Решение по дело №5645/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2106
Дата: 29 декември 2017 г. (в сила от 15 февруари 2018 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20172120205645
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2106

 

гр.Бургас,29.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                     

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 

 при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 5645 по описа на БРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на С.С.Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, адрес за призоваване: *****, против наказателно постановление № 82/22.08.2017г. на кмета на Община Созопол, с което за нарушение на чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол /НООРСТОС/, на основание чл.7б, ал.4 от НООРСТОС му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят е служител на МВР, който никога не е работил като салонен управител на процесното заведение – бар „Х” в гр. Созопол, както и че през 2017г. въобще не е посещавал гр. Созопол по какъвто и да е повод. Застъпва се, че АУАН не е съставен в негово присъствие, нито му е била дадена възможност да се защити срещу него. Твърди се, че някой е използвал данните от личната му карта без негово съгласие, като за това е сезирал прокуратурата и МВР.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа изложеното в жалбата, като още веднъж акцентира, че никога не е бил служител в бар „Х” и през 2017г. не е бил в гр. Созопол. Посочва, че през 2012г. е загубил личната и карта и най-вероятно вследствие на това личните му данни са станали достояние на недобросъвестни лица, които са ги използвали без неговото съгласие и знание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8 НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.11.2017г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо - 09.11.2017г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 65/23.07.2017г., съставен от св. Х.Н. ***, за това, че в качеството си на салонен управител на бар „Х“,  на 23.07.2017 г. в 00.50 ч. в гр. Созопол в бар „Х“, находящ се на *** в гр. Созопол използва озвучителна техника за музикално означение в заведение от открит тип, след установеното време - 23.00 ч., без същото да има нужната шумоизолация, с което е нарушил чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол.

На основание съставения акт кметът на Община Созопол издал обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.7б от НООРСТОС и на основание чл.7б, ал.4 от НООРСТОС на  жалбоподателя Й. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, съдът счита, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не съответства на обективната действителност и се опровергава от доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие.

На първо място, видно от приложената справка от ТД на НОИ-Бургас се установява, че жалбоподателят никога не е бил служител на дружеството - „В” ЕООД, стопанисващо бар „Х” в гр. Созопол. Въпросният факт се потвърждава и от констатацията, направена от съда в съдебно заседание, касаеща факта, че жалбоподателят е служител на МВР, за което му е издадена и съответната служебна карта. Въпреки, че по делото не е постъпил отговор от „В” ЕООД, касателно това, кои лица са били служители на дружеството на обект – бар „Х” към процесната дата, съдът счита, че горепосочените доказателства в достатъчно категоричен начин доказва факта, че жалбоподателят не е бил сред тях.

Изводите на съда допълнително се потвърждават и от показанията на разпитания по делото актосъставител Х.Н., от които се установява, че полицейските служители получили сигнал за силна музика от заведение „Х”, находящо се в гр.Созопол. Същите отишли на място. Повикали управителя на заведението, поискали му личната карта и му съставил акт. Свидетелят заявява, че не е извършвал проверка дали въпросната лична карта е действителна или дали не е била обявена за невалидна/открадната/загубена. Актосъставителят обаче е категоричен, че лицето представило се за управител на бар „Х“ не е намиращият се в залата жалбоподател С.С.Й.. Това логично води до извода, че неустановено по делото лице е ползвало личните данни да жалбоподателя, като се е представило за него и от негово име е подписало АУАН, което от своят страна кореспондира с твърдението на жалбоподателя, че действително през 2012г е загубил личната си карта. Между другото и за невъоръжено око е видно, че подписът положен в графата „Нарушител” на АУАН коренно се различава от подписа на жалбоподателя, положен на разписката за получаване на НП и на сезиращата съда жалба.

С оглед съдът приема, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Жалбоподателят С.С.Й. не е лицето допуснало нарушение на чл.7б от НООРСТОС.  Друго лице се е представило с негов документ за самоличност, поради което АУАН и НП незаконосъобразно са издадени срещу жалбоподателя.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради което и издаденото НП следва да се отмени.

С оглед данните за евентуално извършено престъпление от общ характер и на основание чл. 205, ал.2 НПК, след влизане в сила на настоящето решение, препис от него и от съдебния протокол да се изпратят на БРП по компетентност.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 82/22.08.2017 г. на кмета на Община Созопол, с което за нарушение на чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол /НООРСТОС/, на основание чл.7б, ал.4 от НООРСТОС на С.С.Й. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на настоящето решение, препис от същото, ведно с препис от съдебния протокол, да се изпратят на БРП по компетентност.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.