03.08.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на трети юли
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№128 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба от В.Н.Ц. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №2012253000040/20.01.2020г.,
издадена на основание чл.22 от ЗАНН от ОД МВР Хасково за налагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспорената
заповед била неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, издадена в нарушение
на материалните и процесуалните правни норми – не била конкретизирана
наложената ПАМ по вид и срок. Административният орган неправилно се позовал на
наказателни постановления и електронни фишове, които били с изтекла давност. В
допълнително становище представляващия жалбоподателя сочи, че в събраните
доказателства нямало нито едно, което да установява реално отнемане на СУ МПС и
така ПАМ била без предмет. Иска се заповедта да бъде отменена, като
жалбоподателят бъдат изплатени направените по делото разноски.
Ответникът – Младши автоконтрольор в Сектор Пътна
полиция Хасково не взема становище по делото.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На
20.01.2020г. в гр.Хасково, В. Ж. Д.– мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково,
сектор ПП, в присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на
административно нарушение с №47545, на В.Н.Ц. за това, че на същата дата, в 09,30ч.
управлявал лек автомобил БМВ с рег.№ ***– временна регистрация, собствен на
Аква ВМВ ООД, като при извършената му със служебен Таблет 388 проверка било
установено, че водачът има наложени глоби по ЗДвП, които не били заплатени в
срок. Отразено е, че с посоченото Ц. е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Съставеният
АУАН е връчен на лицето срещу подпис на 20.01.2020г., като няма данни или
твърдения, че е издадено наказателно постановление
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20122012253000040/20.01.2020г.,
издадена на основание чл.22 от ЗАНН от ОД МВР Хасково на В.Ц. е наложена принудителна
административна мярка на
основание чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП, като изрично е посочено, че към момента на
проверката Ц. не носи СУ МПС, за което му бил съставен фиш №131330/20.01.20г.,
както и изрично е посочено, че не е отнето свидетелството за управление на МПС,
тъй като водачът не го е носил. В обстоятелествената част на оспорената заповед
е посочено като установено при проверката, че В.Ц. не е изпълнил задължението
си да заплати в срок наложените му глоби – фиш К 915285 в сила от 25.08.2017г.;
К 1221109 в сила от 25.08.2017г.; К 1070693 в сила от 25.08.2017г. и НП
№14.1030-012539 в сила от 18.05.2018г. Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 20.01.2020г.,
видно от отбелязването в самата заповед.
Жалбата е
подадена на 22.01.2020г. – чрез ОД МВР Хасково до Административен съд –
Хасково.
Приложена е
Справка за нарушител/водач – л.5-24 от делото, видно от която са категориите
правоспособност на водача Ц., както и че същият притежава СУ МПС №*********,
издадено на 24.11.2017г., валидно до 24.11.2022г., а контролният талон с
№5924838 е със статус невалиден. В Справката за лице от АИС Български документи
за самоличност се установяват същите данни за валидност на посочения документ –
СУ МПС, както и се установяват предходни 6 броя СУ МПС, за които има
отбелязване, че са унищожени.
По делото е
представена Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и
държавните служители от звената Пътен контрол в РУ при ОД МВР Хасково –
полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Видно
от представените допълнително доказателства от ответната страна за нарушения на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП са
наложени глоби на В.Н.Ц.. Наказателно постановление НП №14.1030-012539 е
връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като отбелязването за дата на
връчване е 10.03.2016г. С оглед доказване редовността на връчването ответната
страна представя и докладна записка №254р-20279/05.08.2015г. и
№197090-6760/12-03.2016г., видно от които нарушителят не е намерен на
известните адреси и на посочения от него адрес. Съгласно писмо
№1006р-5766/19.06.2020г. от Началник Гл.Инспектор Сектор ПП Звено АСКПД, ОД МВР
Пазарджик ЕФ сер.К бл.№1070693 е обжалван пред РС Пазарджик и с Решение №628/1412.2017г. същият е потвърден,
като решението е влязло в законна сила на 18.01.2018г. приложена е и разписка
за връчване на ЕФ на 25.08.2017г. – лично на нарушителя. При служебно извършената справка се установи,
че посоченото решение на РС Пазарджик е постановено по анд№1776/2017г. по описа
на РС Пазарджик.
При така установените
факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнителноразпоредителна дейност, чрез която
в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл.146 от АПК - да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна
административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и
възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково, като длъжността на
издателя на акт попада в посочените по т.10 оправомощени лица като полицейски
органи.
В конкретния случай наложената с оспорената заповед
ПАМ е основана на текста на чл.171, т.1, б.Д от Закона за движението по
пътищата и на съставен срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. С чл.171, т.1,
б.Д от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В обстоятелствената част на оспорения акт е
посочено изрично които са ЕФ и НП, за които е прието, че не са били заплатени в
срок. Няма спор относно фактическите констатации в съставения на 20.01.2020г.
акт и не е спорно, че на водача са съставени посочените фишове и наказателно
постановление, но е спорно дали са влезли в законна сила и дали по тях се дължи
изпълнение, като жалбоподателят счита, че е изтекъл давностният срок за
изпълнение. С оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК следва да се приеме, че заповедта е
издадена в предвидената от закона форма, като при постановяването ѝ са
изложени и съответните мотиви – фактическите и правните основания за
издаването. Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната заповед
да е допуснато съществено нарушение на административно производствени правила,
въпреки възраженията в жалбата в тази насока, доколкото са събрани необходимите
и относими доказателства и са спазени правата на административно привлеченото
лице.
Със заповедта е разпоредена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП, като установените факти по
делото не обосновават извод за противоречие на заповедта с материално правни
норми. Посочено е изрично правното основание, като липсата на подробното
изписване на прилагания вид принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, и срок -
до заплащане на дължимата глоба, не е нарушение, доколкото е установено, че при
проверката не е представен СУ МПС, както и от допълнително събраните
доказателства се установи, че водачът разполага с валиден към момента на
проверката документ, но не го представя, за да бъде действително извършено
отнемането съобразно наложената на основание чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП мярка.
Необходимата материално правна
предпоставка за прилагане на мярката е наличието на наложена глоба с влязъл в
сила санкционен акт и незаплащането на глобата в срока за доброволното ѝ
заплащане. Наличието на тези материално правни предпоставки се установи по
категоричен начин от представените писмени доказателства в настоящето
производство, които не бяха оспорени, а именно – ЕФ сер.К, бл.№1070693, с влизане
в сила след проведено съдебно обжалване на 18.01.2018г. Относно останалите
посочени в ЗППАМ - фиш
К 915285 в сила от 25.08.2017г. и К 1221109 в сила от 25.08.2017г. следва да се
има предвид, че ответната страна след направени указания и разпореждане на съда
не ангажира доказателства относно тяхното редовно връчване и влизането им в
сила. За НП №14.1030-012539, посочено като влязло в сила от 18.05.2018г., се
установи от представените доказателства, че е редовно връчено на 10.03.2016г.
при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като така то е влязло в сила на
24.03.2016г. Така наложеното с ЕФ К 1070693 и НП №14.1030-012539 наказание
Глоба съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП е следвало да бъде заплатено в
едномесечен срок от влизането им в сила. Тук следва обаче да се обсъди
възражението относно изтекла изпълнителна давност именно относно тези санкционни
актове. Съгласно чл. 82, ал.1, т.1 от ЗАНН административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането на
наказанието Глоба, а съобразно ал.3 независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не
се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 горния срок. Като твърди, че е изтекъл давностният срок за
изпълнение, то именно жалбоподателят следва да ангажира доказателства относно
този факт, от който черпи благоприятни за себе си последици. В случая няма
доказателства за спиране и прекъсване на давността, за да се приложи
разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1 от ЗАНН относно наложените на жалбоподателя
наказания. Като приема по отношение на НП №14.1030-012539, че решението е
влязло в законна сила на 24.03.2016г., то съдът намира, че към 20.01.2020г.
изпълнението на наказанието е погасено по давност. Но
по отношение на ЕФ
К 1070693 към същия момент – 20.01.2020г., изпълнителната давност по
чл.82, ал.3 от ЗАНН от три години не е изтекла, за да е налице
незаконосъобразност на издадената Заповед за прилагане на ПАМ и в този смисъл
възражението за погасяване по давност
на наказанието, наложено с посочения ЕФ
е неоснователно.
Тъй като административният орган е
действал при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП не дава право на органа да преценява дали
да приложи мярката отнемане на свидетелството за управление на МПС, то мярката
е приложена под прекратително условие до заплащане на наложените глоби и не е
нужно да бъде изрично посочван срок на действието на мярката. Правомощието на
органа да приложи тази мярка е едновременно и задължение и не е обвързано от
други изисквания на закона. Задължението на съда в рамките на съдебния контрол
е да провери само и единствено за наличието на основанията по чл.146 от АПК.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените правила и
материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна, а жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
от В.Н.Ц., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №2012253000040/20.01.2020г., издадена на основание чл.22
от ЗАНН от ОД МВР Хасково за налагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: