РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 31.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ
гр.с, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Е. ДОБРЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1375 по описа за 2017 г., за да
се произнесе съобрази:
Ищецът П.С.П., ЕГН **********,***
твърди, че с Разходен касов ордер - Разписка от 18.03.2014 г. е дал на
ответника Р.Д.Р., ЕГН **********,***, сумата 4000 лв. в заем, със срок за
връщане до 31.03.2014 г., за която сума е предявил против него иск с правно
основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, с който иска ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата 4000 лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба 28.02.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането; както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, с който
иска ответникът да бъде осъден да му заплати мораторналихва за забава в размер
на 2000 лв. за периода от 31.03.2014 г. до 28.02.2017 г. датата на предявяване
на исковата молба. На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК претендира и направените по
делото разноски.
В законоустановеният 1-месечен срок по
чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез назначения му
по делото процесуален представител адв. Е.И., в който заявява, че: искът е
допустим, но неоснователен. Счита, че обстоятелствата, на които се основава
искът не отговарят на действителните облигационни отношения между страните, тъй
като нямало сключен договор за заем. Оспорва истинността и автентичността на
представения РКО, като счита, че има добавяне /дописване/ на текст. Моли да
бъде задължен ищеца да представи оригинала, след което ще конкретизира своето
основание. Моли да се допусне съдебно-почеркова експертиза, като задачите ще
конкретизира след запознаване с оригинала.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. Е.И.,признава иска по основание и по размер.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител ищеца моли съда да уважи иска, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието от страна на ответника.
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. чл. 240 от ЗЗД.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител призна предявеният против него
осъдителен иск с правно основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се
присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237
ал.1. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
направи изрично изявление за признание на иска: че страните са били в
облигационни отношения и по силата на подписана разписка между тях ответникът
се е задължил да върне на ищеца сумата от 4000 лв., дадена му в заем, която до настоящия момент не е
върната. Обещава да се издължи през м. март 2018 г., когато се връща от Дания,
където в момента работел, като шофьор на ТИР. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск
по 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗДза основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
С оглед основателността
на главната претенция, следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 2000 лв. за периода от
31.03.2014 г. до 28.02.2017 г. датата на предявяване на исковата молба.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените такива в размер на
240 лв. за държавна такса, 300 лв. за особен представител на ответника и 100
лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П.,
ЕГН **********,***, следните суми:
1.На основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/, които
получил от него в заем на18.03.2014 г. срещу разписка,със срок за връщане до
31.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на делото 28.02.2017 г. до окончателното й изплащане;
2.На основание чл. 86 от ЗЗД мораторналихва за забава в размер на сумата
2000 лв. /две хиляди лева/ за периода от 31.03.2014 г. до 28.02.2017 г. датата
на предявяване на исковата молба;
3. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направени
по делото разноски в размер на 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/,
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: