Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/04.02.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седeмнадесети ноември през
2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина Т.а като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско
дело номер 10180 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 29792 от 31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 26699/2017 г. на СРС, 118 състав, е признато за установено
на основание чл.464 ГПК, че по отношение на взискателя П.Г.П. вземането на
присъединения взискател Н.Б.В. срещу длъжника „К.-Е.“ ЕООД с ЕИК -****** по
изп. дело № 20168510402162 на ЧСИ М.П., не съществува в частта за сумата
7839.67 лева - допълнително възнаграждение по т. 1.1 от Допълнително
споразумение от 29.12.2014г. към трудов договор № 41 от 17.11.2011г. между „К.-Е.“
ЕООД и Н.Б.В., за което вземане са издадени Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 08.12.2016г. по гр.д.№
69720/2016г. на СРС, 67 състав въз основа на Споразумение между „К.-Е.“ ЕООД и Н.Б.В.
с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016г., като е отхвърлено искането
за установяване несъществуването на вземането в частта за сумата от 4483.59
лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.01.2015г. до
м.11.2015г. по трудов договор № 41/17.11.2011г. С решението съдът се е
произнесъл и относно разноските, дължими между страните и към адв. В.В.Т.от САК
по чл.38, ал.2 от Задв.
Предмет на въззивното производство
подадената въззивна жалба от ищеца П.Г.П. срещу решението в частта, в която е
отхвърлени искането му за установяване несъществуването на вземането в частта
за сумата от 4483.59 лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода от
м.01.2015 г. до м.11.2015 г. по трудов договор № 41/17.11.2011 г. , с искане да
бъде отменено в обжалваната части иска да бъде уважен в пълен размер.
Претендира и разноски, разноски претендира и пълномощникът на въззивника- адв.К.Б.
за адвокатско възнаграждение за оказване от нея на въззивника безплатна
адвокатска защита. С въззивната жалба, подадена чрез адв.Кр.Б., се излагат
оплаквания за необоснованост на решението, тъй като от събраните по делото
доказателства не следвал извод, че има неизплатени суми на Н.В. по трудовото й
правоотношение с „К.-Е.“ ЕООД. Счита, че от приетото заключение на ССчЕ и
другите писмени доказателства, се установява, че в ГФО за 2015 г. ответното
дружество не е отчело неизплатени задължения към персонала , и с оглед
установеното съставяне на неистински документи между двамата ответници-допълнителното
споразумение между тях от 29.12.2014 г. и показанията на свидетеля П.П.за
липсата на задължения към персонала в края на 2015 г., е разколебана
достоверността на отразеното в счетоводните ведомости за наличие на неизплатено
трудово възнаграждение към ответницата Н.В.. Наред с това се позозава и на
довод за действия на ответниците с цел увреждане на ищеца като кредитор с оглед
наличие на свързаност между ответниците, и поради сключени допълнителни
споразумения и с други лица като работници на същото дружество и това дружество
за признаване неизплатени възнаграждение по трудовите им договори, при което
конституирането на всички тези лица- бивши работници или служители на ответното
дружество в изпълнителното производство като присъединени взискатели, поставяло
вземанията им като привилегировани и така се увреждали интересите на ищеца като
начален кредитор при извършеното разпределение на събраните суми в изпълнението.
Позовава се и на наличието на други дела по идентичен спор между ищеца и
ответното дружество, като са различни само вторите ответници по другите дела-ФЛ
/ а именно другите присъединени взискатели в изпълнението като бивши работници
или служители на ответното дружество/ за свои вземания по трудовите договори с
ответното дружество, по които дела решенията били в полза на ищеца изцяло.
Въззиваемата страна – ответниците Н.Б.В.
срещу длъжника „К.-Е.“ ЕООД, не са взели становища по въззивната жалба на
ищеца.
Подадената от ответника Н.Б.В. въззивна
жалба срещу първоинстанционотто решение в частта, в която искът е бил уважен, е
върната от първоинстанционния съд поради неотстраняване нередовност на жалбата
й, с разпореждане от 07.07.20202 г., влязло в сила като необжалвано на 02.09.2020
г., при което решението в частта, в която искът е бил уважен е влязло в сила и
не е предмет на въззивна проверка.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжлаваната част и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваната
част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните своевременно с въззивната
жалба, оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, при ограничението
по чл.269, изр. второ от ГПК.
Ищецът П.П. твърди, че е
взискател по изп.дело № 20168510402162 на ЧСИ М.П., образувано по негова молба,
въз основа на изпълнителен лист за парично вземане издаден по гр.д.№ 801/2016г.
на САС, 7 състав. Твърди, че в последствие по това изп. дело като взискател се
присъединила Н.Б.В. въз основа на изпълнителен лист издаден по реда на чл.417 ГПК по гр.д.№ 69720/2016 г. на СРС, 67 състав, като са се присъединили и други
лица също по привидно създадени вземания към длъжника „К.-Е.“ ЕООД за вземания по трудови правотоношения, всички
с цел увреждане на ищеца като взискател по изпълнението. Твърди че по
изпълнителното дело е осъществена публична продан на недвижим имот на
дружеството-длъжник, като на 15.03.2017 г. съдебният изпълнител е изготвил
постановление за разпределение на постъпилите от проданта суми, което
постановление е предявено на взискателите на 24.03.2017г. С постановлението,
съдебният изпълнител е разпределил в полза на присъединения взискател Н.Б.В.
сумата от 13 627.24 лева, което вземане е приел, че се ползва с право на
предпочитателно удовлетворение. Ищецът твърди, че вземането на Н.В. срещу „К.-Е.“
ЕООД реално не съществува, защото ответниците са създали привидно правоотношение
единствено с цел да бъде увреден ищецът като взискател, осуетявайки
възможността му да получи суми по разпределението от ЧСИ. Твърди, че реално
трудово правоотношение между ответниците не е съществувало, управителите на
длъжника и присъединеният взискател са свързани лица, създадените от тях
документи са симулативни, нямат достоверна дата и са създадени за нуждите на
изпълнителния процес. По тези съображения твърди, че вземането на Н.В. по
изпълнителното дело не съществува тъй като не са налице материалноправните
предпоставки за възникването му, евентуално твърди, че това вземане не се
ползва с право на предпочително удовлетворение. Релевира и възражение, че
вземанията са погасени по давност.
Ответникът Н.В. оспорва иска с отговор
по чл.131 от ГПК с възражението, че между нея и „К.-Е.“ ЕООД е било налице
валидно трудово правоотношение по трудов договор от 17.11.2011 г. за длъжността
„продавач - консултант“ при уговорено възнаграждение в размер на 400 лв.,
съгласно анекс от 02.01.2014 г. размерът на трудовото възнаграждение бил
увеличен на 470 лева. С допълнително споразумение от 29.12.2014 г., страните
уговорили работникът да получава и допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати в трудовата дейност в размер на 1% месечно от реализирания
оборот на магазин, находящ се в гр.София, бул. „*******, считано от 01.01.2015г.
С допълнително споразумение от 01.04.2015г„ основното месечно възнаграждение
било увеличено на 500 лева. Поддържа, че за периода от 17.11.2011г. до
10.11.2015 г. е била служител на „К.-Е.“ ЕООД и реално е полагала труд по
трудово правоотношение, за което свидетелстват записванията в редовно водената
й трудова книжка и изпратените уведомления до НАП. Поддържа и, че са се
осъществили условията по Допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. за
заплащане на уговореното допълнително възнаграждение. Твърди, че след
прекратяване на трудовия й договор, между нея и бившия работодател е подписано
споразумение с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016 г., с което са
уредени окончателно отношенията помежду им, както и размера на неплатените
основно и допълнително възнаграждения, общо в размер на 12 323.26 лева.
Поддържа и, че възражение за изтекла погасителна давност могат да се релевират
само от длъжника, но не и от трето за материалното правоотношение лице, но
заявява и, че дори и да се разгледа възражението, същото е неоснователно.
Ответникът „К.-Е.“ ЕООД също
оспорва иска с отговор по чл.131 от ГПК с възражението, че между него и Н.В. е
съществувала валидно трудово правоотношение, като след прекратяването му са
останали неплатени суми за основно и допълнително възнаграждение, като
отношенията между страните са уредени със споразумението от 14.09.2016 г.
Не е спорно между страните и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е начален взискател
по посоченото изпълнително дело с длъжник – ответника по иска „К.-Е.“ ЕООД ,
като другият ответник по иска- Н.В. е присъединен взискател за събиране на сумите
присъдени с изпълнителен лист издаден по реда на чл.417 ЕПК по гр.д.№
69720/2016г. на СРС, 67 състав. С този изпълнителен лист, „К.-Е.“ ЕООД е осъден
да заплати на Н.Б.В. сумата от 13 627.48 лева, от които 4483.59 лева - неизплатено
трудово възнаграждение за периода от м.01.2015г. до м.11.2015г. по трудов
договор № 41/17.11.2011г. и 7839.67 лева - допълнително възнаграждение по т.
1.1 от допълнително споразумение от 29.12.2014г., за които вземания е
представен документ по чл.417 ЕПК - споразумение между „К.-Е.“ ЕООД и Н.Б.В. с
нотариална заверка на подписите от 14.09.2016 г. По изпълнителното дело е осъществена публична
продан на имот на длъжника като на 15.03.2017г. съдебният изпълнител е изготвил
постановление за разпределение на постъпилите от проданта суми, което
постановление е предявено на взискателите на 24.03.2017г. С постановлението
съдебният изпълнител е разпределил постъпилите суми от проданта по реда на
привилегиите по чл.136 ЗЗД - за разноските направени от кредитор с обезпечено
право; за дължимите такси и разноски към ЗЧСИ; задълженията за данък върху
имота. По-нататък съдебният изпълнител е разпределил суми за взискателите с
вземания по чл.136, т.5 ЗЗД - вземанията на работници и служащи, произтичащи от
трудови отношения, в това число и процесното вземане на Н.Б.В. по
Споразумението с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016г. С остатъка
пропорционално са погасени задълженията на „К.Е.“ ЕООД към останалите
кредитори, в това число и към ищеца П.Г.П., чието вземане е погасено частично
поради недостатъчна сума получена от проданта.
Първоинстанционното решение в
частта, в която е прието за установено, че не съществува вземането на Н.Б.В.
срещу длъжника „К.-Е.“ ЕООД по изп. дело № 20168510402162 на ЧСИ М.П., в частта
за сумата 7839.67 лева - допълнително възнаграждение по т. 1.1 от Допълнително
споразумение от 29.12.2014г. към трудов договор № 41 от 17.11.2011г. между „К.-Е.“
ЕООД и Н.Б.В., за което вземане са издадени Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 08.12.2016г. по гр.д.№
69720/2016г. на СРС, 67 състав въз основа на Споразумение между „К.-Е.“ ЕООД и Н.Б.В.
с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016г., е влязло в сила, при което
предмет на спора пред въззивния съд е дали съществува остатъка от вземането на Н.В.
по същия изпълнителен лист за разликата от 4483.59 лева - неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м.01.2015 г. до м.11.2015 г. по трудов договор №
41/17.11.2011 г.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа на които е приел установителния иск за несъществуване
на това вземане от 4483.59 лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода
от м.01.2015 г. до м.11.2015 г. по трудов договор № 41/17.11.2011 г., за неоснователен,
тъй като се установило, че за тази сума във ведомостите за заплати на ответното
дружество и в съответната счетоводна
сметка 604 - Разходи за заплати, са налични задължения за неплатени
възнаграждения по трудови договори, а липсата на тези задължения липсват в
обявения в Търговския регистър ГФО на дружеството, не е доказателство, че са
погасени. Приел е още, че установеното от ССчЕ разминаване в данните в
счетоводните книги на дружеството и обявените в ТР ГФО не може да опровергае данните
от първичните документи и записвания - ведомостите за заплата и счетоводните
книги на дружеството, като е кредитирал последните.
Въззивният съд не споделя този
извод, като намира оплакванията по въззивната жалба на ищеца за
основателни.
Установява се от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена при
преценка на приетите по делото
документи, проверка в Търговския регистър по партидата на „К.Е.“ ЕООД на
обявените ГФО, обявените счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи на дружеството за 2015 г. и 2016 г., и
проверка в счетоводството на ответното дружество, което
заключение не е оспорено от страните и
съдът го кредитира при преценката й по чл.202 от ГПК, че за времето от 2011 г. до
2015 г., „К.Е.“ ЕООД е обявявало ГФО и в същите са декларирани данни от
извършена търговска дейност, както и е установено, че
предоставения на
вещото лице Отчет за приходите и разходите за 2015 г. на „К.Е.“
ЕООД се различава от подадения в Търговския регистър (ТР) Отчет за приходите и
разходите, като в
публичния ГФО обявен в АВп са обявени задължения към финансови предприятия 222
хил.лв. и същия размер като общо задължение по баланс и не са посочени други
задължения към доставчици и персонал, и пак съгласно обявения публично в АВп
Отчет на приходите и разходите за 2015 г. ответното дружество не е реализирало
нито приходи нито разходи от дейността си. Обратно, в представения на вещото
лице данни по счетоводни справкии ТФО за 2015 г. дружеството има задължения,
които обаче не е обявило в ГФО за 2015 г., представен и обявен в Търговския
регистър.
Установява се още от ССчЕ, че по
данни от ГФО на дружеството за 2016 г., обявен в ТРегистър, е посочено в колона
предходна година/ касаеща 2015 г./ че задълженията към финансовите предприятия
са 293 хил.лв., което не съответства на обявената такава стойност в ГФО за 2015
г. обявен в ТРегистър от 222 хил.лв. Аналогично и в колона предходна година /касаеща
2015 г./ са обявени в ГФО за 2016 г. обявен в ТРегистър 638 хил.лв. задължения
към доставчици и клиенти, като в този за 2015 г. няма обявени такива задължения
към доставчици и клиенти. На вещото лице не е била предоставена
информация какви задължения по вид, контрагент и стойност са включени в сумата
638 хил.лв. нито на какво основание са формирани. При изслушване на вещото лице
в открито съдебно заседание на 21.09.2018 г. същото е изяснило, че
задълженията за неизплатени трудови възнаграждения трябва да се отразяват в частта за
пасива то баланса, а в в
случая, в баланса, обявен в ТР, не съществуват такива задължения. Вещото лице сочи още, че по
сметка 604-Разходи за заплати при ответника е отразено неплатено задължение по
трудови договори към 31.12.2015 г. в размер на 37 964,41 лв., както и че
по представените на вещото лице ведомости за заплати се констатира неплатено
трудово възнаграждение на Н.В. в размер на 4 483,59 лв. към 09.11.2015 г.
Така установеното от приетата
ССчЕ, води до извод, че счетоводството на ответника „К.-Е.“ЕООД не е водено редовно, поради което вписванията
в счетоводните книги следва да се преценяват с оглед „другите обстоятелства по
делото“ (чл. 182 ГПК). В тази насока въззивният съд съобрази установеното по
делото, съгласно влязло в сила решение
на СРС по настоящето дело в останалата част, че сключеното между двамата
ответници доп.споразумение към трудовия договор от дата 29.12.2014 г. е
неистински документ, установеното то събраните писмени доказателства, че на
една и съща дата-08.06.2016 г. ответното дружество е сключило писмени
споразумения с още няколко лица за неплатени задължения по трудови
правоотношение и с тях за основно и допълнително трудови възнаграждения, каквито задължения към
персонала не фигурират в обявения за 2015 г. ГФО на дружеството, което води до
извод за наличие на симулация в направеното признание на двамата ответници в споразумението между тях от 08.09.2016 г. за
наличие на задължение на дружеството към Н.В. за сумата 4483,59 лв. неплатено
трудово възнаграждение. Този извод за привидност на признаване на задължение за
4483,59 лв. се подкрепя и от съдържанието на заповедта за прекратяване на
трудовия договор с н.В., където е
посочено прекратяване по взаимно съгласие, и разпоредено на лицето да се изплати
само обезщетение по чл.224 – 393,32 лв./ за 17 р.д. / което се счита
такова за неизползван отпуск. Отразяванията по ведомостите за заплати при
ответното дружество има доказателствено
значение в отношенията между работодателя и работника/служителя по конкретното
трудово правоотношение, но не и към трети лица за това конкретно трудово
правоотношение с Н.В., каквото трето лице за него се явява ищецът П.П.. Ето защо въззивният съд
приема, че е налице привидно създаден документ- споразумение от 08.09.2016 г.
за наличие на задължение на ответното дружество към ответника Н.В. в частта за
неплатено трудово възнаграждение от 4483,59 лв., при което този документ
самостоятелно също не може да установи по настоящето дело наличието на такова
задължение. Доколкото съдът прие и че счетоводните записвания при ответното
дружество и отразеното във ведомостите за заплати също няма доказателствено
значение поради нередовността на водене на счетоводството, то приема като краен
извод, че по делото не доказано при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът н.В. има вземане към „К.-Е.“
ЕООД в размер на 4483,59 лв. -
неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.01.2015г. до м.11.2015г. по
трудов договор № 41/17.11.2011г. за което вземане са издадени Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Така
предявеният иск се явява основателен и за тази сума и подлежи на уважаване и за
нея. Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжлаваната част следва да се отмени и постанови ново, с което искът да се
уважи изцяло, като се признае за сутановено по реда на чл.464 от ГПК, че не
същестувва вземане на Надежна В. срещу „К.-Е.“ ООД и за сумата от 4483.59 лева
- неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.01.2015 г. до м.11.2015 г.
по трудов договор № 41/17.11.2011 г.,
При този изход на спора на ответниците
не се дължат разноски по делото, което налага отмяна на решението и в частта за
разноските, които ищеца е осъден да плати на ответника Н.В..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
двамата ответници дължат на ищеца още 425,37 лв.
разноски за първата инстанция /разликата над присъдените с
решението на СРС 612,73 лв. до общия размер на разноските пред СРС от 1065,10
лв./, както и 89,67 лв. разноски за въззивната инстанция /за държавна такса/.
В полза на адв. В.В.Т.двамата
ответници дължат още 398,74 лв. адвокатско възнаграждение за оказваната от него
пред СРС безплатно процесуално представителство и защита съгласно чл.38, ал.2
от ЗАдв, / разликата над присъдената от СРС сума до дължимия размер от 938,83
лв. по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ/.
За въззивната инстанция на адв.К.Б. се дължи
от ответниците за адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално
представителство и защита съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв на въззивника-ищец, в
размер на минималния такъв по чл.7, ал.2, т.2 от НМВАВ от 543,85 лв. според
обжалваемия интерес от 4483,59лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 29792 от 31.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 26699/2017 г. на СРС, 118 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени исковете
на основание чл.464 ГПК, на П.Г.П. срещу Н.Б.В. и „К.-Е.“ ЕООД за установяване
несъществуването на вземането в частта за сумата от 4483.59 лева - неизплатено
трудово възнаграждение за периода от м.01.2015г. до м.11.2015г. по трудов договор
№ 41/17.11.2011г., и е осъден П.Г.П. да
заплати на „К.-Е.“ ЕООД на основание чл.78, ал.З ГПК сумата 223,65 лева -
съдебни разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.464 ГПК, че по отношение на взискателя П.Г.П. с
ЕГН **********, вземането на присъединения взискател Н.Б.В. с ЕГН **********
срещу длъжника „К.-Е.“ ЕООД с ЕИК -****** по изп. дело № 20168510402162 на ЧСИ М.П.,
не съществува и в частта за сумата от 4483.59 лева - неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м.01.2015г. до м.11.2015г. по трудов договор №
41/17.11.2011г. за което вземане са издадени Заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 08.12.2016г. по
гр.д.№ 69720/2016г. на СРС, 67 състав въз основа на Споразумение между „К.-Е.“
ЕООД и Н.Б.В. с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016г.
ОСЪЖДА Н.Б.В.
с ЕГН ********** и „К.-Е.“ ЕООД с ЕИК -****** да заплати на на П.Г.П. с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, още 425,37 лв. разноски за първата инстанция,
както и и 89,67 лв. разноски за
въззивната инстанция .
ОСЪЖДА Н.Б.В.
с ЕГН ********** и „К.-Е.“ ЕООД с ЕИК -****** да заплатят на основание чл. 38,
ал.2 Закон за адвокатурата, на адв. К. И. Б. В.В.Т., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 543,85 лв. за адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните, съгласно чл.113, изр. второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.