Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 20.10.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и пети
септември две хиляди
и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
599 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител твърди, че на 01.07.2017 г. бил сключен Договор за цесия между
„И.А.М.“ АД, ЕИК *******и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „П.
Ф.Б.“ ООД), по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *******/02.12.2016 г., сключен между „П. Ф.Б.“ ООД и С.Н.С.
е прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2019 г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от
дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД
(понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), по силата на което „И.А.М.“ АД прехвърлило в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № ******* от 02.12.2016 г., сключен между „П. Ф.Б.“ ООД и С.Н.С., ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от името на „Ф.Б.“ ЕООД и съответно от името
на „И.А.М.“ АД по втората цесия с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ- ФН/*******
от дата 07.03.2019 г. и уведомително писмо с изх. № ЛД-П-ИАМ- ФН/******* от
дата 07.03.2019 г., изпратени с известие за доставяне от страна н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, като
видно от представената към писмените доказателства обратна разписка, ответникът
не си получил пратката и писмото се върнало в цялост с отбелязване като
„непотърсено“. Позовава се на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №
12/2009 г., IІ т.о., постановено по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което
„доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде
игнорирано“. На 02.12.2016 г. С.Н.С., в качеството на Кредитополучател, е
сключил Договор за потребителски паричен кредит № ******* с „П. Ф.Б.“ ООД, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
договорните разпоредби, които били неразделна част от договора за потребителски
кредит. Подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че
преди сключването на договора за кредит получил стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „П. Ф.Б.“ ООД му е предоставен
целия обем преддоговорна и договорна информация
относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с
които кредитополучателят се съгласил с факта на подписване на договора за
кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. При условията на
договора за потребителски кредит, кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди
в размер на 1150.00 лева (хиляда сто и петдесет лева), като сумата била предоставена
от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
като съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърдил,
че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за
кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да
бъде в размер на 226.82 лева. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита била в размер на 1376.82 лева, които се заплащали на
60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 22.95 лева.
Първата погасителна вноска била платима на 21.12.2016 г., а последната
погасителна вноска била с падеж: 07.02.2018 г. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 07.02.2018 г. (дата на последна погасителна
вноска), предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били
обявявани за предсрочно изискуеми. На ответника, от страна н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 08.03.2017 г. до
датата на подаване на заявление в съда, общият размер на което бил 237.56 лева.
Ответникът не заплатил дължимия паричен заем към дружеството. С оглед
гореизложеното, з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по
образуваното ЧгрД № 207/2020 г., III гр. състав по
описа на КрлРС била издадена заповед за изпълнение.
Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обусловило
предявяването на настоящия иск. Във връзка с направеното от длъжника възражение
в заповедното производство, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е незаконосъобразна, счита, че същото е неоснователно. Издадената от
заповедния съд заповед за изпълнение била редовно издадена и напълно
законосъобразна, като съображенията им за това са следните: На 29.10.2019 г., в
Държавен вестник, бр. 85, било обнародвано решение № 3988 от 19.03.2019г. на
Върховния административен съд за отмяна на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от
20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. На 21.02.2020 г., в Държавен вестник, бр. 15, била обнародвана
новата Наредба № Н-2 за утвърждаване на образци. В промеждутъка между отмяната
на старата Наредба и обнародването на новата Наредба, с ДВ, бр. 99 от
17.12.2019г., била обнародвана Наредба за допълнение на старата Наредба, с
което допълнение са приети чл.4 и чл.9, ведно с приложенията към тях във връзка
с отмяната им чрез Решение № 3988 от 19.03.2019 г. на ВАС, като целта на наредбата,
с която се допълва старата наредба, е да се избегне съществуването на
нормативна празнота, която да създаде опасност от нарушаване или застрашаване
правата и интересите на гражданскоправните субекти. С
оглед гореизложеното счита, че издадената Заповед за изпълнение от КрлРС по ЧГрД № 207/2020 г., III
гр. състав е законосъобразна.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че С.Н.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** дължи н.
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., **, **със законен представител: Д.Б.Б.-
И.Д.и А.Н.Б. – Ю.: сумата 963.19 лева (деветстотин шестдесет и три лева и
деветнадесет стотинки) лева, представляваща главница по договор за кредит; сумата
149.15 лева (сто четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2017 г. до 07.02.2018г.; сумата
237.56 лева (двеста тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 127 от 18.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 207/2020 г. по
описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото
производство.
Ответникът С.Н.С. в срока за отговор не е
взел становище по иска. В насроченото съдебно заседание упълномощен представител
оспорва иска, като се позовава на невръчване на уведомление за цесия от
предишния кредитор.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна и правна следното:
С договор за потребителски паричен кредит №
*******, сключен на 02.12.2016 г. „П. Ф.Б.“ ООД (с настоящо наименование „Ф.Б.“
ЕООД), в качеството на заемодател предоставило на ответника в качеството на заемател сумата от 1150 лева. Договорът бил сключен за срок
от 60 седмици, с първо седмично плащане на 21.12.2016 г. и последна вноска на
07.02.2018 г. Размерът на дължимата седмична вноска е уговорен 23.91 лева, и
последна месечна вноска в размер на 23.63 лева, а ответникът се съгласил да погасява
задълженията си. Не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и
предоставил на заемателя уговорената сума съгласно
чл.4 от договора, така за заемодателя възникнало задължение да плати съгласно
уговорения между страните погасителен план. Ответникът признава получаването на
уговорената сума. Договорът за заем съдържа изрична клауза в чл. 22, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и
която е в съответствие с разпоредбите на ЗПК. наред с договора, по делото е
представен формуляр за кандидатстване за кредит, подписан от ответника, както и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, също подписан от ответника. На 01.07.2017 г. „П. Ф.Б.“ ООД сключило
договор с „И.А.М.“ АД, по силата на който вземането на кредитора спрямо
ответника било прехвърлено на „И.А.М.“ АД, като предмет на договора били всички
главни и акцесорни вземания по договори за кредит,
включително такива с ненастъпил падеж, съгласно приложение № 1 към договора. По
делото е приставено потвърждение за извършена цесия с длъжник – ответника, по
договор № ******* и посочен остатък от кредита в размер на 1158.32 лева. По
делото е представено пълномощно от страна на „Ф.Б.“ ЕООД от 04.07.2017 г., с
което на „И.А.М.“ АД са делегирани пълномощия да уведомява от името на „Ф.Б.“
ЕООД всички длъжници, вземанията срещу които са
прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017 г., включително с правата „И.А.М.“
АД да преупълномощава трети лица да извършат такова
уведомяване. „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД са сключили рамков договор за цесия
от 16.11.2010 г., а на 28.11.2014 г. и
01.11.2017 г. допълнителни споразумение към същия рамков договор, и с
приложение № 1 от 01.03.2019 г. към този договор, вземането на „И.А.М.“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем ******* от 02.12.2016 г. е прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Не се спори, че „А.з.с.н.в.“ АД
(понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК *******е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД,
ЕИК *********. По делото са представени потвърждения за извършена цесия,
съставено по реда на чл. 99, ал.3, направено от „И.А.М.“ АД. По делото е
представено пълномощно от страна на „И.А.М.“ АД от 01.11.2017 г., в качеството
му на пълномощник на „Ф.Б.“ ЕООД, с което на ищеца са делегирани пълномощия да
уведомява от името на „Ф.Б.“ ЕООД всички длъжници,
вземанията срещу които са прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017 г.,
включително с правата да преупълномощава трети лица
да извършат такова уведомяване. По делото е представено пълномощно от страна на
„И.А.М.“ АД от 01.11.2017 г., с което на ищеца са делегирани пълномощия да
уведомява от името на „И.А.М.“ АД всички длъжници,
вземанията срещу които са прехвърлени с договор за цесия от 16.11.2010 г.,
включително с правата да преупълномощава трети лица
да извършат такова уведомяване. Представени са с исковата молба и връчени на
ответника две уведомления за цесия, представляващи уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ- ФН/******* от дата 07.03.2019 г. и уведомително писмо с изх. №
ЛД-П-ИАМ- ФН/******* от дата 07.03.2019 г., адресирани до ответника, с което
предишните кредитори са го уведомили за извършеното прехвърляне на вземанията
срещу него, произтичащи от договор за потребителски кредит № *******. Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ- ФН/******* от 07.03.2019 г. е било изпратено на
адреса на ответника, посочен в договора за кредит, като писмото е върнато в
цялост, а на известието за доставяне е отразено, че същото е било непотърсено. Не
се спори, че ответникът е преустановил плащанията по договора за кредит, същият
признава задължението по основание чрез упълномощения си представител. размерът
на задълженията не ес оспорва от ответника. Ищецът е подал заявление по чл. 410
от ГПК и по образуваното заповедно производство е била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Неоснователен се явява доводът на
ответника, че за същият се явява ненадлежно уведомен за извършените цесии,
поради което искът по чл. 422, ал.1 от ГПК се явява неоснователен. В № 1 от
01.02.2017 г. по т. д. № 3228/2015 г. на II т.о. ВКС е прието, че при
частно правоприемство на заявителя на основание договор за цесия, настъпило
след издаване на заповедта, цесионерът, който няма
качеството банка, не е легитимиран да води иска по чл. 422, ал.1 ГПК. Даденото
разрешение обаче е приложимо само при издадени заповеди за незабавно изпълнение
на основание чл. 417, т.2 ГПК, както е било по цитираното дело на ВКС. Само при
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК качеството банка е
определящо за легитимацията на ищеца, доколкото именно това му качество му дава
възможност да води производството при по-благоприятния ред на чл. 417 ГПК,
вместо по общия ред - чл. 410 ГПК. В случаите на издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК липсват изисквания относно наличие на специално качество на
субекта, поради което и даденото от ВКС разрешение е неприложимо към настоящия процес.
Неоснователен е се явява доводът, че
уведомлението за цесията е ненадлежно връчено. От изричния текст на чл. 99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за
извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). В
този смисъл е и цитираната в исковата молба съдебна практика - решение № 123 от
24.06.2009 г. по търг. д. № 12/2008 г. на Върховен касационен съд. Това
разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът
не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да
извърши от негово име съобщаването на цесията. Трайна е практиката на ВКС, че
ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на
чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. В този смисъл - решение №
156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о.,
решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС.
Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия
може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба и съдът следва да
го цени по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК като новонастъпил
факт, точно какъвто е и настоящият случай. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по
т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС. възражението за ненадлежно уведомяване би било
основателно само в случаите окато длъжникът възрази и че е изпълнил
задължението си в полза на предишния кредитор, тъй като до връчване на препис
на исковата молба същият не е бил наясно, че има нов кредитор. В настоящия
случай такова възражение не се прави от ответника, същият не отрича, че има
непогасени задължения към предишния си кредитор (първоначален), а с връчване на
уведомленията за извършената цесия, към настоящия момент е известен за това, че
вземането е прехвърлено в полза на цесионера – ищец в
процеса.
За да се уважи иск с правно основание чл.
240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем;
2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя
на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В конкретния
случай всички изисквания са налице, като ответникът изрично признава
задължението в писменото си становище, депозирано в открито съдебно заседание.
Установено е по делото, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил
с изтичане на 60 седмици, считано от 21.12.2016 г. или на 07.02.2018 г., т.е.
цялото непогасено задължение е станало изискуемо и ликвидно с настъпване на
падежа на последната погасителна вноска. Доколкото размерът на претендираната главница и уговорената договорна лихва не се
оспорва, исковете следва да бъдат уважени изцяло, в пълните им предявени
размери от 963.19 лева и 149.15 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента
на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай вземането на ищеца
произтича от договор за паричен заем, като обезщетението за забавено плащане се
претендира от датата , на която ответникът е изпаднал в забава – 08.03.2017 г.,
която не е оспорена в процеса. размерът на обезщетението за забавено плащане
също не се оспорва, поради което искът следва да се уважи в пълния предявен
размер от 237.56 лева.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния
иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски за възнаграждение на Ю..
Съдът определя възнаграждение на Ю. в исковото производство в размер на 100
лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 25 от наредбата за заплащането на правната помощ.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по ЧГрД № 207/2020 г. в
размер на 77.00 лева.
тъй като при образуване на производството
държавна такса не е била събрана от ищеца, то с оглед изхода от процеса и на
основание чл. 77 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати по сметка
на КрлРС държавна такса за исковото производство в
размер на 123 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че С.Н.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., **, **със законен представител: Д.Б.Б.-
И.Д.и А.Н.Б. – Ю.: сумата 963.19 лева (деветстотин шестдесет и три лева и
деветнадесет стотинки) лева, представляваща главница по договор за кредит; сумата
149.15 лева (сто четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2017 г. до 07.02.2018г.; сумата
237.56 лева (двеста тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2020г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 127 от 18.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
207/2020 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., **, **,
представлявано от Н.Т.С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 77.00 (седемдесет и седем) лева, представляваща разноски
по ЧГрД № 207/2020 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 123 (сто двадесет и три) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.