№ 85
гр. Варна , 06.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело
№ 20213110201045 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК и е образувано по
жалба на Ю.В. К.- ЕГН **********, чрез повереника й адв.Ц.И. от АК-
София, против Постановление на Районна Прокуратура-Варна за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 525/2019г. по описа на
сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, водено за престъпление по чл.343 ал.1
б.”б” от НК.
В жалбата се твърди, че неправилно в обстоятелствената част на
постановлението е бил възприет механизма за настъпване на ПТП, тъй като
тротоара е бил зает от паркирали автомобили и произшествието не било
настъпило при внезапно слизане на пострадалата на пътното платно,
доколкото тя вече се е намирала там и е изминала с други пешеходци около 7-
8 метра. Поради това и К. счита, че водача на автомобила е имал достатъчно
време да реагира и да предотврати произшествието чрез звуков сигнал, чрез
намаляване на скоростта или като я заобиколи. На следващо място се излагат
съображения, че водача не е изпълнил задълженията си по чл.123 т.2 от ЗДП
да уведоми полицейските органи и да остане на място, а откарала
пострадалата в болнично заведение въпреки нейното несъгласие и нямайки
нужда от спешна медицинска помощ. В жалбата се сочи още, че не ставало
ясно какво имал предвид прокурора с израза „ непредпазливо нанесена лека
телесна повреда“, доколкото в НК не съществувало подобно определение.
Излагат се доводи, че в следствие на пътния инцидент К. е получила счупване
1
на трета метатарзална кост, била е в гипс 35 дни и се е придвижвала
затруднено още два месеца, поради което и изразява несъгласие с посоченото
в постановлението в тази насока. Към жалбата са приложени и записи от
камери , разположени в района на произшествието.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението, тъй като в досъдебното
производство не било извършено всестранно и задълбочено разследване на
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване , както и
връщане на делото на прокурора със задължителни указания за изясняване на
телесните повреди на К. с оглед преценка на причинена средна телесна
повреда.
След като обсъди атакуваното постановление , доколкото същото
подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.244 ал.5 от НПК и като
съобрази становището на жалбоподателя с оглед събраните в производството
по делото релевантни доказателства, съдът намира , че жалбата е
процесуално допустима като депозирана от легитимиран субект.С оглед
липсата на доказателства за датата на връчване на постановлението, съдът
прие, че е подадена и в законоустановения срок, а разгледана по същество тя
се преценява като неоснователна поради следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 06.01.2020г. с
Постановление на ВРП за това, че на 09.10.2019г. в гр.Варна, при
управление на МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег. № В 52 16 ВТ, нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ю.В. К.-престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 т.3 от
НК.
В хода на разследването се установила следната фактическа
обстановка:
На 09.10.2019 г. около 10:00 часа, св.Б.Т.Ш. управлявала л.а. „
Мерцедес” с рег № В 53 16 ВТ, като се движела в гр. Варна, по ул. „Неофит
Бозвели" в посока към ул. „ Баба Тонка".Времето било ясно и слънчево.
Улицата била еднопосочна, като в ляво и дясно имало паркирани автомобили.
По пътя на св.Ш. , в дясно от нея имало клон на Банка „ДСК“, преди който
имало пешеходна пътека. Свидетелката я преминала и продължила напред .
Тя видяла, че в дясно от нея, по пътното платно , до спрелите автомобили, се
2
движат пешеходци, за това и управлявала автомобила си с много ниска
скорост.
По същото време св.Ю. К. вървяла по ул.“Неофит Бозвели“ в дясната
част на тротоара в същата посока, в която се движел и лекия
автомобил.Преди това тя била ходила до Банка „ДСК“ и се връщала към
работното си място на ул.“Оборище“.Малко преди кръстовището с тази
улица, св.К. решила да премине от дясно на ляво, като слязла на пътното
платно.Това нейно движение било възприето от св.Ш., която веднага
задействала спирачната система на автомобила. Въпреки това обаче между
предната дясна гума на колата и левия крак на св.К. в долната му част
възникнало съприкосновение. Св.К. изпитала силна болка в областта на
ходилото.Св.Ш. от своя страна веднага слязла от спрения автомобил и след
кратък разговор, откарала пострадалата в спешния център на МБАЛ
„Св.Анна“ –Варна. От първоначално проведените прегледи и изследвания се
установило, че св.К. е получила непълно счупване на трета предходилна кост
на лявото стъпало в долна трета с косо разположена фрактурна ивица. Около
16.00ч. сигнал за случилото се бил подаден в сектор „ПП“-Варна . Св.С.С.-
служител в сектор „ПП“-КАТ-Варна установил участниците в инцидента.Той
разговарял със св.Ш., която му обяснила как настъпило
произшествието.Свидетелката била изпробвана с техническо средство за
употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.Св.Стоянов огледал
автомобила и не установил щети и деформации по него.На мястото на
инцидента също нямало следи.Тогава свидетелят съставил против св.Ш. акт
за установяване на административно нарушение, в който посочил, че е
нарушила чл.116 от ЗДП.Бил съставен и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
След образуване на досъдебното производство като свидетели били
разпитани св.К., нейната дъщеря – св.В. К., св.Б. Ш. и св.С.С..Била изискана и
медицинската документация по отношение на причиненото на К. телесно
увреждане. Били извършени проверки, при които се установило, че на тел.112
не е било регистриране обаждане за инцидента, както и че на мястото не е
било установено наличие на работещи охранителни камери, обхващащи
местопроизшествието.
3
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че св. К. в
резултат на ПТП е получила пукване на третата предходилна кост на лявото
стъпало, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на стъпалото.Тези
травматични увреждания са получени по механизма на действие от твърди
тъпи предмети чрез притискане в областта на лявото ходило и могат да се
получат при прегазване през ходилото В своята съвкупност всички тези
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Било посочено, че лекостепенното затруднение на двигателната
функция на левия долен крайник във връзка с установеното пукване на
предходилната кост се възстановява за около 20-25 дни при обичаен ход на
оздравителния процес и без развитие на усложнения. Назначеното лечение по
отношение на пукването е представлявало гипсова имобилизация за период от
25 дни, като физиотерапевтичните процедури са били провеждани във връзка
с остатъчна болка, а не във връзка със затруднена двигателна функция.
Във връзка с направени от св.К. и нейния повереник искания, по делото
била назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза. От нейното
заключение отново се установило, че св.К. е получила пукване на третата
предходилна кост на крака, което е довело до лекостепенно затруднение в
движението на левия долен крайник за период по-малък от 1 месец, като
проведените физиотерапевтични процедури са били назначени във връзка с
остатъчната болка, а не във връзка със затруднена двигателна функция.
При тези данни по делото прокурорът при ВРП приел, че липсва
престъпен състав на деяние по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК с оглед вида и
характера на причинената на св. К. лека телесна повреда.Поради това и
постановил прекратяване на наказателното производство.
Този извод се споделя от настоящия състав на съда.Разпоредбата на
чл.343 ал.1 б.”б” от НК предвижда ангажиране на наказателната отговорност
на този, който при управление на МПС наруши правилата за движение и по
непредпазливост причини другиму средна телесна повреда.В случая
безспорно е доказано, че св.К. е получила лека телесна повреда. Заключенията
на назначените съдебно-медицински експертизи са категорични относно това
обстоятелство, като в допълнителната е посочено изрично, че на
4
рентгеновите снимки на пострадалата се вижда ясно, че при постъпването й в
спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна“-Варна, е поставена диагноза
пукване / частично, непълно счупване/ на третата предходилна кост на
крака.От разчитането на рентгенографията на лявото ходило, направена на
09.10.2019г. е била установена фрактурна линия на третата предходилна кост
на лявото ходило, непреминаваща през цялата дебелина на костта, като тази
находка отговаря на поставената диагноза за непълно счупване на посочената
кост. Вещите лица са посочили, че това увреждане е довело до лекостепенно
затруднение в движението на левия крайник за период по-малък от 1 месец, а
проведените физиотерапевтични процедури са били назначена във връзка с
остатъчната болка, а не във връзка със затруднена двигателна функция. Тези
медико-биологични характеристики на увреждането безспорно го
категоризират като лека телесна повреда, обусловила временно разстройство
на здравето , неопасно за живота. Следва да се отбележи, че при изготвяне и
на двете съдебно-медицински експертизи са били обсъдени всички възможни
медицински документи, свързани с травмата на св.К.-тези , представени от
нея и служебно изисканите от болничните заведения. Били са обсъдени
данни, съдържащи се в журнал за прием на пациенти, лист за преглед на
пациент, болнични и амбулаторни листи, изготвени в периода 09.10.2019г. –
31.01.2020г.При първоначалното предявяване на материалите по делото на
пострадалата на 29.10.2020г. от нейна страна не са били представени нови
медицински документи, които да не са били обсъдени и взети предвид от
вещите лица.Самата К. в протокола си за разпит от 20.02.2020г., който е
повече от три месеца след инцидента, сочи, че гипсът й е бил махнат на
11.11.2019г. , а не 35 дни след инцидента, както твърди в жалбата, че усеща
болка и е ходила на физиотерапия, но не е споделила да е имала затруднения с
двигателната функция на крака, каквито сочи едва сега в депозираната жалба.
Поради това съдът намира за безспорно установено, че на 09.10.2019г. на
св.К. е била причинена лека телесна повреда. Както бе посочено по-горе
наказуемо по смисъла на НК е поведението на този, който при управление на
МПС наруши правилата за движение и по непредпазливост причини другиму
средна или тежка телесна повреда. След като в случая безспорно е доказано,
че е налице лека телесна повреда, то не би могло да се ангажира
наказателната отговорност на водача на превозното средство, защото както
правилно е посочил прокурора при ВРП, в българския наказателен кодекс не
5
е предвидено наказание за причиняване на лека телесна повреда по
непредпазливост. Т.е. след като, както се сочи в жалбата, в НК няма
определение като „ непредпазливо нанесена лека телесна повреда“ , то
следователно няма осъществен и престъпен състав. В тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни. Като такива съдът намира и
останалите възражения в жалбата, свързани със съдържанието на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.Същото е
мотивирано в достатъчна степен, като са изложени правни изводи и
съображения за обективна несъставомерност на престъпление от общ
характер.
След като не е налице съставомерен резултат, то всички въпроси
относно фактическата обстановка и за това дали св. Ш. е нарушила ЗДП не се
нуждаят от изясняване, доколкото липсата на престъпление обосновава и
липсата на виновно поведение по смисъла на НК. Поради това и описаните в
жалбата видеозаписи не следва да бъдат обсъждани.Буди недоумение обаче
защо св.К. не ги е представила до сега на разследващите органи, а едва с
жалбата срещу постановлението и то в производство, в което съдът не би
могъл да събира доказателства, като същевременно по делото на стр. 76 е
приложена докладна записка, изготвена от полицейски служител, че не са
били установени работещи записващи охранителни камери в района на
произшествието. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по
принцип отвеждането на пострадал от ПТП в болнично заведение за оказване
на медицинска помощ не съставлява нарушение на чл.123 т.2 от ЗДП, а
обуславя евентуалната възможност за прилагане на привилегирован състав по
смисъла на чл.343 „а“ от НК. Дори и да е административно нарушение, то
няма никаква пряка причинно –следствена връзка с причиненото телесно
увреждане .
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението на ВРП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна Прокуратура-Варна за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 525/2019г. по описа на
сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, водено за престъпление по чл.343 ал.1
б.”б” от НК.
Определението подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните – ВРП и св.К..
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила , заедно с ДП №
525/2019г. по описа на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, да се изпрати на
ВРП.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7