваният болничен да е проява на недобросъвестност
от страна на служителя. Волеизявлението на ищцата е отправено преди датите на
неявяване на работа, посочени в оспорената заповед. Поради това, трудовото
правоотношение следва да се счита прекратено на 24.07.2019г., което обуславя
незаконосъобразност на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение.
Наред с горното, съдът
намира, че с ангажираните от ищцата доказателства за осъществена кореспонденция
между страните с оглед прекратяване на трудовия договор от работодателя на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата, бе
оборена презумпцията на чл.8, ал.2 КТ, респективно се установи
недобросъвестност на работодателя при издаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение. До този извод съдът достига съобразявайки установените от писмените
доказателства обстоятелства, че лицето, което е отправило предложение за
прекратяване на договора и е оформило документите, изпратени на ищцата – Ани
Михайлова, е било в правоотношение с работодателя, макар и по граждански
договор, и е изпълнявало ангажимент, свързан с трудовите правоотношения на
служителите през м. юли 2019г. В този смисъл, макар изпратените на ищцата
документи да не носят подписа на управителя на „А.“ ЕООД съдът приема, че това
лице е действало от името на работодателя. Видно е от събраните доказателства и
че документите са изпратени от офис мениджъра на ответното дружество. Поради
това, следва да се приеме, че отправеното предизвестие за прекратяване на
трудовия договор поради съкращаване на щата обвързва работодателя. И след като
работодателят е изпратил предизвестие с дата 30.06.2019г., т.е. изтичащо в края
на м. юли 2019г. и е издал заповед за прекратяване на правоотношението с дата
29.07.2019г., която е изпратил на ищцата, то в разрез с правилата за
добросъвестност е констатацията за нарушение на трудовата дисциплина поради
неявяване на работа в периода 29.07.2019г. до 05.08.2019г. Респективно, при
достигане на предизвестието на работодателя до ищцата, не би могло да се
приеме, че неявявайки се на работа впоследствие, тя е нарушила трудовата
дисциплина.
Така мотивиран,
настоящият съдебен състав намира, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна. Предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Въпреки изхода на
спора по предявения главен иск за отмяна на уволнението, настоящият съдебен
състав намира, че с оглед установените по делото факти, искът с правно
основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не би могъл да бъде
уважен. До този извод съдът достига по аргумент от указанията, дадени с ТР
2/23.10.2012г. по т.д. 2/2012г. ОСГК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е
дадено разяснение, че след отмяната на дисциплинарното
уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на
предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на
работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното
уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.2 КТ е неоснователен. Към момента на
постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо
право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на
предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено
в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на
договора по чл.326, ал.1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.
В светлината на
гореизложеното, в процесния случай настоящият съдебен състав съобразява обстоятелството,
че още в исковата си молба самата ищца се позовава на настъпил ефект на
прекратяване на трудовото правоотношение още преди заповедта за дисциплинарно
уволнение по силата на отправено от нейна страна изявление, достигнало до
работодателя, който ефект съдът по-горе прие за настъпил. Ведно с това,
отправеното предизвестие от работодателя по чл.328 КТ е получено от ищцата на
31.07.2019г. и посоченият в него
30-дневен срок е изтекъл преди завеждане на делото.
Поради горното, съдът приема, че към настоящия момент не
съществува материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване и искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да бъде отхвърлен.
По разноските в
процеса:
На осн. чл.78, ал.6 ГПК
следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса върху уважения неоценяем иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ /за възстановяване на предишната работа/
в размер на по 80лв.
С оглед изхода на
спора /уважаване на иска за отмяна на уволнението и отхвърляне на иска за
възстановяване на заеманата длъжност/, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 336лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника също половината от направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 250лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Л.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***0, извършено със Заповед №47/12.08.2019г. на управителя на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
344, ал.1, т.1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***0,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, р-н В., ул. П. №. иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ да бъде възстановена
ищцата на заеманата преди уволнението със
Заповед №47/12.08.2019г. длъжност „търговски
представител“.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н В.,
ул. П. №. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 80лв. (осемдесет лева), представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважения
иск, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н В.,
ул. П. №. да
заплати на Л.С.Д., ЕГН **********
с адрес ***0 сумата от 336лв. (триста тридесет и шест лева), представляваща направени по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***0 да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, р-н В., ул. П. №. сумата от 250лв. (двеста и петдесет лева), представляваща направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му /05.03.2020г./,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: