№ 1915
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110105880 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
Д. Ш. С., ЕГН **********, с адрес; ************, с която против „С.К.К.Г.“
АД, ЕИК ************, с адрес: *************, са предявени следните
обективно съединени искове, както следва:
- за прогласяване недействителността на сключения между страните
договор за потребителски кредит от 25.01.2023 г., поради заобикаляне на
закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК;
евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД; евентуално – поради неравноправност, на основание чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП вр. чл.146, ал.1 ЗЗП;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2372,60 лева,
на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, платена при начална липса на основание,
включваща сумите: 913,49 лева – заплатена неустойка и 452,11 лева –
заплатена договорна възнаградителна лихва /след допуснато изменение по
реда на чл.214, ал.1 ГПК/.
Претендира се законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се и сторените
1
разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
На 25.01.2023 г., между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца,
кредит в размер на 1600 лева, срещу насрещното задължение на потребителя
да върне усвоената сума, ведно с възнаградителна лихва, в срок от 18 месеца,
от сключване на договора. Уговорени са фиксирана годишна лихва, в размер
на 45,6% и ГПР – 56,45 %. Твърди, че при непредставяне на обезпечение,
погасителните вноски са 18 бр., всяка от които по 220,70 лева, включваща
сумата от 124,34 лева – за погасяване на задълженията по договора и 96,36
лева – компенсаторна неустойка. Сочи, че задължението му процесния
договор е погасено изцяло, като е заплатил неустойка в общ размер на 1734,48
лева. Заплатената възнаградителна лихва по кредита е в размер на 638,12 лв.
Твърди, че с процесния договор е поел задължението, в тридневен срок
от сключването му, да предостави на кредитора, някое от следните
обезпечения: а) поръчителство на едно физическо лице, което да представи
служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудово
възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия
кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати; или б)
поръчителство на две физически лице, които да представят служебна бележка
от работодател, доказваща нетен размер на трудово възнаграждение, в размер
надвишаващ 50% от стойностга на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5
минимални работни заплати.
В исковата молба се сочи, че при отказ на потребителя да предостави
някое от горепосочените обезпечения, кредиторът начислява и
кредитополучателят дължи заплащане на компенсаторна неустойка, в размер
на 1734,48 лева. Същата е платима на 18 бр. вноски, дължими на датите на
погасителните вноски. Сочи, че макар да му е бил предоставен кратък срок за
изпълнение на задължението за представяне на обезпечение, неустойката е
включена в погасителния план. Намира, че определянето на толкова кратък
срок за изпълнение е нелогично и икономически необосновано. Според
ищеца, уговарянето на такъв срок и завишените изисквания, на които трябва
да отговарят поръчителите показват, че единствената цел на неустойката е
различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да
2
обезщети, и санкционира неизпълнението. Действителната цел на тази
неустойка е да породи допълнително парично задължение за потребителя,
поради което неустоечната клауза е нищожна.
Намира, че неустойката представлява скрита възнаградителна лихва,
като същата е следвало да бъде съобразена при определяне на ГЛП и ГПР по
договора. Като не е включена в разходите по кредита, ответникът е допуснал
нарушение на изискването за максимален размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК,
поради което клаузата, с която е уговорена, е недействителна, на основание
чл.21 ЗПК. Според ищеца, неустойката излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което е
нищожна, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави и
нарушава основните принципи на справедливост, и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор. Сочи, че неустойката заобикаля
разпоредбата на чл. 33 ал.1 ЗПК, забраняваща при забава на потребителя,
кредиторът да търси други вреди, освен лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата.
Оспорва неустоечната клауза като нищожна, на основание чл. 143 ал. 2,
т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, като размерът на
същата надвишава усвоения кредит. Според ищеца, нищожността на
неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за
потребителски кредит, на основание чл. 22, във връзка с чл. ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради непосочване на всички компоненти на ГПР в договора. Твърди, че с
включване на тази клауза в договора се заобикалят разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.10 и чл.19, ал. 4 ЗПК. Начислената неустойка представлява скрит косвен
разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му.
Отразеният в договора размер на ГПР е неверен, а посочената стойност на
ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава
потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля
императивното изискване на чл.19 ал.4 ЗПК за максималния допустим размер
на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит.
Оспорването на неустоечната клауза като накърняваща добрите нрави и
3
неравноправна, обосновава с твърдението, че с начисляване на неустойката в
негова тежест е поставено задължението за заплащане на необосновано високо
обезщетение. Намира, че е налице значителна нееквивалентност на
насрещните престации, в ущърб на потребителя. По този начин
неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота и се
използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на
другата страна по сделката. Сочи, че това противоречи на установените в
гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност,
накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност между
гражданскоправните субекти, и за еквивалентност на престациите по
двустранни договори.
Доколкото е налице несъответствие между действителния и отразения в
договора ГПР и включените в него компоненти, намира, че следва да се
приеме, че процесният договор е недействителен, поради което, на основание
чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита -
главница в размер на 1600 лева.
Тъй като сумата от 2372,60 лева, включваща сумите: 1734,48 лева –
неустойка и 638,12 лева – договорна възнаградителна лихва, е заплатена по
недействителен договор, то тя се явява платена при начална липса на
основание.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва да е
налице сочената от ищеца недействителност на процесния договор, в т.ч., че е
нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Намира, че законовите
изисквания при определяне на ГПР са спазени, като на потребителя е
предоставена информация и за общия размер на дължимата сума по кредита.
Оспорва, че изискванията за предоставяне на обезпечение са невъзможни за
изпълнение, като намира, че определеният тридневен срок е достатъчен за
изпълнение. Сочи, че неустойката не следва да се включва в ГПР. Оспорва
твърденията в исковата молба, че с неустоечната клауза се заобикаля закона и
се накърняват добрите нрави, както и че същата е неравноправна. Дори да се
приеме, че отделната клауза е нищожна, то нейната нищожност не влече
нищожност на целия договор. Отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
4
Предявява обективно кумулативно съединени насрещни осъдителни
искове, както следва:
- за заплащане на сумата от 1570,85 лева, представляваща сбор от
изискуеми вноски за главница (вноски от 7 до 18 по Погасителния план) по
договор за потребителски кредит от 25.10.2023 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от настъпването на предсрочната изискуемост, до пълното
погасяване на претендираното вземане, на основание чл.79, ал.1 вр чл.240 ЗЗД
и
- за заплащане на сумата от 128,64 лева, представляваща изискуема
договорна лихва по договор за потребителски кредит от 25.10.2023 г.,
дължима по вноски № 7, 8 и 9 по Погасителния план, с падежи - 25.05.2024 г.,
25.06.2024 г. и 25.07.2024 г., ведно с дължимата законна лихва за забава,
считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Заявява, че ответникът по насрещния иск се е задължил да върне
получената в заем главница от 2100 лева на 18 равни месечни воски, всяка в
размер на 171,19 лв. Съгласно пар. 20 от договора, вноските по кредита се
дължат на 25-то число всеки месец, като първата вноска е дължима на
25.11.2023 г., а последната - на 25.04.2025 г. Към датата на предявяване на
насрещните искове, кредитополучателят е извършил шест плащания, с които е
погасил изцяло първите шест вноски по погасителния план, като дължи
плащания по вноски № 7, 8 и 9 по Погасителния, с падежи: 25.05.2024 г.,
25.06.2024 г. и 25.07.2024 г.
Твърди се, че с съгласно пар. 7 от процесния договор,
кредитополучателят е уведомен, че при просрочване на плащания,
кредиторът може да обяви договора за предсрочно изискуем. Поради това, с
предявяване на насрещните искове, ищецът по същите обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Намира, че ответникът по насрещните искове
дължи на ищеца пълния размер на главницата – 570,85 лева /вноски от № 7 до
№18/, както и сумата от 128,64 лв. - договорна лихва по вноски № 7, 8 и 9 по
Погасителния план, с падежи: 25.05.2024 г., 25.06.2024 г. и 25.07.2024 г.
Отправя искане, при уважаване на предявените главни искове, да бъде
извършено прихващане със сумите, дължими от ответника по насрещните
искове.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещните искове представя
5
писмен отговор на насрещната искова молба. Заявявам, че признава главния
осъдителен иск за сумата от 362 лв. от общо предявените за плащане 1570,85
лв. и оспорва по основание и размер кумулативния осъдителен иск за сумата
от 128,64 лв., както и главния осъдителен иск за сумата над 362 лв. до
претендираните 1570,85 лв. По отношение претенцията за заплащане на
главница, в размер на 1570,85 лева, сочи, че до датата на предявяване на
насрещните искове са платени изцяло 6 бр. вноски по погасителния план,
общо в размер на 289,67 или общо 1738,02 лв., като в тази сума са включени и
6 бр. вноски за обезщетителна неустойка, всяка от които в размер на 118,48 лв.
или общо 710,88 лв.; 529,15 лв. - главница и 497,97 лв. – лихва.
Въвежда възражение за нищожност на клаузата за обезщетителна
неустойка при непредоставяне на обезщетение - § 5 от договора от 25.10.2023
г. и нищожност на клаузата за фиксираната годишна лихва - § 1 от договора от
25.10.2023 г. Намира, че с оглед нищожността на същите, от заплатената сума
от общо 1738,02 лева, дължима е само главницата от 529,15 лева, а недължими
и платени на отпаднало основание са сумата от общо 1208,85 лева, включваща
оспорените суми. Намира, че същите не са ликвидни и изискуеми към датата
на предявяване на насрещните искове. Сочи, че след като от чистата сума на
кредита се извадят платената главница и недължимо платената сума от
1208,85 лева, за плащане остава сумата от 362 лева, която признава за
дължима.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, а и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства, се установява, че страните са обвързани в
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между
тях договор за потребителски кредит, по силата, на който ответникът е
предоставил на ищеца заем /потребителски кредит/, в размер на 1600 лева,
срещу насрещното задължение на заемателя да върне предоставената сума,
ведно с възнаградителна лихва. Уговорено е кредитът да бъде погасен в срок
от 18 месеца, при фиксиран ГЛП – 45,6% (0,1249% лихва/ден) и ГПР –
56,45%. Общата дължима сума, включваща главница и възнаградителна лихва
е в размер на 2238,12 лева лева, като същата е дължима на 18 равни месечни
6
погасителни вноски, всяка от които в размер на 124,34 лева.
Съгласно пар. 4 от договора, заемателят се задължава в срок до десет
дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя, едно от
следните обезпечения: 1. поръчителство на едно физическо лице, което да
отговаря кумулативно на следните условия: да представи служебна бележка
от работодател, доказващ нетен размер на трудово възнаграждение, в размер
надвишаващ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5
минимални работни заплати или поръчителство на две физически лица, които
да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер,
надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, не не по-нисък от 1,5
минимални работни заплати. Според пар.5 от договора, в случай, че
кредитополучателят не предостави исканото обезпечение, страните се
приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване кредитоспособността
на потребителя, поради което се съгласяват с начисляване на обезщетителна
неустойка, в размер на 1734,48 лева, дължима на 18 равни части, всяка от
които в размер на 96,36 лева, платима на датите на погасителните вноски. При
начисляване на неустойка, общият размер на погасителната вноска възлиза на
сумата от 220,70 лева (или 220,70 лв. х 18 = 3972,60 лева).
Не се спори, че предоставената в заем сума е усвоена от ищеца.
По втори договор за потребителски кредит, сключен между страните на
25.10.2023 г., ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2100 лева,
срещу насрещното задължение на заемателя да върне предоставената сума,
ведно с възнаградителна лихва. Уговорено е кредитът да бъде погасен в срок
от 18 месеца, при фиксиран ГЛП – 52,68% (0,1443% лихва/ден) и ГПР –
67,46%. Общата дължима сума, включваща главница и възнаградителна лихва
е в размер на 3081,42 лева лева, като същата е дължима на 18 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 171,19 лева. По този договор
също е предвидено начисляване на компенсаторна неустойка за
непредоставяне на обезпечение, дължимо при условия, идентични на договора
от 25.01.2023 г. Размерът на неустойката е 2132,64 лв., като същата отново е
платима на части, на датите на погасителните вноски. Общият размер на
дължимата сума, с включена неустойка възлиза на 5214,06 лева.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението, на която, прието по делото като обективно, компетентно и
7
неоспорено от страните, се установява, че по договор за потребителски кредит
от 25.01.2023 г., ищецът е заплатил на ответника, сума в общ размер на
2965,60 лева, с която са погасени следните задължения: 1600 лв. – главница;
452,11 лв. – договорна лихва и 913,49 лв. – неустойка. Според вещото лице,
при включване на разхода за неустойка в ГПР, същият би бил 289,60 %.
По договор за потребителски кредит от 25.10.2023 г., по който
ответникът е предоставил в заем на ищеца, сумата от 2100 лева, последният е
извършил плащания в общ размер на 1091,70 лева, с които е погасил следните
задължения: 529,15 лева – главница и 562,55 лева – възнаградителна лихва. В
случай, че начислената неустойка бъде съобразена при изчисляване на ГПР,
същият би възлизал на 289,60 %.
При така установените факти, съдът намира, от правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.26,
ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, чл.143, ал.1 вр. чл.146, ал.1 ЗПП.
Насрещните искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД. В
процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Главните и насрещните искове са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест
на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за паричен
заем; че договорът е недействителен на соченото от него основание;
евентуално, че оспорената неустоечна клауза е недействителна на соченото
основание. В тежест на ответника е да установи, че клаузите на сключения
между страните договор съответстват на изискванията на закона; че на
потребителя е предоставена необходимата писмена информация относно
съдържанието и условията, при които се отпуска кредита; че всички клаузи по
процесния договор са индивидуално уговорени с ищеца. С разпоредбата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на неоснователно
обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на начална липса на
основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата в
посочения размер, а в тежест на ответника е да установи, че е налице
8
основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане.
Правоотношението, от което произтича правото на ищеца по насрещните
искове, е по договор за заем. Доказването на сключен договор за паричен заем
изисква установяване пълно и пряко от ищеца по насрещните искове, на първо
място, постигнато съгласие заемодателят да предаде в собственост на
заемателя пари, доколкото договорът е реален, при насрещно задължение за
връщане на заетата сума, както и настъпил падеж. В тежест на ищеца по
насрещните искове е да установи основание и размер на всяка от
претендираните суми, както и настъпил падеж. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или
наличие на обстоятелства, които го освобождават от задължението за
изпълнение.
С доклада по делото, съдът е указал на страните, че е длъжен служебно
и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния
случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът
основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва
да бъде отхвърлена, както и че следи служебно за наличие на обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза от потребителски договор, като не се
произнася ако потребителят се противопостави.
Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са
обвързани в две облигационни правоотношения възникнали въз основа на
сключените между тях два договора за потребителски кредит – от 25.01.2023 г.
и от 25.10.2023 г. Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в
процесния случай, дава определение на договор за потребителски кредит.
Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са
9
потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Ищецът не спори, че ответникът му е предоставил преддоговорна
информация, както и договорите за потребителски кредит, ведно с
погасителен план, към всеки от тях. Договорите са изготвени на разбираем
език и съдържат изискуемите реквизити. Текстът е лесно четим. Налице е
индивидуализация относно страните, размера на сумата, дължимата договорна
лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и
договорна лихва, както и с включване на неустойка в хипотезата на пар.5
вр.пар.4 от договорите.
Всеки от процесните два договора е реален, като същият се счита за
сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други
заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/, като ищецът не оспорва получаването на
заемните суми.
Условията, при които се начислява компенсаторна неустойка са
идентични и по двата договора, поради което съдът не следва да анализира
основателността за нейното начисляване, по всеки от тях, поотделно,
независимо от обстоятелството, че ищецът претендира недействителност само
на договора от 25.01.2023 г. Доколкото, обаче, ищецът по насрещните искове
претендира суми въз основа на договор за кредит от 25.10.2023 г., който е с
идентично съдържание, то съдът следва да извърши преценка за
действителността и на този договор.
Съдът намира, че неустоечната клауза, с която е уговорена
компенсаторната неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, е нищожна като заобикаляща закона. Съгласно разпоредбата
на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В процесния случай, задължението на ищеца е да върне
предоставената в заем сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, в
уговорения срок.
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК, преди сключване на договор
10
за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в ЦКР или в друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. В процесния случай, кредиторът е предоставил в заем парична
сума без предварително да извърши оценка на риска, като е поставил в тежест
на кредитополучателя отговорността за извършване оценка на собствената му
кредитоспособност – оценка, която задължително следва да бъде извършена
преди, а не след сключване на договора. Недопустимо е при липса на каквато
и да е предварителна преценка за възможността на потребителя да погасява
усвоения кредит, в срок, да се пристъпи към сключване на договор и да се
вмени на потребителя задължение да осигури обезпечение, едва след като
заемната сума вече е усвоена, под заплаха, че ако не изпълни това задължение,
дългът му ще нарасне.
Неустойката няма нито обезпечителна, нито обезщетителна, нито
санкционна функция, а размерът й е необосновано висок. Тя е уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /т.3
от ТР №1/2009 от 15.06.2010 на ОСТК, ВКС/, поради което е недействителна.
Дължима е на датите на погасителните вноски, което доказва, че кредиторът
изначално е имал намерение да събере същата, независимо, че исканото
обезпечение следва да се представи след, а не преди сключване на договора.
Отделно, клаузата е и неравноправна, а неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 ЗЗП/.
Обстоятелството, че същата е включена в погасителния план, не обосновава
извод за наличие на такава индивидуална уговорка. Крайната цел на
заемодателя е да принуди кредитополучателя да се съгласи с начисляването на
допълнителна сума по договора. Компенсаторната неустойка не само не е
включена в сумата за връщане, но потребителят не би могъл да влияе по
какъвто и да е начин върху начисляването на същата. Следва да се посочи, че
начисляване на неустойката не може да се оправдае с договорната свобода,
защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при определяне
съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват с
нормите на закона и добрите нрави.
Неустойката безусловно представлява разход по договора, който, както
се установи от доказателствата по делото, се изплаща от кредитополучателя с
11
всички погасителни вноски, а този извод следва от обстоятелството, че
начисляването на същата се извършва непосредствено след сключване на
договора, още с първата погасителна вноска, предвид неизпълнение на
кредиторовото изискване за предоставяне на обезпечение в определения срок
от възникване на облигационното правоотношение. Съгласно изискването на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа информация
относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Годишният процент на разходите по договора за кредит от 25.01.2023 г. е
56,45%, при действителен размер, посочен от вещото лице – 289,60%, а по
договора от 25.10.2023 г. ГПР е 67,46%, при действителен размер – също
289,60%.
Безспорно, при формиране на ГПР по договора, ответникът не включил
неустойката. Като не е включил допълнителният разход в общия размер на
разходите по кредита, кредиторът е представил невярна информация на
потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния - в
този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на
ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа
вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако
съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.
Съобразяване на разхода за неустойка при определяне на общия размер на
разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не е в
съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК, като с
начисляване на оспорената неустойка се цели заобикаляне на законовата
разпоредба. Оспорената неустоечна клауза е недействителна на соченото от
ищеца основание, респективно, клаузата, с която е уговорен ГПР, също е
недействителна. След като клаузата, с която е уговорен ГПР е нищожна, то тя
не поражда правно действие, като недействителността влече
недействителност на целия договор. В процесния случай е невъзможно
прилагане на разпоредбата, на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като тази клауза не може да
бъде заместена по право от повелителните правила на закона, нито може да се
предположи, че сделката би била сключена и без тази недействителна част,
доколкото включването на клаузата, с която се определя ГРП е въведено като
12
изрично изискване по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Договорът за кредит от 25.01.2023
г. е недействителен на соченото от ищеца основание, поради което съдът не
дължи произнасяне по заявените в условията на евентуалност искове. По
идентични съображения, съдът намира договора от 25.10.2023 г. също за
недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, при установена недействителност на договора
за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Заключението на
проведената по делото съдебна експертиза сочи, че по договора от 25.01.2023
г. ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 2965,60 лева, от която за
погасяване на задължението за неустойка е заплатена сумата от 913,49 лв., а за
договорна възнаградителна лихва – 452,11 лева. С оглед установената
недействителност на договора, тези суми подлежат на връщане като платени
при начална липса на основание. Предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, т.1 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
По насрещните искове.
Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства. При съобразяване на посоченото
разрешение, съдът е намерил този договор за недействителен. Съгласно
заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по
договора от 25.10.2023 г., кредитополучателят е заплатил сумата от общо
1091,70 лева, с които е погасил следните задължения: за главница – 529,15
лева и за договорна възнаградителна лихва - 562,55 лв. Крайният падеж е
настъпил на 25.04.2025 г., поради което задължението е изискуемо изцяло.
При данни, че ответникът по насрещните искове е заплатил на кредитора сума
в общ размер на 1091,70 лева, то при съобразяване размера на предоставената
в заем сума - 2100 лева, кредитополучателят следва да бъде осъден да заплати
на кредитора разликата от 1008,30 лева, до достигане пълния размер на
главницата. До този размер искът е доказан по основание и размер и подлежи
13
на уважаване, като за разликата над 1008,30 лева до пълния претендиран
размер от 1570,85 лева, искът подлежи на отхвърляне. Договорът за кредит от
25.10.2023 г. е недействителен, поради което потребителят не дължи
договорна възнаградителна лихва, респективно, искът за заплащане на сумата
от 128,64 лева, представляваща изискуема договорна лихва, също подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът по
главните искове има право на сторените разноски по делото в общ размер на
1068,62 лева, като същите следва да бъдат възложени за плащане в тежест на
ответника.
Ищецът по насрещните искове има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, като съгласно представен списък по чл.80 ГПК, на
присъждане подлежи сумата от 209,33 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума, в полза на ищеца по главните искове - Д. Ш. С., може
да бъде заплатена по следната банкова сметка – BG49FINV91501104506040.
Присъдената сума, в полза на ищеца по главните искове - „С.К.К.Г.“ АД,
може да бъде заплатена по следната банкова сметка –
BG80IABG80981001909200.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д. Ш. С., ЕГН
**********, с адрес; ************ и „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ************, с
адрес: *************, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит от 25.01.2023 г., е недействителен, на основание чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ************, с адрес: *************,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ш. С., ЕГН **********, с адрес; ************, сумата от
913,49 лева – заплатена неустойка и сумата от 452,11 лева – заплатена
договорна възнаградителна лихва, получена от ответника, без основание, въз
основа на недействителен договор за кредит от 25.01.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
14
16.05.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Ш. С., ЕГН **********, с адрес; ************, да заплати
на „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ************, с адрес: *************, сумата от
1008,30 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
25.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1008,30 лева
до пълния претендиран размер от 1570,85 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ************, с адрес:
************* против Д. Ш. С., ЕГН **********, с адрес; ************, иск
за заплащане на сумата от 128,64 лева, представляваща изискуема договорна
лихва по договор за потребителски кредит от 25.10.2023 г., дължима по вноски
№ 7, 8 и 9 по Погасителния план, с падежи - 25.05.2024 г., 25.06.2024 г. и
25.07.2024 г., ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от подаване
на насрещната искова молба – 12.08.2024 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ************, с адрес: *************,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ш. С., ЕГН **********, с адрес; ************,
сторените разноски по делото, в размер на 1068,62 лева, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ш. С., ЕГН **********, с адрес; ************ ДА
ЗАПЛАТИ на „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ************, с адрес: *************,
сторените разноски по делото, в размер на 209,33 лева, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15