Решение по дело №2477/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 194
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Русе, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202477 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. М. В., ЕГН:**********, от гр.Русе, против наказателно
постановление № 21-1085-000317/21г. на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-
Русе, с което за нарушение на и чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП,
й е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месец. Моли съда да отмени наказателното
постановление поради процесуални нарушения, както и за неправилно.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
На 13.08.2020 г. жпод.Симеонка Маринова В. закупила от Валентин Петров
Петров лек автомобил „Сеат Толедо", с рег. No Р 0487 РХ, за което двамата сключили
писмен договор с нотариапиа заверка на подписите. Жпод.Великова не изпълнила
задължението си по чл.145, ал.2 от
ЗДвП, да регистрира придобитият от нея автомобил в срок до един месец от придобиването
му, в службата за регистрация на пътни превозии средстна по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика. По този повод и на основание чл.143, ап.15 от ЗДвП,
регистрацията на лекия автомобил „Сеат Толедо", с рег. № Р 0487 РХ, била прекратена
служебно.
1
На 26.12.2020 г. жпод.В. управлявала автомобила по улиците на гр. Русе. На
кръстовището на ул."Тулча" с ул."Потсдам", загубила контрол върху
уцравлението на автомобила и катастрофирала в предпазното ограждение. По този повод
полицейски служител от сектор „ПП" при ОДМВР — Русе съставил на жпод.В.
АУАН,бл.No791319 от 26.12.2020 г., за извършеии нарушепня по чл.140, ал.1 от ЗДвП и
чл.143, ал.15 от 3ДвП, тьй като било установено, че лек автомобил „Сеат Толедо", с
рег. No Р 0487 РХ, бил с
прекратена регистрация считано от 14.10.2020 г. В тази връзка била образувана
преписка. С постановление от 29.01.2021 г. на РП – Русе било прието, че престъпният
състав по чл.345 ал.2 от НК е осъществен от жалбоподателя, но деянието е
малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид това, прокурорът отказъл да
образува наказателно производство, преписката била прекратено, а материалите по
нея. били изпратени до сектор ПП при ОДМВР – Русе, на основание чл.36 ал.2 от
ЗАНН за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП

Последвало издаването на процесното Наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца..
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, включително материалите от преписка №104/21год. по описа на РП -
Русе.
Съдът, след като взе предвид така установената фактическа обстановка, доводите
на жалбоподателя, както и приложените по делото писмени доказателства, прави
следните изводи:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП регламентира задължение за водачите да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В чл. 175, ал.3 от ЗДвП е предвидена
административно-наказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. По факта на извършеното нарушение няма спор.
Събраните писмени доказателства сочат, че жпод.В. извършила нарушението, за което
правилно е санкционирана.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да се довели до
2
цялостното му опорочаване. НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 189, ал.
12 от ЗДвП и заповед и № 8121з 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Същото е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
Съдът не споделя довода на адв.М. за несъставомерност на състава на
административното нарушение, поради липса и на субективна страна - тъй като
жпод.В. не е знаела, че трябва да регистрира закупения автомобил, както и не знаела за
прекратяване на регистрацията му. Служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е законовата последица от
неизпълнението на задължението да се регистрира придобитият автомобил в
предвидените законови срокове. Администрацията няма задължение за уведомяване на
собственика по аргумент на противното от чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18б, ал. 1, т.
10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. Наказаното лице, като собственик на
МПС, е била длъжна да изпълни законовото си задължение за пререгистрация на МПС
и като не е изпълнил това си задължение, следва да е била и наясно с предвидените от
закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за
да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта
при тази форма на вината. В този смисъл следва да се приеме, че жпод.В. е
осъществила състава на вмененото й нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.
Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на
лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо. В допълнение съдън
отбелязва, че незнанието на правото не е измежду извинителните грешки, които да
изключват административнонаказателната отговорност

По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН. В настоящия случай се касае за
формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Нещо повече, от приложената справка за нарушител се установява, че жпод.В. е
санкционирана и за нарушения на ЗДвП, поради което случаят не попада в приложното
поле на чл. 28 б. "а" ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона
3
минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-000317/21г. на началник
сектор Пътна полиция към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на и чл.140 ал.1 от
ЗДП, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, на С. М. В., ЕГН:**********, от гр.Русе,
е наложено административни наказания – глоба, в размер на 200лв. и лишаването от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Русенски административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. М. В., ЕГН:**********, от гр.Русе, против наказателно
постановление № 21-1085-000317/21г. на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-
Русе, с което за нарушение на и чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП,
й е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месец. Моли съда да отмени наказателното
постановление поради процесуални нарушения, както и за неправилно.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
На 13.08.2020 г. жпод.Симеонка Маринова В. закупила от Валентин Петров
Петров лек автомобил „Сеат Толедо", с рег. No Р 0487 РХ, за което двамата сключили
писмен договор с нотариапиа заверка на подписите. Жпод.Великова не изпълнила
задължението си по чл.145, ал.2 от
ЗДвП, да регистрира придобитият от нея автомобил в срок до един месец от придобиването
му, в службата за регистрация на пътни превозии средстна по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика. По този повод и на основание чл.143, ап.15 от ЗДвП,
регистрацията на лекия автомобил „Сеат Толедо", с рег. № Р 0487 РХ, била прекратена
служебно.
На 26.12.2020 г. жпод.В. управлявала автомобила по улиците на гр. Русе. На
кръстовището на ул."Тулча" с ул."Потсдам", загубила контрол върху
уцравлението на автомобила и катастрофирала в предпазното ограждение. По този повод
полицейски служител от сектор „ПП" при ОДМВР — Русе съставил на жпод.В.
АУАН,бл.No791319 от 26.12.2020 г., за извършеии нарушепня по чл.140, ал.1 от ЗДвП и
чл.143, ал.15 от 3ДвП, тьй като било установено, че лек автомобил „Сеат Толедо", с
рег. No Р 0487 РХ, бил с
прекратена регистрация считано от 14.10.2020 г. В тази връзка била образувана
преписка. С постановление от 29.01.2021 г. на РП – Русе било прието, че престъпният
състав по чл.345 ал.2 от НК е осъществен от жалбоподателя, но деянието е
малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид това, прокурорът отказъл да
образува наказателно производство, преписката била прекратено, а материалите по
нея. били изпратени до сектор ПП при ОДМВР – Русе, на основание чл.36 ал.2 от
ЗАНН за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП

Последвало издаването на процесното Наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца..
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, включително материалите от преписка №104/21год. по описа на РП -
Русе.
Съдът, след като взе предвид така установената фактическа обстановка, доводите
на жалбоподателя, както и приложените по делото писмени доказателства, прави
следните изводи:
1
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП регламентира задължение за водачите да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В чл. 175, ал.3 от ЗДвП е предвидена
административно-наказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. По факта на извършеното нарушение няма спор.
Събраните писмени доказателства сочат, че жпод.В. извършила нарушението, за което
правилно е санкционирана.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да се довели до
цялостното му опорочаване. НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 189, ал.
12 от ЗДвП и заповед и № 8121з 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Същото е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
Съдът не споделя довода на адв.Михов за несъставомерност на състава на
административното нарушение, поради липса и на субективна страна - тъй като
жпод.В. не е знаела, че трябва да регистрира закупения автомобил, както и не знаела за
прекратяване на регистрацията му. Служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е законовата последица от
неизпълнението на задължението да се регистрира придобитият автомобил в
предвидените законови срокове. Администрацията няма задължение за уведомяване на
собственика по аргумент на противното от чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18б, ал. 1, т.
10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. Наказаното лице, като собственик на
МПС, е била длъжна да изпълни законовото си задължение за пререгистрация на МПС
и като не е изпълнил това си задължение, следва да е била и наясно с предвидените от
закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за
да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта
при тази форма на вината. В този смисъл следва да се приеме, че жпод.В. е
осъществила състава на вмененото й нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.
Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на
лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо. В допълнение съдън
отбелязва, че незнанието на правото не е измежду извинителните грешки, които да
изключват административнонаказателната отговорност

По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН. В настоящия случай се касае за
формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Нещо повече, от приложената справка за нарушител се установява, че жпод.В. е
санкционирана и за нарушения на ЗДвП, поради което случаят не попада в приложното
поле на чл. 28 б. "а" ЗАНН.
2
Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона
минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
3