РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300500637 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.28, ал.6 вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. К. К., чрез адв. Л.
А.-М., против решение №29 от 17.01.2025 г., постановено по гражданско дело
№2433 от 2024 г. на РС -Асеновград, ІV граждански състав, с което е
настанено детето А. В. К., с майка по удостоверение за раждане, издадено въз
основа *********г. на община П., В. К. К. и баща - непосочен, в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждане ********** за
срок от две години.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като се иска
решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Сочи се, че майката
разполага с уютно жилище, в което са създадени подходящи условия за
отглеждане на малолетния А. Твърди се, че от състава на РС не е съобразено
обстоятелството, че бащата се е завърнал в страната и майката редовно
посещава детето в Центъра за настаняване от семеен тип, както и, че двамата
страдат от раздялата си.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна ДСП-А., както и от заинтересованата страна Комплекс за
социални услуги *********, не е изразено и становище.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция майката В. К.
твърди, че е оставила детето под грижите на сестра си поради изразено
нежелание от негова страна да я придружи. Желае А. да бъде върнат при нея.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във
връзка и със становищата на страните, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от
надлежен съдебен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Решението е и допустимо – съдът се е произнесъл по редовно предявените
исковете, с които е бил сезиран, правилно е дадена и материално правната
квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата
инстанция съобрази и, че производството касае интересите на малолетно дете,
като за тях съдът следи служебно.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, прие за установено
следното:
Пред районния съд производството е образувано по молба на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. А. за постановяване на мярка за
закрила спрямо детето А. В. К., ЕГН **********, - извеждането му извън
семейството и настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи без увреждане ********, до прекратяване мярката за закрила или до
промяна на обстоятелствата, довели до предприемането , но за срок, не по -
дълъг от 2 години.
Твърдят, че детето е на седем години, с родител и единствен
законен представител В. К. К. До 03.01.2024 г. детето се отглеждало в
семейството на майката, но на посочената дата е установено като просещо без
придружител и спрямо него е предприета полицейска закрила. Тъй като не са
открити родители или роднини, на които да бъде предадено, е настанено в
ЦНСТ с. ******* за срока на полицейската закрила. При извършена оценка на
сигнала е установено, че това е втори регистриран такъв, свързан с просия,
2
има данни за неглижиране на базовите нужди на детето. След извършено
проучване е прието, че детето е в риск по смисъла на ДР ЗЗДет и се нуждае от
специална закрила, поради което със заповед №ЗД/Д-РВ-А020/04.10.2024 г. на
Директора на ДСП А. детето е настанено по спешност в ЦНСТ с.*****.
Майката на детето е подала молба за реинтеграция на детето на 09.10.2024 г.,
по случая са предприети мерки за реинтеграция. А. е добре адаптиран в новия
си дом, осигурени са базовите и здравните нужди на детето, записано е и
посещава редовно училище, редовно има контакти с майка си.
Заинтересуваната страна В. К., чрез адв. А. -М., оспорва молбата.
Заявява, че е подала молба за реинтеграция на детето и предстои да бъде
изготвен социален доклад от Д“СП“ гр. С. Заявява, че може да полага грижи
за детето, в дома има условия за отглеждане на детето, налице е родителски
капацитет и от страна на биологичния баща.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Детето А. В. К. е роден на ****** от майка В. К. К. и баща –
непосочен в удостоверението за раждане.
Със заповед №ЗД/Д-РВ-А020/04.10.2024 г. на директора на Д“СП“
А. е настанено по спешност детето А. В. К. в ЦНСТ с. *********.
След извършена оценка на случая с детето А. К. не са установени
обстоятелства за промяна на предприетата мярка за закрила, оценката на
случая извежда рискове в семейството, свързани с неглижиране, както и
рискове, свързани с безопасността на детето. След подадено от майката
заявление за реинтеграция на детето в семейството, е започнала работа за
оценка и развитие на родителски умения с майката В. К.
От социалния доклад и от разпита на социалния работник,
изготвил доклада се установява, че веднага след подадената молба за
реинтеграция са предприети мерки за реинтеграция, майката е насочена към
ЦОП А. и е стартирала работа с нея. Детето е добре, записано е като ученик в
П., посещава училището, майката го посещава, чуват се ежедневно по
телефона. Към датата на настаняване детето – 03.10.2024 г., то не е
посещавало училище от началото на учебната година. Започнала е работа по
реинтеграция на детето от Д“СП“ гр. С., тъй като майката се е преместила в с.
К. от средата на ноември, но няма постъпило окончателно становище. Според
социалния работник е необходимо майката да премине курс на обучение и
консултиране за осмисляне родителските умения.
В постъпилия по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ С. е
посочено, че въз основа на направеното проучване е констатирано, че
жилищно битовите условия са задоволителни и съобразени с нуждите на
детето, а представящия се за биологичен баща подпомага финансово
семейството. От майката е подадена молба до Директора на Д“СП“ гр. С.
детето да прекара празничните дни от 27.12.2024 г. до 01.01.2025 г. в дома ,
като при извършеното посещение в дома не е констатиран риск за живота и
3
здравето на детето. Майката е заявила ползване на социални услуги.
Св. Н. Б., определящ се за биологичен баща на детето, заявява, че
то винаги е живяло в семейния им дом в с. К., домът им се състои от две стаи,
кухня, коридор, външна баня и тоалетна. В този дом живеят свидетелят,
майката В., детето А., както и малкото им дете М., която е на четири години.
Децата имат детска стая, двете стаи са обзаведени, има спалня, холова
гарнитура и диванче за А. Свидетелят работи в Г., като всяка седмица изпраща
пари за детето, а майката в момента е безработна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд
е приел, че А. е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, тъй
като майката не притежава родителски капацитет да отглежда детето, а към
постановяване на решението бащата е непосочен /не е приключила
процедурата по припознаване/. От постъпилия от Д“СП“ С. социален доклад
се установява, че условията в жилището на майката са задоволителни. Това
обаче е недостатъчно, за да се направи обоснован извод, че е налице промяна в
обстоятелствата от предприемане спешната мярка за закрила, както и, че не е
налице риск за детето. Към настоящия момент все още не е приключила
работата по проучване родителския капацитет на майката и възможностите
да полага грижи за детето, което е от значение за преценка дали детето е в
риск. Не се установява да е налице възможност за настаняване на детето в
разширеното семейство /лелята на детето по майчина линия е отказала да
полага грижи за него/. Съдът е приел, с оглед на установените по делото
факти, че е налице хипотезата на чл. 25 т. 3 от ЗЗДет. и е предприел мярка за
закрила по отношение на детето А., а именно настаняване в ЦНСТ с. *****,
където могат да бъдат полагани адекватни грижи за него, съобразени с
неговата възраст и интереси, за срок от две години.
Изводите не се възприемат от настоящата инстанция.
Макар и за интересите на детето съдът да следи служебно, в
случая А. не е дете в риск.
Най-добрият интерес на детето е въздигнат в основен принцип в
Конвенцията за закрила на детето. Понятието е многопластово по своето
съдържание, като при всички случаи включва изискването да бъде
гарантирано пълното ефективно ползване на всички признати от Конвенцията
права на детето, както и неговото развитие, обхващащо физическото,
умственото, духовното, моралното, психологическото и социалното му
развитие. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, то включва
преценка относно редица обстоятелства, свързани с най-пълно
удовлетворяване на физическите и психоемоционалните потребности на
детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на
родителите да се грижат за него, а така също и последиците, които ще
настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или
вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при
4
постановяване на решение, което се отнася до интересите на детето, трябва да
се вземат предвид и да се ценят винаги конкретните потребности на детето,
които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере
разрешението, което най - добре ще обслужи тези интереси, при
предварителна преценка за последиците от това разрешение върху детето. В
контекста на изложеното, актуални остават и постановките на ППВС №
1/12.11.1974 г., където е подчертано, че решаващо значение за интересите на
детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранно
развитие на личността, като от значение са не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай.
Пред въззивния съд постъпи оценка на родителския капацитет на
майката В. К., изготвена от ЦОП К., като според същата не съществува риск,
който би навредил на детето А., ако се реинтегрира в семейството си, при
условие, че бъде припознато от биологичния баща Н. От социалното
проучване се изяснило, че към момента на изготвяне на оценката, семейството
на В. е осигурило сигурна и стабилна среда за децата, но това е благодарение
на Н. В. е безработна и всички средства за семейството се осигуряват от
бащата. Всички живеят в жилище, което е наследствено на Н. и, ако той не
припознае децата, няма как да се гарантира, че той ще продължи да се грижи
за В. и децата.
За всяко дете, при нормални условия, е най - добре да бъде
отглеждано и възпитавано в семейството си. Изрично са посочени случаите, в
които детето може да бъде изведено от дома си, като най – вече се касае за
деца в риск.
Единственото, което сочи, че А. е дете в риск, е факта, че е
установен на 03.10.2024 г. сам, без придружител, като е просел. В мотивите на
заповедта за настаняване по спешност на детето е отбелязано, че при проведен
разговор в РУ А. е установено, че майката често оставяла детето да проси,
като парите давало на майка си. Това обаче е в противоречие с изнесеното от
майката за доходи, получавани от Н. Б., както и с показанията на свидетеля.
Установено е по делото, че майката редовно посещава сина си, както и, че
ежедневно се чуват по телефона.
В случая не може да се приеме, че майката се е дезинтересирала от
детето си, не полага необходимите грижи, както и, че липсва родителски
капацитет. Точно в обратната насока са съображенията, изложени в доклада на
ЦОП К. Единственото съображение е, че бащата не е припознал децата си А. и
М., но са предприети мерки от родителите и е започнала съответната
процедура. От майката се разясни какви са били причините на конкретната
дата да не е със сина си, както и, че той е бил поверен на сестра . В случая не
се установява В. К. да е в трайна невъзможност да отглежда сина си А.,
респективно – трайно да не полага грижи за него.
По изложените съображения настоящият състав счита, че не са
налице предпоставките на чл.25, ал.1 от Закона за закрила на детето за
5
настаняване на малолетния А. В. К. извън семейството. Не се налага и
спешното му извеждане от семейната среда. Ето защо искането на Дирекция
„Социално подпомагане“ А. е неоснователно и следва да се остави без
уважение. Като е достигнал до друг краен извод, състава на районния съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови
ново, с което молбата да се отхвърли.
Разноски са поискани от жалбоподателката, но производството не
е исково, а охранително – за защита интересите на дете, и нормите на чл.78 –
чл.83 от ГПК в казуса не се прилагат. В случая приложима е нормата на чл.541
от ГПК, която не дава възможност разноските да се възлагат на насрещната
страна.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №29 от 17.01.2025 г., постановено по
гражданско дело №2433 от 2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІV
граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Дирекция „Социално
подпомагане“ А., за настаняване на детето А. В. К., ЕГН **********, в Център
за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждане с. *****.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6