№ 1557
гр. Плевен, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430101347 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, чрез
юрк. Ц.В., против К.К.Н., ЕГН**********, с която са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
831,94лв.- главница, за периода 01.11.2023г.- 31.08.2024г. и сумата от 44,36лв.- лихва за
забава, за периода 03.01.2024г. - 01.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№5896/2024г на
ПлРС. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№5896/2024г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***. Твърди се, че
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
и са ползвали предоставената ТЕ, като не са погасени задълженията за това. Твърди се, че
на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи
условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г
и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че
абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за процесния период, за главница, по
пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в
1
размер на 138,97лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 44,99лв; сума за
БГВ, в размер на 643,45лв., услуга дялово разпределение в размер на 12,25лв; корекции -
7,72лв. Твърди се, че в имота има 1 бр. водомер за БГВ и 0 бр. уред /ИРУ/. Твърди се, че
ответникът е използвал доставяната ТЕ за процесния период. Твърди се, че до завеждане на
ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират се разноски.
Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника К.К.А. /Н/, чрез адв. Л.
М., е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за частична основателност на
предявените искове. Твърди се, че предявените искове – за главница и лихва са основателни,
като ответникът е заплатил дължимите суми. Оспорва се претенцията за законна лихва върху
главницата и претендираните разноски. Твърди се, че приложените към исковата молба
фактури, не са му били връчени на ответника по надлежния ред, поради което не извършено
и плащане. Сочи се, че приложеният към исковата молба Договор №0640666/04.06.2002г.,
между Етажната собственост на адреса и „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК***, е
сключен за срок от 5 години, който е изтекъл, поради което е неотносим към процесния
период.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение №3360/15.10.2024г. по ч. гр.д.№ 5896/2024г. по описа на
ПлРС, връчена на длъжника К.К.Н., по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният едномесечен
срок е предявен настоящия установителен иск. По делото се установява също, че към дата
на приключване на съдебното дирене, ответника е с имена К. А..
Безспорно по делото се установява, съобразно представеният констативен нот. акт за
собственост на ***/12.04.2017г., н.д.0168/2017г на Нотариус Ж.М., факта, че отв. К. А., е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в ***. По делото се установява също,
че за процесния имот е открита партида, с аб. *** като за доставяната до същия ТЕ,
ежемесечно са издавани фактури- приложени към ИМ. По делото се установява също и
факта на сключването на договор №0640666/04.06.2002г, между НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ
ЕООД и Етажна собственост ***, за извършване на индивидуално измерване на потребената
ТЕ и вътрешно разпределение на уредите за отопление и топла вода и издаването на
индивидуални сметки. Установява се, че договорът е сключен въз основа на решение но
Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от 04.04.2002г. По делото е представен и
Споразумителен протокол№3/666 от 05.06.2022г и Споразумителен протокол от 04.06.2022г.
между Топлофикация Плевен и НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия,
чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“.
По делото, от страна на ответника е представено копие от извършен банков превод, с
който е заплатена сумата от 450 евро, на 17.06.2025г. /левова равностойност, изчислена от
съда, съобразно официалният курс на БНБ от 1,95583 евро/лев, в размер на 880,12лв./. В
2
проведеното о.с.з., представителят на ищеца признава факта на извършеното плащане, но се
посочва, че с плащането, съобразно счетоводната система на ТЕЦ ПЛЕВЕН, не са покрити
сумите от 31,78лв - главница и сумата от 44,36лв.- лихва за забава, както и разноски.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В
случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за
енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното
публикуване. Както бе посочено по- горе, по делото е безспорно установено, че ответникът
К. А., за процесният период, има качеството на собственик на процесия имот, респ. отговаря
за задълженията на имота като собственик. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на
ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга,
която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо
подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да
възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62, вр. §1 от ДР на ЗЗПотр.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез
която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на
топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съобразно нормата на чл.
139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б.- което се
установява по- горе.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
3
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
В случая, плащането на сумата от 880,12лв. от страна на ответника е настъпило в хода на
производството- 17.06.2025г., поради което, по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, същото следва
да бъде съобразено при постановяване на настоящето решение. Доколкото в банковият
превод не е посочено какво се погасява, съдът приема, че следва да бъде приложено
правилото на чл. 76 от ЗЗД. С оглед на това, съдът приема, че със сумата е погасена изцяло
сумата от 44,36лв.- лихва за забава, за периода 03.01.2024г. - 01.10.2024г., законната лихва
върху главницата, за периода 15.10.2024/ датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК/ до датата на плащането- 17.06.2025г, в размер на 77,49лв. както и частично дължимата
главница- до размера на сумата от 758,27лв. от общо дължимата сума от 831,94лв.- главница,
за периода 01.11.2023г.- 31.08.2024г. Съдът приема, че непогасена остава сумата от 73,67лв.-
за главница, както и направените по делото разноски- както в заповедното, така и в
исковото производство. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника,
касаещо заплащането на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК. Дължимостта на тази лихва се предпоставя от
дължимостта на главното задължение- главницата, доколкото същото е лихвоносно, не се
припокрива с мораторната лихва /макар размерът й да е същият/. Дължимите по делото
разноски- като последица от уважението на иска, не са предмет на заявената претенция,
поради което съдът не включва същите при съобразяване на плащането.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен до размера на
сумата от 73,67лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК-15.10.2024г., до окончателното й изплащане. Съобразно
нормата на чл. 422 от ГПК, искът се счита за предявен, считано от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, следва ответника да понесе и направените от ищеца разноски,
по представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на 525лв.- в настоящето производство и
в размер на 75лв. - в заповедното производство. Плащането /частично/ е извършено в хода
на процеса, поради което ответникът е станала повод за завеждане на делото и дължи
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, ЧЕ К.К.А. /Н/, ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.-
изп. директор, сумата от 73,67лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена
4
топлинна енергия, за периода за периода 01.11.2023г.- 31.08.2024г., за топлоснабден имот с
аб. *** ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК-15.10.2024г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение №3360/15.10.2024г. по ч. гр.д.№5896/2024г. по описа на ПлРС, КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 831,94лв.- главница, ведно със законната лихва,
за периода 15.10.2024г. -17.06.2025г. и за сумата от 44,36лв.- лихва за забава, за периода
03.01.2024г. - 01.10.2024г., ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА
НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, К.К.А. /Н/, ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД,
гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул. Източна индустриална зона, №128, сумата от 525лв.- разноски в настоящето
производство и сумата от 75лв.– разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
5896/2024г. по описа на ПлРС
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до
страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5