Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр. Карлово,
22.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря М. Тянчева, като разгледа НАХД
№ 714 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 196/27.10.2020
година на Директора на Б.д.
„И.р.“*** на „Н.С.“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от С.Д.Д.,
на основание чл.200, ал.1, т.27, пр. 1-во от Закона
за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 48, ал. 1. т. 11, вр.
чл. 53, ал.4, т.3 от Закона за водите.
Недоволен от наказателното постановление е останал
представляващия санкционираното дружество и го обжалва с конкретни оплаквания. В
съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено
становище с което се поддържа жалбата. Моли се отмяна на наказателното
постановление. Излагат се доводи. Не се
претендират разноски.
Ответната по жалбата страна – Б.д. „И.р.“***, чрез
процесуалния си представител юрк.
Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление
като законосъобразно и правилно.
Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с контрол по спазване на графика за
използване на водите на комплексните и значими язовири за месец май 2020г. и
разрешително за водовземане с № 1036/10.02.2006г.,
продължено с Решение № 3/03.01.2012г. на Министъра на околната среда и водите,
с краен срок на действие 10.02.2022г., при извършена на 18.06.2020г. проверка
по документи от експерти на БД ИБР обхващаща периода 01.05.2020г. -
31.05.2020г. за обект: язовир Д., общ. К., област П., стопанисван от „Н.с.“ ЕАД
се констатирало, че съгласно режимния график на МОСВ за месец май 2020г.,
утвърден от Министъра на околната среда и водите за яз. Д. били отпуснати 0,675
млн. м3 вода за напояване. Това обстоятелство се установява и от Справка за ползваните води от яз. Д., за месец май
2020г., с вх. № КД-05-734/16.06.2020г., представена в БД
ИБР от „Н.с.“ ЕАД и режимния график на МОСВ за месец
май 2020г., утвърден от Министъра на околната среда и водите. От представената
справка в БД ИБР от „Н.с.“
ЕАД, за месец май 2020г. за ползваните водни обеми за напояване по ГНК Д. се установило, че с тази цел са използвали 1 629 188
м3, при разрешени в месечния график 675 000 м3, от което се установява, че
са пропуснати 954 188 м3 водни количества повече от разрешените в месечния
график. Т.е. „Н.с.“ ЕАД, не са спазили месечния график за използване на водите
на комплексните и значими язовири за месец май 2020г., утвърден от Министъра на
околната среда и водите за язовир Д..
За констатираното бил
съставен Констативен протокол от
извършена служебна проверка по документи № ПВ1-71/18.06.2020г.
Било счетено, че по този начин „Н.с.“ ЕАД е извършило
нарушение на чл. 48, ал. 1. т. 11, вр. чл. 53, ал.4,
т.3 от Закона за водите.
За това на 14.07.2020г. свидетелката М. К. съставила акт за установяване на административно
нарушение № 141/14.07.2020г. /приложен като заверено копие по делото – л.60, а
не в оригинал, тъй като находящия се по делото
оригинал на АУАН с №140 касае друго НП/, който бил връчен на упълномощен представител
на дружеството.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпило възражение
срещу този акт за установяване на административно нарушение.
Изложените от „Н.с.” ЕАД възражения са преценени от
административно-наказващия орган за неоснователни.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление с което, при идентично описани с акта обстоятелства
по нарушението, на „Н.С.“ ЕАД, на основание чл.200, ал.1, т.27, пр. 1-во от
Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 48, ал. 1. т. 11, вр.
чл. 53, ал.4, т.3 от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка съдът прие, че изцяло
съответства на действителността въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства: констативен протокол за извършена проверка, представена
от самия жалбоподател справка за ползваните води от язовири, стопанисвани от Н.с.
ЕАД, график за използване на водите на комплексните и значими язовири за месец Май
2020 г., изменение на график за използване на водите на комплексните и значими
язовири за месец Май 2020 г. за язовир Д. /л.25-28/, разрешително за водоползване №1036 от 10.02.2006г., Решение № 3/03.01.2012г. на Министъра на околната
среда и водите, с краен срок на действие 10.02.2022г., Решение № 137/21.09.2012г. на Министъра на околната
среда и водите, Решение № 204/24.07.2012г.
на Министъра на околната среда и водите, Заповед № РД-03-395 от 20.11.2019г. на
Директор на БД ИБР,
Констатациите в АУАН изцяло почиват и съответстват на
изложените писмени и гласни доказателства.
Следва да се отбележи и, че нито с жалбата, нито с
възражението срещу АУАН, нито със становището депозирано в съда, не са оспорени
гореизложените фактически констатации, доколкото доводите не са насочени срещу
изводите на извършената проверка.
Естеството на нарушението е такова, че неговото
установяване изисква съобразяване на различни количествени показатели, които да
бъдат надлежно отразени в съответната писмена документация.
В този смисъл, като е извършил проверка по документи и
е констатирал нарушението, включително и като е съобразил справките за налични
и ползвани водни количества, представени от самия нарушител, наказващия орган
не само е предприел всички мерки, необходими за разкриване на обективната
истина, но и в максимална степен е охранил правото на защита на наказаното
лице, доколкото изцяло е съобразил представените от него данни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено от страните, а и от приложената по
делото заповед № РД – 03-395/20.11.2019г., както и директно от законовата
разпоредба на чл.201 от Закона за водите се установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено през месец май 2020 г.,
установено е по време на проверка през юни 2020 г., АУАН е издаден на 14.07.2020
г., а НП на 27.10.2020 г.
Следва да се отбележи, че тримесечният срок за
издаване на АУАН е спазен не само към момента на установяване на нарушението,
но и към момента на неговото извършване.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена
от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, и в приложения по делото
констативен протокол за извършена проверка. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
в АУАН и НП коректно е отразено и времето на извършване на деянието. Естеството
на вмененото нарушение - неспазване на месечния график за количество изпусната
вода е такова, че то се извършва в хода на целия месец, като съвкупния резултат
се обективира с изтичане на календарния месец, поради
което и напълно основателно в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено
през месец май 2020 г.
При издаване на АУАН в максимална степен са
гарантирани правата на наказаното лице, като на същото по надлежния ред е
връчена покана за явяване, за да бъде АУАН съставен в негово присъствие. След
неявяването на нарушителя, без да посочи уважителни причини, АУАН е съставен в
негово отсъствие в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като след това наказващия
орган изцяло законосъобразно е предприел връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН,
като АУАН е получен срещу подпис лично от упълномощения да работи по делото и
подалия жалбата юрисконсулт.
Срещу АУАН е подадено писмено възражение, което
изрично е обсъдено в НП, поради което и не може се счете, че е допуснато
каквото и да било нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и,
че въззиваемата страна е изложила изрични мотиви по
неоснователността на доводите, изложени във възражението срещу АУАН.
При правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административно-наказващия орган е приел, че дружеството жалбоподател е
допуснало нарушение на чл.48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53,
ал. 4, т. 3 от Закона за водите.
От приетите за установени факти следва, че Н.с. ЕАД не
са спазили месечният график за използване на водите на комплексните и значими
язовири за месец май 2020 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите,
неразделна част от разрешително за водовземане с № 1036/10.02.2006г., продължено с Решение №
3/03.01.2012г. на Министъра на околната среда и водите, с краен срок на
действие 10.02.2022г., доколкото „Н.с.“ ЕАД, за месец май 2020г., за ползваните
водни обеми за напояване по ГНК яз.Д. са използвали 1
629 188 м3, при разрешени в месечния график 675 000м3, от което е видно, че са
пропуснати 954 188 м3 водни количества повече от разрешените в месечния график,
т.е. не са спазили месечния график за използване на водите на комплексните и
значими язовири за месец май 2020г., утвърден от Министъра на околната среда и
водите и с това си деяние са нарушили законоустановеното задължение на титулярите да спазват
условията в издаденото разрешително, а именно графикът за комплексните и значими
язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите който е неразделна част от разрешителното за водовземане.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 200,
ал. 1, т. 27 от Закона за водите, като наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум от 1500 лева.
Предвид решението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно
дело 1/2005 г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93,
т. 9 на който, маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че
случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност
на конкретното деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав, по делото не се
разкрива нито едно обстоятелство, което да сочи на по-ниска обществена опасност
на конкретното деяние от типичния случай на тези нарушения. Нещо повече,
количествените параметри на допуснатото нарушения налагат извод, че степента на
обществена опасност е даже завишена. Това е така, тъй като ползваните водни
обеми за напояване от яз. Д. за месец май са били в количество 1 629 188 м3,
при разрешени в месечния график 675 000 м3, от което се установява, че са
пропуснати 954 188 м3 водни количества повече от разрешените в месечния график,
т.е. едно значително количество. По изложените съображения чл. 28 от ЗАНН се
явява неприложим.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
нарушение, изразяващо се в отклонение от месечния график за количество вода в
язовирите разкрива чувствителен потенциал от причиняване на значителни вреди за
цялото население. При поддържане на ниво на вода в язовира по-високо от
нормативно разрешеното съществува реален риск от наводнения. При поддържане на по-ниско
ниво е възможно населението, обслужвано от този язовир да остане без достъп до
вода. Изложеното обуславя особена обществена нетърпимост към подобен род
нарушения.
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче разноски нито са
поискани, нито са представени доказателства за осъществено представителство от
адвокат или от юрисконсулт, то разноски не следва да се присъждат.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за реално
използване на адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало да се представят
най-късно в съдебното заседание, преди даване ход по същество, като този пропуск
не може да се санира на по-късен етап.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
196/27.10.2020 година на Директора на Б.д. „И.р.“***, с което на „Н.С.“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от С.Д.Д., на основание чл.200, ал.1,
т.27, пр. 1-во от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 48, ал. 1. т. 11, вр.
чл. 53, ал.4, т.3 от Закона за водите.
2.Решението подлежи на обжалване пред П.ски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ