№ 75
гр. Русе, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520104613 по описа за 2021 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно
такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 20.04.2017 г. бил сключен Договор
за потребителски кредит № ********** между него като кредитор и ответниците М. П. М. и
Т. Г. Д., като солидарни длъжници. Договорът бил със следните параметри: сума на кредита:
3500 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 170.78 лв.; ГПР: 49.89 %; годишен
лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 6
148.08 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 3164.04 лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 87.89 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: общо задължение: 9312.12 лв.; общ размер на вноска: 258.67 лв.; дата на погасяване:
15-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит,
неразделна част от него били Общи условия, които били предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно се запознали, приели ги и нямали забележки
към тях, задължили се да ги спазват, за което положили подписа си под клаузите на този
ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен
експерт от дружеството, клиентът преценявал доколко предлаганият ДПК съответства на
неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. От
1
своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, като го сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 258.67 лв. и падежна дата - всяко 15-то число на месеца. Ищецът изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.04.2017 г. превел сумата 3500 лв. по
посочена от длъжника М.М. банкова сметка. На основание ОУ към ДПК във връзка с чл.121-
чл.127 от ЗЗД, Т.Д., в качеството си на съдлъжник по договора, се задължавал да отговаря
солидарно с М.М. при условията, посочени в него. На 20.07.2017 г. М.М. подал молба за
отлагане на 3 погасителни вноски по кредита, за което на 31.07.2017 г. между страните бил
сключен Анекс № 1, с който били отложени вноски № 2,3 и 4, които трябвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил и нов
коригиран погасителен план, в който вноските се променяли от 36 на 39 броя. На 18.10.2017
г. М.М. подал заявление за промяна на погасителния план, като размерът на шест дължими
вноски бъде намален. На 30.10.2017 г. между страните по договора бил сключен Анекс № 2,
с който размерът на вноски № 5,6,7,8,9 и 10 бил намален на 65.67 лв. Длъжниците се
задължили да заплащат на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът до пълния
размер на същите - в края на погасителния план. Неразделна част от анекса бил нов
коригиран погасителен план, в който вноските се променяли на 44 броя. Съгласно чл. 4 от
ОУ, длъжниците дължали на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит,
разсрочено във времето в рамките на погасителния план. Към датата на предсрочната
изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника възлизало на
2050.40 лв. за периода 15.05.2018 г. - 28.08.2019 г. Съгласно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ по ДПК,
длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3164.04 лв., от която незаплатени оставали
2854.40 лв. Длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили само
седем пълни и една непълна погасителни вноски. Съгласно уговореното в чл.12.3 от ОУ, на
28.08.2019 г. договорът бил обявен за предсрочно изискуем, за което на ответниците били
изпратени уведомителни писма. Към настоящия момент размерът на погасеното задължение
по ДПК № ********** възлизало на 951 лв., от които номинал в размер на 862.47 лв., 28.53
лв. лихви за забава и 60 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
съгласно чл.17.4 от ОУ към ДПК. За периода от изпадане на длъжниците в забава 16.10.2017
г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 28.08.2019 г. същите дължали и лихва
за забава в остатъчен размер от 400.18 лв. Дружеството претендира законна лихва в размер
на 1178.19 лева, дължима от 28.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021
г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Предвид изложените обстоятелства ответниците дължали на ищеца сумата 9813.99 лв., от
които: главница 3330.82 лв., договорно възнаграждение 2050.40 лв., възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 2854.40 лв., лихва за забава 400.18 лв. и законна
лихва 1178.19 лв.
Поради неизпълнение на договорното задължение, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК,
по което било образувано ч.гр.д.№ 2741/2021 г. по описа на РС-Русе. След като длъжниците
подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на дружеството било указано
2
да предяви установителен иск за вземането си. Ето защо ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено вземането му срещу солидарните
длъжници М. П. М. и Т. Г. Д., представляващо: главница в размер на 3330.82 лв., договорно
възнаграждение в размер на 2050.40 лв., лихва за забава в размер на 400.18 лв. и законна
лихва в размер на 1178.19 лв. Претендира и осъждане на двамата солидарни длъжници да му
заплатят сумата 2854.40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, както и направените деловодни разноски.
Ответниците депозират отговори на исковата молба, в които оспорват предявените искове
като неоснователни и недоказани по размер. Твърдят, че са налице множество
неравноправни клаузи в процесния ДПК и ОУ, с оглед на което правят възражение за
нищожност на Договора за потребителски кредит № **********, сключен при Общи
условия, версия 08/27.01.2017 г. и прикрепеното към него Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Твърдят, че договорът бил сключен в нарушение на
императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, като дължимите суми били определени
едностранно от ищеца, при заобикаляне на закона, в противоречие на добрите нрави и
неравноправно, което обуславяло нищожността на кредитната сделка. Относно дължимата
годишна лихва, налице била нееквивалентност на насрещните престации, като се целяло
неправомерно извличане на допълнителна печалба от страна на кредитора. Разпоредбите за
възнаградителна лихва в процесния ДПК били неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП,
във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на това основание нищожни, поради което оспорват
дължимостта и изискуемостта на претендираната възнаградителна лихва в размер на
2050.40 лв. В нарушение на законовите изискванията за оценка на кредитоспособността на
първия ответник и на забраната за неравноправни клаузи с процесния ДПК, ищецът
едностранно определил възнаградителна лихва и задължение по допълнително
споразумение, формиращи размер на месечните погасителни вноски от 258.67 лв.,
надхвърлящи свободния месечен остатък от дохода на М.М. от 220 лв. - установен пред
ищеца с искането за кредит. Ответникът не бил уведомен предварително за размера на
срока, лихвите и разходите по кредита и размера на месечните вноски. Устните разяснения
на служителката на ищеца за 100 лв. месечна вноска го удовлетворявали. Не му бил
предоставен предварително СЕФ, нито друг документ относно условията по кредита. Едва
при получаване на исковата молба М.М. се запознал със съдържанието на договора,
приложенията към него и СЕФ. Противоречаща на добрите нрави била уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
за обезпечени кредити - двукратния размер па законната лихва, като в случая кредитът бил
обезпечен със солидарната отговорност на друго лице. Лихвата годишно надхвърляла
многократно законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерий за
норми на поведение, установени в обществото. Нищожните клаузи относно процента
възнаградителна лихва и ГПР влечали нищожност и на целия договор. Същият се явявал
изцяло недействителен и поради неспазване императивните изисквания към договора за
кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал.1, т. 7-12 и 20 ЗПК, сред които били точното
3
определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на
разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На ответника М. не била дадена възможност да
прочете договора, същият не бил изготвен по ясен и разбираем начин за човек на неговата
възраст и без специални знания, не били посочени ясно условията за прилагане на лихвения
процент по кредита и индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния
лихвен процент. В погасителния план не се съдържала информация за последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Едва с исковата молба
ответникът узнал, че част от общо платените 951 лв. отишли за лихва за забава 28.53 лв. и за
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 60 лв. В нарушение на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК в договора бил посочен ГПР само в процентно изражение 49.89 %, без да се
посочват взетите предвид допускания, използвани при неговото изчисляване по определения
в приложение № 1 от ЗПК начин. Не било ясно и какви разходи по кредита се добавят към
фиксирания ГЛП 41,17 %, за да нарасне ГПР до 49,89 %. Допустимо било да се договори
цена за допълнителни услуги, но същата следвало да е в съответствие с чл.10а от ЗПК,
защото ако не представлявали допълнителни услуги, а били част от условията по кредита,
налице би било нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. При съвкупната преценка на използваните
формулировки и целия текст на споразумението и на общите условия било видно, че
уговорените "услуги" били относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за
ново кредитиране/. Същите били неясно формулирани и в този смисъл били в нарушение на
чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК. Договорката противоречала и на добрите нрави, тъй като се дължало
възнаграждение и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на
възнаграждението престация от кредитора.
Ответниците правят и следните възражения за прихващане и изявления за прихващане:
Възражение за погасяване по давност на всички претендирани от
ищеца суми за периодични плащания с настъпил падеж повече от три години преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и възражение за погасяване по давност
на претендираната главница по кредита в размер на 73.48 лв., съставляваща размера на
месечна вноска по главница с падеж 15.05.2018 г. Погасената по давност вноска от
15.05.2018 г. представлявала периодично плащане по погасителен план към ДПК,
съгласно извлечение от сметка от 09.08.2021 г. Изявление за прихващане на основание
чл.103, чл.104 във вр. с чл.55 ЗЗД, на остатъка от главницата по кредита с получените от
ищеца без основание суми в общ размер 782.36 лв., които да бъдат приспаднати от
окончателно установения по делото размер на остатъчната главница, както следва:
прихващане на главница със сума в размер на 309.64 лв., платена в периода 15.06.2017 г. -
15.04.2018 г.; прихващане на главница със сума в размер на 384.19 лв., платена в периода
15.06.2017 г. - 15.04.2018 г.; прихващане на главница със сумата 28.53 лв., платена в периода
15.06.2017 г. - 15.04.2018 г. Прихващане на главница със сумата 60.00 лв., платена в периода
15.06.2017 г. - 15.04.2018 г. При преценката на възраженията им за недействителност на
договорните отношения, молят да бъде съобразена и представената от тях Оферта за
разплащане на дълга, с която ищцовото дружество, след подаване на възраженията в
4
заповедното производство, се ангажирало да опрости дълга до 40 % от задължението. Молят
на основание чл.108 ЗЗД офертата да бъде тълкувана и в съответствие с чл.175 ГПК в
контекста на направените от тях оспорвания на вземанията и възражения за
недобросъвестност на ищеца, като признание на същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2741/2021 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в
настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК солидарно срещу М. П. М. и Т. Г. Д. за сумите: 3330.82 лв. непогасена
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
**********/20.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.05.2021 г., 2050.40 лева
падежирало договорна лихва за периода 15.05.2018 г. – 28.08.2019 г., 400.18 лева лихва за
забава за периода 16.10.2017 г. – 28.08.2019 г., 1178.19 лв. законна лихва за периода
28.08.2019 г. – 27.05.2021 г. и 207.62 лв. разноски по делото.
На 20.04.2017 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и М. П. М. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който кредиторът-ищцовото дружество
предоставя на първия ответник-клиент кредит в размер на 3500 лева, който следва да бъде
върнат в срок от 36 месеца, с месечна вноска от 170.78 лева, при годишен лихвен процент от
41,17 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,89 %. Като солидарен длъжник по
договора фигурира с подписа си и вторият ответник Т.Г. Димив. На същата дата между
страните е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
изброени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на датата на падеж; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По избрания пакет от допълнителни услуги кредитополучателят дължи възнаграждение в
размер на 3164.04 лв., което се заплаща на месечни вноски от по 87.89 лв. Така общото
задължение на ответниците възлиза на сумата 9 312.12 лева, с общ размер на месечната
вноска от 258.67 лева. Неразделна част от договора са Общите условия на ищеца и
Погасителен план, съдържащи подписите на двамата ответници.
На 20.04.2017 г. с преводно нареждане „Профи Кредит България“ ЕООД превежда по
банкова сметка на първия ответник сумата от 3500 лв.
На 31.07.2017 г. между страните е сключен Анекс № 1 към договора за потребителски
кредит за отлагане на вноска № 2, 3 и 4, неразделна част от който е приложен и нов
погасителен план, съгласно който погасителните вноски се увеличават на 39 бр. и срокът на
договора се удължава до 15.08.2020 г.
На 30.10.2017 между страните е подписан и Анекс № 2, с който размерът на вноски от № 5
до № 10 е намален на 65.67 лв. Неразделна част от него е и нов погасителен план, по който
вноските се увеличават на 44 бр., с краен срок на погасяване на кредита – 15.01.2021 г.
5
С уведомително писмо, получено от М.М. на 19.05.2021 г., „Профи Кредит България“ ЕООД
го уведомява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 28.08.2019 г., като
общата дължима сума по него възлизала на 10 275.07 лв.
От депозираното към исковата молба Извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № ********** е видно, че ответникът към 09.08.2021 г. първият ответник е направил
плащания в общ размер 951 лв., като последното е от дата 15.04.2018 г. Остатъчното му
задължения към 09.08.2021 г. възлиза на сумата 8 235.62 лв. С направените вноски по
кредите ищецът е погасил главница в размер на 169.18 лв., лихва в размер на 383.65 лв. и
309.64 лв. възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.
Към отговора на исковата молба М.М. прилага Оферта за разплащане на дълга, с която
„Профи Кредит България“ ЕООД му предлага да сключат извънсъдебно споразумение за
преструктуриране на дълга, с което ще му опростят задължението до 40 %.
Към датата на сключване на договора за кредит ответникът е получавал пенсия в размер на
431.39 лв.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, в производството по който ищецът
следва да докаже, че ответниците му дължат сумите, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ЧГД № 2741/2021 г. по описа на РС-Русе, представляващи
неизплатени парични задължения по договор за потребителски кредит №
**********/20.04.2017 г.
Съдът намира претенцията за допустима, като предявена от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес, с оглед указанията, дадени от заповедния съд.
Ведно с установителната претенция, за отхвърлената част от заявлението на „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнеие по чл.410 ГПК за сумата 2854.40 лв. –
неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по горния потребителски
договор, е заявен и осъдителен иск.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. За да се уважи предявеният
иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция -
наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължението за
нейното връщане. Ищецът следва да докаже вземанията си и по размер. Ответникът следва
да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които
изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция, по смисъла на чл. 3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния
случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
6
Представеният по делото договор за потребителски кредит, подписан от двамата ответници,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, като с
преводно нареждане от 20.04.2017 г. заемната сума от 3500 лв. е преведена на
кредитополучателя. Ето защо съдът приема, че ищецът, в качеството си на кредитор, е
изпълнил задължението си по заемното правоотношение.
Не е спорно между страните, че общата погасената сума от длъжника М.М. по процесния
ДПК възлиза на 951 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, което е
обусловено от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от
ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В конкретния
случай съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва формиране воля на
страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя,
нарушават значително равновесието между правата и задълженията на търговеца и клиента
и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/. На ответниците се е
наложило да приемат условия без ясно разписана от насрещната страна методика на
формиране на ГПР и ГЛП. В резултат на това заемополучателят не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящо го в
неравноправно положение спрямо насрещната страна. Установява се, че ГЛП надхвърля
трикратния размер на законната лихва, а ГПР, макар на пръв поглед да отговаря на
изискването да не надвишава петкратния размер на законната лихва, то при включване към
погасителната вноска и на сумата по закупения пакет допълнителни услуги, нараства
значително над този процент. Поради това съдът приема, че посочените клаузи са нищожни,
като неравноправни.
Пакетът допълнителни услуги всъщност се явява част от договора за кредит, но обособен
като отделен договор, дава възможност на кредитора да заобиколи ограничението на чл.19,
ал.4 от ЗПК. Нормата забранява годишният процент на разходите да бъде по-голям от
7
петкратния размер на законната лихва.Трябва да се отчете още, че видът на допълнителните
услуги е свързан пряко с усвояването и управлението на кредита, поради което
възнагражденията за тях са всъщност възнаграждения по договора за кредит. Те според
чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Визираните по-горе клаузи, нарушаващи
императивните законови изисквания, са толкова съществени за процесния договор, че
тяхната неравноправност води до нищожност на целия контракт – чл.146, ал.5 ЗЗП.
Съгласно чл.26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че се дължи връщане единствено на главницата по
сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 3500 лв. Доколкото към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ответникът е заплатил
на ищеца обща сума от 951 лв., то остава дължим единствено остатъкът от 2549 лева.
Съгласно т. 12.3 от ОУ в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или
други, а според т.12.4 в този случай кредитополучателят дължи остатъчните непогасени
вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Ищецът представя доказателства за надлежното връчване на уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК само за
първия ответник. Такова уведомление, съобразно т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обаче не е връчвано на солидарния длъжник.
Разрешението, дадено в т. 18 на ТР, се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищецът. Уговорената по договора за банков кредит солидарност на
задължението между двама и повече длъжници по см. на чл. 121 ЗЗД не предполага
действие на обявената предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и
спрямо другия солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него няма редовна
процедура по обявяване на предсрочната изискуемост. 3а да бъде изискуемо изцяло
задължението по банковия кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната
изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки
един от тях. По отношение на неизпълнените падежирали вноски условията по договора
остават такива, каквито са договорени, т.е. клаузата за солидарност е валидна. Съдът обаче
съобразява факта, настъпил към момента на устните състезания, а именно-изтичането на
срока на процесния договор за кредит на 15.01.2021 г., поради което двамата ответници
дължат солидарно остатъка от главницата, възлизащ на 2549 лв.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК
се явява основателен и доказан за главница до посочената сума, ведно със законната лихва
от образуване на заповедното производство, като над нея до пълния претендиран размер от
8
3330.82 лева, както и за останалите установителни претенции следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Такъв се явява и осъдителният иск за присъждане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца 76.04 лв. деловодни разноски в заповедното
производство и 65.81 лв. разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете. Ищецът от своя страна, съразмерно на отхвърлената част от претенциите,
дължи на адв.Ирена Монева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 607.54 лв. -
адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. М., ЕГН ********** и Т. Г. Д.,
ЕГН **********, че дължат солидарано на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В,
сумата 2549 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/20.04.2017 г., ведно със законна лихва, считано от 28.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 2741/2021 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
установителният иск за дължимост на сумите: главница над 2549 лева до претендираните
3330.82 лева, 2050.40 лева договорно възнаграждение, 400.18 лева лихви за забава и 1178.19
лв. законна лихва, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и иска на „Профи Кредит България " ЕООД, гр.София,
ЕИК *********, против М. П. М., ЕГН ********** и Т. Г. Д., ЕГН **********, за солидарно
заплащане на сумата 2854.40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, от с.Н.С., общ.Русе, ул.“Д.“ 20 и Т. Г. Д., ЕГН
**********, от с.Н.С., общ.Русе, ул.“Отец Паисий“ 27, да заплатят солидарано на „Профи
Кредит България" ЕООД, гр.София, ЕИК *********, 76.04 лв. разноски за заповедното
производство - ч.гр.д.№ 2741/2021 г. по описа на РС-Русе и 65.81 лева деловодни разноски
за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, да заплати, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, на адвокат Ирена Монева от АК-Русе, 607.54 лв. адвокатско възнаграждение по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10