Решение по дело №1784/2018 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   1293/16.7.2018г.

гр. Варна, 16.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският районен съд – тридесет и седми състав - в публично заседание, проведено на тринадесети юни  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

при секретаря Петранка  П., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1784 по описа за 2018 год.

 

Р  Е  Ш  И:

           ОТМЕНЯВА Наказателното постановление № В - 0043684 от 21.09.2017 год., на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище, Силистра, със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Т.Б.” ЕАД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н ”Младост”, ж.к.”Младост” 4 Бизнес Парк София, сграда 6, с управляващ и представляващ С.Ф.към момента с представляващ О.Б.Ш. е наложена  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00 лева  на осн. чл.210А. от ЗЗП. 

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд -  Варна по реда на АПК.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

       М О Т И В И  към Решение по АНД № 1784/2018 год. по описа на ВРС, тридесет и седми състав.

 

         Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от “Т.Б.” ЕАД, против НП № В-0043684 от 21.09.2017г., на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище, Силистра, със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Т.Б.” ЕАД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н ”Младост”, ж.к.”Младост” 4 Бизнес Парк София, сграда 6, с управляващ и представляващ С.Ф.към момента с представляващ О.Б.Ш. е наложена  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00 лева  на осн. чл.210А от ЗЗП. 

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че неправилно е установена фактическата обстановка в АУАН и нарушението, за което е санкционирано дружеството не е допуснато. 

           В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не се представлява.

           Въззиваемата страна също редовно призована за с.з., не изпраща представител.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           В КЗП постъпила потребителска жалба от Д.Т.С.. По повод на същата, на 04.04.2017г. е извършена проверка в гр.Варна на бул.”Чаталджа” №49, в обект – каса на „Теленор”. Проверката била обективирана в  КП № К-0257111/04.04.2017 год.

         При проверката в обекта от служители на КЗП Варна е установено, че „Т.Б.” ЕАД извършва търговска дейност в обекта – каса Теленор, находящ се на описания по-горе адрес в гр.Варна. Към момента на проверката в обекта са намерени налични мобилни телефони „Епъл Айфон 7”, 32 ГБ. Установено е, че устройството е поставено в запечатана кутия и никъде на опаковката няма информация, че телефона е кодиран/заключен към Теленор. В търговската зала е намерен изложен разопакован „Айфон”, като пред стоката е поставен етикет със съдържание, че телефона е с цена за 32 ГБ - 119.00 лв., посочената цена е валидна за нови и съществуващи клиенти при сключване на 2-годишен договор с абонаментен план „Нонстоп -60.99; 40.99 лв. Цени в брой без абонамент – 32 ГБ – 1749.99 лв; 128 ГБ – 1969.99 лв; 256ГБ – 2189.99 лв., данни за производител и вносител.

         В обекта няма намерена информация на етикета или табела поставена на видно място за потребителите, че телефона, ако се закупи с абонаментен план е кодиран/заключен към Теленор.

         В хода на проверката е представен каталог за м.март 2017 год. валиден до 05.04.2017 год., като на стр.22 от същия е посочено,че „Всички мобилни телефони „Айфон” независимо дали са закупени/предоставени с абонаментна програма или не, са кодирани/заключени и могат да бъдат използвани само със СИМ карта на Теленор, в мрежата на Теленор. Разкодирането „отключването на „Айфон” е възможно след подаване на заявление в търговската мрежа на Теленор при следните условия: След изтичане на договора и при закупуване на телефона на цена в брой, без абонаментен план на Теленор, след заплащане на телефона.

         Установено е също, че самият „Айфон 7” се рекламира на задната корица на същия каталог, като под снимката на телефона е поместена информация за цена на устройството в брой и на изплащане, посочени са цените на абонаментните планове „Нонстоп”, срока на лизинга и срока на валидност на офертата.

         В хода на проверката е установено също, че точно там, където се рекламира телефона е премълчана съществена информация относно факта, че част от апаратите предлагани за продажба не могат да бъдат употребявани с мобилни услуги от друг мобилен оператор, а са заключени до изтичане на срока на договора с Теленор. Установена е липса на информация за потребителите, че при закупуването на „Айфон” без използване на промоция или сключване на договор за мобилна услуга, какъв е редът телефона да бъде отключен, колко струва, ако се заплаща и какви са условията за обвързване на мобилните устройства „Айфон” с Теленор.

         Установено е че и върху опаковката на предлаганите за продажба в обекта „Айфони” липсва информация за това, че телефона е заключен. Такава информация не е открита и в документите придружаващи устройството. По този начин потребителят закупувайки си „Айфон” от Теленор спазва всички условия на търговеца, сключва договор с него, но без да му е известно, че телефона може да бъде използван само в мрежата на Теленор.

         Правилно е било преценено, че информацията, че при покупка на „Айфон” от Теленор, той е заключен и може да се ползва само с карта и в мрежата на същия оператор е съществена и важна информация за потребителите. Безспорно това е информация от съществено значение при вземане на решението за закупуването на тази вещ и влияе при избора на потребителя.

         Правилно е прието, че в каталога, където се рекламира продукта, също липсва съществена информация, че продукта е кодиран. Условията за продажба на „Айфон” са записани неясно и там където се рекламира продукта няма препратка за наличие на съществена информация за публикуваните на други страници от каталога, а не на страницата от рекламата. Намерената информация на стр.22 от каталога е с малък шрифт, като в началото и е записано „възползвайте се от новите изгодни предложения за допълнителни пакети свързани с мобилен интернет, което допълнително може да подведе потребителя, че се касае за информация свързана с предложения за мобилен интернет.

         В конкретния случай „Теленор” ЕАД не представя съществена информация необходима на средния потребител за вземане на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази търговска практика. Търговецът прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя неясна информация за съществуващите условия при продажбата на част от апаратите „Айфон”, а именно, че те са заключени и могат да работят само със СИМ карти на Теленор. Същата има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителят, което той не би взел без използването на описаната търговска практика. 

         В последствие на 03.07.2017 год., бил съставен АУАН № К- 0043684, в който нарушението е квалифицирано по чл.68Е. ал.2 , вр.  чл.68В. от ЗЗП. Акта е надлежно връчен на упълномощено за това лице.  

        Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение и правната квалификация на нарушението и законосъобразно е санкционирал предприятието „Теленор” ЕАД, като му е наложил имуществена санкция в размер на 1500.00 лева на осн. чл.210А от ЗЗП.

Така описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано.

 

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че Акта и НП страдат от пороци, както и че в хода на адм.-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.68е., ал.2, във вр. с чл.68в. от ЗЗП. с, а в НП се сочи като нарушена разпоредбата на чл.68е, ал.2, пр.2 във вр. с  чл. 68г., ал. 4 и чл.68в. от ЗЗП. Настоящата инстанция намира, че е недопустимо да е налице разминаване в законните разпоредби, посочени за нарушени в АУАН и НП, т.к. в адм.-наказателното производство е непознат института на изменение на обвинението. Освен това в самия АУАН не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както изисква чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че констатираните процесуални нарушения са нарушили правото на защита на жалбоподателя, т.к. същият е бил лишен от възможността да научи и разбере за какво нарушение е обвинен и наказан. Акта и НП с оглед установените пороци представляват препятствия за ефективното организиране на защита от страна на жалбоподателката чрез навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, още в първата фазата на административнонаказателното производство. Ето защо са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

 

Съдът намира констатираните от процедурен характер нарушения за съществени. Същите опорочават както акта, така и НП. Нарушенията са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и същите не могат да бъдат санирани. Наказаният е бил поставен в невъзможност да научи и разбере конкретното обвинение и да организира защита си. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото следва да се отмени изцяло. АНО декларативно е посочил, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита обаче, че дори и да има нарушение, са налице предпоставките на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно наказателната отговорност. Предвид горните критерии, фактите установени по делото сочат, че са налице безспорно предпоставките на чл. 93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение, като маловажно. В конкретния случай липсват данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като в АУАН е отразено, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя. На следващо място, съдът приема, че констатираното нарушение, макар и санкционирано с минималния предвиден от закона размер, не касае висока степен на обществена опасност и от него няма произтекли сериозни вреди за обществените отношения.

 

С оглед изложеното становище на съда за наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и което не е било съобразено от наказващия орган, следва атакуваното наказателно постановление да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона. Като не го е извършил наказващият орган е постановил акта си в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон в каквато насока е и съдебната практика. В този смисъл е и ТР № 1/2005 г. на ВКС, относно преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая, съгласно чл. 28 от ЗАНН.

 

        

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ:...........................