№ 223
гр. Варна , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502653 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И., срещу Решение № 2517/22.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 16337/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав, с което е
ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 1550,92 лв. (Хиляда петстотин и петдесет лева
и 92 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че
1
същата не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. Т. Ц. не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
редовно призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият С. Т. Ц., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Т. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, с която
е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1540,00 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 237 часа за периода
от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е полагал труд на
длъжност старши полицай в ГКПП Пристанище Варна към ГПУ – Варна, към РДГП -
Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
със статут на държавен служител. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143.
За периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на смени при сумирано
изчисляване на работното време и е положил нощен труд от 1664 часа, който, преизчислен с
коефициента 1,143 по правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, възлиза на 1901 часа, или води до
извънреден труд от 237 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер
на 1540,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Агнес Николова , е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищецът е държавен
служител по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че същият е изпълнявал
служебните си задължения на работни смени съгласно графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. Оспорва предявения иск, като твърди, че всички отработени от ищеца
часове извънреден и нощен труд са му заплатени изцяло. Сочи, че в отношенията между
страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., както и че, съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР,
продължителността на дневното и нощното работно време е с еднаква продължителност от 8
часа на всеки 24 часа. Излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбите на
НСОРЗ.
В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения от С. Т. Ц.
срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
2
т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР чрез неговото увеличаване, като вместо за първоначално
предявената сума от 1540,00 лева, главницата на същия да се счита предявена за сумата от
1550,92 лева, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът С. Т. Ц. е полагал труд на длъжност старши полицай в ГКПП Пристанище Варна
към ГПУ – Варна, към РДГП - Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител, както и че същият е
изпълнявал служебните си задължения на работни смени съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано.
От заключението на изготвената пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, след запознаване на вещото лице на място в ГПУ
Варна, Пристанище Варна, с предоставените от ответника платежни бележки на ищеца,
графици за дежурства и протоколи за извънреден и нощен труд, се установява следното: за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. С. Т. Ц. е положил общо 1552 часа нощен труд, за
които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, възнаграждение в общ размер на 1550,92 лева
за разликата от 225 часа преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, поради
което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт
е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
3
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на
действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият
смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на
изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно
приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ.,
бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. коефициент 1,143.
Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето
между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-
високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
4
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1552 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 225 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на 1550,92 лева.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Разноски не следват да бъдат присъждани на въззиваемия, тъй като последният не е
представил доказателства за извършването им.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2517 от 22.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16337 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLVIII състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5