Решение по дело №2172/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320102172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                             Р Е Ш Е Н И Е № 58

                                       /неприсъствено/

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                   гр. Видин  21.02.2020 г.

 

Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

                                       Съдебни заседатели:

                                                           Членове:

 

при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора .......................... като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 2172 описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД – гр. София иск с правно основание чл. 79 ЗЗД против ответника Л.Д.С. ***.

Твърди се, че на 27.02.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус" и ответника Л.Д.С. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Твърди се, че в процесния случай, на 27.02.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в размер триста и петдесет лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 29.03.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя по посочената от ответника в договора банкова сметка *** - 27.02.2015г. Поради това, че договорът за кредит бил първи между страните, лихви и такси по него не се начислявали.

Твърди се, че с настъпване на падежа по договора - 29.03.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпадал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 б. „а“ от Общите условия, от 30.03.2015г. към главницата се начислявала наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент - 10,01% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили два броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към договора за кредит се таксували по десет лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.

Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството на цедент, сключило с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлял на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - триста и петдесет лева; наказателна лихва – 509,60 лв. за периода 30.03.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - тридесет лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена", поради което към исковата молба било приложено уведомление за извършената цесия.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване  на  исковата  молба – 26.07.2019г.  до  окончателно изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В молба с вх. № 300/10.01.2020 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираната парична сума.  

 Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 350.00 лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване  на  исковата  молба – 26.07.2019г.  до  окончателно изплащане на сумата.

В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.

В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 200.00 лв. /50.00 лв. внесена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.  

          Водим от горното Съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Л.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва от подаване  на  исковата  молба – 26.07.2019г.  до  окончателно изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Л.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 сумата в общ размер от 200.00 /двеста/ лева – разноски по делото /50.00 лева – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

 

Решението не подлежи на обжалване.   

На страните да се връчат преписи от решението.     

 

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: