РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110107831 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът Н. Й. Н. твърди, че на 28.03.2024 г. с ответника С. С. Д.
подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. По
силата на последния Д. се задължила да му продаде поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
**-**/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 28.03.2024 г., с адрес: гр. Варна, район
*******, кв. „*******“, местност *******, с площ от 1011 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******, съседи:
*******, *******, *******; ведно с построената в имота сграда с
идентификатор *******.* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
**-**/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо сградата от 28.03.2024 г., с адрес: гр. Варна, район
*******, кв. „*******“, местност *******, със застроена площ от 28 кв. м.,
брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Сочи, че ответницата е придобила имотите по наследство от своите
родители, които са ги купили през 2002 г.
Уговорената цена била в размер на 189 716 лева, като при подписване на
предварителния договор ищецът заплатил задатък в размер на 16 816 лева.
Остатъкът от продажната цена следвало да бъде заплатена по банков път,
посредством банков ипотечен кредит, след подписване на нотариален акт за
покупко-продажба, вписване на същия и издаване на удостоверение за тежести
1
от Служба по вписванията. За тази сума следвало да бъде издадено писмо от
банката-кредитор, което да бъде предадено на продавача преди сключване на
окончателния договор в нотариална форма. Съгласно чл. 3 от предварителния
договор страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко-
продажба в нотариална форма в срок не по-късно от 30.05.2024 г. Съгласно чл.
3.1 в случай че до тази дата страните не са подписали окончателен договор в
нотариална форма, те следвало да се явят в кантората на нотариус Ж. Т., рег.
№І *** на НК, за сключването му.
Ищецът поддържа, че в уговорения срок станало ясно, че страните не
могат да организират изповядването на сделката по нотариален ред, поради
което брокерът на купувача на 27.05.2024 г. се свързал с продавача с
предложение за продължаване на срока. Ответната страна се съгласила и
поела ангажимент на 31.05.2024 г. да се яви в офиса на агенцията за
недвижими имоти за подписване на допълнително споразумение към
предварителния договор. Тъй като Д. не се явила на уговорената дата,
брокерът на ищеца се обадил в нотариалната кантора на нотариус Т.** и
установил, че същата е там за съставяне на констативен протокол. Последният
уведомил купувача и представител на кредитиращата банка, като тримата се
явили при нотариуса, където се осъществила среща с продавача. За последната
бил съставен констативен протокол, в който било отразено изявлението на
ответницата, че счита за неизпълнени условията по предварителния договор и
желае да го развали. Купувачът, от друга страна, изразил готовност за
сключване на окончателния договор, потвърдена и от представителя на
банката. При тази среща Д. заявила, че не е готова за изповядване на сделката
и не носи необходимите документи, тъй като намерението й било да развали
договора.
Сезира съда с искане за обявяване на сключения предварителен договор
за окончателен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна С. С. Д. е депозирала писмен
отговор, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на
предявения иск.
Счита, че искът е недопустим, тъй като е развалила сключения с ищеца
предварителен договор. Заявява, че към 30.05.2024 г. /уговореният между
страните краен срок за сключване на окончателния договор/ е била готова да
изпълни поетото задължение за прехвърляне на собствеността върху
недвижимите имоти, предмет на предварителния договор – легитимирала се е
като собственик на същите и била набавила всички нужни документи за
нотариалното изповядване на сделката. Тъй като купувачът не бил готов да
заплати остатъка от продажната цена, на 31.05.2024 г. се явила в нотариалната
кантора и заявила, че разваля сключения предварителен договор, като с
платежно нареждане от същата дата върнала на ищеца платеното от него
капаро.
В условията на евентуалност поддържа, че искът се явява неоснователен
поради гореизложените съображения. Изтъква, че предварителният договор е
2
с фиксиран срок за изпълнение, поради което не е била нужна изрична покана
от страна на продавача. Твърди, че купувачът е допуснал виновно
неизпълнение на задължението си да заплати уговорената продажна цена,
поради което е развалила предварителния договор.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.
Ответникът оспорва иска, като поддържа наведените с отговора на
исковата молба доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на 28.03.2024 г. между
тях е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти, че е настъпил уговореният падеж на задължението за
сключване на окончателния договор, както и че ответникът е собственик на
описаните в предварителния договор недвижими имоти, на осн. чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Сключеният между страните предварителен договор е приобщен към
доказателствата по делото /л. 6-7/. Съгласно чл. 2 уговорената продажба цена
за процесните имоти е 189 716 лева, платима както следва: сума в размер на
16 816 лева, представляваща задатък – в срок до 29.03.2024 г., остатъкът в
размер на 172 900 лева – чрез ипотечен кредит, след подписване на
нотариален акт за покупко-продажба, вписване на същия и издаване на
удостоверение за тежести от СВ-Варна. Изрично в чл. 2.2. е предвидено за
посочената сума да бъде издадено писмо /гаранция/ от банката кредитор,
което да бъде представено преди подписването на нотариалния акт. В чл. 3 от
предварителния договор е уговорен краен срок за изповядване на
окончателния договор по нотариален ред до 30.05.2024 г. Съгласно чл. 3.1 от
предварителния договор в случай че до 30.05.2024 г. страните не са подписали
окончателен договор в нотариална форма, те се задължават да се явят в 10:00
часа на 31.05.2024 г. в кантората на нотариус Ж. Т., подготвени за подписване
на окончателен договор за покупко-продажба.
Видно от преводно нареждане от 28.03.2024 г. /л. 26/, купувачът е превел
на продавача задатъкът в размер на 16 816 лева по посочената в
предварителния договор банкова сметка.
По делото е представен констативен нотариален акт, по силата на който
ответникът С. С. Д. е призната за собственик на поземлен имот с
идентификатор *******, ведно с построената в него друг вид сграда за
обитаване с идентификатор *******.* /л. 8/.
Ищецът е представил две писма за ангажимент от 31.05.2024 г.,
издадени от „Б. Д.“ АД /л. 15/, с които банката удостоверява, че на основание
договор за ипотечен кредит от същата дата е поела задължение да предостави
3
на Н. Й. Н. сума в размер на 172 900 лева, която ще бъде предоставена след
прехвърляне на собствеността и вписване на ипотека в полза на банката на
процесните недвижими имоти.
На л. 16 и следващите от делото са приложени самият договор за
кредит, общите условия и погасителния план към него.
Гореописаните документи са представени и в оригинал в първото по
делото заседание /л. 109-122/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил автентичността на
договора за кредит и писмата за ангажимент, с твърдението, че същите не са
подписани от лицата, посочени като представители на „Б. Д.“ АД. Поради
горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че
ще се ползва от оспорените документи, по реда на чл. 193 ГПК е открито
производство за проверка на автентичността на положените подписи за
представителите на банката.
Във връзка с предприетото оспорване и по искане на ищеца е допуснат
до разпит един от представителите на банката – Р. Ф., който в проведеното на
16.05.2025 г. съдебно заседание е потвърдил, че е положил подписите както в
договора за кредит, така и в двете писма-ангажимент. Конкретно за
приложеното на лицевата страна на л. 122 от делото писмо уточнява, че в него
е допусната техническа грешка, като са вписани имената на съставилия
документа служител К. К., но самият той е изпълнил подписа, тъй като
именно той е упълномощен да подписва документи и да поема кредитен риск.
Сключването на договора за ипотечен кредит и издаването на писмо-
ангажимент на 31.05.2024 г. се потвърждава и от представеното от ищеца
удостоверение, приложено на л. 108 от делото.
С оглед горното съдът приема, че оспорените документи следва да
бъдат ценени като автентични документи, подписани от представител на „Б.
Д.“ АД.
Видно от съдържанието на констативен протокол от 31.05.2024 г.,
съставен от нотариус Ж. Т., в 10:00 часа на 31.05.2024 г. в нотариалната
кантора от страните по процесния предварителен договор се явил само
продавачът С. Д., която заявила, че тъй като не са изпълнени условията по
предварителния договор, желае да го развали. На същата дата в 11:05 часа в
нотариалната кантора се явил купувачът Н. Н., представил договор за
ипотечен кредит от 31.05.2024 г. и гаранционно писмо, издадено от „Б. Д.“
АД, и заявил готовност за подписване на окончателен договор за покупко-
продажба. Заедно с него се явил и представител на „Б. Д.“ АД – Р. В. Ф., който
заявил, че е готов да подпише ипотека в полза на банката.
На 31.05.2024 г. С. Д. е върнала на Н. Н. заплатения задатък по
предварителния договор /л. 91/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Свидетелят Р. В. Ф., излага, че заема длъжностите мениджър на Ф.ц. -
*** и мениджър на *.*. - в „Б. Д.“ АД, като е упълномощен да подписва
4
договори за кредит до неограничен размер и да подписва ипотеки. Заявява, че
познава ищеца Н. Н. като клиент на банката. Със същия бил подписан договор
за ипотечен кредит, но кредитът не бил усвоен поради неосъществяване на
прехвърлителна сделка за имота.
Като свидетел по делото е разпитан К. И. Д., който е съдействал на
страните за сключване на предварителния договор и при подготовката за
сключване на окончателната сделка в нотариална форма в качеството си на
брокер на недвижими имоти и кредитен консултант. Св. Д. уточнява, че
ищецът се свързал с него по повод желанието си да закупи имот, като му
възложил както търсенето на имот, така и организиране на кредита за
закупуване на имота. Пояснява, че срокът за сключване на окончателния
договор бил съобразен с обстоятелството, че покупката се финансира с банков
кредит. Заявява, че с ищеца веднага предприели действия за сключване на
договора за кредит. Самият той поддържал връзка със служителите на
банката, като се очаквало процедурата по отпускане на кредита да приключи
около края на м. май 2024 г. Тъй като доходите на ищеца били от две
търговски дружества, процедурата по одобряване на кредита била по-сложна
и се забавила. Това наложило св. Д. да се свърже с продавача С. Д. с
предложение за продължаване на срока за сключване на окончателен договор.
Последната се съгласила, като следвало на 31.05.2024 г. да се яви в офиса на Д.
за подписване на анекс към предварителния договор. Когато в Д. не се явила в
уговорения час, свидетелят я потърсил по телефона и установил, че се намира
в нотариалната кантора за съставяне на констативен протокол. След като
узнал това, св. Д. веднага се свързал с ищеца и служител на банката, като
заедно се организирали и също се явили в кантората на нотариус Т.**.
Известно му е, че ответницата е допуснала ищеца в имота след сключване на
предварителния договор.
Воденият от ответната страна свидетел Д. Т. Д. заявява, че живее в
местност „*******“, в района на процесния имот. Излага, че докато разхождал
кучето си, видял на парцела обявление, че е обявен за продажба. След като се
свързал с ответницата обаче тя му заявила, че имотът вече е продаден.
Впоследствие се срещнали и лично, като в негово присъствие Д. провела
телефонен разговор с друг потенциален купувач, на когото тя казала същото.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълнота показанията на всички
разпитани свидетели, доколкото те се основават на непосредствените им
лични впечатления относно обстоятелствата, за които те са разпитани.
Изложеното от свидетелите е логично, като техните показания кореспондират
помежду си и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на иска. Обстоятелствата дали купувачът по
предварителния договор е изправна страна, респ. дали продавачът е развалил
предварителния договор поради неизпълнение от страна на купувача, касаят
5
основателността на претенцията.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между ищеца
ответника въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на
процесните недвижими имоти; 2) продавачът да е собственик на имотите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД предварителният договор трябва да
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
В случая безспорно е налице първата от посочените материалноправни
предпоставки – страните не спорят, че между тях е сключен предварителен
договор за покупко-продажба, който имат за предмет процесните недвижими
имоти, а и същият е представен по делото. Не е налице спор и относно
обстоятелството, че ответникът е собственик на имотите, което обстоятелство
се потвърждава и от представения констативен нотариален акт, издаден в
полза на Д.. Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса развалил
ли е продавачът предварителния договор поради неизпълнение задълженията
на купувача.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. първо ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Ал. 2 допуска кредиторът
да развали договора без да даде срок за изпълнение на длъжника, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е
бил готов да сключи окончателен договор за покупко-продажба в уговорения с
чл. 3 от предварителния договор срок /до 30.05.2024 г./. Посоченото
обстоятелство не се оспорва от ищеца, като то се потвърждава и от
показанията на водения от него свидетел К. Д., който заявява, че във връзка
със забавянето при обработката на документите от кредитиращата банка
купувачът отправил към продавача предложение за продължаване срока за
нотариално изповядване на сделката. От друга страна, както от представените
писмени доказателства /договор за кредит и писма-ангажимент/, така и от
показанията на свидетелите Д. и Ф. става ясно, че към 31.05.2024 г. е било
осигурено финансиране за дължимия от ищеца остатък от продажната цена.
Нещо повече, щом ищецът е узнал, че ответницата се намира в нотариалната
кантора и желае да бъде съставен констативен протокол, същият незабавно се
е явил там заедно с надлежно упълномощен представител на кредитиращата
банка за подписване на окончателен договор за покупко-продажба в
нотариална форма, както и на ипотечен акт. В този смисъл въобще не може да
се приеме, че е налице неизпълнение от страна на купувача. Съдът споделя
доводите на ищеца, че предварителният договор не предвижда задължение за
заплащане на остатъка от продажната цена до 31.05.2024 г., а единствено
задължение да представяне на гаранция от банката за осигуряване на
6
средствата за заплащането й. Съгласно събраните по делото доказателства
това задължение е изпълнено, като плащането е осуетено поради отказа на
продавача да сключи окончателния договор.
В допълнение следва да се отбележи, че в случая продавачът е направил
изявление за разваляне на предварителния договор без да даде на купувача
подходящ срок за изпълнение съобразно изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД без да
е налице някоя от хипотезите, визирани в ал. 2. Не може да се приеме, че
изпълнението е станало невъзможно, доколкото са събрани доказателства, че
купувачът е бил в готовност за сключване на окончателния договор на
31.05.2024 г. Не би могло да се достигне и до извод, че изпълнението е станало
безполезно за кредитора. Дори да се приеме, че е купувачът е допуснал забава,
то тя е била незначителна – същият се е явил един час по-късно от
уговореното с чл. 3.1 от предварителния договор и то поради факта, че е
действал с убеждението, че срокът за сключване на окончателната сделка ще
бъде продължен. Не се касае и за задължение, което да е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време, доколкото по правило договорът за
продажба на недвижим имот не е фикс-сделка, освен ако страните не са му
придали характер на такъв /в този смисъл – Решение № 75 от 1.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3723/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 29 от 13.04.2011 г. на ВКС
по т. д. № 396/2010 г., I т. о., ТК/.
Поради така изложените съображения съдът приема, че изявлението на
ответника за разваляне на предварителния договор не е произвело целения
правен ефект и страните продължават да са обвързани от него, като
предявеният иск се явява основателен. Той следва да бъде уважен при
условията на чл. 362, ал. 1 ГПК, като бъде съобразено, че макар ищецът да е
заплатил част от дължимата продажна цена по предварителния договор под
формата на задатък впоследствие той му е върнат от продавача.
По разноските:
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота, а именно –
нотариална такса по чл. 85, ал. 2, вр. чл. 87 ЗННД в размер на 909.93 лева,
определена по раздел ІІ, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес 189 716
лева, както и местен данък за придобиване на имота по сметка на Община
Варна в размер на 5691.48 лева, изчислен на база продажната цена за имотите
от 189 716 лева, доколкото същата надвишава данъчната им оценка, съгласно
чл. 44, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и чл. 34, ал. 2 от Наредба на ОбС Варна
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК следва да се наложи възбрана върху
процесните недвижими имоти до изплащане на разноските по прехвърлянето
им.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното от ищеца искане
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото
разноски. Същите включват държавна такса за образуване на производството в
7
дължимия размер от 265.91 лева, както и държавна такса за възпроизвеждане
на хартиен носител на постъпилите в електронна форма книжа в дължимия
размер от 5.30 лева. Наред с това ищецът е представил доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева за исковото
производство. Своевременно ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на същото. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на спора, намира същото за основателно, поради което и в полза на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3500
лева.
Така общият размер на дължимите в полза на ищеца разноски за
исковото производство възлиза на 3771.21 лева.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и претендираните разноски за производството по обезпечаване на
бъдещ иск. От приложената към исковата молба справка от Имотния регистър
се установява, че такова е проведено, като върху процесните имоти е вписана
възбрана в полза на ищеца. По делото са представени доказателства за
действителното извършване на разноски в рамките на това производство в
размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, като същото съдът намира
за съобразено с фактическата и правна сложност на обезпечителното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
сключения на 28.03.2024 г. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, съгласно който С. С. Д., ЕГН **********, от гр. *******,
продава на Н. Й. Н., ЕГН **********, от гр. *******, поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
**-**/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 28.03.2024 г., с адрес: гр. Варна, район
*******, кв. „*******“, местност *******, с площ от 1011 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******, съседи:
*******, *******, *******; ведно с построената в имота сграда с
идентификатор *******.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-**-**/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо сградата от 28.03.2024 г., с адрес: гр. Варна,
район *******, кв. „*******“, местност *******, със застроена площ от 28 кв.
м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, срещу
продажна цена от 189 716 /сто осемдесет и девет хиляди седемстотин и
шестнадесет/ лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът Н. Й. Н., ЕГН
**********, заплати на продавача С. С. Д., ЕГН **********, продажната цена
8
в размер на 189 716 /сто осемдесет и девет хиляди седемстотин и шестнадесет/
лева в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, на
основание чл. 362, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Община Варна СУМАТА ОТ 5691.48 лева /пет хиляди шестстотин
деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
местен данък съгласно чл. 44, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ вр. чл. 46, ал. 2,
т. 1 ЗМДТ и чл. 34, ал. 2 от Наредба на Общински съвет Варна за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Варна.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
СУМАТА ОТ 909.93 лева /деветстотин и девет лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща дължимата такса, съгласно чл. 85, ал. 2 вр. чл. 87
ЗННД, определена по раздел II, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към
Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
НАРЕЖДА, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, да се впише законна
възбрана върху описаните по-горе недвижими имоти, представляващи
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-**-**/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 28.03.2024 г., с
адрес: гр. Варна, район *******, кв. „*******“, местност *******, с площ от
1011 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план:
*******, съседи: *******, *******, *******; построената в имота сграда с
идентификатор *******.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
**-**/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо сградата от 28.03.2024 г., с адрес: гр. Варна, район
*******, кв. „*******“, местност *******, със застроена площ от 28 кв. м.,
брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Й. Н., ЕГН **********, от гр. *******, СУМАТА ОТ 3771.21 лева /три
хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща извършени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Й. Н., ЕГН **********, от гр. *******, СУМАТА ОТ 1200 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща извършени в производството по обезпечаване
на бъдещ иск съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от влязлото в сила решение страните могат да получат след
представяне на доказателства за заплащането на дължимата нотариална такса
и за заплатен в данъчната служба местен данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, както и
след представяне на удостоверение, че продавачът няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 264 ДОПК, както и
актуално удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, необходимо
за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни задължения за имота.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10