О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 22.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори август, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдия
С. Миланези в. ч. гр. д. № 267/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на частна жалба от Д.Ц.Г. против определение № 599/22.07.2019
г. постановено по гр. д. № 722/2019 г. на Севлиевския районен съд, с което
производството по делото е прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се излага, че
определението е неправилно. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд,
че предявената от нея искова молба била нередовна, поради което неправилно й
били дадени и указания за отстраняване на същите. С решение на Севлиевския
районен съд по гр. д. № 658/2018 г. ответникът бил признат за собственик на
постройки допълващо застрояване и тя била осъдена да предаде владението им на
същия. Тези постройки обаче не били обект на публичната продан и за тях
ответникът не бил заплатил стойността им. Придобивайки тези постройки на
допълващо застрояване, без да плати стойността им, ответникът се обогатил
неоснователно за нейна сметка, поради което след като била осъдена да му ги
продаде, той следвало да й ги заплати по средни пазарни цени. Поради това тя
претендира стойността на процесните сгради, с което се намалява нейното
имущество, а имуществото на ответника неоснователно се увеличава. Отказвайки да
разгледа спора, съдът го засяга по същество, след като предварително приемал
неговата недопустимост. Моли да се отмени обжалваното определение, като се даде
ход на исковата молба и се допусне поисканото обезпечение на иска.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Пред Севлиевския районен съд е
подадена искова молба от жалбоподателката срещу Г.Х.Т., в която се твърди, че
със съдебно решение ответника е признат за собственик на сгради и е осъдена
ищцата да му предаде владението на същите, след като преди това ответника
придобил собственост, чрез публична продан, върху поземлен имот, върху който са
построени сградите. Твърди, че придобивайки собствеността върху сградите без да
е заплатил тяхната стойност, ответникът се обогатил неоснователно, поради което
след като ищцата е осъдена да му предаде владението им, ответника следва да ги
заплати на ищцата по средни пазарни цени, като следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 15 000,00 лева, представляваща стойността
на сградите, ведно със законната лихва. Иска да се осъди ответникът да й
заплати 15 000 лв., представляващи стойността на процесните сгради, ведно със
законната лихва и разноските по делото, като й се признае правото на задържане,
до заплащане на стойността на процесните сгради- постройки допълващо застрояване.
Поискала е да се допусне обезпечение на така предявения иск, чрез налагане на
възбрана на недвижим имот, описан в исковата молба.
С определение № 573 от 09.07.2019
г., постановено по гр. д. № 722/2019 г., Севлиевският районен съд е приел, че
предявената искова молба е нередовна, тъй като е налице непълнота в посочените
в обстоятелствената част обстоятелства, на които се основава иска и
несъответствие на формулираното искане до съда, с изложените обстоятелства,
което е пречка за извеждане правната квалификация на спора между страните,
съответно за осъществяване защитата на ответника срещу предявеният иск, като
непълнотата и несъответствието следва да се уточнят и отстранят от ищцата.
Приел е, че е описано единствено претендираното обогатяване на ответника, но
липсват каквито и да било твърдения на ищцата, в какво се изразява нейното
обедняване, т. е., дали е намалял актива на имуществото й, пропуснала ли е да
го увеличи и/или се е увеличил пасива на имуществото й, като не е посочен и
размера на обедняването на ищцата, като предвид, че не е посочено, в какво се
изразява обедняването липсват твърдения и за общия факт, от който произтичат,
обогатяването на ответника и обедняването на ищцата, т. е. за наличието на
връзка между тях. Съдът е дали подробни указания на ищцата, в едноседмичен срок
от получаване на съобщение, да посочи: в какво се изразява нейното обедняване,
т. е., дали е намалял актива на имуществото й, пропуснала ли е да го увеличи
и/или се е увеличил пасива на имуществото й, както и размера на обедняването
си; подробно твърденията си за общия факт, от който произтичат, обогатяването
на ответника и обедняването на ищцата, т. е. в какво се изразява връзката между
тях. Съдът е указал, че при неизпълнение на указаното в срок, исковата молба ще
бъде върната.
С определение № 599/ 22.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 722/2019 г., Севлиевският районен съд е върнал исковата молба,
поради неотстраняване в срок на нередовностите й, прекратил е производството по
делото и е оставил без уважение искането на ищцата за допускане на обезпечение
на така предявения иск.
Обжалваното определение за
прекратяване на делото и връщане на исковата молба е правилно и
законосъобразно. Видно от определение № 573 от 09.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 722/2019 г., Севлиевският районен съд е указал на ищцата последиците
на чл. 129, ал. 3 от ГПК, а именно, че ако не отстрани нередовностите на
исковата молба в срок, същата ще й бъде варната. Видно от приложеното съобщение,
горепосоченото определение е връчено на ищцата на 10.07.2019 г. и в указания й
едноседмичен срок, който е изтекъл на 17.07.2019 г. - сряда работен ден, същата
не е изпълнила дадените й указания и не е отстранила констатираните от съда
нередовности на исковата молба, поради което правилно е върната исковата й
молба.
Неоснователни са наведените в
жалбата възражения, че исковата молба е била редовна. Като източник на
задължения неоснователното обогатяване поражда конкретни правоотношения, като субективният
състав на това правоотношение включва лицето, което е дало нещо без основание и
този който е получил облагата. Съдържанието на правоотношението обхваща правото
на обеднелия да иска връщане на неоснователното даденото и задължение на
обогатилия се да върне неоснователно получената облага. Искът по чл. 59 от ЗЗД
(каквито твърдения се навеждат в жалбата, че е предявен) предполага
установеност на следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за
защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ
факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Именно
в тази връзка първоинстанционният съд е указал на ищцата да посочи общият факт
от който произтичат, обогатяването на ответника и обедняването на ищцата, т. е.
в какво се изразява връзката между тях, за да се прецени и дали искът е
допустим. С оглед наведеното, в обстоятелствената част на исковата молба, твърдение,
че именно ответникът е признат за собственик на имота и съответно
второстепенните постройки в него с влязло в сила решение, неизяснено остава
обстоятелството, от кой общ за страните факт произтича твърдяното неоснователно
обогатяване, чието съдържание включва използването на материално или
нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право на ищцата. Правилно първоинстанционният съд е указа на
ищцата и да посочи, в какво се изразява нейното обедняване, т. е., дали е
намалял актива на имуществото й, пропуснала ли е да го увеличи и/или се е
увеличил пасива на имуществото й, както и размера на обедняването си, тъй като
такива твърдения не са изложени в обстоятелствената част.
Неоснователно е и наведеното
твърдение на ищцата, че съдът неоснователно е отказал да разгледа предявения
пред него иск, като предварително се е произнесъл по неговата допустимост.
Ведно от разпореждането на съда, същият се е произнесъл единствено и само по
нередовността на исковата молба, но не и по неговата допустимост, по която същият
дължи произнасяне след отстраняване на констатираните нередовности на същата. В
тази връзка, правилно съдът не е допуснал и исканото обезпечение на предявения
иск, тъй като по нередовна искова молба, съдът не може да допуска обезпечени.
Предвид гореизложеното постановеното
определение от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 599/22.07.2019
г. на Севлиевския районен съд постановено по гр. д. № 722/2019 г., като
правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването
му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: