Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 189 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.В.Т.,
депозирана чрез адвокат-пълномощник В.В., против Решение № 149 от 04.02.2020г.,
постановено по АНД №1830/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление №17- 1085-
002919/20.12.2017г, издадено от началника на сектор ПП на ОД на
МВР-Русе, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 във от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на
700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. В
касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и нарушение на
материалния закон. Поддържа изложените във въззивната жалба доводи, че в
досъдебната фаза на производството са допуснати съществени нарушения на чл.40 ЗАНН и чл.188 ал 1. ЗДвП. Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор ПП - Русе
взема становище по жалбата в писмен отговор като я счита за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира
Разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да
постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че
наказаното лице безспорно е осъществило вменените му нарушения по ЗДвП, както
от обективна, така и от субективна страна. Приел е за
установено ,че на 22.08.2017г, в 12.08 часа, именно касационният
жалбоподател управлявал л.а. "Мерцедес" с
рег.№Р2385ВХ по бул."Христо Ботев" в гр.Русе със скорост на
движение 101 км/ч при разрешена такава 50км/ч., когато с мобилна камера за
видеоконтрол TFR-1 № 543 с фиксиращо устройство за скорост дата и час е заснето
нарушението с клип № 1994. За да достигне до извод на безспорно установено
авторство съдът е анализирал гласните и писмени доказателства.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по ЗДвП- управление на МПС в населено място със скорост
над допустимата, надвишаваща разрешената с 51 км/ч и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените
от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано,
като предвидените за него комулативни наказания са определени от закона в
абсолютен размер. Обсъдил е подробно и доводите на жалбоподателя, които е приел
за неоснователни. Извел е задълбочени изводи за недостоверност на показанията на
бащата на касатора и неговия приятел като ги е съпоставил на първоначалното
процесуално поведение на жалбоподателя при съставянето на АУАН с оглед на
показанията на актосъставителя и опита още в тази фаза да се припише
авторството на румънски гражданин. В тази връзка следва да се подчертае, че
АУАН е подписан без възражения и презумтивната му доказателствена сила не е
опровергана. Ако касатора не е бил съгласен с обвинението е разполагал с
възможността да посочи още в досъдебната фаза изрично лицето, което е
управлявало автомобила, което не само не е сторил надлежно, но и се е съгласил
с констатациите, преглеждайки клипа.
В допълнение следва само да се посочи,
че касационният жалбоподател е имал възможност в административното производство
да попълни и подаде декларация по чл.188 ЗДвП в законоустановения срок, което е
предвиденото в закона доказателствено средство собственика на МПС да посочи
лице, което е управлявало МПС на посочената дата, което не само, че не сторил,
а се е съгласил с констатациите. В този смисъл възраженията по касационната
жалба са неоснователни.
Районния
съд не е допуснал нарушение при анализа на доказателствата и аргументирано не е
възприел за достоверни сочените от жалбоподателя свидетели, като по този начин
е изложил ясни и точни съображения по фактите и доказателтвата
Неоснователно
е възражението по касационната жалба, че самоличността на нарушителя е можело
да бъде установена с факта на установяване на нарушението, тъй като не се държи
сметка, че то е заснето с мобилна камера за видеоконтрол TFR-1 № 543 с
фиксиращо устройство за скорост дата и час.
Неоснователно
е възражението за допуснато нарушение на чл.40 ЗАНН. В АУАН е посочен свидетел
при съставянето на акта, а нарушението е установено с клип от мобилна
камера за видеоконтрол TFR-1 № 543 с фиксиращо устройство за скорост дата и
час, справка за собственост, като докладната записка от обработването на клипа
е от 15.11.2017г., като към тази дата не е била известна самоличността на
нарушителя, а само чия собственост е заснетия автомобил.АУАН е съставен на
22.11.2017г., когато е бил извикан жалбоподателя в качеството му на собственик
на заснетото МПС,с което е извършено заснетото нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от пороци, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя
в размер на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 149 от 04.02.2020г., постановено по
АНД №1830/2019 г.
ОСЪЖДА С.В.Т. ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Русе сумата от 80 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: