№ 3185
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Н. Г. Ч., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. С.
К. срещу решение № 5982/03.04.2024 г. на СРС, 179 състав, постановено по
гр.д. 51 528/2023 г., в частта, в която е признато за установено по предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл.
153 от ЗЕ, че Н. Г. Ч. дължи сумата от 1 495, 64 лв. – цена на доставена
топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 212, 53 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. до 29.06.2023 г., за
сумата от 59, 34 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м. 06.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
14.07.2023 г. до изплащане на вземането , за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 39 545/23 г. по описа на СРС,
179 състав.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно, поради
1
нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила. Заявени
са твърдения, че са ангажирани безспорни доказателства, че ответникът е
вещен ползвател на имота. Не били ангажирани доказателства, че бил приел
наследството от своя наследодател. Не било установено и изпадането в забава,
защото не били публикувани в сайта на ищеца дължимите суми. Липсвали и
доказателства за реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на ново, с което решението на СРС в обжалваната му част да
бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се
съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са
наведени твърдения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно.
Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
2
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните са формирали спор, че въззвникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик/вещен ползвател на
процесния имот през исковия период. Видно от съдържанието на нотариален
акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ/отм./ № 200, дело
3708/68 г. на Първи нотариус при СНС, Г.С. Ч. е признат за собственик на ап.
*********, ул. *********5, ж.к. „Лозенец“, гр. София. Идентичността на
административния адрес, описан в нотариалния акт с този на процесния по
делото имот се установява от представеното по делото удостоверение изх. №
АО-26-00-5/11/25.02.2011 г. на СО – район „Лозенец“.
По делото е представено удостоверение за наследници от 17.09.2020 г.
на СО – район „Лозенец“, от което се установява, че Г.С. Ч. е починал на
10.01.1990 г. и е оставил за свои наследници по закон П.Н. Ч.а /преживяла
съпруга/ и низходящи от първа степен – Н. Г. Ч. и М. Г. Ч..
По делото е представено и удостоверение за наследници от 21.02.2024 г.
на СО – район „Лозенец“, от което се установява, че П.Н. Ч.а е починала на
24.12.2022 г. и е оставила за свой наследник по закон сина си Н. Г. Ч. като в
удостоверението се съдържат данни, че другият низходящ М. Г. Ч. е починал
на 13.09.2021 г. като неженен без деца. При тези данни по делото е видно, че
ответникът – въззивник в настоящото производство се легитимира като
собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство.
Заявените твърдения във въззивната жалба, че нямало данни същият да е
приел наследството е заявено за първи път пред настоящата инстанция,
поради което е преклудирано. Съвсем отделен въпрос е, че видно от
представения нотариален акт за покупко-продажба № 36, дело 30/23 г. на
нотариус Д.Т., ответникът – въззивник се е разпоредил с имота на 24.01.2023 г.
като е продал същия, което недвусмислено установява приемане на
наследството. Възражението, че не бил вещен ползвател на имота отново е
заявено за първи път пред настоящата инстанция, поради което е
преклудирано. С оглед липсата на данни за учредено вещно право по смисъла
на чл. 56 от ЗС в полза на трето за спора лице, възражението би било и
неоснователно.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
3
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответника съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е част от предмета на спора, че сградата, в която се намира
процесния имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово
разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
извършвано в процесния период от „Техем Сървисис” ЕООД, предвид
представения договор 1211/02.12.2002 г. и протокол от ОС на ЕС.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от
потребителя на продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г.
(отм.) и чл. 36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга
е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени
доказателства и изготвени изравнителни сметки такава е извършвана от
третото лице помагач на страната на ищеца за отоплителните периоди,
попадащи в исковия такъв.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора,
сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
4
забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от ОУ т.е. задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и изпадането в забава не се обуславя от изпращане на покана до
длъжника или публикуване на фактури, каквито са твърденията във
въззивната жалба, обусловени с ОУ към договора от 2014 г., които са
неотносими с оглед процесния по делото период.
Няма данни по делото, а и не се твърди от страните, че е извършено
заплащане на падежа, поради което се следва и обезщетение за забава върху
главницата, представляваща сума за потребена топлинна енергия.
Относно размера на задълженията не са заявени възражения във
въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира
причина да ревизира.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и
предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5982/03.04.2024 г. на СРС, 179 състав,
постановено по гр.д. 51 528/2023 г., в частта, в която е признато за установено
по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ, че Н. Г. Ч. дължи сумата от 1 495, 64 лв. – цена на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********, аб. № 277726,
ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, за
сумата от 212, 53 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода
5
15.09.2021 г. до 29.06.2023 г., за сумата от 59, 34 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м. 06.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането ,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
39 545/23 г. по описа на СРС, 179 състав.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца
– „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6