№ 79
гр. Г.Т., 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100053 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ал.1 и сл. ГПК вр. чл.410 ГПК и чл.107 ЗЕ.
Производството е образувано по искова молба с вх. №409/16.02.2023г.
от „Е.Х. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Ш.” № **, бл. Б.М. Бизнес Център, представлявано от Адвокатско
дружество "Х.Я.и Ц“, със седалище и адрес на управление в С. 1000, ул. „С.,
чрез адв. Р. Ц. от АК - С., срещу Й. П. В. с ЕГН - **********, с постоянен
адрес в гр. Г.Т., ул. „Р.Д.“ № 23, с цена на иска: 1 233,34 лева, от които 1
215,23лв. главница и 18,11лв. - мораторна лихва. Претендират се разноските.
Релевирани са доказателствени искания.
С разпореждане №182/15.05.2023г., съдът е назначил адв. П. П. от ДАК
за особен представител на ответника Й. П. В. с ЕГН – **********, с
неизвестен адрес по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният си особен
представител представя отговор на исковата молба, в който се излага, че
исковите претенции са основателни и доказани. Заявява се, че не се оспорват
предявените искове и доказателствата към исковата молба, като в съдебно
заседание ще се направи изявление за признаване на исковете в условията на
чл. 237, ал. 1 от ГПК след дадено на основание чл. 29, ал. 5 ГПК с
определение от съда одобрение.
С протоколно определение от 04.07.2023г., на осн. чл. 29, ал. 5 ГПК,
съдът е одобрил стореното в отговора признание на иска от особения
представител адв. П. П..
1
Районен съд – Г.Т., след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът чрез назначеният си особен представител в отговора на
исковата молба признава на основание чл. 237 от ГПК исковите претенции
като основателни и доказани.
Направеното признание на иска по съществото е процесуално действие
на ответника, с което същата се отказва от защита срещу иска, защото го
счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е, претендираното право съществува,
което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в
друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея,
признатото право не противоречи на закона и добрите прави, предявеният иск
не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки го на това основание.
С молба с вх.№1652/04.07.2023г. ищецът също изразява претенция за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло, като на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело №53/2023г. по описа
на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 954,52 лева (в това число 25.00
лева - държавна такса, 421,52лева депозит за особен представител и 508,00
лева - адвокатско възнаграждение). В съответствие с т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което
ответника трябва да бъде осъден да заплати разноските по ч. гр. д. №
364/2022г по описа на Районен съд - Г.Т. в размер на 110,00 лева (в това число
25.00 лева - държавна такса, 85.00 лева - адвокатско възнаграждение).
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. П. В. с ЕГН –
**********, постоянен адрес в гр. Г.Т., ул. „Р.Д.“ № 23, съществуването на
вземането на „Е.Х. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Ц.Ш.” № **, бл. Б.М. Бизнес Център, в размер на сумата от 1 215,23
лева - главница, представляваща цена за доставена и потребена електрическа
енергия и за мрежови услуги по достъп до разпределителна и до
електропреносна мрежа, за обект, находящ се в гр. С., УПИ ЖП-ГАРА,
2
временен обект за периода от 25.06.2021г. до 13.08.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2022г. - датата, на която е
подадено заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 18,11 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 12.06.2022 г. до 28.09.2022г.
ОСЪЖДА Й. П. В. с ЕГН – **********, постоянен адрес в гр. Г.Т., ул.
„Р.Д.“ № 23, да заплати на „Е.Х. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.” № **, бл. Б.М. Бизнес Център, сумата в общ
размер на 1064.52лв./хиляда шестдесет и четири лева и петдесет и две
стотинки/, сторени разноски по заповедното производство и в настоящето
исково съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Д.,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
3