Решение по дело №5598/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..

 

гр. София, 01.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                      Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. дело № 5598 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 20052790 от 25.02.2021 г. по гр. дело № 33765/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 32  състав, е осъдена С.О., Булстат ********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „Ю.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5598,84 лв. - обезщетение за стойността на претърпени имуществени вреди, причинени от паднало дърво върху товарен автомобил „Мерцедес Атего“, с рег. № ********в гр. София, бул. „********“, пред къща с № 383 на 26.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 27.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 883,95 лв. – разноски по делото; осъдена е С.О., Булстат ********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на Ю.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от паднало дърво върху товарен автомобил „Мерцедес Атего“, с рег. № ********в гр. София, бул. „********“, пред къща с № 383 на 26.06.2020 г., изразяващи се в стрес и уплах, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.06.2020 г. до окончателното плащане на вземането; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото.

     Постъпила е въззивна жалба от ответника – С.О., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на същото. Твърди се, че в Закона за устройство на територията и в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О. не се съдържат точни дефиниции и регламенти за правилното отглеждане на дървесните насаждения в градска среда. В конкретния случай от показанията на свидетеля Л.Д.се установява, че падналото дърво не е имало външни белези, че е болно и опасно, стволът е бил здрав, а едва впоследствие е установено, че дървото вътре е изгнило и кухо. Гнилостните процеси много трудно могат да бъдат установени от експерти, тъй като не проявяват ясни външни белези, а освен това дървесната растителност е жива материя, чийто живот не може да бъде изначално определен. Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства за противоправно бездействие от страна на служители на дирекция „Зелена система“ на С.О. или от служители на СО – район „Витоша“, липсва и виновно поведение от страна на С.О. в лицето на нейните служители от дирекция „Зелена система“, както и причинна връзка между тяхното поведение и настъпилите вреди. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

     Въззиваемата страна – Ю.Р.И., лично и в качеството си на управител на „Ю.Т.“ ООД депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са доводи, че липсват доказателства за извършвани от служители на С.О. огледи, инспекции, подкастряне, с оглед предотвратяване на подобни инциденти. Налице е бездействие на служителите, отговорни за поддържането на растенията на територията на С.О., поради което съдът правилно е уважил исковете. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

     Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за установено следното:

     Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

     Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

     Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

     Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, решението на СРС е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

     По делото са безспорно установени обстоятелствата, че на 26.06.2020 г. ищецът Ю.Р.И. - управител на „Ю.Т.“ ООД, е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. № ********, собственост на „Ю.Т.“ ООД, че около 14 ч. пътувал от гр. Перник за гр. София и движейки се по бул. „********“ в кв. Княжево пред къща № 383 върху управлявания автомобил паднало изсъхнало и изгнило дърво с диаметър около 50-60 см, точно зад кабината на водача. За процесния инцидент е съставен Протокол за ПТП № 1765962/26.06.2020 г. от служител на министерство на вътрешните работи, приет като доказателство по делото.

     На етапа на въззивното производство не е спорно, че в резултат от падането на дървото върху товарния автомобил на същия били нанесени множество поражения, включително покривалото на каросерията (брезента) било разкъсано, че щетите са на обща стойност 5598,84 лв. (от които 1377,60 лв. – за ново покривало на каросерията, 1149,24 лв. - за вложени материали по конструкцията (каросерията) на автомобила, 3072 лв. - за труд по ремонта на конструкцията) и са били отремонтирани в автосервиз на фирма „В.А.“ ООД – гр. София, а сумата за ремонта е била заплатена от Ю.И.на 13.07.2020 г., не е спорно и че последният е изпитал негативни емоции - стрес и уплаха от случилото се и от реалната възможност да бъде затиснат в кабината от падналото дърво.

     По делото са събрани гласни доказателствени средства, от които се установява както фактът на инцидента, така и имуществените и неимуществените вреди, които той е нанесъл на ищците, които показания въззивният съд кредитира като непосредствени, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото. Според показанията на свидетеля Л.Н.Д., който е непосредствен очевидец на инцидента, тъй като има имот отсреща на тротоара на бул. „********“ № 302, чул странен силен трясък, излязъл на булеварда и видял паднало върху камион дърво. Човекът бил излязъл и бил в шок, каросерията на автомобила била увредена. При идването на пожарната и разрязването на дървото се оказало, че то е изгнило отвътре и е кухо, същата вечер свидетелят подал сигнал към С.О. за опасни дървета, но не получил отговор. Добавя, че според него дървото била липа, имало такива стари дървета от дясната страна на булеварда.

     Показания относно психическото състояние на ищеца Ю.И.е дала свидетелката Ц.К.И.– съпруга. Тя разказва, че когато ищецът се прибрал вкъщи бил в много лошо състояние, заеквал, бил много уплашен и постоянно повтарял „Ами ако беше паднало на кабината?“ или „Ами ако отзад имаше автомобил, или имаше пресичащ човек на пътното платно?“, дълго време бил в лошо емоционално състояние, не можел да спи през нощта, бил в шок, нямал наранявания, изплашен бил около месец и нещо.

     Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно - обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

     Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания делинквент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.

     Настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма: причинени вреди, които са в причинно - следствена връзка с процесното събитие - увреждане на автомобила от падане на дърво. Предвид събраните по делото доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгласно разпоредбите на ЗОС, ЗУЗСО и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О. (в редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на дървесната растителност в района на бул. „********“, къща с № 383 в гр. София, съгласно нормативните изисквания за безопасност, са били именно служителите на С.О..

     Вредите са настъпили от лошото стопанисване на крайпътните насаждения, които като пътни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗП. Поддръжката на зелените площи в района е задължение на С.О. (арг. от чл. 61, ал. 4, вр. ал. 2 ЗУТ, чл. 45 и чл. 51 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О.). Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О., поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително - ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система, а според ал. 2, общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и специализираните служби към районните администрации. Съгласно чл. 42 от Наредбата, всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата е посочено, че на територията на С.О. се забранява отсичането или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им. В ал. 2 са предвидени изключенията, както следва: при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; при реконструкция на съществуващата растителност и озеленени площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти; при строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект; при премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т.ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения. Съгласно чл. 51 от цитираната Наредба, контрол по спазването ѝ осъществяват кметът на С.О., заместник - кметът на С.О. по Направление „Зелена система, екология и земеползване“, главният архитект на С.О., кметовете на райони, директорът на ДЗС и директорът на Столичен инспекторат. С оглед цитираната нормативна уредба, задълженията по наредбата включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи, още и тяхната профилактика, в това число премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите. Бездействието на служителите на общината при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното имущество. Ответникът С.О. като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Наредбата чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на последните е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от посочената наредба, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди. Тези доводи са изложени от районния съд, които настоящата инстанция споделя напълно.

     Фактът, че падналото дърво е било изгнило, но не е имало външни белези за това, не може да освободи от отговорност С.О. за обезщетяване на причинените на ищците вреди, а причината, поради която дървото е паднало е ирелевантна, доколкото не се твърди, че ищците сами са предизвикали падането на дървото. В случая задължение на служителите на С.О. е да поддържат растителните видове от зелената система в гр. София, така че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности, в т. ч. и преминаване, паркиране на автомобили, разходка по алеи и пр., да извършват съответни проверки за стари и болни дървета и при необходимост да предприемат мерки за обезопасяването им. По делото не са ангажирани доказателства, че С.О. е положила грижата на добрия стопанин, а именно, че е спазила всички законоустановени изисквания във връзка с изпълнението на задължението по поддържането на зелените площи - не е ясно какъв е интензитета на поддържане на дървесната растителност, каква категория е зелената площ, в която попада процесното дърво, била ли е подлагана същата на преглед и преценка за нужда от частична реконструкция. Обстоятелството, че е допуснато от служителите на С.О. дървото да падне само (обстоятелство, което безспорно е установено по делото), вече съставлява противоправно бездействие на служители на С.О., довело до претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди. Следователно, макар събитието, довело до увреждането (гниене на дървото), да е било неотстранимо, влиянието му върху процесното дърво би могло да бъде предвидено, а последиците - предвидени и избегнати, поради което и въззивният съд счита, че не е налице основание за освобождаване на С.О. от отговорност за причинените на ищците вреди. Бездействието на длъжностните лица на ответника е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Налице е и пряка - причинна връзка между бездействието на служители на ответника и настъпилите вреди, които по несъмнен начин са установени в хода на производството пред Софийския районен съд.

     Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази презумпция досежно виновното поведение, изразяващо се в бездействие по отношение поддържането на дървесните видове в посочения район на служители на ответника не е оборена в процеса, поради което исковете по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД са доказани по основание.

     Относно размера на обезщетението за имуществени вреди и размера на обезщетението за неимуществени вреди, включително за спазване на принципа на чл. 52 ЗЗД, за изпадането на ответника в забава и началния момент на забавата, във въззивната жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания, поради което с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК тези въпроси са извън обхвата на въззивната проверка и въззивният съд не дължи произнасяне по тях, а и същите правилно и законосъобразно са разрешени от районния съд в обжалваното решение.

     С оглед на изложеното, изводите на въззивния съд съвпадат напълно с тези, изложени от СРС. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

     По отношение на разноските:

     С оглед изхода от настоящия спор въззивникът - ответник няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски в размер на общо за двамата ищци - 1100 лв. – адвокатско възнаграждение. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в хода на въззивното производство не се събирани доказателства, делото пред СГС е протекло в рамките на едно съдебно заседание, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или до сумата от 610 лв. - за „Ю.Т.“ ООД и до сумата от 300 лв. – за Ю.Р.И., общо 910 лв.

     Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052790 от 25.02.2021 г. по гр. дело № 33765/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 32  състав.

     ОСЪЖДА С.О., Булстат ********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „Ю.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 610 лв. (шестстотин и десет лева) – разноски за въззивното производство.

     ОСЪЖДА С.О., Булстат ********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на Ю.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за въззивното производство.

     Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е осъдена С.О., Булстат ********, да заплати на „Ю.Т.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5598,84 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 883,95 лв., подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а в останалата част е окончателно.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                          

 

 

 

                                                                                                                    2.