Решение по дело №1014/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			12.09.2019
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	10.09.		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1014		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

Т.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, с които иска да бъде осъден ответника да му заплати: сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД № 961/2017г. по описа на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-17.02.2017г., до окончателното плащане, както и сумата от 370.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на същото престъпление имуществени вреди, представляващи заплатения от ищеца хонорар на адвоката-повереник в наказателното производство. Претендира разноски.  

Ищецът твърди, че на 17.02.2017г., около 16:00 часа, му се обадила неговата приятелка Венета Данаилова и го помолила да отиде при нея на работното й място-павилион „Лавка“, намиращ се срещу входа на РУ на МВР-гр. Дупница. Ищецът отишъл и Данаилова го помолила остане да пази павилиона, защото на нея й се налагало да отиде до офиса на „Първа инвестиционна банка” гр. Дупница. Около 17:00 часа му се обадила по телефона и плачейки му казала, че към него идва бившият й приятел-ответникът А.А., който се заканил, че ще пребие ищеца. А. дошъл и поискал да минат зад павилиона, „за да се разберат”, но ищецът отказал. При това ответникът го нападнал и започнал да го удря с юмруци по тялото и главата, както и да му нанася ритници по краката и тялото. Дошли полицаи, които задържали А. и предотвратили по - сериозни наранявания.

Срещу А. било образувано ДП № 134/2017 год. по описа на РП Дупница. Бил внесен обвинителен акт срещу А. и било образувано НОХД № 961/2017 год. по описа на РС-Дупница. Едно от повдигнатите му обвинения било за това, че на 17.02.2017г., около 17.00 часа, в гр. Дупница, на ул. «Цар Борис I», срещу входа на РУ на МВР-Дупница, пред павилион «Лавка», причинил на ищеца болки и страдания без разстройство на здравето, изразяващи се в натъртване на меки тъкани и отток в областта на изпъкналата част на лява буза, отток и охлузвания по ляво ухо, охлузвания по кожата на главата зад ляво ухо, кръвонасядания по дясна мишница, гърба в областта на дясна лопатка и по двете подбедрици, причинени по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 (Пр.1), във връзка с чл. 130, ал.2 от НК.

Делото приключило със споразумение постигнато между прокуратурата и защитника на А., който се признал за виновен и заявил, че желае делото да не се разглежда по обшия ред. Споразумението било одобрено от съда, като, за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 (Пр.1), във връзка с чл. 130, ал.2 от НК, при условията на чл. 54 от НК, на ответника било наложено наказание «Лишаване от свобода», за срок от 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 /три/ години. Тъй като А. се признал за виновен и по останалите повдигнати му обвинения, по силата на одобреното споразумение, на основание чл. 23, ал. 1 от НК от НК, било постановено подсъдимият да изтърпи най-тежкото от наложените му наказания, а именно наказание «Лишаване от свобода», за срок от 9 /девет/ месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 /три/ години.

            Вследствие на извършеното от ответника престъпление, ищецът претърпял сериозни болки и страдания, страх, притеснения и неудобство. В наказателното производство предявил граждански иск, но същият не бил приет за съвместно разглеждане, като ищецът бил конституиран по наказателното дело само като частен обвинител. Освен неимуществени вреди, ищецът претърпял и имуществени такива, представляващи заплатения от него хонорар на адвоката-повереник в наказателното производство.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер. Ответникът не оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, но счита, че претендираният размер на обезщетение е твърде завишен и счита, че искът за неимуществени вреди е основателен до размер от 400.00 лв. Предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди, представляващи заплатения от ищеца хонорар на адвоката-повереник в наказателното производство, ответникът счита за недопустим и неоснователен. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното НОХД № 961/2017г. по описа на ДРС се установява, че с постановеното по него определение от 12.01.2018г. е одобрено споразумение, с което А.Б.А. се е признал за виновен в това, че на 17.02.2017г. около 17.00 часа, на ул. „Княз Борис І“, срещу входа на РУ на МВР-Дупница, пред магазин „Лафка“,  е причинил на Т.Й.Н. болки и страдания без разстройство на здравето, изразяващи се в натъртване на меки тъкани и оток в областта на изпъкналата част на лява буза, оток и охлузвания по ляво ухо, охлузвания по кожата на главата зад лявото ухо, кръвонасядания по дясна мишница, гърба в областта на дясна лопатка и по двете подбедрици, по хулиганско подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. За това престъпление на А.Б.А. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Свидетелят  И.Н., брат на ищеца, дава показания, че вследствие на нанесения му от ответника побой, ищецът имал на лявата страна на лицето, от дясната страна на ребрата, по гърба и по краката кръвонасядания и синини, една седмица след случая не е идвал на работа в общия им сервиз, а една седмица след като започнал работа бил разконцентриран, имал главоболие, изпитвал страх да не го нападнат отново, пиел болкоуспокояващи лекарства.

Свидетелката Радослава ева Рангелова – майка на ответника, дава показания, че отишла в полицията непосредствено след инцидента, където били ищецът и ответникът. Видимо на ищеца нищо му нямало, докато ответникът имал белези по ръцете и лицето.

Вещото лице д-р В.Н. по назначената и приета от съда по настоящото производство съдебно – медицинска експертиза /л. 25/ посочва, че при инцидента ищецът е получил мекотъканни контузии на лицето и главата-натъртване на меки тъкани и оток в областта на скулата на лявата буза, оток и охлузвания по лявото ухо, охлузвания по кожата на главата зад лявото ухо, кръвонасядания по дясната миница, по гърба в областта на дясната лопатка и по двете подбедрици. Описаните травматични увреждания се причиняват по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по време и начин, описани от ищеца. Тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдание. При благоприятно протичащ възстановителен процес (няма обективни данни за усложнения, забавено възстановяване и др.) същите подлежат на пълно възстановяване в период от около 15-20 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязло в сила определение от 12.01.2018 год., постановено по НОХД 961/2017 год. по описа на РС-Дупница е одобрено споразумение, с което А.Б.А. се е признал за виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът.

Силата на пресъдено нещо на одобреното споразумение във връзка с гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД № 961/2017г. по описа на РС-Дупница.

Безспорно се установява, както от показанията на разпитания по делото свидетел  Н., чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, така и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, което съдът е приел като обективно и компетентно изготвено, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт, продължили в период от около две седмици. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Рангелова, че видимо ищецът не бил пострадал от нанесения му побой, тъй като същите са в противоречие с останалите събрани доказателства и най вече-с изводите на съдебно-медицинската експертиза, а освен това свидетелката е заинтересована от изхода на делото в полза на сина си-ответника по делото.

 Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът А.Б.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по  реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Според заключението на вещото лице, получените от ищеца вследствие на инцидента натъртвания, охлузвания и кръвонасядания са с период на възстановяване около 15-20 дни, като същите са вече възтановени. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Н.-ищецът се е възстановил напълно за около две седмици.

Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая и най-вече, че същите са напълно възстановени за период от около две седмици, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1 000.00 лв., представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на упражненото спрямо него физическо насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 17.02.2017г., до окончателно изплащане на сумата, като за разликата над тази сума, до претендираните от ищеца 3 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава /компенсаторна/, считано от датата на деликта /17.02.17г./, в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.

Претенцията на ищеца за обезщетение на причинени от деликта имуществени вреди, изразяващи се в заплатено на повереника му в наказателното производство адвокатско възнаграждение в размер на 370.00 лв. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Заплащането на адвокатския хонорар не произтича пряко и непосредствено от противоправното деяние на ответника, а от договор за правна помощ и съдействие, по който е получена договорена адвокатска услуга, поради което не може да се приеме, че между деянието на ответника и заплащането на хонорара е налице пряка причинна връзка. Заплатеният хонорар не е пряка, а косвена щета, понесена от ищеца в наказателния процес, следователно не подлежи на репариране в настоящото гражданско дело. Предмет на последното е деликт, представляващ физическо насилие /побой/ над увреденото лице, а паричната разноска за възнаграждението за правна защита на увредения в наказателното дело произтича от друг факт-упражняването на правото му на граждански иск за обезщетение като пострадал, както и на това да участва като частен обвинител на подсъдимия. Освен това, с оглед предвидения в закона механизъм, разноските за адвокат следва да бъдат възстановени на правоимащата страна в рамките на производството, за което са направени. Според предвиденото в нормата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, те могат да бъдат присъдени от наказателния съд и с нарочно определение, щом не са част от присъдата, респективно споразумението. За имуществени щети, подлежащи на обезвреда, посочените разноски се приемат само в хипотезите на ЗОДОВ, когато ищци са пострадалите от отменени съдебни актове и/или забавено правосъдие подсъдими лица, но по причина, че за тях няма друг предвиден от закона ред, чрез който да си ги възстановят. Тези лица не могат да ги претендират в рамките на наказателните производства, в които са участвали. Следователно искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на исковете по сметка на РС – Дупница в размер на 50.00 лв., както и разноски на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на исковете в размер на 109.80 лв.

Ответникът не е претендирал разноски.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди: болки и страдания, вследствие нанесена му от ответника лека телесна повреда, изразяваща се в натъртване на меки тъкани и оток в областта на изпъкналата част на лявата буза, оток и охлузвания по лявото ухо, охлузвания по кожата на главата зад лявото ухо, кръвонасядания по дясната мишница, гърба в областта на дясната лопатка и по двете подбедрици, осъществяваща състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, за което е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД № 961/2017г. по описа на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 17.02.2017г., до окончателно изплащане на сумата; КАТО за разликата над уважения размер от 1 000 .00 лв., до претендирания от ищеца размер от 3 000.00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сума в размер на 370.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на същото престъпление имуществени вреди, представляващи заплатения от ищеца хонорар на адвоката-повереник в производствота по НОХД № 961/2017г. по описа на ДнРС.

ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), както и разноски направени от държавния бюджет за вещо лице в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лева).

ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 109.80 лв. (сто и девет лева и осемдесет стотинки), за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на исковете.

            Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.                 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: