Решение по дело №10644/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 10 644 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. ф. да заплати следните суми:

1.           на М.А.М.:

-  4 800,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 29.10.2017 г. плюс законната лихва от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане;

- 104,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Я.Д. – 228,80 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на М.А.М. срещу Г.Ф. за разликата над 4 800,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.А.М. да заплати на Г.Ф. 210,00 лева разноски по делото и 168,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 96,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, определена по следната формула - обжалваем интересХ300,00/1 200,00х0,02, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В искова молба от 03.08.2018 г. М.М. заявява, че на 29.10.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от неизвестен автомобил. Вследствие на ПТП М.М. е получил контузия на дясната тазобедрена става.

 

[7] На 12.04.2018 г. ищецът е поискал от ответника Г.Ф. (ФОНДА) да му изплати обезщетение, но ответникът не го е направил. Затова ищецът моли съда да осъди Ф.да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва от 19.04.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.           На ответника

 

[8] Ф.е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. ПТП не е било причинено от неизвестен автомобил;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил попътно на автомобила. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 31).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че М.М. е бил роден на *** г.; нямал е роднини и е живеел в защитено жилище „Заедно“ в с. Гурмазово (показанията на свидетелката М., л. 64). Той е бил с 50 % трайно намалена работоспособност поради лека умствена изостаналост (експертното решение на ТЕЛК, л. 18).

 

[10] На 29.10.2017 г. вечерта около 20:30 часа М.М. е вървял с около 1,58 м/с по пътя от гр. Божурище към с. Гурмазово заедно с Б.Л. и Г.Б., лампи не е имало и е било тъмно. Тримата са се движили от дясната страна на пътното платно един зад друг, като първи е бил М.М., втори Г.Б., а трети Б.Л. (показанията на свидетеля Л., л. 77). Пътното платно е било с две ленти за движение – по една във всяка посока, като всяка от тях е била с ширина три метра и половина (заключението на вещото лице инж. М., л. 56-59, л. 77).

 

[11] Зад тримата, в тяхната посока на движение се е движил неизвестен лек автомобил джип с около 36-40 км/ч, опасна зона за спиране 32,48 м и видимост на водача му на къси светлини около 40-45 м. Когато той ги е приближил, свидетелят Л. се е отдръпнал към края на пътното платно и е извикал на М.М. и Г.Б.. М.М. се е опитал да напусне пътното платно, но на метър и половина от десния му край, неизвестният лек автомобил, го е ударил в десния крак (показанията на свидетеля Л., л. 77; заключението на вещото лице инж. М., л. 56-59; показанията на вещото лице М., л. 63 и л. 78). Вследствие на удара М.М. е паднал в храстите (показанията на свидетеля Л.).

 

[12] Липсват доказателства М.М. да е навлязъл внезапно на пътното платно. Затова съдът приема, че той не го е направил. Ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, ако своевременно е предприел спиране, защото опасната му зона (32,48 м) е била по-малка от зоната му на видимост (40-45 м) (заключението на вещото лице инж. М.).

 

[13] От удара М.М. е получил:

1. контузия на дясната тазобедрена става;

2. контузия на теменната и тилната област на главата. Той  е бил лекуван три дни в болница.

 

[14] При престоя в болницата М.М. е изпитвал силна болка в областта от таза надолу и не е могъл да става. Свидетелката М. и две санитарки са му помагали да се изправи, за да отиде до тоалетна (показанията на свидетелката М., л. 64). След изписването на М.М. от болницата, той е продължил лечението си при домашни условия. Той е изпитвал болки и страдания за около 25-30 дни (заключението на вещото лице д-р М., л. 54-55). Основното заболяване на ищеца - лека умствена изостаналост - е дало отражение върху усета му за болка (заключението на вещото лице д-р М.).

 

[15] Около две седмици живущите в защитено жилище „Заедно“ са помагали на М.М.. Той трудно се е движел и се е нуждаел от помощ, за да отиде до тоалетната и банята. Персоналът на защитеното жилище и настанените в него са помагали на М.М. да си приготвя храната. Около два месеца той е имал страхова невроза; не е смеел да излиза сам; будел се е нощем; било го е страх да се прибира сам, като се е налагало да бъде придружаван (показанията на свидетелката М., л. 64).

 

[16] На 12.04.2018 г. М.М. е поискал от Ф.да му изплати обезщетение (молбата, л. 11). Не се спори, че Ф.не е заплатил на М.М. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[17] Ищецът е заплатил: 300,00 лева държавна такса (л. 23), като съдът го е освободил за разликата до пълната дължаща се държавна такса от 1 200,00 лева (л. 19); 300,00 лева на вещи лица (л. 43, л. 73); 50,00 лева депозит за свидетел (л. 73). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 75). Ф.е заплатил 250,00 лева на вещи лица (л. 41) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] М.М. е предявил иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.     По иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

1.1.    По наличието на предпоставките за уважаването на иска

 

[19] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени/имуществени вреди вследствие на телесни увреждания. Ф.прави това, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което е било неустановено.

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е било установено;

3.  ПТП да е довело до телесно увреждане на ищеца;

4. ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от увреждането;

5. Ф.да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от неустановено МПС;

3. ПТП е довело до телесни увреждания на М.М.;

4. от тях М.М. е претърпл болки и страдания;

5. Ф.не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди. Съдът приема, че неустановеното МПС е причинило ПТП, защото водачът му е могъл да предотврати удара с М.М., ако е предприел спиране.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[23] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 29.10.2017 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[1]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[28] Икономическата обстановка в страната е била благоприятна, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[2].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[3].

 

[29] Съдът установи, че към момента на ПТП М.М. е бил на 28 години; нямал е роднини и е живеел в защитено жилище „Заедно“ в с. Гурмазово. Той е бил с 50 % трайно намалена работоспособност поради лека умствена изостаналост.

 

[30] От процесното ПТП М.М. е получил контузия на дясната тазобедрена става и контузия на теменната и тилната област на главата. Той е бил лекуван в болница три дни.

 

[31] При престоя в болницата М.М. е изпитвал силна болка в областта от таза надолу и не е могъл да става. Свидетелката М. и две санитарки са му помагали да се изправи, за да отиде до тоалетна. След изписването на М.М. от болницата, той е продължил лечението си при домашни условия. Той е изпитвал болки и страдания за около 25-30 дни. Основното заболяване на ищеца - лека умствена изостаналост - е дало отражение върху усета му за болка.

 

[32] Около две седмици живущите в защитено жилище „Заедно“ са помагали на М.М.. Той трудно се е движел и се е нуждаел от помощ, за да отиде до тоалетната и банята. Персоналът на защитеното жилище и настанените в него са помагали на М.М. да си приготвя храната. Около два месеца той е имал страхова невроза; не е смеел да излиза сам; будел се е нощем; било го е страх да се прибира сам, като се е налагало да бъде придружаван.

 

[33] Съдът не откри решения на САС или ВКС, чиито предмет да е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близко увреждане.  Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: получените увреждания; продължителността на лечението и на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищецът е търпял. Затова съдът приема, че 6 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

 

1.2. По възражението за съпричиняване

 

[34] Ф.е възразил, че М.М. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил попътно на автомобила. Възражението е основателно.

 

[35] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[36] Съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Когато няма тротоар или банкет, те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница (чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП).

 

[37] Съдът установи, че М.М. се е движил по пътното платно в дясната му страна, попътно на движещите се в посока от гр. Божурище към с. Гурмазово превозни средства, а не по банкета или обратно на движещите се автомобили. По този начин ищецът сам се е поставил в риск да бъде блъснат от преминаващите превозни средства. Затова съдът приема, че М.М. е допринесъл за настъпването на уврежданията си. При съпоставка на поведението на участниците в ПТП съдът приема, че приносът на М.М. е 20 %. При този процент на съпричиняване Ф.дължи да заплати на ищеца 4 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

3. По разноските

 

[38] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 650,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 4 800,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.да заплати на М.М. 104,00 лева разноски по делото (650,00х4 8000,00/30 000,00). Съдът осъжда Ф.да заплати на адвокат Д. 228,80 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х4 800,00/30 000,00).

 

[40] Ф.също търси разноски. Той е направил такива за 250,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 25 200,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда М.М. да заплати на Ф.210,00 лева разноски по делото (250,00х25 200,00/30 000,00) и 168,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х25 200,00/30 000,00).

Съдия: