РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Монтана, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20231600900001 по описа за 2023 година
Производството е по искове на „К.“ ЕООД срещу „Д“ ЕООД с правно
основание чл. 266 от ЗЗД за заплащане сумата 47 874,00 лева,
представляваща неплатено задължение по договор за изработка, и с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 13 165,00 лева обезщетение за забава,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът „К.“ ЕООД, представлявано от управителя О.С., твърди, че с
ответника сключили договор за изработка № П19/17.07.2019 г., по силата на
който ищецът се задължил да изпълни строително-монтажни дейности на
обект Складова база, офисна част и изгребна яма в УПИ ХХVІІ-483 в кв. 2 по
плана на кв. ИИ. - изток, имот с идентификатор № ***.502.3833 по КККР на
гр. С.. Поддържа, че изпълнил договорните си задължения, като строителните
работи били приети с акт № 1/30.07.2019 и акт № 2/22.11.2019 г. Бил съставен
и протокол от 7 януари 2020 г. с описание на извършените дейности и
стойностите на всяка от тях. Относно тези дейности ответникът като
възложител изплатил договорената цена, но за други дейности – приети с
протокол от 15 март 2020 г. и протокол от 31 март 2020 г., и издадена фактура
№ **********/08.04.2020 г. на стойност 47 874 лв. с ДДС, която не била
1
платена от ответника. Срокът за плащане е настъпил на 9 май 2020 г., от
която дата ответникът е изпаднал в забава.
Ищецът моли да бъде осъден ответникът „Д“ ЕООД да плати сумата 47
874 лв., представляваща неплатено задължение по договор за изработка,
обезщетение за забавено плащане в размер на 13 165 лв. за периода от 9 май
2020 г. до завеждане на иска, законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и да се присъдят деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът
„Д“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД), представлявано от управителя
С.Л., оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на облигационна
връзка, но твърди, че е изпълнил договорните си задължения, за което са
съставени протоколи за приемане на работата. Поддържа, че не дължи
плащане за дейностите по протоколи от 15 и 31 март 2020 г., защото нито е
възлагал изработката им, нито е приемал извършването им. Изпълнението на
договора е приключило още през януари 2020 г. Твърди, че двата протокола
не са подписани от представител на дружеството, а фактура №
**********/08.04.2020 г. не е получавана от „Д“ ЕООД и не е включена в
регистрите по чл. 125 от ЗДДС. Поддържа, че фактурата е издадена без
основание.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от ищеца, с която оспорва възраженията за неоснователност, направени от
ответника. Посочва, че представените от ответника Акт № 1/07.10.2019 г. и
Акт № 2/22.11.2019 г. установяват, че И. К. е бил технически ръководител на
обекта от страна на ответното дружество, като същият е приемал всички
извършени дейности от „К.“ ЕООД. Сочи, че ответникът е продължил да
възлага дейности на ищеца и след януари 2020 г., като уточнява, че
ръководителите на обекта са били Д. С. и И. К..
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като е назначена и
приета съдебно-счетоводна експертиза. След преценка на тяхната взаимна
връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 17.07.2019 г. е сключен Договор за строителство № П19/17.07.2019 г.
между възложителя „С.“ ЕООД и изпълнителя „К.“ ЕООД с предмет
строителни и монтажни работи на обект: складова база, офисна част и
изгребна яма в УПИ XXVII-42, кв. 2, м. ИИ. – изток, имот с идентификатор
2
***.502.3831 гр. С. и XXVII-483, кв. 2, м. ИИ. – изток, имот с идентификатор
***.502.3833 гр. С., съгласно Приложение 1, неразделна част от договора. В т.
2.1 от договора страните са уговорили възложителят да заплати на
изпълнителя цена, в размер съгласно Приложение № 1. Сумата се определя
съгласно единични цени посочени в приложението, което е неразделна част
от договора. Съгласно т. 2.2 от договора страните са уговорили, че крайната
стойност на договора ще се определи след цялостно завършване на всички
ремонтни дейности, тяхното измерване и потвърждаване с двустранен
приемо-предавателен протокол. Съгласно т. 2.3.1 окончателното плащане на
договорената цена ще се извърши след приключване на всички видове
ремонтни дейности по Приложение 1 и подписване на двустранен приемо-
предавателен протокол, без забележки между възложителят и изпълнителя
и надлежно издадена фактура. В т. 4.1 е уговорено, че изпълнителят се
задължава да издава надлежно оформена фактура за всяко плащане след
приемане на изпълнените СМР с акт обр.19 от страна на възложителя.
По делото са представени три протокола, като и в трите е записано, че
представител за възложителя „С.“ е И. К., а за изпълнителя „К.“ - О.С..
Протоколите касаят обекта, описан в договора и констатират, че са изпълнени
следните работи:
Протокол от 07.01.2020 г. – изкопаване, извозване и депониране на земни
маси в рамките на обекта, насип от трошен камък под настилка сграда;
обратен насип земен уплътнен с материал от депо на обекта, извозване на
стр. отпадък с контейнер, услуга с комб. Багер и услуга с валяк 14 тона.
Общата сума за изпълнените работи без ДДС е 48490,00 лева, като
протокола е подписан от Д. С.;
Протокол от 15.03.2020 г. – изкопаване, извозване и депониране на земни
маси в рамките на обекта, насип от трошен камък под настилка сграда,
обратен насип земен уплътнен с материал от депо на обекта, извозване на
стр. отпадък с контейнер, услуга с комб. Багер, услуга с валяк 14 тона и
услуга с верижен багер. Общата сума за изпълнените работи без ДДС е
28100,00 лева, като протокола е подписан от И. К.;
Протокол от 31.03.2020 г. – услуга със самосвал, насип от трошен камък
под настилка сграда, обратен насип земен уплътнен с материал от депо
на обекта, извозване на стр. отпадък с контейнер, услуга с комб. Багер,
услуга с валяк 14 тона и услуга с верижен багер. Общата сума за
изпълнените работи без ДДС е 11795,31 лева, като протокола е подписан
от И. К..
Ищецът е издал фактура № **********/08.04.2020 г. на обща стойност
47 874,37 лева, като същата е връчена на 08.04.2020 г. на управителя на
ответното дружество. В графата „наименование на стоката или услугата“ е
записано Протокол от 15.03.2020 г. и Протокол 31.03.2020 г. От съдебно-
счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена,
се установява, че фактурата не е осчетоводена и не е вписана като задължение
към доставчици в счетоводните книги на ответника.
3
Експертизата установява още, че законната лихва за периода от
09.05.2020 г. до 25.01.2023 г. върху главница от 47 874,37 лева е в размер от
13 282,61 лева.
От показанията на св. Е.Й. /служител на ищцовото дружество/ се
установява, че между страните е сключен договор през 2019 г., като той лично
ходил да договаря обекта. Посочва, че там правили хале по поръчка на „С.“
ООД. Заявява, че изпратили механизация: комбиниран багер, колесен багер и
верижен багер, също имало валяк и самосвали. Посочва, че изкопали дупката,
на която се построило халето, направили отвътре обратен насип с инертен
материал, заслали го и го валирали. Фирмата работила на обекта от около 10
месеца до 1 година. Посочва, че обектът се ръководел от Д. С., но актът за
извършената работа се представял на И. К., който го проверявал и разписвал.
С.ят е категоричен, че всички протоколи са били подписвани от И. К., тъй
като самият той ги носел лично на него. Последните два протокола не били
платени, като не знае причината за това. Посочва, че по обекта е имало
дейности, които се наложило да бъдат извършени допълнително, те били
възложени от Д. С. и И. К.. За тези допълнителни дейности имало подписани
протоколи от К.. Заявява, че за някои от допълнително възложените работи
им е платено, като същите отново били възложени от К. и С..
От показанията на св. И. Н. се установява, че работи в „К.“ ООД.
Посочва, че през 2019 г. започнала работата за „С.“, която продължила около
година. Правели обратен насип на депото. Механизацията се състояла от
самосвал, верижен багер, валяк и комбиниран багер. Дейностите ги възлагал
техническият ръководител Д. С., който и разписвал товарителниците, а
директор бил И. К.. Последните дейности, които извършили, били насипване
на обекта с чакъл и валиране. Заявява, че не си спомня някой да се е
възпротивил на извършеното от тях. С. и К. наблюдавали работата им
ежедневно. Те двамата им давали задачите. С.ят заявява, че не си спомня
какви допълнителни работи са ги карали да извършат.
От показанията на св. Д. С. се установява, че същият е работил във
фирмата „С.“ ЕООД като технически ръководител. Посочва, че машините на
„К.“ ЕООД са работили на обекта в „ИИ.“. Там имало комбиниран багер,
валяк, верижен багер и камиони, които карали натрошения камък за
настилката. Възложител бил „С.“ ЕООД, а машините извършвали изкопни
работи. С верижните багери правили изкопа на фундаментите на халето. След
това имало насип със земя и с трошен камък. Заявява, че са възлагани
допълнителни дейности на „К.“ ЕООД, когато правили насипите на халето.
Трябвало да се правят пластовете на дебелина 30-40 см., след което
лаборатория вземала проба за плътност. Когато не пробите не отговаряли на
изискванията, трябвало да се махне насипаното и да се замени с друг
материал, който да достигне нужната плътност. Сочи, че тези допълнителни
дейности се извършвали с машините на „К.“ ЕООД. Посочва, че И. К. бил
зам. директор „Строителство“, като същият минавал по обектите и
контролирал какво се прави. Заявява, че когато имало плащане на отделни
4
фирми за изпълнена строително-монтажна работа, И. К. лично разписвал за
плащането. С.ят споделя, че и той е разписвал документи на „К.“ ЕООД.
Според него подписът на протокол от 15.03.2020 г. е на И. К., а описаните в
протокола дейности са се извършили. Сочи, че тези дейности са възлагани от
него и другите техници, които били на обекта. Проверката за извършване на
дейностите се правела от него, но също идвал и И. К., но не постоянно.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Безспорно се установява, че между страните е налице облигационна
връзка. Сключеният между тях договор има белезите на договор за изработка:
двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Той се счита сключен с
постигане на съгласие, като изпълнителят поема задължение да изработи
нещо на свой риск съобразно поръчката, а възложителят да приеме
изработеното и да го заплати.
Настоящият казус касае предявен иск от изпълнителя за заплащане на
възнаграждение по договора, като в негова тежест е да докаже наличието на
облигационна връзка, изпълнение на възложената му работа съобразно
поръчката на възложителя, както и приемането на работата. В тежест на
възложителя е да докаже изпълнение на договорните си задължения, поети от
него със сключения договор.
В писмения договор страните са уговорили, че възложителят ще плати
договорената цена след приключване на всички видове ремонтни дейности и
подписване без забележки на двустранен приемо-предавателен протокол
между възложителя и изпълнителя и надлежно издадена фактура. Въпреки че
договорът не фиксира конкретни дейности като обем и вид, то страните са
постигнали съгласие те периодично да бъдат определяни чрез възлагане,
приемани чрез протокол и плащане според установения в протокола обем на
извършената работа. Неоснователно е възражението, че изпълнението по
договора е приключило и възложителят е платил изцяло, след като са налице
два протокола от март 2020 г., установяващи допълнителни сторителни
дейности, останали незаплатени.
Между страните не е спори, че дейностите, констатирани с Протокол от
07.01.2020 г., са заплатени от ответника. Спорно е дали ответната страна
дължи плащане за извършените дейности, описани в Протокол от 15.03.2020
г. и Протокол от 31.03.2020 г. Процесните протоколи от 15.03.2020 г. и от
31.03.2020 г. по своята същност представляват приемо-предавателни
протоколи за конкретно извършените работи. Те са частни С.стващи
документи, като същите не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в тях факти и следва да се преценят от
съда с оглед всички доказателства по делото. От разпитаните в хода на делото
С.и несъмнено се установява, че ищцовото дружество е изпратило техника и
работници за извършване на строителни и монтажни работи на уговорения в
договора обект. Дейностите се състояли в изкопаване на дупка, в която да се
5
построи хале, след което е направен обратен насип със земя и трошен камък, а
накрая е извършено валиране. Всички тези дейности са извършени с техника
на ищцовото дружество. По отношение на тези факти показанията и на
тримата С.и са непротиворечиви, поради което следва да се кредитират от
съда. Извършените дейности напълно отговарят на описаните в двата
процесни протокола от 15 и от 31 март 2020 г.
Спорните по делото обстоятелства са дали описаните в протоколите
дейности на първо място са били възложени и приети от ответното дружество
и на второ – дали протоколите са подписани от лице без представителна
власт. В тази връзка от С.ските показания се установява, че Д. С. е работил
при ответника като технически ръководител на обекта, а лицето И. К. е бил
заместник-директор в отдел „Строителство“ във фирмата. Всички гласни
доказателства са непротиворечиви по отношение на факта, че дейностите на
обекта са се възлагали от И. К. и С.я Д. С.. Последният признава, че е
възложил извършените от ищцовото дружество дейности, но посочва, че и
други лица са възлагали дейности на работниците. Също така С.ят С.
потвърждава, че при правенето на насипите са възлагани допълнителни
дейности на ищцовото дружество, като това било необходимо с оглед
достигане на нужната плътност на пластовете.
МОС приема, че ответникът е възложил на ищеца извършване на
дейностите, описани в двата процесни протокола. Това се потвърждава и от
подписите на И. К., който е подписал протоколите в качеството на
възложител. В протоколите няма данни за направени възражения от стана на
възложителя по отношение на извършената работа, а доколкото същите
установяват изпълнението на описаните в тях работи, то следва, че
ответникът е приел изпълнението на възложената работа без забележки.
На следващо място, МОС намира за неоснователни доводите на
ответника за липса на представителна власт. По делото са представени
писмени доказателства - Акт № 1/07.10.2019 г. за извършени СМР /л.68/ и
Акт № 2/22.11.2019 г. за извършени СМР /л.78/, от които е видно, че в
предходен период И. К. е одобрявал извършените от ищеца дейности. Тези
факти се потвърждават и от показанията на св. Е.Й., който сочи, че актовете
за извършена работа се давали на И. К., той ги проверявал и подписвал. В
допълнение на това С.ят С. посочва, че когато трябвало да се извърши
плащане на дадена фирма за изпълнена строително-монтажна работа, И. К.
лично разписвал плащането. При съвкупната преценка на тези доказателства
се установява, че К. е действал от името на ответното дружество – същият е
възлагал извършване на строително-монтажни работи, извършвал е проверки
на осъществената работа и е подписвал приемо-предавателните протоколи
след приключване на дейностите по обекта.
Ответното дружество се представлява от едноличния собственик на
капитала И. Ласков. Независимо от това, че протоколите за приемане на
работата не са подписани от представляващия дружеството, то по силата на
6
презумпцията на чл. 301 ТЗ, ако едно лице действа от името на търговеца без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, щом
не се противопостави веднага след узнаването. В случая няма данни
представляващият „Д“ ЕООД Л. да се е противопоставил на извършените от
И. К. действия.
Допълнителен аргумент за това е издадената от ищеца фактура на обща
стойност 47 874 лв., която ответното дружество е приело на 08.04.2020 г. чрез
управителя Ласков /л.19 от делото/. Обстоятелството, че фактурата не е
осчетоводена от ответника, не оборва презумпцията по чл. 301 ТЗ, която
изисква изрично противопоставяне от страна на търговеца.
С оглед пълнота, следва да се посочи, че ответното дружество в
предходен момент е процедирало по същият начин при извършените от
ищеца дейности, описани в протокол от 7 януари 2020 г. Тогава в протокола
като възложител се е подписал И. К., като впоследствие дружеството е
заплатило на ищеца за извършените от него дейности.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че ответното дружество
е възложило и приело без забележки извършените от ищеца дейности. Между
страните са подписани процесните два протокола от 15.03.2020 г. и от
31.03.2020 г., които представляват двустранни приемо-предавателни
протоколи. За извършените от него дейности ищецът е издал фактура на
стойност 47 874 лв. и е предал същата на ответника. Съобразно това
ответното дружество дължи плащане на основание т. 2.3.1 от сключения
между страните договор за строителство. Ответникът не е представил
доказателства, установяващи плащане на ищеца на посочената във фактурата
сума, поради което главният иск се явява основателен.
По отношение на изпадането на длъжника в забава в Решение № 69 от
27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 119/2014 г., II т. о., ТК е прието, че
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД не определя срока за изпълнение на
задължението на възложителя да заплати възнаграждението за приетата
работа, поради което, при липса на уговорен от страните срок, длъжникът ще
изпадне в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая приетата на
08.04.2020 г. от ответника фактура има действието на покана за плащане на
изискуемото възнаграждение, затова от същата дата ответникът е изпаднал в
забава. Съдебната практика приема, че в подобни случаи издадената и приета
фактура има действието на покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
(Решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г., I т. о., ТК).
Съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода от 09.05.2020 г.
до 25.01.2023 г. дължимата от ответника законна лихва е в размер от
13 282,61 лева. Независимо от установеното, ищецът е претендирал сумата
13 165,00 лева и то за период от 09.05.2020 г. до 25.01.2023 г., поради което
съдът присъди съобразно заявеното в исковата молба.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е да възстанови разходите, които ищецът е направил в
7
производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно
представеният списък по чл. 80 ГПК ищецът е направил разходи в общ
размер 9470 лв. (заплатена ДТ – 2442 лв., адвокатски хонорар на стойност
6628 лв. и заплатена такса за ССЕ – 400 лв.). Така предявените разходи следва
да се заплатят от ответника.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „К.“, ж.к. „Б.“, ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * да заплати на основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „К.“, ж.к. „В.“, ул. „2-ра“ № ** сумата от 47 874,00
лева, представляваща неплатени задължения по фактура № ********** от
08.04.2020 г., сумата от 13 165,00 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 09.05.2020 г. до 25.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „К.“, ж.к. „Б.“, ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „К. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „К.“, ж.к. „В.“, ул. „2-ра“ № ** сумата в общ размер 9470,00 лева,
представляваща направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
8