Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 505 по описа за 2021г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Н.Т.Я. срещу З. „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата 26000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 22.09.2020г., около 15.00ч, в гр.София, по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Сливница“ към бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул. „“Поп Богомил“, причинено виновно от Д.И.Г., при управление на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******която в нарушение на правилата за движение по пътищата предприела маневра ляв завой към напречната ул. „Поп Богомил“, и в резултат блъснала насрещно движещият се по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“ мотоциклет марка „БМВ Ф700“, с рег. № *******управляван от ищеца, и му причинила телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица с № BG/22/120000399811, със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди считано от 05.10.2020г., когато е предявена извънсъдебната претенция до застрахователя, до окончателното им изплащане.

Твърди, че в резултат на ПТП търпял болки и страдания с голям интензитет за продължителен период от време, каквито търпи и към момента. Претърпял множество медицински интервенции и тежък период на възстановяване. За продължителен период не могъл да се обслужва самостоятелно, поради което бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Преживял стрес, чувство за малоценност и безпомощност, занижена самооценка, нарушение в социалния живот.

Твърди, че на 05.10.2020г. поискал извънсъдебно  от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, но до изтичане на срока за произнасяне и към момента плащане не последвало.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******управляван от Д.И.Г., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица с № BG/22/120000399811, със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г. – валидна към датата на ПТП.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че същото не е настъпило по вина на Д.И.Г., водач на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******

Възразява, че ПТП е настъпило по вина на ищеца, който управлявал мотоциклета в нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, а именно: без да контролира непрекъснато ППС; с превишена, несъобразена с пътните условия скорост, за да бъде в състояние при препятствие да намали скоростта или да спре; при изпреварване навлязъл в пътна лента предназначена за насрещно движение, с което създал пречки за насрещно движещите се ППС и не пропуснал насрещно движещи се такива; движел се в непосредствена близост до друго ППС; управлявал мотоциклета без предпазна каска.

В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, по съображения идентични с изложените за негова изключителна вина за настъпване на ПТП.

Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени и имуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.

Оспорва претенциите по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на Д.И.Г. водач на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица с № BG/22/120000399811, със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г., както и че на 05.10.2020г. поискал извънсъдебно  от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, но до изтичане на срока за произнасяне и към момента плащане не последвало.

От заключението по приетата САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при следният механизъм:

На 22.09.2020г., около 15.00ч, в гр.София, по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Сливница“ към бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул. „“Поп Богомил“, се движела Д.И.Г. управлявайки л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******която предприела маневра ляв завой към напречната ул. „Поп Богомил“, при наличен за нея пътен знак Д1 – „Движение само направо след знака“, и в резултат блъснала насрещно движещият се по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“ мотоциклет марка „БМВ Ф700“, с рег. № *******управляван от ищеца.

Установява се, че двата автомобила са се движели с разрешена скорост за района на ПТП.

Установява се и, че ПТП е настъпило изцяло поради субективните действия на Д.И.Г., водач на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******която предприела маневра ляв завой при наличие в опасна близост на насрещно движещ се направо мотоциклет, отнела му предимството и му препречила пътя. Преди да завие наляво е изминала над 85м, при което дори да е била заслепена от насрещно слънце е могла да свали сенника на автомобила. Водачът на мотоциклета е реагирал и е предприел своевременно спиране, дори преждевременно, когато л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******навлиза в зоната на релсите за движение на насрещните на мотоциклета трамваи, поради което неговите действия не са в причинна връзка с настъпване на произшествието.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил травматични увреждания: „Контузия в областта на главата и навяхване на шията. Мозъчно сътресение. Нараняване в областта на дясната глезенна става. Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“.

Травматичните увреждания – „Контузия в областта на главата и навяхване на шията. Мозъчно сътресение. Нараняване в областта на дясната глезенна става“, са донесли на ищеца всяко: „разстройство на здравето неопасно за живота“, а травматичното увреждане „Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“, е донесло на ищеца: „болки и страдания“.

След ПТП ищеца е постъпил в болнично заведение и му е оказана спешна помощ. Постъпил е след загуба на съзнание за около 5-7 минути, повърнал 2-3 пъти, с главоболие и болки в шията и рана на носа. След изследвания е поставен на строг постелен режим с включени терапии. Изписан е от болницата с подобрение на 24.09.2020г., като лечението е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи и предписан режим и обезболяващи средства.

Поради влошаване на състоянието – главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, нарушена координация при движение потърсил двукратно лекарска помощ на 05. и 21.10.2020г.

Съгласно заключението мекотъканните увреждания и наранявания на носа и десния глезен са отзвучали /зараснали/ за срок от 2-3 седмици. Проявите на претърпяното мозъчно сътресение са продължили около 2 месеца, след което окончателно са изчезнали.

По време на лечебният и възстановителен процес ищеца е търпял болки и страдания с различна интензивност. Най-интензивни през първите 3-4 . седмици под формата на упорито главоболие, световъртеж и физически болки в зоните на контузиите и нараняванията. След този период са били периодични, при промяна на времето и претоварване, когато се е налагало да ползва повече седативни и обезболяващи средства.

От ПТП при ищеца са останали трайно: „лека девиация“ - изкривяване на носната преграда и остатъчен, траен белег – около 2см в основата на носа от получената разкъсно-контузна рана, което представлява „козметичен дефект“, т.к. раневия белег е във видимата част на главата.

От показанията на свидетеля Д.И.Г. се установява, че участвала в процесното ПТП като водач на л.а. марка „Дачия“, с рег. № ******* Предприела маневра ляв завой, огледала се и като установила, че булеварда е празен завила. Видяла мотоциклета едва преди сблъсъка и се опитала да избегне удара но без успех. Времето било ясно но срещу нея било много слънчево.

От показанията на свидетеля Ц.О..Б.се установява, че живее на съпружески начала с ищеца. За инцидента и, че ищеца е в болница узнала от негов колега. Веднага отишла да го види. Той не я познал в началото и нищо не и разказал за ПТП. Бил мръсен и със засъхнала кръв. Имал болки. Давали му обезболяващи. Останал в болницата няколко дни и го изписали. Не можел сам да се обслужва. Имал нужда постоянно от помощ. Хранела го с пюрета. Не можел да се движи, да гледа телевизия или телефона си. Всичко го напрягало. Все му се виел свят и не се чувствал добре, стягала го главата. Това продължило два три месеца. Тогава не ходел на работа. После се върнал на работа. Инцидента му се отразил зле психически. В него останал страх от движещи се автомобили. Постоянно и напомнял докато управлява мотоциклет да се прибере, че някой ще я засече, ще я удари.

Съдът намира заключенията по САТЕ и СМЕ за обективно и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Намира за обективни, дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления и вътрешно непротиворечиви събраните гласни доказателства, поради което ги кредитира в пълнота. Цени показанията на свидетеля Борисова при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са дадени в резултат на непосредствени впечатления поради близката и връзка с пострадалия, и са в съответствие с останалите доказателства по делото

Въз основа заключенията по САТЕ и СМЕ, на писмените доказателства включително констативния протокол и медицинската документация и гласните доказателства приема за установено, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.И.Г., при управление на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищеца, а именно: „Контузия в областта на главата и навяхване на шията. Мозъчно сътресение. Нараняване в областта на дясната глезенна става. Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“, са установени в настоящия процес.

Съгласно събраните доказателства причина за ПТП е изключително в субективното поведение на Д.И.Г., при управление на л.а. марка „Дачия“, с рег. № ******* Следователно възражението за съпричиняване е останало недоказано.

Въз основа заключението по СМЕ и гласните доказателства намира за установени твърдените от ищеца болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от ПТП, с твърденият интензитет и размер. Поради изложеното намира предявените искове за доказани по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в размер на 20000.00лв., до какъвто размер е основателен предявеният иск.

За сумата 6000.00лв., която е горница над присъдените 20000.00лв., до общо претендираните 26000.00лв., предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пострадалият е мъж на възраст 30 години към датата на ПТП. Получените травматични увреждания - „Контузия в областта на главата и навяхване на шията. Мозъчно сътресение. Нараняване в областта на дясната глезенна става. Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“, са довели на ищеца първите две, всяко: „разстройство на здравето неопасно за живота“, а травматичното увреждане „Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“, е довело: „болки и страдания“.

След ПТП ищеца е постъпил по спешност в болнично заведение, след загуба на съзнание за около 5-7 минути, повърнал 2-3 пъти, с главоболие и болки в шията и рана на носа.

Претърпял е период, в който е спазвал строг постелен режим, без натоварване – физическо и психическо, по време на който е бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Претърпял е период с интензивни болки и страдания - през първите 3-4 седмици, под формата на упорито главоболие, световъртеж и физически болки в зоните на контузиите и нараняванията. През останалото време болките са били единични. Мекотъканните увреждания и наранявания на носа и десния глезен са отзвучали /зараснали/ за срок от 2-3 седмици. Проявите на претърпяното мозъчно сътресение са продължили около 2 месеца, след което окончателно са изчезнали. Поради влошаване на състоянието – главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, нарушена координация при движение потърсил двукратно лекарска помощ на 05. и 21.10.2020г.

От ПТП при ищеца са останали трайно: „лека девиация“ - изкривяване на носната преграда и остатъчен, траен белег – около 2см в основата на носа от получената разкъсно-контузна рана, което представлява „козметичен дефект“, т.к. раневия белег е във видимата част на главата.

Предвид основателността и доказаността на претенциите за неимуществени и имуществени вреди основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Същата следва да бъде присъдена върху главниците считано от 05.01.2021г., когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната претенция на ищеца от застрахователя.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат в полза на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Претендира да бъде присъдено в полза на адв.К.М.Д. – САК, в качеството на представител на ищеца, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 2730.00лв.

Ответникът претендира разноски в размер на 830.00лв.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.К.М.Д. – САК, в качеството на представител на ищеца, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 2100.00лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 192.00лв., съобразно отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800.00лв., както и сумата 539.00лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, 1407, р-н Лозенец, бул. „**********представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н. Г., Б.Е.В.и С.Н.А., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.К.М.Д. – САК, сумата 20000.00 /двадесет хиляди/лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 22.09.2020г., около 15.00ч, в гр.София, по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Сливница“ към бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул. „“Поп Богомил“, причинено виновно от Д.И.Г., при управление на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******която в нарушение на правилата за движение по пътищата предприела маневра ляв завой към напречната ул. „Поп Богомил“, и в резултат блъснала насрещно движещият се по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“ мотоциклет марка „БМВ Ф700“, с рег. № *******управляван от ищеца Н.Т.Я., ЕГН **********, и му причинила телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица с № BG********** със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г., ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди считано от 05.01.2021г., когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната претенция на ищеца от застрахователя, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 6000.00 /шест хиляди/лв., която е горница над присъдените 20000.00 /двадесет хиляди/лв., до общо претендираните 26000.00 /двадесет и шест хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,  ведно със законната лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди считано от 05.01.2021г., когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната претенция на ищеца от застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, 1407, р-н Лозенец, бул. „**********представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В.и С.Н.А., ДА ЗАПЛАТИ на адв.К.М.Д. – САК, в качеството на процесуален представител на Н.Т.Я., ЕГН **********, сумата 2100.00 /две хиляди и сто/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Н.Т.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.К.М.Д. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, 1407, р-н Лозенец, бул. „**********представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В.и С.Н.А., сумата 192.00 /сто деветдесет и два/лв., представляваща сторените съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, 1407, р-н Лозенец, бул. „**********представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В.и С.Н.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 800.00 /осемстотин/лв., както и сумата 539.00 /петстотин тридесет и девет/лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: