Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
21.05.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
десети април година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4334 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни преки иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим съгласно § 22 от КЗ, както и искове с
правно основание чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства и увеличение на иска допуснато в
о.с.з. на 10.04.2018г. ищците С.И.С., ЕГН **********, и М.И.Р., ЕГН **********,
чрез адв.Д. Д., са предявили против З. „Б.И.“ АД, ***,
при условията на обективно и субективно
съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от по 140 000 лв. за всеки от
ищците, представляващи допълнително обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на тяхната майка - И.Н.Г., починала на 17.09.2014 год.
вследствие на ПТП, настъпило на 10.05.2014 год.
извън доброволно изплатеното обезщетение от 30000лв.; сумата от по 14 274.61 лв. за всеки ищец, представляващи лихва за забава върху главниците, считано
от датата на смъртта – 17.09.2014 год.
до датата на завеждане на исковата молба - 08.04.2016 год.; сумата от по
4441.17 лв. за всеки ищец, представляваща законна лихва върху изплатено на
01.03.2016 год. от „З. „Б.И.“ АД извънсъдебно обезщетение за смъртта на И.Н.Г.в
размер на 30 000 лв. за всеки от двамата наследника за периода 17.09.2014г. до 01.03.2016г.,
както и законна лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират присъждане
на сторените в производството разноски.
Ищците твърдят, че са съответно син и дъщеря на пострадалата
И.Н.Г.ЕГН **********, вследствие на ПТП на 10.05.2014г. Твърди се, че на
10.05.2014г. около 10.00ч. в гр. Горна Оряховица, водачът С.Т.Т., при управление на лек автомобил марка
„Роувър”, модел „75”, е per. No ******ВР,
се е движел се по ул.„Отец Паисий”, управлявайки автомобила със скорост около
60 км/ч. В същото време пешеходката И.Г.е предприела пресичане на уличното
платно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Твърди се, че С.Т. е имал видимост към мястото
на пресичане на уличното платно от Г., видял е и възприел пресичащата
траекторията му на движение пешеходка. Възприемайки я, водачът на л.а. „Роувър”
не е предприел действия да намали скоростта на движение на автомобила или да
спре, а вместо това е подал звуков сигнал и е предприел заобикаляне на Г. от
север, като частично навлиза в насрещната пътна лента, опитвайки се да премине
пред пешеходната, в следствие на което се е реализирал удар между л.а.
„Роувър”, управляван от Т. и пешеходната Г..
Твърди се, че на И.Н.Г.е нанесена
съчетана травма-гърди, ляв горен крайник и ляв долен крайник, травматичен шок,
фрактури на 3-4-6 ребро вляво, хемоторакс вляво, контузия на бял дроб, фрактура
на пелвис/фрактура на сакрум вляво, фрактура на десен ацетабулум, фрактура на
пубис, дислоцирана фрактура на хирургична шийка на ляв хумерус, дислоцирани
метафизирани фрактури на проксималните части на тибия и фибула, бималеоларна
фрактура на глезенна става. Сочи се, че въпреки проведеното своевременно и
високоспециализирано медицинско лечение, на 17.09.2014г. е настъпила смъртта на
И.Н.Г.. Сочи се, че всички травматични
увреждания, получени от Г. и настъпилите късни усложнения, довели пряко до
смъртта й, са от и в резултат на настъпилото на 10.05.2014г. ПТП и са в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с него.
Твърди се, че гражданската
отговорност на водача на автомобил РОУВЪР е била застрахована
в З. "Б.И." АД с полица №
0211400488423, която е била валидна до 26.02.2015г.
Твърди се, че с присъда № 40 от 08.06.2015г. постановена по НОХД №162/2015г. на ОС Велико
Търново, подсъдимия С.Т.Т. бил признат за виновен, в това, че на 10.05.2014г. в
гр. Горна Оряховица, на ул. „Отец Паисий”, при управление на л.а. „Роувър” е
рег.№ ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял превозното
средство, когато възникнала опасност за движението - пресичащата пътното платно
и траекторията му на движение пешеходка И.Г.от гр. Г. Оряховица, която имал
възможност да възприеме, вследствие на което допуснал ПТП, изразяващо се в
челен удар е предна дясна част на автомобила и пешеходката, в резултат на което
причинил смъртта Г., настъпила на 17.09.2014г., вследствие на травматична белодробна
тромбемболия, получена в резултат на причинените тежки травматични увреждания
на жизнено важни органи в гръдния кош и коремната кухина, е нарушаване на
анатомичната цялост на гръдната клетка и лявата й половина /счупване на ребрата
и гръдната кост/, нарушаване целостта на лявата раменна кост, на таза и на
лявата подбедрица, като на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, чл. 58а, ал.4, чл. 55, ал. 1, т.1 и чл. 36 НК,
Твърди се, че ищците са претърпели големи неимуществени вреди болки и
страдания, вследствие на загубата на тяхната майка. От пътния инцидент до
смъртта на пострадалата са минали четири месеца, в които ищците положили всички
усилия и грижи за Г., но на 17.09.2014г. пострадалата И.Н.Г.починала. Твърди
се, че ищците са понесли тежко загубата
на своя родител. Тежък е бил и ефектът върху тях от обстоятелствата,
предхождащи и довели до смъртта на майка им, влошеното й здравословно
състояние, причинено от травмите от инцидента на 10.05.2014г., дългото
залежаване, безпомощността й и настъпилите сериозни усложнения. Болката и
скръбта им са неизмерни, а чувството на празнота ще е неизменна част от живота
им занапред.
Считат, че справедлив размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди, е сумата 120 000 лева за всеки от наследниците.
Признават, че ответното З. „Б.И.” АД, без споразумение заплатило
частично обезщетение в размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева за всеки от
наследниците, на 01.03.2016 г., която
сума ищците намират за недостатъчна.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, в срока по чл.367 ГПК не оспорва факта на плащане
на обезщетение за смъртта на наследодателката на ищците по извънсъдебен ред на 01.03.2016 год. в размер на обща сума 60 000 лв. ( по 30 000 лв. за всеки ищец). Моли това обстоятелство да се отдели, като безспорно.
Заявява, че оспорва предявените искове. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, като твърди, че последната е
пресичала на необозначено за това място без да
съобрази посоката и скоростта на движение на приближаващия я автомобил,
като е навлязла на пътното платно по начин и в момент когато това не е било
безопасно. Оспорва исковете по размер, като поддържа, че не съответстват на чл.
52 ЗЗД и установените от съдебната практика обезщетения за подобни вреди към
датата на ПТП. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В открито заседание ищците чрез адв.Д. Д. поддържат предявените искове.
В о.с.з. ответникът „Б.И.” АД,
чрез пълномощника си адв.И. оспорва
исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност относно исковете за изтекли
лихви.
Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на че на 10.05.2014 година, около 10 ч. в гр. Горна Оряховица, на ул. „Отец Паисий Хилендарски“, С.Т.Т. при управление на лек автомобил „Роувър 75“, с рег.№ ******ВР, негова собственост, нарушил правилата за движение, чл. 20 ал. 2 ЗДвП - не намалил скоростта и не спрял превозното средство, когато възникнала опасност за движението - пресичащия пътното платно и траекторията му на движение пешеходец И.Н.Г., която имал възможност да възприеме, вследствие на което допуснал ПТП, изразяващо се в челен удар с предна дясна част на автомобила и пешеходеца, в резултат на което, по непредпазливост причинил смъртта на Г. настъпила на 17.09.2014 година, вследствие на травматична белодробна тромбоемболия, получена в резултат от причинените тежки травматични увреждания на жизненоважни органи в гръдния кош и коремната кухина, с нарушаване на анатомичната цялост на гръдната клетка и лявата й половина /счупване на ребрата и гръдната кост/, нарушаване целостта на лявата раменна кост, на таза и на лявата подбедрица, която смърт е в пряка причинно следствена връзка с причинените и травматични увреждания, като деецът е управлявал без необходимата правоспособност, като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” предл. 1, вр. чл.342, ал.1 НК. Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда № 40 от 08.06.2015г. постановена по НОХД №162/2015г. на ОС Велико Търново, влязла в сила на 11.11.2015 г.
На
основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда №40 от 08.06.2015г. постановена по НОХД №162/2015г. на ОС Велико
Търново, установява по задължителен
за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на И.Н.Г., майка на ищците. /препис от присъда по НОХД №162/2015г. на ОСВТ на л.28
– л.29 от делото/
В
хода на наказателното производство е установено, че пътното произшествие е настъпило
в прав участък, в който водачът Т. е имал видимост, видял е и възприел
траекторията на движение на пешеходката, като въпреки това не е предприел
действие да намали скоростта и да спре,
вместо което подал звуков сигнал и предприел заобикаляне на Г. от север и
реализирал челен удар в лявата страна на пешеходката, която паднала върху
асфалта. В мотивите на присъдата е отразено, че в района, където е пресичала
пострадалата нямало налични пешеходни пътеки и преходи. На място пристигнал
екип на ЦСМП Г. Оряховица, който транспортирал пострадалата до МБАЛ Велико Търново, където са установени
закрита гръдна травма – счупване на ребра в ляво, излив на кръв в лявата гръдна
половина, контузия на бял дроб, счупване на лява мишнична кост, счупване на лява
голямопищялна кост на две места, счупване на тазови кости, травматично
хеморагичен шок. Въпреки проведеното лечение, вследствие на причинените
травматични увреждания Г. починала на 17.09.2014 г.
Видно
от приетия неоспорен Констативен протокол с пострадали лица № 143/ 10.05.2014 г.
на СДВР отдел „ПП” – Г. Оряховица, е отразено, че при настъпилото на 10.05. 2014г. в гр. Горна
Оряховица, на ул. „Отец Паисий Хилендарски“ ПТП между „Роувър 75“, с рег.№ ******ВР и
пешеходката И.Г., лекия автомобил е със
застраховка ГО в
З. "Б.И." АД с полица №
0211400488423 ./л.27
от делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх.№987 /25.03.2016г. изд. от Община Горна Оряховица се установява,
че ищците С.И.С., ЕГН **********, и М.И.Р.,
ЕГН **********, са наследници на И.Н.Г.ЕГН , починала на 17.09.2014 г., като и двамата са нейни деца./л.8 от
делото/ Като низходящи на
починалия, ищците попадат в кръга
посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи
роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
ответника.
Свидетелят С.Т.Т., сочи в показанията си в о.с.з.
на 24.10.2017г., че ПТП, при което блъснал пешеходец станало на 24.05.2014г.,
съботен ден около 10ч. Сочи, че се движел с автомобила с посока от гр.Горна
Оряховица към гр. Лясковец с около 40 км/ч. По страничния тротоар имало
натрупани плочки и камари с пясък, поради ремонт. Посочва, че видял
пешеходката, която се движела с лице
към него, слязла от тротоара, помислил, че заобикаля препятствие, а тя тръгнала
да пресича. Сочи, че жената направила две крачки пресичайки, а той не успял да
натисне спирачки и настъпил удар между предната дясна част на автомобила и
жената. Пояснява, че пешеходката не е пресичала по пешеходна пътека, както и че
в този район няма такава.
В приетото заключение на АТЕ с
вещо лице инж.К. Г. се сочи, следния механизъм на процесното ПТП:На 10.05.2015
год., около 10 ч, в гр. Горна Оряховица, по ул. „Отец Паисий“ се е движил лек
автомобил „Роувър” с рег.№ ******ВР, управляван от С.Т.Т. с посока от Центъра
към гр. Лясковец в дясната част на пътното платно със скорост от порядъка и не
по - висока от 60 км/ч. Пешеходката И.Н.Г.предприела
пресичане на пътното платно на ул. „Отец Паисий“ до дом № 56 отдясно наляво,
считано за посоката на движение на автомобил. Вещото лице, сочи, че водачът на
автомобила е възприел пресичащата пешеходка в момента на навлизането й в
пътното платно, но не е задействал спирачната уредба за спиране или намаляване
на скоростта на движение, само подал звуков сигнал. При приближаване на
мястото на удара, водачът е въздействал с волана за отклоняване на автомобила
наляво за да я заобиколи. Независимо от
предприетото заобикаляне с частично навлизане на автомобила в насрещната пътна
лента, е настъпил удар на автомобила с предната му дясна част в зоната на
преден десен край на предната броня и предния капак по пешеходката. Инициалният
удар е челен за лекия автомобил и страничен по лявата страна на тялото на
пешеходката. От заключението, се установява, че от последвалия удар, тялото на
пешеходката e подхвърлено нагоре и с придвижване по предния капак
достига до челното стъкло и го напуква. Тялото на пешеходката е отблъснато от
автомобила и изпадало от дясната му страна на асфалта.При тези втори и трети
удара /по стъклото и при падане на терена/, пешеходката е получила нови травми.
Сочи се, че автомобилът след удара е спрян от водача със служебно спиране на
мястото, където е регистриран.
От заключението на АТЕ се установява, че пешеходката Г. е имала
обективна възможност, при средни възможности да възприеме лекия автомобил като
опасност на пътното платно от разстояние не по - малко от 90 м. В.л. Г.
пояснява, че ако в този момент, когато лекият автомобил е бил на 90 м.
отстояние от пешеходката още не предприела пресичане на пътното платно, за нея ударът е бил предотвратим, като изчака преминаването на автомобила.
Пояснява още, че И.Г.е пресичала ул.
„Отец Паисий“ след „Т“-образното кръстовище с ул. „Найден Геров“ и
„Т“-образното кръстовище с безименна улица вляво, като между тези две кръстовища на ул. „Отец
Паисий“ не е обозначено място за пресичане на пешеходци - няма пешеходни
пътеки.
Заключението на приетата САТЕ, съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
За установяване на неимуществените вреди са допуснати и изслушани двама свидетели - И.И.С.и М.С.Р..
Свидетелката И.И.С./57г., съпруга
на ищеца/,
сочи в показанията си, че е съпругът и С.
и сестра му били в много добри отношения с майка си се грижеха за нея. Сочи, че
след претърпянато ПТП за майка си се грижили и двамата. С. се грижел за майка се денонощно, като за целта наели жена, която да
я обслужва през деня, а нощно време дежуряли със сестра му на смени, за да я обслужват,
поради обездвижването и. С.С., сочи, че ищцата М. е от гр.Казанлък и пътувала
до гр.Горна Оряховица. Сочи, че съпругът и С.С. поел разходите по лечението на майка си. Били направени
няколко операции, които били в плевенската болница „Св. Пантелеймон“ и след изписването й от болница, грижите
изцяло били вкъщи. Периодично викали лекар от горнооряховската болница, правели
се превръзки, полагаха се големи грижи и
въпреки всичко, състоянието на И.се влоши. Свидетелката сочи, че съпруга и С. и
сестра му, били шокирани и много разстроени след смъртта на майка си и много
трудно го изживели. В началото имали големи надежди, че тя ще се възстанови, но
впоследствие състоянието й се влошило и
нищо не можело да помогне.
Свидетелят М.С.Р. /67 г., съпруг на ищцата/ сочи в показанията
си, че съпругата му М. и брат й били в добри отношения с майка си. След ПТП за
пострадалата се грижел синът й, който бил при нея, т.к. дъщерята
живеела на 100 км от тях. Съпругата му периодично ходела да види майка
си. Сочи, че смъртта на майка си ищците приели тежко и трудно го преживяли.
Съдът преценява показанията на свидетелите
И.С.и
М.Р.по
реда на чл.172 ГПК, но ги кредитира доколкото
почиват на преки лични впечатления и относно продължителното лечение и положените
грижи кореспондират на приетата неоспорена медицинска документация.
Безспорно е
между страните, че към датата на пътния инцидент – 10.05.2014г. процесният л.а.
„Ровър 75” рег.№*******е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в З. "Б.И." АД с полица № 0211400488423.
По делото с доклада по чл.146 ГПК е приет за безспорен факта на плащане на обезщетение за смъртта на
наследодателката на ищците по извънсъдебен ред от ответното З. „Б.И.“ АД на
ищците С.И.С. и М.И.Р., чрез пълномощника им адв.Д., извършено на 01.03.2016
год. с банкова референция FT160619800100290 в размер на обща сума 60 000 лв. - по 30 000 лв. за всеки
ищец./л.75 от делото/
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По исковете
с правно основание чл. 226 КЗ/отм./:
Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил,
че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 17.09.2014 г. С влязла в сила присъда по
НОХД №162/2015г. на ОС Велико Търново е признато, че на 10.05.2014 година,
С.Т.Т. при управление на л. а. „Роувър
75“, с рег.№ ******ВР, негова собственост, нарушил правилата за движение, чл.
20 ал. 2 ЗДвП - не намалил скоростта и не спрял превозното средство, когато
възникнала опасност за движението - пресичащия пътното платно и траекторията му
на движение пешеходец И.Н.Г., в резултат на което, по непредпазливост причинил
смъртта на Г. настъпила на 17.09.2014 година, вследствие на травматична
белодробна тромбоемболия, получена в резултат от причинените тежки травматични
увреждания на жизненоважни органи в гръдния кош и коремната кух по
непредпазливост причинил на същата тежка съчетана травма.
Предвид на
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача С.Т..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното
застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че З. „Б.И.” АД застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.226 ,
ал.1 КЗ/отм./ за доказани по основание.
По размера: Предмет
на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищците са
претърпели вследствие смъртта на И.Г.,
която е тяхна майка. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалита, с която всеки от ищците се е намирал в отношения
на взаимна обич и привързаност и от
когото е получавал нормално присъщата за отношенията родител - дете житейска подкрепа. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./
във вр. с § 27 ПЗР на КЗ/отм./.
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на
НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Установи се, че между - И.Г.и децата и е съществувала близка връзка, независимо, че пострадалата е била на 78 г., а ищците са самостоятелни
със свои семейства. Възрастта, както на
пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерии за
съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най –силна проява
при низходящи в детска възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална
близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В
този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК /
В случая събраните гласни доказателства
сочат, че между пострадалата Г. и децата
и е съществувала близка връзка. Ищците в продължение на четири месеца
се грижели за обездвижената си от нанесените травми майка с надеждата да се
възстанови. Организирали лечение и ежедневна грижа по обслужването и. Синът и
дъщерята тежко понесли загубата на майка си, за което сочат показанията на свидетелите И.С.и М.Р..
Поради това, съдът счита за справедливото обезщетение за
всеки един от низходящите на И.Г.от по 100 000лв. Съдът намира този
размер за адекватен и обоснован с оглед
претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Относно
възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Съдът намира
за основателно възражението на ответника за намаляване на застрахователното
обезщетение, поради следните обстоятелства: На първо място от доказателствата
по делото се установи, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на определени правила, а именно – преди да навлязат на платното за
движение да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение.
Освен това от заключението на АТЕ се установи,
че пострадалият пешеходец също е имал техническа възможност да възприеме
посоката и направлението на процесния автомобил, преди да навлезе върху
платното за движение, и като преустанови движението си, така че да бъде извън
коридора на движение на автомобила, с тези свои действия той е имал
техническата възможност за предотврати пътнотранспортното произшествие.
Доколкото виновният водач е имал обективната възможност да забележи пешеходеца
като опасност още преди последният да навлезе върху пътното платно /т.е. той е
представлявал препятствие за водачът на автомобила още преди да е стъпил на
пътното платно, съгласно ТР № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на
ВС/ е следвало да очаква и внезапното пресичане на пътното платно от негова
страна. Установи се също така, че пострадалият също е имал техническа
възможност да възприеме направлението на увреждащия автомобил, преди да навлезе
върху платното за движение, като преустанови движението си. Като не е
осъществил нито едно от тези действия, пострадалият също не е изпълнил законово
предписаните задължения, в качеството му на участник в движението по пътищата.
Следователно се налага извода, че в конкретният случай пострадалата, която се е
предвижвала като пешеходец се е движил в нарушение на императивни правилата
визирани в чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и чл.114, т. 1 и т.2 ЗДвП изискващи от
пешеходците при пресичане на платно за движение преди да навлязат на него да се
съобразят с разстоянията на приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, както и да не навлизат внезапно и при ограничена
видимост на пътното платно. С оглед на така установеното е налице основанието
на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетения с 20%,
тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия пешеходец за настъпване
на вредите – съзнателно е предприел рисковано пресичане. Предвид това, съдът
намира, че дължимото на всеки от ищците обезщетение, намалено съответно с
процента на съпричиняване възлиза на 80 000 лв.
От тази сума следва да се приспадне
и доброволно платеното от ответника на
01.03.2016г. на всеки от двамата ищци застрахователно обезщетение за
неимуществени от 30 000лв., като ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати на всеки от
двамата ищеца сумата от 50 000 лева, за който размер са
основателни предявените субективно съединени искове. За разликата от присъдения
до пълния предявен размер от 140 000 лв., следва да бъдат отхвърлени.
Относно
претенцията за обезщетение за забава и законна лихва:
Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на
материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът
има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на
деликта – 10.05.2014г.
По делото с молба от 26.05.2016г. е заявено на основание чл.232 ГПК частичното
оттегляне на част от исковете и с
определение от з.з. на 11.07.2016г.
частично е прекратено производството по иска за имуществени вреди и част
от претециите за лихви.
С оглед момента на изпадане в забава и размера на
определеното обезщетение, исковете за обезщетение за забава на
обезщетението за неимуществени вреди
считано от датата на смъртта – 17.09.2014 год.
до датата предхождаща завеждане на исковата молба - 07.04.2016 год. ,
определени по реда на чл.162 ГПК, са основателни за сумата от 7 917,54 лв. за всеки ищец, като за
разликата до пълния заявен размер от 14 274.61 лв., следва да
бъдат отхвърлени.
По изложените
по-горе съображения, основателна е и
акцесорната претенция за обезщетение за
забава в размер на 4441.17 лв. за всеки ищец, в размер на законна лихва върху
изплатено на 01.03.2016 год. от „З. „Б.И.“ АД извънсъдебно обезщетение от по 30 000 лв. на всеки от
двамата наследника за периода 17.09.2014г. до 01.03.2016г.
Върху присъдените главници
ответникът дължи законна лихва от
08.04.2016г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Възражението за погасителна давност относно лихвата
забава наведено от пълномощника на ответника в хода на устни състезания е
преклудирано по см. на чл.133 ГПК и не следва да бъде разглеждано.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК,
ответникът дължи разноски на ищците съразмерно на уважената част от исковете,
но по делото до приключване на устните
състезания не са представени доказателства
за сторени такива – не е представен
списък по чл.80 ГПК, нито договор за правна помощ. Предвид
задължителните указания по т.1 от ТР №2
от 6.11. 2013г. по т.д.№2/2012г.
на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Поради
недоказването на разноски, такива не следва да се присъждат на ищците.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса в размер на 4988,62лв., На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска – 13 726,70 лв., /общо сторените разноски са 22 250
лв. адвокатско възнаграждение и 360лв.
депозит за АТЕ и свидетел/.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И.С., ЕГН **********,
и М.И.Р., ЕГН **********,
- на основание чл. 226 от КЗ /отм./ сумата от по 50 000 лв. на всеки от
двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на тяхната майка И.Г.на 17.09.2014г. настъпила в резултат от ПТП станало на 10.05.2014г.,
допълнително плюс доброволно заплатеното на 01.03.2016г. обезщетение от по
30000лв., както и сумата от по 7 917,54 лв., представляваща
обезщетение за забава върху присъдената
главница за периода от 17.09.2014 год.
до датата предхождаща завеждане на иска - 07.04.2016 год., сумата от по 4441, 17лв. на всеки от двама
представляваща обезщетение за забава върху извънсъдебно изплатеното
на 01.03.2016 год. обезщетение от по 30 000 лв., за периода 17.09.2014г. до 01.03.2016г., ведно със законната лихва присъдените главници,
считано от завеждане на иска на 08.04.2016 г. до окончателното
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл.226 КЗ/отм./ за разликата от присъдения до предявения размер от 140 000 лв., както и исковете по чл.86 ЗЗД за разликата от
присъдените до предявените размери от 14 274.61 лв.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** и М.И.Р., ЕГН **********, да заплатят разделно и по равно на З. „Б.И."
АД, ЕИК
*******, разноски по делото в размер на 13 726,70лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.И." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 4988,62 лв. – държавна
такса, дължима по уважените срещу ответника искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: