О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………………..2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 334 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна
жалба от Н.С.А. срещу Решение № 4554/12.11.2018г. по гр.д. № 6880/2018г. на
ВРС, с което са отхвърлени, предявените от нея срещу „Енерго-про
Продажби“ АД искове за заплащане на сумата от 1 808.75лв., като заплатена от въззивницата в полза на въззиваемия
без основание, начислена сума за корекция на сметка за обект находящ се в гр.Варна, жк.Чайка,
бл.10, вх.В, ап.69 за времето от 7.04.2016г. до 6.04.2017г. с клиентски номер
********** и абонатен номер **********, на осн.
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е частично недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че ВРС се е произнесъл по непредявен иск в частта за
разликата над сумата от 1798,76 лева до отхвърлените 1808,75 лева, като не се е
съобразил с направеното намаляване размера на иска със сумата от 9,99 лева.
Иска се обезсилване на решението в тази част. Отделно се навеждат твърдения за
неправилност на решението. Твърди се противоречие във фактическите констанции на съда, както и неточности в изготвения доклад
относно разпределената доказателствена тежест, вкл.
по отношение на изявлението на съда, че въззивникът е
ангажирал достатъчно доказателства с оглед разпределената му доказателствена тежест.
Моли за отмяна на решението в частта, в която
е отхвърлен иска въззивника за сумата от 1798,76
лева. Претендира разноски за двете инстанции.
Прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна „Енерго-про
продажби“ АД, в който изразява становище, че решението на първоинстанционния
съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие
с процесуалните правила и събрания в хода на процеса доказателствен материал. Въззиваемото дружество твърди, че касовият бон по никакъв
начин не установява дали въззивница Н.С.А. е
заплатила процесната сума, тъй като в касовия бон просъства името на абоната, на който се води партидата –
Славчо Тодоров Петров, в полза на когото е издадена и процесната
фактура.
Моли за потвърждаване на решението на
районния съд. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
По отношение на направеното доказателствено искане във въззивната
жалба за разпит на един свидетел, който да установи твърденията, че Н.С.А. е
заплатила процесната сума, съдът намира същото за
основателно, като съображенията за това са следните:
Законът предоставя възможност на страните да
попълнят делото с относимите към спорното право
доказателства и във въззивното производство в две
хипотези: 1) когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат
посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция
(чл. 266, ал. 2 от ГПК) и 2) когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения (чл.
266, ал. 3 от ГПК).
В случая, ответникът-въззиваем
е оспорил в о.с.з. от 16.10.2018г. пред ВРС, че процесната
сума е платена от Н.А., с оглед на което ищецът-въззивник
е поискал да се разпита един свидетел за установяване на този факт. Районният
съд е оставил без уважение искането, като същевременно е отхвърлил исковата
претенция, именно на основание, че не е доказано, сумата предмет на спора, да е
платена от Н.А.. Съдът, като взе предвид изричните възражения във въззивната жалба за формирани от ВРС неправилни фактически
констатации, намира, че е налице непълнота на събрания пред първоинстанционния
съд доказателствения материал, именно поради
неуваженото искане на ищеца да се разпита свидетел по основния релевантен по
делото факт – дали процесната сума е заплатена от Н.А..
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че е допуснато нарушение
по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което следва да се уважи искането
за разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че процесната сума е платена от Н.С.А..
Съдът също така намира, че не следва да бъде
указвано на въззивника да представя доказателства за
настъпилата смърт на титуляра на партидата, доколкото
този факт е неотносим, според най-новата съдебна
практика, обективирана в Решение № 205/28.02.2019г.
по гр.д. № 439/2018г., която посочва, че длъжник по правоотношението с „Енерго-про продажби“ АД за заплащане на доставената
ел.енергия, е лицето, което е собственик на имота към момента на отчетния
период.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
в открито съдебно заседание въззивна жалба от Н.С.А. срещу Решение № 4554/12.11.2018г. по гр.д. №
6880/2018г. на ВРС.
ДОПУСКА
до
разпит един свидетел на въззивницата Н.С.А. при режим на довеждане за
установяване на твърдениятa й, че е заплатила сумата от 1798,76 лева в полза на „Енерго-про продажби“ АД.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 334/2019
г. по описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 24.04.2019 г.
от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззиваемата страна – и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: