О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………08.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на осемнадесети
август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
т.д. № 1907/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 34210/19.11.2019 г. на „ДИМ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“ С.Р.Л.,
регистрирано в ТР на Румъния под № J40/12360/2016, със седалище и адрес на
управление гр. Букурещ, сектор 5, ул./шосе „Александрией“,
№ 68, бл. Л8, вх.1, ет. 7, ап. 32, представлявано от О -К.Д..
Постъпила е и насрещна искова молба вх. №
38612/30.12.2019 г. от „ЕНТЪРПРАЙЗ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”,
№ 109, ет. 4, офис 6, представлявано от Б.С.Д. срещу „ДИМ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“
С.Р.Л., регистрирано в ТР на Румъния под № J40/12360/2016, със седалище и адрес
на управление гр. Букурещ, сектор 5, ул./шосе „Александрией“,
№ 68, бл. Л8, вх.1, ет. 7, ап. 32, представлявано от О -К.Д..
При служебна проверка
относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба и
насрещната искова молба отговарят на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл.
128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по
делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
По делото осъществена
пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.
Мотивиран от
изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и
О П Р
Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата молба, с
която е сезиран за редовна, а предявения иск за допустим.
НАМИРА насрещната
искова молба за редовна, а предявения иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 28.09.2020
г. – 13.30 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: 1. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 86 ,
ал. 1 ЗЗД, с които ищецът „ДИМ Ай Ти Сълюшънс“ С.Р.Л.
моли да бъде осъден ответника „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД да заплати сумата 14525.23 евро, представляваща общ размер на дължимо възнаграждение,
обективирано във фактури №№ 33/05.11.2018 г.,
35/04.12.2018 г. и 37/03.01.2019 г., издадени по силата на Договор за подизпълнение на компютърни услуги № BS-EC-2016 и Анекс А към
него, сумата 1343.60 евро,
представляваща общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка
фактура, считано от падежа й до предявяването на иска, както и законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 19.11.2019 г. до
изплащането.
Твърди се в исковата молба, че между ответника като Възложител и ищеца като
Изпълнител, на 01.11.2017 г. е сключен Договор за подизпълнение
на компютърни услуги BS-EC-2016, заедно с Анекс А, неразделна част от него. Сочи,
че съгласно договора е предоставял на ответника услугите индивидуализирани в
Анекс А. От името на ищеца възложените услуги били изпълнявани от физическото
лице Й.Д.. Съобразно договора възнаграждението било определено като фиксирана
сума в евро, на отработен час, платимо месечно. Поради това, ищецът бил
задължен до подава месечен отчет за реално отработени часове. Предвид работното
време на главния възложител, максимално можело да бъдат отработени 38 часа на
седмица – понед. – четв. – най-много по 8 часа на
ден, пет. – най-много 6 часа. Първоначалния срок на договора бил 1 година от
сключването му, който изтекъл на 01.11.2018 г. и бил продължен автоматично, на осн. чл. 4. След приключване на съответния месец били
съставяни месечни отчети (а не графици), в които се
отразявани реално отработеното време. Одобряването им се извършвало след
предоставянето им на ответника по ел. поща, съобразно предвиденото в чл. 10 от
Договора. Одобряването на месечните гражици по
съществото си представлявало и приемане на работата като в срок от 15 работни
дни от получаването на отчета, ответникът следвало да заплати следващото се
възнаграждение. Твърди, че надлежно изпълнявал задълженията си по договора и
работата му била приемана, както и заплащана до м. октомври 2018 г. Сочи, че на
07.11.2018 г. изпратил на ответника на ел. поща одобрения отчет за извършената
работа през м. октомври, както и съответната дата като получаването им било
потвърдено от ответника. В срок до 28.11.2018 г. последния следвало да заплати
дължимото възнаграждение, което не било сторено. Въпреки изпратения напомнителен мейл от 26.11.2018
г., плащане отново не постъпило. На 03.12.2018 г. ищецът предприел действия по
прекратяване на договорната връзка като изпратил на ответника необходимото
30-дневно предизвестие, на осн. чл. 5 от Договора. До
изтичането на срока на предизвестието и разпадане на договорната връзка между
страните на 03.01.2019 г., твърди да е изпълнявал и отчитал надлежно
възложената му работа. Така изготвени и изпратени били съответните отчети и
фактури за м. ноември и декември 2018 г. Дължимите възнаграждения за м. ноември
и декември е следвало да бъдат заплатени в срок до, съответно 26.12.2018 г. и
01.02.2019 г., което не било сторено. След като не е изпълнил задължението си
да заплати дължимото възнаграждение в границите на уговорените срокове, то
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, считано от падежа
на всяка фактура – до предявяване на иска, предмет на втората искова
претенция.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Ентърпрайз Консултинг“ ЕООД,
депозира писмен отговор, в който счита исковете за допустими, но неоснователни.
Счита, че ищецът не представя доказателства за реално извършена работа, а
представените фактури и отчети, не доказват изпълнение на договорните му
задължения и приемане на извършена работа. Сочи, че не се доказва получена на
ответника покана, която да удостовери началната дата на претендираното
обезщетение за забава. В случай, че се установи основателност на предявените
искове, заявява че следва да бъде извършено прихващане с вземането му предмет
на предявения насрещен иск, с произход неустойка по реда на чл. 31 от Договора
между страните, в размер на 12000.00 евро, с ДДС. По същество отправя искане за
отхвърляне на предявения иск, без да бъдат присъждани разноски на ищеца, в
условията на евентуалност да бъде намалено до минималния размер претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 372 ГПК, в допълнителна искова молба ищецът
счита, че ответникът не оспорва наличието на правоотношение с ищеца, основано
на сключения Договор, както и не се оспорва получаването на изпратените му
графици за извършената работа и издадените фактури за дължимо възнаграждение,
както и не твърди да е възразявал срещу извършената от ищеца работа в разумен
срок след получаването им или в по-късен момент. Оспорват се останалите релевирани с отговора твърдения. Сочи, че през месеците
предхождащи процесните, работата след като е била отчитена по идентичен начин е била заплатена. Пояснява
начина на определяне на началната дата на забавата на ответника.
В срока по чл. 373 ГПК,
ответникът депозира допълнителен отговор, в който
оспорва твърденията в допълнителната искова молба. Сочи, че ищецът не е можел да изпълнява работата си по договора, тъй
като физическото лице Й.Д. по времето, когато се твърди да е работил за ищеца е
имал действащ договор за същите услуги с „Global Technologies“, валиден до
31.12.2019 г., което било видно от вътрешен меморандум на НАТО.
2. Предявен е насрещен иск, с който ответникът „Ентърпрайз Консултинг“
ЕООД моли да бъде осъден ищеца „ДИМ Ай Ти Сълюшънс“ С.Р.Л. да заплати сумата 12000.00 евро, с ДДС, представляваща договорна
неустойка, на осн. чл. 31 от Договор за подизпълнение на компютърни услуги № BS-EC-2016/01.11.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Ответникът сочи, че на 03.12.2018
г. ищецът е изпратил, предвиденото в чл. 5, 30-дневно предизвестие за
прекратяване на сключения договор, след което незабавно започнал да развива
конкурентна дейност, в нарушение на чл. 31 от Договора. Сочи, че още през м.
октомври му станало известно, че ищецът няма намерение да подпише нов договор
за услуги с ответника и се е насочил да работи за конкурентна компания „Global Technologies“, където предоставял идентични услуги. По този начин ответникът твърди,
че можел да загуби възможност да кандидатства за поръчка, по която се конкурира
с „Global Technologies“. Ответникът бил принуден да предложи на ищеца нов договор с увеличение
на уговорената преди това дневна ставка с около 50 % като били проведени и
лични срещи. Сочи, че ищецът е действал мълчаливо и не е обявил, че вече е
договорил предварително работа за друга конкурентна компания, което било в
нарушение на клаузата на чл. 31 от Договора. Излага твърдения за реда и начина
на сключване на договори от вида на процесния.
В срока по чл. 367 ГПК, ищецът депозира отговор, в който оспорва
насрещния иск и изложените в него фактически твърдения. Излага, че за периода
на действие на сключения между страните Договор, дружеството „Global Technologies“, не е конкурент на ответника, тъй като е един от десетте първични
доставчици, с които НАТО договаря директно. В този смисъл ответникът не е и не
е бил сред тях. Ищецът твърди, че няма и никога не е имал сключен договор с Астриум Сървисиз Ентерпрайзес. Сочи, че не е развивал конкурентна дейност
нито по време на 30-дневното предизвестие, нито в последващ
момент като в тежест на ответника е да докаже наличието на сключен договор
между ищеца и „Global Technologies“, каквито доказателства не са налице. Оспорва твърденията ответникът да е
бил добросъвестен и да е отправял предложение за сключване на нов договор при
посоченото увеличение. Твърди, че напротив, ответникът е отправял предложение
за сключване на нов договор не към ищеца, а към физическото лице Й.Д.. Това се
установявало от представената от ответника електронна кореспонденция, където
никъде не се споменавало наименованието на ищцовото
дружество. Тези действия всъщност обективирали
недобросъвестността на ответника. Оспорва останалите твърдения на ответника.
Излага, че тъй като в договора не е предвидено насрещно задължение за ответника
да заплати обезщетение срещу задължението на ищеца да се въздържа от
конкурентна дейност, то клаузата била нищожна, поради липса на основание. В
евентуалност твърди, че клаузата на чл. 31 не намира приложение в случая, тъй
като при изтичането на договора на 01.11.2018 г. ответникът не е предложил на
ищеца сключването на нов договор при равна/по-висока цена от уговорената.
Счита, че автоматичното продължаване на действието на Договора след 01.11.2018
г. за неопределено време, не може да се приравни на нов договор. Оспорва
размера на претендираната неустойка като счита, че
предвид обезщетителния й характер, върху нея не е
дължи ДДС, каквото се претендира.
В срока по чл. 372 ГПК, ответникът депозира насрещна допълнителна искова
молба, в която оспорва твърденията на ищеца в отговора на насрещния иск. Сочи,
че Й.Д. е бил прекия изпълнител и лицето, което е представлявало ищцовото дружество и е изпращало отчетите и фактурите. На
него са изпращани и конкретните предложения, но не за сключване на нов контракт
с него, лично, а с представляваното от него дружество. Посочва, че
доказателството за упражняване на конкурентна дейност е факта, че след 12.12.2018 г. Й.Д., действал от името на ищеца е осъществявал
дейност и за „Global Technologies“, който бил конкурент на ответника. Оспорва твърденията да е било налице
договаряне самостоятелно с Й.Д., тъй като от доказателствата било видно, че
същия изпълнява услуги само и единствено от името на ищеца. Сочи, че по делото
не са налице доказателства за трудово правоотношение между ищеца и Д., поради
което твърди, че последния е бил пълномощник на ищеца, а действията му са
потвърждавани от титуляра по договора. Оспорват се
твърденията за нищожност на неустоечната клауза и за недължимостта на ДДС
В срока по чл. 373 ГПК, ищецът депозира допълнителен отговор, в който
оспорва насрещната допълнителна искова молба. Сочи, че от м. април 2017 г.
ответникът е бил уведомен, че Й.Д. не е управител на ищцовото
дружество. Йон. Д. се е регистрирал и е започнал дейност като самоосигуряващо се лице в Белгия. Сочи, че между ищеца и
Йон. Д. е бил сключен Договор за услуги от 17.04.2017 г., поради което и
последния не е действал като представител или пълномощник на ищеца. Поддържа
твърденията си изложени в отговора по насрещния иск.
На осн. чл. 146,
т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: -
че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение основано на Договор за подизпълнение
на компютърни услуги № BS-EC-2016 и Анекс А; - че на ответника са били
изпратени месечни часови отчети и фактури за м. октомври, ноември и декември
2018 г., срещу които не е възразил в разумен срок.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
По главните искове: Ищецът - изпълнение на възложената работа по
правоотношението; приемане на извършената работа от страна на ответника,
наличие на задължения на ответника, обосноваване на задълженията по основание и
размер, забава на ответника, обосновава на забавата по период и размер.
Ответникът – точно и в срок
изпълнение на задълженията си или твърденията, на които основава възраженията
си.
Всяка страна следва да установи, твърденията, на които
основава възраженията си и черпи изгодни правни последици.
По насрещния иск: Ответникът – наличие на валидна неустоечна
клауза; - поведение или действия на ищеца, попадащи в обхвата на неустоечната клауза и обосноваващи приложението й.
Ищецът – обстоятелствата, изключващи приложението на неустоечната клауза, останалите си твърдения, на които
основава възраженията си.
Всяка страна следва да установи, твърденията, на които
основава възраженията си и черпи изгодни правни последици.
ДОПУСКА до приемане в с.з.
представените от страните писмени доказателства, като тяхната относимост към предмета на спора ще бъде ценена по
същество.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите
по делото и извършване на справка в счетоводствата на страните, даде заключение
по въпросите формулирани в т. 5.2. от доказателствената
част на исковата молба, при депозит на експертизата в размер на 300.00 лв.,
платима от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВОС, с
представяне на доказателства за това в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.С., който да се уведоми след доказателства за внесен
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА
СТРАНИТЕ да окажат съдействие на вещото лице при изпълнение на
възложената му задача като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че неизпълнението ще се цени по реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ответника за
установяване на твърденията по насрещния иск, че между страните са водени
преговори за сключване на нов договор.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ищеца, за оборване на
горните твърдения по насрещния иск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на гласни доказателства, за
установяване на „съзнателното“ нарушаване на договора, тъй като субективния
елемент у дружеството-ищец, не може да бъде установяван със свидетелски
показания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни доказателства за установяване
на структурата на възлагане на договори в системата на НАТО, тъй като
посочените обстоятелства не могат да се установяват със свидетелски показания.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат
спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния
отговор на ответника.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: