Решение по дело №432/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано по жалба вх. № 2490/04.06.2024г., подадена от П. И. Б. от [населено място], Община П. Т., чрез упълномощения адвокат .

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0319-000010/20.05.2024г./Заповедта/, издадена от мл. полицейски инспектор при РУ –П. Т. към ОДМВР - Велико Търново. Съдържанието на ПАМ е прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2024г.

Оспорващият намира издадената Заповед за незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Отбелязва, че в разпоредителната част на акта не е индивидуализирано МПС, чиято регистрация се прекратява, чрез посочване на регистрационния му номер, което опорочава издадената Заповед. Според жалбоподателя този порок във формата не може да се санира чрез посочването в мотивите на Заповедта на регистрационния номер на МПС, чиято регистрация се прекратява, тъй като е елемент от фактическия състав за прилагане на ПАМ. Твърди, че ПАМ е наложена без основание, а административният орган не е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В тази връзка счита че описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не изпълва състава за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй като не е установена вина на собственика на автомобила и по-конкретно знание на същия, че МПС се управлява от водач с отнето СУМПС. Отбелязва, че при липса на доказана обективна и субективна съпричастност като собственик на МПС не следва да търпи неблагоприятни правни последици. Налагането на ПАМ не било необходимо за постигане на предвидената в закона цел. На последно място намира за нарушени принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да бъде издаден административният акт. По тези съображения се претендира отмяна на Заповедта. В съдебно заседание, лично и чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.

Ответникът по жалбата, мл. полицейски инспектор при РУ –Полски Тръмбеш към ОДМВР - Велико Търново, се явява лично като излага съображения за неоснователност на жалбата. Излага съображения за законосъобразност на приложената ПАМ с оспорената Заповед при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки.

Настоящият състав на ВТАС взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени доказателства. Провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на тази аналитична дейност, установи следното по фактите:

Нормата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171 т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14 - дневният срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на съобщаването. Жалбата е подадена от името на лицето, което е адресат на разпоредените със Заповедта правни последици. Заповедта е връчена на 20.05.2024г., съгласно разписката към същата, а жалбата е подадена до съда чрез административния орган на 21.05.2024г., видно от поставения входящ номер, т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Релевантните за спора факти се установяват само по писмени доказателствени средства, представени с административната преписка, изпратена с писмо рег. №319000-228/22.05.2024г. от РУ – Полски Тръмбеш, както и допълнително представените от ответника с писмо вх. №2724/18.06.2024г. и писмо вх. №2897/27.06.2024г. Между тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият е допуснал управление на автомобила си от водач, който е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП №23-1739-000522/02.11.2023г. по описа на РУ –В. Търново, влязло в сила на 24.02.2024г. За правно основание на издадената Заповед за ПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2а, буква ”а” от ЗДвП.

Според приложимите правила за разпределение на доказателствената тежест, указани на основание чл. 170, ал. 3 от АПК на страните с Разпореждане от 07.06.2024г., следва АО да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, че компетентността на издателя на Заповедта и че водачът на автомобила е бил лишен от право да управлява МПС към момента на проверката.

От представените по делото доказателства се установява, че на 20.05.2024г., около 13:25 часа, в [населено място], община В. Търново, по [улица]до номер 1 в посока от [населено място] към ул. А. Стамболийски“, И. П. И. управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ [рег. номер], собственост на П. И. Б., когато бил спрян от контролните органи. Същите извършили проверка и справка чрез РСОД и ОДЧ при РУ – Полски Тръмбеш, при която било установено, че водачът управлява горепосоченото МПС след като е лишен от това право по административен ред с НП №23-1739-000522/02.11.2023г. по описа на Ру –В. Търново, влязло в сила на 24.02.2024г. На водача бил съставен още АУАН №GA 1334602/20.05.2024г. от Д. Д. - мл. полицейски инспектор при ТУ – П. Т. към ОДМВР – Велико Търново (представен по делото), с който въз основа на горното му е повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. По делото е представено НП №23-1739-000522/02.11.2023г. на Началник РУ – Полски Тръмбеш, с което на И. П. И. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца (всичко глоба в размер на 720 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца). Това НП е било обжалвано пред ВТРС, който с Решение №50/01.02.2024г. по НАХД №1706/2023г. го е потвърдил. Няма данни постановеното от РС съдебно решение да е било обжалвано пред АСВТ.

След като е установил горната фактическа обстановка от младши полицейски инспектор при РУ – П. Т. е издадена процесната Заповед, с която е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2024г., която е предмет на настоящото производство. В Заповедта е отразено отнемането на 2 бр. рег. табели с номер [рег. номер] и СРМПС №*********.

От страна на ответник - жалба по делото е представена Заповед № УРИ:366з-2605-28.06.2022г. на директора на ОДМВР - Велико Търново, в т.2.4 от която е посочено, че оправомощени да прилага ПАМ по чл.171 т.2а, букви „а“ и б“ от ЗДвП с назначените по график и/или определени със заповед / план служители, определени със заповед на директор ОД на МВР - В. Търново за контрол по ЗДвП, на длъжност „полицейски инспектор“, младши експерт“ и „младши инспектор“ от „Охранителна полиция в структурните звена на ОДМВР - В. Търново, в рамките на обслужваната територия. Тази делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и уредена въз основа на Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на министър на вътрешните работи /вж. л.15 от делото/. Според представената Справка УРИ: 9030 - 19.04.2024г. на ЗА Н. С. „КАПОЧР“ при ОД на МВР -Велико Търново, за периода 08.04.2024г.-19.04.2024г. били настъпили промени в служебните и трудовите правоотношения на служители в ОДМВР – Велико Търново, като според т. 39 от същата издателят на процесната заповед - Д. Н. Д., от длъжността младши експерт – мл. полицейски инспектор в участък П. Тръмбеш, РУ – В. Търново, е преназначен на длъжността младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ –РУ – П.Тръмбеш при ОД на МВР - В. Търново.

В съдебно заседание на 20.06.2024г. по реда на чл. 176 от ГПК вр. чл.14 от АПК от жалбоподателя бяха дадени обяснения, според които в деня на проверката бил на работа, а процесния автомобил бил паркиран пред къщата му и се използвал от съпругата му. Заявява, че И. П. И. му е син и въпреки направеното предупреждение предвид отнетата книжка, същият взел колата докато жалбоподателят бил на работа, за което последният разбрал вечерта след като се прибрал.

При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Съображенията за този извод са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед №24-0319-000010/20.05.2024г., издадена от мл. полицейски инспектор при РУ –П. Т. към ОДМВР - Велико Търново, която е за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по реда на чл. 171, т.2а, буква “а“ от ЗДвП. Поради което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК, т.е. това е приложимият процесуален закон.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв закон се явява ЗДвП. Изхождайки от тази обща уредба на ПАМ, се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат се от точно посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат се онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. Казано с други думи АО действа в условията на обвързана компетентност. В конкретния случай е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2024г.

За да е законосъобразна приложената ПАМ, трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед, издателят ѝ се е позовал на Заповед № УРИ:366з-2605-28.06.2022г. на Директора на ОДМВР - Велико Търново. С последната Директорът на ОД на МВР-Велико Търново на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил длъжностите лица от ОД на МВР - Велико Търново компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В т.2.4 от заповед са посочени служителите на длъжност „младши инспектор“ в „Охранителна“ в структурните звена на ОДМВР - В. Търново, в рамките на обслужваната територия. Съгласно представената справка, издателят на процесната ЗППАМ е заемал длъжността „младши инспектор“ в „Охранителна полиция“ в РУ – П. Т. към ОДМВР - В. Търново към момента на издаването й, поради което изводът на съда е, че Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК, който да прави същата нищожна.

Оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се установява, че на посочената в заповедта дата и място собственото на жалбоподателя МПС е било управлявано от водач, който е бил лишен от това право по административен ред. Формулирана е ясна разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за неяснота в диспозитива на оспорената Заповед, тъй като в него не бил посочен регистрационният номер на превозното средство, по отношение на което се прилага мярката. Вярно е, че в диспозитива на заповедта са посочени единствено на марката и цветът на МПС и не е изрично цитиран неговият рег. номер, но това не е съществен порок, който да обуславя незаконосъобразност на приложената ПАМ, нито води до невъзможност за жалбоподателят да разбере разпореденото от органа. Видно от мотивите на акта в тях точно е посочено кое е моторното превозно средство, какъв е регистрационният му номер, а в диспозитива на заповедта е посочено, че е иззета един брой регистрационна табела с номер [рег. номер], при което не съществува никакво съмнение кой е автомобилът, чиято регистрация се прекратява с ЗППАМ. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН №GA1334602/20.05.2024г., в който надлежно са изписани нарушението и е индивидуализиран МПС, чиито именно рег. табели № [рег. номер] са били отнети още при проверката от полицейските служители на 20.05.2024г. със съставянето на АУАН.

Непосочването от органът на конкретна хипотеза от чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, която приема за осъществена, не е тежък порок, който да води до незаконосъобразност на приложената ПАМ, а и от нейното съдържание е безспорно, че органът е приел, че в случая става въпрос за управление на моторно превозно средство, собственост от трето лице, от водач, който е бил лишен от това право по административен ред. Съответствието на правното основание и фактическото такова е предмет по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта.

При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на наведеното в жалбата оплакване, Заповедта е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН и е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл. 35 от АПК. В хода на производството от органа са събрани доказателства, че водачът (И. П. И.) на МПС с рег. № [рег. номер] към 20.05.2024г. е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в сила НП, както и че въпросното МПС е собственост на трето лице – настоящият жалбоподател П. И. Б.. Спазена е и императивната разпоредба на чл.172, ал.4 от ЗДвП като свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели на МПС са иззети при съставянето на АУАН.

При преценка на материалната законосъобразност на Заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, буква “а“ от ЗДвП, една от ПАМ, които се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, е прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. От тук следва да бъдат доказани кумулативно двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, лишено от това право съдебен или административен ред, и адресатът на мярката по чл. 171, т. 2а, буква “а“ от ЗДвП да е собственик на управляваното моторно превозно средство.В случая и двата елемента на фактическия състав са налице.

Видно от съдържанието на процесната Заповед, в същата изрично е отразено съставен АУАН №GA1334602/20.05.2024г. от мл. полицейски инспектор към ОДМВР – Велико Търново, от който административният орган е възприел фактическата обстановка, послужила за издаването на оспорения пред съда административен акт. Законът не изисква като абсолютна предпоставка за издаване на ЗППАМ издаването на АУАН на адресата на мярката. Законодателят не е обвързал издаването на Заповедта със съставянето на АУАН, за разлика от издаването на НП, но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на АУАН е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване.

По делото не е спорно обстоятелството, че МПС – обект на ПАМ, към момента на проверката от полицейските служители на 20.05.2024г., е собственост на жалбоподателя П. И. Б..

От съдържанието на обжалваната заповед се установява, че административният орган е приел, че жалбоподателят е допуснал управление на собственото му МПС от трето лице – в случая от неговия син - И. П. И., който е бил лишен от това право по административен ред с влязло в сила НП. За да приложи процесната ПАМ по 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП спрямо собственика на МПС, в оспорената Заповед органът се е позовал на НП № 23-1739-000522/02.11.2023г., издадено от Началника на РУ – В. Търново към ОД на МВР – В. Търново. С това НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. П. И. за две нарушения - на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за които на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП са му наложени две глоби от 700лв. и 20 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Налице са доказателства, че това НП № 23-1739-000522/02.11.2023г. на Началника на РУ – В. Търново към ОД на МВР – В. Търново след съдебно обжалване е потвърдено с Решение №50/01.02.2024г. по НАХД №1706/2023г. по описа на ВТРС. Постановеното от ВТРС съдебно решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 24.02.2024г./л.35 от делото/. След като И. П. И. е управлявал собственото на жалбоподателя МПС на дата 20.05.2024г., а НП № 23-1739-000522/02.11.2023г. на Началника на РУ – В. Търново към ОД на МВР – В. Търново, с което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред за срок от 3 месеца, е влязло в законна сила на 24.02.2024г., то управлението на автомобила от И. безспорно е било извършено в срока, в който е бил лишен от това право по административен ред. При това положение съдът приема, че към датата на проверката от контролните органи и на издаване на оспорената пред съда заповед /20.05.2024г./ И. П. И. е управлявал собственото на жалбоподателя П. И. Б. МПС след като е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред с влязло в сила НП. С оглед на това, мярката по процесната ЗППАМ е приложена в съответствие с материалния закон.

Поддържането в жалбата оплакване за незаконосъобразност на процесната заповед поради липса на виновно поведение на жалбоподателя, с което да е допринесъл за управлението на автомобила от сина му И. П. И., е неоснователно. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение, в т. ч. причините, поради които се е наложило управлението на превозното средство, са ирелевантни. Самата формулировка на чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. последно от ЗДвП, не въвежда изрично като изискване наличието на субективно отношение на адресата на мярката към установеното нарушение, т.е водачът на чуждо МПС, лишен от това право за определен срок по административен ред, да управлява същото със знанието и без противопоставянето на собственика. Такова съпричиняване като елемент на основанието за налагане на ПАМ не е въведено от законодателя. Принудителната мярка от вида на процесната не е обвързана с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Неблагоприятните правни последици г-н Б. е длъжен да понесе като собственик, а за причинената невъзможност да ползва автомобила си може да търси обезщетение от виновното лице по граждански ред за неправомерното му поведение. Става въпрос за деликт, а не за несъразмерност на ПАМ. Достатъчна предпоставка за издаване на заповедта е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, защото мярката има превантивен характер. Освен това, по делото не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че на конкретната дата на проверката – 20.05.2024г., жалбоподателят и собственик на процесното МПС, не е бил в семейното жилище в [населено място], където са се намирали ключовете от автомобила, а е бил в друго населено място поради служебна ангажираност (напр. свидетелски показания, заповед за командировка, трудов договор, пътен лист и т.н.).

Решаващият правен извод на съда е, че обжалваната Заповед е законосъобразна и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Въпреки изхода на спора, от ответника не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, XI-ти административен състав на ВТАС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. Б. от [населено място], Община П. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0319-000010/20.05.2024г., издадена от мл. полицейски инспектор при РУ –Полски Тръмбеш към ОДМВР - Велико Търново, за прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № [рег. номер], собственост на същото лице, за срок от 6 месеца, считано от 20.05.2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.