Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№260017/8.3.2021 г.                                                             08.03.2021г.                                гр.Ямбол

                                                               В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 04.03.2021 година,

в следния състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №113 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на К.Н.Д. ***, с която против "Дженерали застраховане"АД гр.София е предявен частичен иск (след предприето увеличение по реда на чл.214 ГПК) по чл.432 КЗ - за заплащане на сумата 160 000лв., част от общата сума 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М.Д., причинена при ПТП от застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.

Твърденията на ищцата К.Д. са, че на 06.06.2019г., около 12:39 ч., на кръстовище на Главен път I-7 с път Ш-7072, при управление на л.а. марка „Мицубиши" модел „Паджеро" с peг. № РК 0041 ВА, водачът И.А.И. е нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение в посока от гр. Ямбол към с.Чарган не е спрял на знак „Стоп" на кръстовището и е предизвикал ПТП с движещия се по главен път I -7 -л.а. марка „Ситроен" модел „АХ" с per. № В 1546 СС, управляван от съпруга на ищцата Марин Димитров. В следствие на удара водачът М. Д. е починал на място. Според ищцата произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Мицубиши" модел „Паджеро" с peг. № РК 0041 ВА. Ищцата твърди, че като съпруга на загиналия са й причинени неимуществени вреди - болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани. Двамата със съпруга й имали почти 40-годишна семейна връзка, отличаваща се с обич, уважение, хармония, общи грижи за семейството и общи ценности. През тези години взаимно са си помагали и подкрепяли никога не са се разделяли. Отгледали са и са възпитали три деца. Загиналият е бил деен, активен, работещ мъж, изключително грижовен и отговорен съпруг и баща, винаги е успявал да създаде добри условия на живот за семейството си. Съпругата изключително тежко преживявала смъртта на М., с който са създали сплотено и задружно семейство, живеели са в много обич и разбирателство, създали са и са се грижили с огромна любов за децата и внуците си. Имали са общи планове за бъдещето, не са допускали, че нещо може да ги раздели. Внезапната и неочаквана смърт била огромен шок и трагедия за съпругата. И до настоящия момент покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия мъж предизвиквали силни емоционални изживявания, които тормозят ищцата. Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и психически ежедневието й, това се е отразявало негативно и на здравето й. Ищцата е останала без семеен партньор в момент, в който е имала най-много нужда от съпруга си. С причинената загуба е останала без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.

Ищцата твърди, че причинилият смъртта на съпруга й автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника "Дженерали Застраховане" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди. К.Д. предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но същият в законосустановените срокове не предложил плащане. Поради това моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на съпруга й в размер на исковата сума от 160 000лв.- частичен иск от общата сума 200 000лв., ведно със законната лихва от датата 11.06.2019г., на която застрахователят е уведомен, до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.  

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Същият е признал, че е застраховател по застраховката "Гражданска отговорност" на водача на л.а „Мицубиши" модел „Паджеро" с peг. № РК 0041 ВА, но е оспорил извършването на противоправно деяние от застрахования водач, което да е причинило твърдените от ищцата вреди; при условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, поддържайки, че съпругът на ищцата като водач на л.а."Ситроен" се е движил с превишена скорост, че не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта и е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, при което е налице основанието на чл.51 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Застрахователят е възразил, че търсеното обезщетение не съответства на степента и характера на понесените от ищцата вреди и че искът е прекомерно завишен, несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, със социално-икономическата обстановка в страната и със съдебната практика. Възразил е срещу присъждането на  законна лихва.

В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищцата -  адв.К., която моли за уважаване на претенцията и за присъждане в полза на адвоката н адв.възнаграждение.

 Ответникът не изпраща представител в с.з., а с депозирана писмена молба пълномощникът му юр.к.Р. моли за отхвърляне на иска или за постановяване на решение при отчитане изключителния принос на пострадалия за настъпване на ПТП, като настоява и за присъждане на разноските по приложен списък на разноските.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото постановена и влязла в сила в хода на производството - на 31.12.2020г. Присъда №153/15.12.2020г. на ЯОС по НОХД №346/2020г., е установено, че със същата присъда подсъдимият И.А.И. ***, е признат за виновен в това, че на 06.06.2019г. около 12,40часа, на кръстовище на главен път I-7 и път III-7072, в посока от гр.Ямбол към с.Чарган, обл.Ямбол, при управление на МПС - лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с рег. № РК 0041 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45, ал.2, вр. ал.1 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие с лек автомобил "Ситроен АХ" с рег. №В 15 46 СС и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. Д. с ЕГН ********** *** -  престъпление по чл.343, ал.1, б"в", вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, за което на подсъдимия е наложено наказание две години лишаване от свобода.

От представеното Удостоверение за наследници №16/11.06.2019г. на Община Провадия е установено, че ищцата К.Д. е съпруга на починалия М. Д., който наред със съпругата е оставил за свои преки наследници по закон и три деца - две дъщери и един син.

От заключението на вещото лице-инж.М., извършило назначената съдебно-техническа експертиза въз основа на данните по приложеното ДП 124/2019г. на РПУ-Тунджа, по делото е установен механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на М.Д. Изяснено е, че ПТП е настъпило на 06.06.2019г., в условията на дневна светлина и оптимални атмосферни и пътни условия, като по път III-7072 в посока от гр.Ямбол кьм с.Чарган, се е движил лекия автомобил "Мицубиши Паджеро" с peг. № РК 0041 ВА, който автомобил в процеса на движение е следвало да премине през "Х"- образното кръстовище, регулирано с пътни знаци и ясно различима маркировка, пресичащо път I-7. Път I-7 е бил регламентиран като път с предимство и ограничаване на максимално допустимата скорост за преминаване през кръстовището до 50 км/ч., а  път III-7072 е бил обозначен, че е път без предимство, като непосредствено преди кръстовището за него са били поставени два броя пътни знаци Б2 - „Спри. Пропусни движещите се по път с предимство". Вещото лице е установило, че към момента на удара лекият автомобил "Мицубиши" се е движил със скорост от около 35 км/ч., а по път I-7, в посока от с.Окоп към с.Могила се е движил лекия автомобил "Ситроен АХ", с peг. № В 1546 СС, който е навлязъл в кръстовището със скорост около 92 км/ч, като водачът му е реагирал на създалата се опасност чрез аварийно спиране, тъй като л.а. "Мицубиши" е пресичал траекторията му на движение. При това направление на двата автомобила, траекториите им на движение са се пресекли, в резултат на което е настъпил удар между тях. За лекия автомобил "Мицубиши" инициалният удар е бил фронтален, обособен по-силно в лявата му предна част, а за лек автомобил "Ситроен" - страничен, отляво, в преден ляв калник, врата и задна страница. Високата интензивност на сблъсъка е довела до последващо аварийно безконтролно движение на автомобилите по асфалтовата настилка и крайпътни площи, а последица от настъпилото произшествие е смъртта на водача на лекия автомобил "Ситроен" и материални щети по двете превозни средства. Според вещото лице основна причина за настъпване на процесното ПТП е отнемането на предимството за преминаване на лекия автомобил "Ситроен" от страна на л.а."Мицубиши", който не е спрял преди да навлезе в кръстовището, като за настъпването на ПТП е способствало и движението на лекия автомобил "Ситроен", който се е движил със скорост над разрешената от 50 км/ч, несъобразена с действащите пътни знаци. Водачът на л.а. Мицубиши е имал обективна и практическа възможност да предотврати произшествието, ако е изпълнил разпоредбите на поставените преди кръстовището пътни знаци да спре преди да навлезе в кръстовището и съответно да изчака л.а. "Ситроен" да премине през него. Според изчисленията на вещото лице водачът на л.а. "Ситроен" също е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е спазил знаковата уредба - знак В26, разположен на около 192 м. от сблъсъка, който знак е за максимална скорост на движение до 50 км/ч. Така ако се приеме, че водачът на л.а."Ситроен" е намалил режима си на движение при приближаване на кръстовището и е осъществил движение със скорост до 50км./ч. от мястото, където е поставен пътния знак В 26, то сблъсъкът би бил избегнат, тъй като динамичните обстоятелства определят, че с режима си на движение л.а. Мицубиши би преминал през кръстовището и не би имало пресечна точка на траекториите на движение на двете МПС. Вещото лице е установило, че автомобилът "Ситроен", в който е пътувал пострадалия М.Д. е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани на предни и задни седалки.

Със заключението на вещото лице д-р Ч., извършило назначената съдебно-медицинска експертиза също по данните от приложеното ДП 124/2019г. на РПУ-Тунджа, е установено, че пострадалият при процесното ПТП от 06.06.2019г. М.Димитров е получил тежки увреди от деформации предимно отстрани отляво от  хлътване на тези части от автомобила навътре и притискане на тялото на пострадалия. Пострадалият е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците, изпаднал е бързо в състояние на травматичен шок и е починал в автомобила, като тялото му е било намерено силно наведено надясно, към предната дясна седалка. Травмата   на   главата   се е изразила в множество кръвонасядания и разкъсно-контузни наранявания в областта на лицето и в областта на окосмените части на главата, предимно в областта на лявата половина на лицето и главата, с установен тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор и дифузни точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на мозъка. Травмата на гръбначния стълб се е изразила в установеното счупване на гръдния сегмент на гръбначния стълб, на равнището на IV и V гръдни прешлени, с масивни кръвоизливи в областта на меките тъкани около местата на счупването на прешлените и гръбначният мозък е бил напълно прекъснат. Гръдната травма се е изразила в установените масивни и множествени счупвания на всичките леви ребра и с разкъсване на белите дробове, както и с единични счупвания на десните ребра с кръвоизливи в областта на меките тъкани около местата на счупванията на ребрата. Коремната травма се е изразила в наличието на повърхностни травми в областта на коремните стени и масивни разкъсвания на слезката и черния дроб, както и размачкване на паренхима на черния дроб в областта на неговата предногорна повърхност, като в коремната кухина също е било установено наличието на около 1 л кръв и кръвни съсиреци. Установено е и открито счупване на дясната предмишница в областта на нейната средна част, с разкъсно-контузни наранявания на мястото на счупването. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия, според заключението на съдебния лекар д-р Ч., е съчетаната травма с обхващането предимно на гръдния кош, гръбначния стълб и корема, като непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок вследствие множествените травми и острите кръвоизливи, но най-голямо значение за настъпването на смъртта е имало тежката гръдна травма и гръбначно-мозъчната травма. Локализацията на уврежданията е дала основание на вещото лице да заключи, че най-силни са били травмите в областта на лявата половина на гръдния кош, като установените увреждания са получени вследствие удряне и притискане на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на главата, гръдния кош и корема от деформиралите се части на лекия автомобил. Тъй като по тялото на пострадалия не са установени травми, причинени от предпазен обезопасителен колан, даденото заключение е, че пострадалият Д е бил без поставен закопчан колан. Независимо от това, вземайки предвид мястото на удара по автомобила, деформациите по автомобила и местоположението на пострадалия, вещото лице д-р Ч. е посочило, че с оглед уврежданията, които са получени вследствие притискане на гръдния кош, корема и останалите области на тялото от деформиралите се части на автомобила, които са хлътнали към пространството, предвид и на това, че деформациите по автомобила отляво са били толкова тежки и получените травми в областта на лявата половина на гръдния кош, които са причинени вследствие хлътването на лявата половина на автомобила на дясно са били толкова съществени, че настъпването на смъртта на пострадалия е било неизбежно, при което даденото заключение е, че ако пострадалият е бил със закопчан предпазен колан, са били налице условия за получаване на още по-тежки увреждания от установените. Това заключение е обосновано с влиянието на механичната сила и притискането на лявата половина на гръдния кош от деформиралите се части на автомобила вследствие челния сблъсък от джипа, при което според вещото лице уврежданията са щели да бъдат по-тежки. Или заключението е, че получаването на установените тежки травматични увреждания са били неизбежни, даже и ако пострадалият е бил със закопчан предпазен обезопасителен колан.

Разпитан в качеството на свидетел, причинилият ПТП И.И. е поддържал показания, според които преди да пресече кръстовището, той е спрял на знака "Стоп", огледал се е и след като се е уверил, че няма други автомобили, е потеглил. Показанията му са опровергани от вещото лице-инж.М., който е посочил, че подходът на управлявания от свидетеля автомобил е бил без спиране на линията за отдаване на предимство, тъй като при сблъсъка този автомобил се е движил със скорост 35 км/ч., до която скорост автомобилът не би могъл да се ускори ако е спрял на стоп-линията.

От показанията на разпитаните по делото двама свидетели - Н.К и Г.Д, съответно племенница и брат на починалия М.Димитров, по делото е установено, че смъртта на Димитров е причинила шок на ищцата - неговата съпруга и на трите му деца. Според свидетелите ищцата била изцяло срината емоционално от смъртта на съпруга си, с когото имали дългогодишен брак, щастлив семеен живот, изпълнен с обич и уважение, през който за ищцата финансова и морална подкрепа и опора бил именно съпругът й.    

 Не се спори по делото, че между ответното дружество "Дженерали Застраховане "АД и собственика на лекия автомобил „Мицубиши" модел „Паджеро" с peг. № РК 0041 ВА, чийто водач е причинил смъртта на съпруга на ищцата, е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица, която е имала действие към датата застрахователното събитие - ПТП от 06.06.2019г. Този факт е установен и от представената справка от Гаранционен фонд.

Ответникът е задължен на основание чл.190 ГПК да представи в препис образуваната пред него застрахователна преписка по претенцията на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение за смъртта на съпруга й. С молба от 08.02.2021г. ответникът е уведомил съда, че с негова молба изх.№*********/ 16.11.2020т. е изпратил по делото материалите по преписката, но молба с посочен номер и материали не са постъпвали по делото, при което на основание чл.161 ГПК съдът приема за доказано твърдението на ищцата, че е заявила застрахователната си претенция пред застрахователя на 11.06.2019г. От представеното на л.9 от делото писмо от 11.09.2019г. на ответника до представител на ищцата и на другите наследници на починалия М.Д. е установено, че застрахователят е отказал изплащане на обезщетения по образуваните пред него преписки, като се е мотивирал с допълнително изискани от него документи, за които е посочил, че не са му били представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск се квалифицира по чл.432, ал.1 КЗ - иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинени от него на трети лица неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

В случая ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя - ответника,  като застрахователят в срока по чл. 496, ал.1 КЗ е  постановил отказ да заплати обезщетение. При тези установени факти, предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране  отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. С влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №346/2020г. по описа на ЯОС, се установи противоправното деяние на водача И.И., причинил ПТП и смъртта на съпруга на ищцата. На основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за осъществяването на деянието - ПТП от 06.06.2019г.,включително неговия механизъм, авторството и виновното поведение на водача И.И. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на М.Д., настоящият състав е обвързан от присъдата.

Безспорен по делото факт е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - ПТП от 06.06.2019г., между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил „Мицубиши" модел „Паджеро" с peг. № РК 0041 ВА, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". Безспорно от смъртта на починалия при ПТП М.Димитров са причинени неимуществени вреди, като по силата на застрахователния договор застрахователят има задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Безспорно ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на съпруга си, тъй като е в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно задължителната  тълкувателна практика на ВКС  - ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г.

Определяйки по реда на чл.52 ЗЗД размера на дължимото на ищцата обезщетение ЯОС съобрази, че с ППВС № 4/1968г. Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т.II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Съобразно посочените критерии ЯОС счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М.Д. е сумата от 140 000лв. За да определи този размер, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на съпруг, с който ищцата е била свързана с дългогодишен стабилен и щастлив брак, от който двамата са имали три деца. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата съпрузи са били в активна възраст - и двамата на 57 години, че съвместно са се грижели за финансовото благополучие на семейството, което е било много сплотено. Ищцата е загубила своя най-близък човек в живота, на чиято помощ и подкрепа е разчитала до тогава и е можела да разчита в старините си. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюнктура в страната, както и лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съдът намира този размер от 140 0000лв. за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта.

Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:

Съгласно сочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с относимите правни норми. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.

В случая ответникът е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51,  ал.2, което е обосновал с управлението от пострадалия на лекия автомобил със скорост над разрешената за участъка и с липсата на поставен от пострадалия предпазен колан. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причина за възникване на ПТП е отнемането  от страна на водача на л.а.Мицубиши на предимството на л.а.Ситроен, тъй като л.а. Мицубищи, движейки се по път без предимство не е спрял на знак "Стоп - Спри, пропусни движещите се по път с предимство". Същевременно от автотехническата експертиза се установи, че за ПТП е способствало и движението на л.а. Ситроен, което е било със скорост над регламентираната за участъка - 92км/ч, при разрешена до 50 км/ч., като заключението на автоексперта е, че ако л.а.Ситроен се е движил в рамките на разрешената скорост до 50км/ч, ударът е бил предотвратим. Или изводът е, че пострадалият М.Димитров е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП, движейски се с превишена скорост, която е била сигнализирана с пътен знак. В мотивите на приетата по делото влязла в сила присъда №153 от 15.12.2020г. по нохд № 346/2020г. по описа на ЯОС също е прието за установено, че пострадалият М.Д. е нарушил правилото за движиение по пътищата по чл.21, ал.2 ЗДвП и това му поведение е в пряка връзка с настъпилото ПТП. При тези установени по делото факти са налице предпоставките на чл.51, ал.1 ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на пострадалия М.Димитров, съдът възприема да е 50%. При това съпричиняване от 50 %, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано до размера на  70 000 лева за ищцата.

Безспорно по делото е установено, че пострадалият М.Димитров е пътувал без поставен предпазен обезопасителен колан, което е в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, но за да се отчете съпричиняване на вредоносния резултат за това нарушение, следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, факта, че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая, кредитирайки заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че наличието на поставен предпазен колан няма отношение към вида и степента на настъпилите при пострадалия увреждания травми, както и че ако пострадалият е бил със закопчан предпазен колан, са били налице условия за получаване на още по-тежки увреждания от установените. Ето защо съдът намира това възражение на ответника за съпричиняване, за неоснователно.

Ищцата има право и на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Разпоредбата на чл.497 КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича 15-дневния срок от представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по застрахователната претенция (която дата настъпи по-рано). Доказателствата по делото установяват, че ответникът - застраховател в тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ е отказал да заплати обезщетение на ищцата, поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 КЗ, броен от 11.06.2019г. или на 11.09.2019г. Считано от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението от 70 000лв.

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски по производството, не е направила разноски и такива не й се присъждат. Процесуалният представител на ищцата адв.К. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е предоставила безплатна правна помощ на ищцата като материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 ЗА), за което е постигнато съгласие в сключения между ищцата и адв.К. договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019г. Определено с оглед размера на уважения иск по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, размерът на възнаграждението, което съдът следва да присъди на адвоката възлиза на 3 156лв. с  ДДС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 562,50лв., които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 1 000лв. на направените от ответника разноски по делото.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на иска в размер на 2 800лв., както и 190,50лв. - разноски за вещо лице по съдебно-техническата експертиза.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Дженерали застраховане "АД със седалище и адрес на управление гр.София, 1504, бул."Княз Ал.Дондуков "№68, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Ж.Д и Д.Д - гл.изп.директор да заплати на К.Н.Д. ***, ЕГН **********, със съдебен адресат адв.П.К.,***0,  на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 70 000лв. (седемдесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на ищцата М С Д, починал на***. при ПТП, причинено виновно от водача на застрахован при "Дженерали застраховане "АД л.а. "Мицубиши Паджеро " с ДК№ PK 0041 ВА по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 11.09.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 70 000лв. до предявения размер от 160 000лв. - частичен иск от общата сума 200 000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА"Дженерали застраховане "АД със седалище и адрес на управление гр.София, 1504, бул."Княз Ал.Дондуков "№68, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Ж.Д. и Д.Д. - гл.изп.директор, да заплати на адвокат П.К. от САС с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на     3 156лв. с  ДДС.

ОСЪЖДА К.Н.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на "Дженерали застраховане "АД със седалище и адрес на управление гр.София, 1504, бул."Княз Ал.Дондуков "№68, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Ж.Д. и Д.Д. - гл.изп.директор, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 562,50лв.

ОСЪЖДА "Дженерали застраховане "АД със седалище и адрес на управление гр.София, 1504, бул."Княз Ал.Дондуков "№68, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Ж.Д. и Д.Д. - гл.изп.директор, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на  2 800лв. и 190,50лв. - разноски за вещо лице, както и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: