№ 63 / 27.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....четвърти наказателен състав в публично заседание на 28 януари................……........……………………….
през две хиляди и двадесета година......….………….......…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Т.Владинова...................………...………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………....…..........АН дело 1941 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-003609/ 29.10.2019г. на Началника група към ОД на МВР Монтана, сектор „ПП” на Я. М.Я. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Я. Я., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Редовно призована за участие в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателната отговорност на въззивника Я. Я. е ангажирана на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП .
По делото се установява по несъмнен начин, че на 28.07.2019 г. в 01.06 часа в с.Доктор Йосифово на ул.Д-р Йосиф Иванов, жалбоподателката като водач на лек автомобил - СИТРОЕН Ц 3 с peг. № XXXX се движи по път с въведена забрана за движение и нарушава пътен знак В-1. Предвид на това й е съставен АУАН, за това, че като водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение, с което виновно е нарушила чл.6 т.1 от ЗДвП.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 7 ЗДвП, където е предвидена отговорност за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно в конкретния случай.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателката е предвиждала извършването на деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер като във волево отношение пряко е целяла неговото извършване.
По отношение на наложеното административно наказание съдът намира, че съгласно чл. 183, ал.7 ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не съществува юридическа възможност същото да бъде намалено /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба…”/.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира, като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката за приложението на визирания нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на нарушенията съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-003609/ 29.10.2019г. на Началника група към ОД на МВР Монтана, сектор „ПП”, с което на Я. М.Я. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: