Присъда по дело №42/2010 на Районен съд - Каварна

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД N 42 по описа за 2010 год. на Каварненски районен съд.

         На ****2010 год. КРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №***/2009г. по описа на РП-К., ведно с материалите по досъдебно производство № ***/2009г. по описа на РПУ-К., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия В.Х.Т. - ЕГН **********, роден на *** год. в Х., с адрес ***, неженен, осъждан, български гражданин,с основно образование за извършено от него престъпление както следва: За това, че ****2009г. в землището на с.С., с цел да набави за себе си  имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Р.Е.А. ***  и с това й причинил имотна вреда  в размер на 2204 лева – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК

 

         Предвид неявяването и неустановяването на подсъдимия въпреки проведеното щателно издирване и събраните доказателства за неговото напускане на пределите на Р България, съдебното производство се проведе при условията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК.

         В съдебно заседание представител на КРП поддържа обвиненията изцяло. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, изпълнението на което да бъде отложено с 3/три/ годишен изпитателен срок.

         Защитата на подсъдимия счита, че извършването на престъплението, както и неговото авторство от страна на подсъдимите е безспорно доказано. Заявява, че в хода на досъдебното производство подсъдимия се е признал за виновен в извършването на предявеното му престъпление, като е обещал да възстанови инкриминираната сума. Поддържа предложението на РП за вида и размера на наказанието, което да му бъде наложено.

         В хода на първото съдебно заседание, пострадалата от извършеното престъпление - Р.Е.А. предяви срещу подс. В.Х.Т. в размер на 3500лв. за причинени имуществени вреди. Предвид факта, че предявения граждански иск бе за сума по-голяма от инкриминираната и вменена на подсъдимия, съдът не прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск е не конституира пострадалата като граждански ищец по делото.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подс. В.Х. *** се занимавал с продажба на плодове и зеленчуци от около десет години. През лятото подс.Т. работел на територията на гр.В., като изкупувал дини от производители и ги препродавал след това на наето от него място. Подсъдимият и св.Р.Е.А. *** се познавали от около десет години и работили добре без проблеми.

На ****2009г. подс.Т. се свързал със св. Р.А. и се уговорили да се видят в с.С.. Там свидетелката и съпруга и св.Д.А. обработвали земя и отглеждали бостан с дини. На място се договорили с Т. да закупи около 20 тона дини на цена 14ст. за килограм, като оставил 400 лв. капаро.

На следващият ден ****2009г. подс. Т. пристигнал заедно със св. П.Г. с неговия лек автомобил. Наел товарен автомобил „К.” с ДК№ Тх ****ЛХ, управляван от св. С.Н.. От нивата натоварил 18 600 кг. дини. Уговорката била, че до ****2009г. ще изплати остатъка от стойността на дините 2 200лв.

След като свидетелката А. изчакала до ****2009г. и след това Т. не я потърсил, тя го потърсила на телефона.Установила, че същия е изключен и реално нямала връзка с подс.Т.. Започнала да го търси като отишла до гр.В.. Срещнала се със св.А.Х., брат на обвиняемият, И.Г. - негов братовчед, П.Г. - негов вуйчо. Свидетелите й обяснили, че подсъдимия им продал дини на цена 15-16ст. за килограм - на св.И.Г. - 4700кг., за които веднага му платил 920лв., на св.П.Г. – 4 600 кг., като веднага му платил 800лв., на св.П.С. – 4000кг., като веднага му платил 300лв., а остатъка от 300 лв. по – късно през м. ноември, останалите дини обвиняемият оставил той да продава, но в последствие предоставил на друго лице, тъй като заминал за Г.. Междувменно от гр.В. с парите от продадените дини си купил лек автомобил „О.В.”.

 

         От назначената по делото оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че общата сума на вредата, която подсъдимият е нанесъл на пострадалата е 2204лв.

                    

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

         Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство, показания на свидетели, заключенията на вещо лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, характеристични данни за подсъдимия и неговото свидетелство за съдимост, договор за покупко-продажба на лек автомобил.

         Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимата са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.

        

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимия В.Х.Т. е реализирал обективните и субективни признаци на съставите по чл. 209, ал.1 от НК.

От обективна страна подс. Т. е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалата относно факта, че в коткретно определен срок ще й плати дължимите пари, представляващи цената на закупените дини – 14ст. за килограм. За да убеди пострадалата в сериозността на намеренията си и в своята искреност, той й дал капаро в размер на 400лв. В същото време от показанията на свидетелите е видно, че веднага след като е взел дините, той ги е продал на цена с минимална надценка – 15-16ст. за килограма, като е получил почти цялата стойност от купувачите още в момента на сделките. Вместо да заплати на пострадалата дължимите й пари, подс.Т. си купил лек автомобил и заминал за гр.Х..

         От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл от страна на подсъдимия Т.. Той е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целели те да настъпят. Видно от действията му, той е въвел в заблуждение пострадалата, като с даването на капаро я е убедил да му предостави на отложено плащане дините. Веднага след като получил стоката от св.А. той спрял да й се обажда, както и не отговарял на нейните обаждания, като реално се укривал от нея и съпруга й. В същото време от действията му е видно, че той не е имал никакво намерение да плати тези пари. След като продал дините, макар и с малка надценка, вместо да изплати на пострадалата дължимите й пари, или поне част от тях, подс.Т. си е купил лек автомобил и вместо да посети пострадалата е потеглил в съвсем друга посока – родния се град Х., като впоследствие заминал за Р Г.. По този начин съзнавайки, че чрез набавянето за себе си имотна облага нанася на тези хора имуществена вреда е желаел този вредоносен резултат да настъпи.

         Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – да набави за себе си имотна облага, чрез нанасяне на другиго на имотна вреда.

         Причина за извършване на престъплението от подсъдимия е незачитането на установения в страната правов ред и ниско правосъзнание, както и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

         При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Х.Т., Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни преди всичко относно липсата на регистрация в РПУ за извършвани противообществени прояви и престъпления, както и самопризнанията му в хода на досъдебното производство.

         Същевременно обстоятелството, че подсъдимият е напуснал пределите на Р България след като е знаел, че срещу него се води наказателно производство изключва възможността за прилагане на чл. 55 от НК.

С оглед на гореизложеното и като взе предвид  престъпното деяние, както и заявеното от прокуратурата и защитата становище за вида на наказанието, Съдът прие че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в долната граница предвидена от закона. Като взе предвид посочените обстоятелства съдът намира, че за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК, на осн. чл. чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия Т. следва да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година, изтърпяването на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т. да заплати  сумата от 100 лв. – разноски по водене на делото, както и сумата от 3 лв. ДТ за издаване на един изпълнителен лист.

 

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :