ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 14.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА  

                                             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Светослав Спасенов ч. гр. дело № 225 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С определение от 16.08.2019 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ да бъде вписан представения му с молба вх. № 53127/16.08.2019 г. от К.Б.Д., ЕГН ********** Договор за цесия от 01.08.2019 г., сключен между „Група технология на металите – А.Б.Х.“ АД, ЕИК ******и К.Б.Д., ЕГН **********.

Срещу определението е подадена частна жалба от молителя К.Б.Д., ЕГН ********** с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Излагат се съображения, че изискването на закона е актът, чието вписване се иска – договорът за цесия, да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него, но не е предвидено изискване молбата, с която се представя подлежащият на вписване договор за цесия да бъде с нотариална заверка на подписа. Сочи се, че в случая от молителя е представена писмена молба в два екземпляра, с приложен към нея договор за цесия в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, който индивидуализира обезпеченото вземане, страните по него, размера на сумата, както и договорната ипотека, която обезпечава вземането. Предвид горното се поддържа, че са били налице всички предпоставки за вписването на Договор за цесия от 01.08.2019 г., сключен между „Група технология на металите – А.Б.Х.“ АД, ЕИК ******и К.Б.Д., ЕГН **********. Моли съда да отмени отказа и да задължи съдията по вписванията да извърши вписването.

Като съобрази изложеното в частната жалба и представените към нея документи, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна:

С молба вх. № 53127/16.08.2019 г. К.Б.Д., ЕГН **********, е поискал вписване в Служба по вписванията - гр. София на Договор за цесия от 01.08.2019 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5552/14.08.2019 г., на нотариус рег. № 041 при НК, сключен между „Група технология на металите – А.Б.Х.“ АД, ЕИК ******/цедент/ и К.Б.Д., ЕГН ********** /цесионер/. Поискано е молителят да бъде отбелязан като ипотекарен кредитор по договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 54 от 15.05.2014 г., том I, рег. № 1980, делот № 45 от 2014 г. на нотариус С.К., рег. № 526 в НК, като в молбата не са посочени данни и обстоятелства относно вписване на горепосочения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в Служба по вписванията – гр. София. Към молбата за вписване са приложени два екземпляра от договора за цесия, копие от договорна ипотека и документ за внесена държавна такса.

За да постанови отказ, съдията по вписвания е приел, че не е представена нотариално заверена молба от кредитора.

Съдът намира, че частната жалба е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като при констатирана нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32 а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

Представеният за вписване Договор за цесия, сключен между „Група технология на металите – А.Б.Х.“ АД, ЕИК ******и К.Б.Д., ЕГН **********, е акт подлежащ на вписване по аргумент от чл. 17, ал. 1, б. "а" от ПВ. Съгласно същата разпоредба вписването се извършва по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Нормата на чл. 17, ал. 2 от ПВ определя самото съдържание на молбата, в която следва да са отразени данните на молителя, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.

Законът не поставя изискване за нотариална заверка на молбата - в чл. 3 ПВ изискването за нотариална заверка е към подлежащите на вписване актове - в случая договорът за цесия. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ПВ, в която се посочва, че вписването на актовете става по молба, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Законът обаче не е вменил задължение на молителя да завери нотариално и придружаващата документа за вписване молба. Задължението за нотариална заверка по смисъла на чл. 3 ПВ се отнася само до подлежащия на вписване акт, а това е договорът за цесия, който, видно от представения препис, е нотариално заверен. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗЗД, прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие освен, че трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както вече беше посочено по-горе, следва да бъдат и вписани в имотния регистър, а съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на актовете по чл. 171 от ЗЗД, и по-точно, прехвърлянето на вземане /чл. 99 ЗЗД/, обезпечено с ипотека /чл. 17, ал. 1, б. а ПВ/, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, поради което изводът на съдията по вписвания, че липсата на нотариално заверена молбата от кредитора К.Б.Д., ЕГН ********** води до отказ от вписване на договора за цесия, не съответства на разпоредбите на закона.

Независимо от гореизложеното настоящият състав намира за правилен отказа на съдията по вписванията, тъй като представеното заявление с характера на молба за вписване, не съдържа един от задължителните реквизити, предвидени в чл. 17, ал. 2 от ПВ, а именно - не е посочен тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, върху които ще се направи вписването. Това обстоятелство изрично е предвидено от законодателя да бъде посочено от самия заявител и не следва да се преценява служебно от съдията по вписванията или да се извлича от съпътстващите молбата документи.

Предвид изложеното, съдът намира, че представената молба за вписване не отговаря изцяло на изискуемото в чл. 17, ал. 2 от ПВ съдържание, което обстоятелство, по аргумент от т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание, за да бъде отказано заявеното вписване в имотния регистър, както правилно е постановил и съдията по вписванията.

Определение от 16.08.2019 на Съдия по вписванията при СРС – Т.К., с което е постановен отказ за вписване, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.08.2019 на Съдия по вписванията при СРС – Т.К., с което е постановен отказ да бъде вписан представения му с молба вх. № 53127/16.08.2019 г. от К.Б.Д., ЕГН ********** Договор за цесия от 01.08.2019 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5552/14.08.2019 г., на нотариус рег. № 041 при НК, сключен между „Група технология на металите – А.Б.Х.“ АД, ЕИК ******и К.Б.Д., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                             

        

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

             

                                                                                   2.