№ 2855
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502662 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. В. В. срещу решение от 20.10.2020 г. по
гр.д. №43794/2018 г. по описа на СРС, 179 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя срещу „С. Г. Г.“ ООД иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 100,00 лв. – неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
от поведение на служители на ответника, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е претърпял сочените
негативни преживявания и емоции, както и че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ответникът се е легитимирал като носител на процесното вземане. Поддържа, че са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „С. Г. Г.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено
на 08.12.2020 г., с което е отхвърлена молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските. Това определение е обжалвано от ответника с частна жалба от
22.12.2020 г., в която е посочено, че неправилно съдът не му е присъдил разноски за
адвокатско възнаграждение в пълния размер от 600,00 лв. Жалбоподателят моли
определението на СРС да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер.
Ответната страна К. В. В. в законоустановения срок оспорва жалбата.
1
Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено
на 13.01.2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на ответника за изменение на
решение от 17.11.2021 г. в частта за разноските. Това определение е обжалвано от ответника
с частна жалба от 25.01.2022 г., в която е посочено, че неправилно съдът е приел, че
представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка за произнасяне по искането за
допълване на решението в частта за разноските. Жалбоподателят моли определението на
СРС да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените разноски.
Ответната страна К. В. В. в законоустановения срок не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По въззивната жалба:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Предмет на производството по гр.д. №43974/2018 г. по описа на СРС, 179 състав, са
предявените от К. В. В. срещу „С. Г. Г.“ ООД кумулативно съединени искове с правно
основание чл.124 ГПК за установяване липса на изискуеми задължения, произтичащи от
договорни правоотношения и за установяване липса на подлежащи на принудително
изпълнение вземания поради погасяването им по давност, и с правно основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в
изпращане на уведомления за наличието просрочени и изискуеми задължения.
Ответникът „С. Г. Г.“ ООД в срока за отговор по чл.131 ГПК признава предявените
отрицателни установителни искове и признава, че няма вземания спрямо ищеца, но оспорва
предявения осъдителен иск за вреди, като твърди, че негови служители не са изпращали
сочените от ищеца уведомления, респ. не е предприемало действия по събиране на парични
задължения. Оспорва ищецът да претърпял сочените неимуществени вреди.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В
чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по
чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването
и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и
вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
2
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички
останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като
вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
За основателността на исковете за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
По делото е представено уведомление №177495 до лице на има Х. В., с което се
уведомява за възникнали просрочени изискуеми финансови задължения, които могат да
доведат до следващи съдебнопроцесуални действия в случай на незаинтересованост, като в
уведомлението изхожда от „С.Г. Г.“ ООД.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, се
установява, че в счетоводството на ответното дружество не съществува вземане към ищеца.
От показанията на свид. П. В.а се установява, че ищецът е получавал съобщения от
ответника по телефона и писмено в пощенската кутия по лятото на 2019 г., които
съобщения са му се отразили травмиращо, бил е притеснен.
От показанията на свид. Р.Д. се установява, че ищецът е търсен за просрочени
задължения от форма около 6-8 год., поради което бил притеснен.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на виновно и противоправно поведение на
служители на ответното дружество – не се установи да са изпращали до ищеца уведомления
за наличието просрочени и изискуеми задължения. Представеното с исковата молба
уведомление не е подписано и следователно не представлява документ по смисъла на ГПК,
а и е оспорено от ответника, поради което съдът не кредитира същото. Изпращането на
уведомление от ответното дружество през сочената от ищеца 2018 г. не се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. При тези данни следва да се приеме, че
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се
разглежда наличието на останалите елементи от фактически състав на съдебно предявените
права. За пълнота на изложението следва да се посочи още, че по делото не се установи и
ищецът да претърпял каквито и да неимуществени вреди, респ. и наличието на причинно-
следствена връзка между сочените вреди и виновно противоправно деяние на работници или
служители на ответника.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По частните жалби:
По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът, по искане на страните, може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това.
Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно изчисляване на
размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във
фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е
произнесъл по разпределението на разноските.
По частната жалба срещу определението от 08.12.2020 г.:
С молба от 04.11.2020 г. ответникът е поискал съдът да измени решението в частта за
разноските, като такива не бъдат присъждани на ищеца, а на ответника бъде присъдено
3
адвокатско възнаграждение в пълен размер или сумата от 600,00 лв.
С обжалваното определение СРС е оставил молбата без уважение, като е приел, че не
са налице основания за изменение на решението в частта за разноските – съобразил е
размера на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение с фактическата и правна
сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв. В. В.,
според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 600,00 лв. с ДДС. С оглед отхвърления с обжалваното
съдебно решение иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се
дължа разноски за половината от заплатеното адвокатско възнаграждение или сумата от
300,00 лв. с ДДС.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта за
разликата над сумата от 150,00 лв. до сумата от 300,00 лв. и вместо него бъде постановено
друго, с което на ответника бъде присъдена допълнително сумата от 150,00 лв., а в
останалата част, в която молбата е оставена без уважение до пълния претендиран размер от
600,00 лв., определението следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението от 13.01.2022 г.:
С молба от 29.11.2021 г. ответникът е поискал съдът да измени решение от 17.11.2021
г. по гр.д. №43794/2018 г. по описа на СРС, 179 състав, в частта за разноските, като му бъдат
присъдени такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360,00 лв. с ДДС, а на
ищеца не бъдат присъждани такива.
С обжалваното определение СРС е оставил молбата без разглеждане, като е приел, че
ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което и не може да иска изменение
на решението в частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Съгласно ТР №6/2020 г. на ОСГТК на ВКС липсата на
представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските. Първата хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК /за допълване на постановеното решение в
частта за разноските/ обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по
своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е
предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората
хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК /за допълване на постановеното решение в частта за
разноските/, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната
те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което
искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По
тази причина и правната последица, установена с чл.80 изр.2 ГПК, настъпва само по
отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на
неговото допълване. Представянето на списък на претендираните разноски има значение
само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените и
разноски, но не и за правото и да иска изменение на решението в частта, в която са
присъдени разноски на противната страна. Задължението за представяне на списък цели
постигането на яснота относно претендираните от страната разноски и улесняване защитата
на противната страна, поради което непредставянето на списък следва да рефлектира само
4
върху отговорността на противната страна за тези разноски. Представянето на списък по
чл.80 ГПК няма отношение към обема на отговорността спрямо противната страна за
направените от нея разноски, поради което непредставянето на такъв не лишава страната от
правото да иска изменение на решението в частта за възложените в нейна тежест разноски,
присъдени на противната страна /определение №219 от 26.06.2018 г. на ВКС по т.д.
№1875/2017 г., II ТО/.
В конкретния случай ответникът в първонстанционното производство е поискал
съдът да му разпредели обратно отговорността на разноски – такива да му бъдат присъдени
на него, а не на ищеца, поради и което не е необходимо представянето на списък по чл.80
ГПК. Освен това ответникът е претендирал единствено разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 600,00 лв., като списъкът по чл.80 ГПК е
инкорпориран в отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.
Поради изложеното следва да се приеме, че като е приел, че ответникът няма право да
иска изменение на постановеното по делото на 17.11.2021 г. решение в частта за разноските,
съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото –
върнато на СРС за произнасяне по същество по искането с правно основание чл.248 ГПК.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 360,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззивника и адв. В. В., според който въззиваемият е заплатил
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 360,00 лв. с ДДС.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е рамките на този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20230016/20.10.2020 г., постановено по гр.д.
№43794/2018 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез адв. Б.Г., срещу
„С. Г. Г.“ ООД , ЕИК ******* седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100,00 лв. –
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие от поведение на служители на
ответника.
ОТМЕНЯ определение №20271117 от 08.12.2020 г. по гр.д. №43974/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 179 състав, в частта, в която на основание чл.248 ал.1 ГПК е отхвърлена
молбата на „С. Г. Г.“ ООД, за изменение на решение от 20.10.2020 г. по гр.д. №43794/2018 г.
по описа на СРС, 179 състав, в частта му за разноските за разликата над сумата от 150,00 лв.
до сумата от 300,00 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез
адв. Б.Г., да заплати на „С. Г. Г.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.
5
София, ул. Р.П. ******* ******* ******, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата
от 150,00 лв., представляваща разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение №20003586 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д.
№43974/2018 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, ГО, 179 състав, за произнасяне, съобразно дадените по-
горе указания.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – чрез
адв. Б.Г., да заплати на „С. Г. Г.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Р.П. ******* ******* ******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 360,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6