Определение по дело №635/2019 на Апелативен съд - Пловдив

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№749

 

гр. Пловдив, 30.12.2019 г.,

 

         Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                                  ИВАН  РАНЧЕВ  

 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ  ВЧНД  № 635 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 440 НПК.

        

С определение от 11.12.2019 г. по ЧНД № 770/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения С.И.С. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието в размер на 2 месеца и 17 дни от наложеното му наказание с присъда от 01.07.2019 г. по НОХД № 1137/2019 г. на Районен съд Пазарджик.

         Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият, който го е обжалвал, чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и неговата молба да бъде уважена, като в изпитателния срок се определят подходящи пробационни мерки.

         Началникът на Затвора П. и Окръжна прокуратура Пазарджик не са взели становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

 

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Въззивната инстанция счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на осъдения С.И.С. и протичането на корекционния процес.

Правилно е преценено, че по  НОХД № 1137/2019 г. на Районен съд Пазарджик, осъденият е признат за виновен в това, че на 31.03.2019 г. в гр. П., е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред, поради което и на осн. чл. 343б, ал.4 вр. ал.3, вр.чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 НК е осъден на 9 м. лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лв.

Начало на наказанието - 05.07.2019 г. Към 29.11.2019 г. С.С. фактически е изтърпял 4 месеца и и 24 дни, от работа – 1 месец и 4 дни, или общо 5  месеца и 28 дни с остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 3 месеца и 2 дни. Към датата на първоинстанционното съдебно заседание този остатък бил в размер на 2 месеца и 17 дни.

Неоснователно е възражението на защитата във въззивната жалба, според което съдът не е направил внимателна проверка на представените по делото доказателства.

В мотивите към атакуваното определение е посочено, че според депозираното становище, при изготвената първоначална оценка на правонарушителя е отчетен нисък риск от рецидив в горни граници - 42 т. Като водещи сфери на нужди са изведени криминалното минало, злоупотребата с наркотици и уменията за мислене. Изтърпял едно общо наказание от 5 г. 6 м. в Затвора Б.д., откъдето е освободен през 2009 г. и едно наказание в затвора П.. Изрично е отбелязано, че настоящото престъпление е извършено по време на предишния му престой в затвора П., по време на полагащия му се домашен отпуск.

Гранична е зоната, отнасяща се към образованието и обучението. Съдът е акцентирал върху обстоятелство, не толкова за случай в миналото на лишения от свобода, но за това, че след като е изключен от училище не е завършил средното си образование.

В становището си началника на затвора П. коректно е отразено, че С.С. изявил желание да работи и е назначен на работа към фирма за дървопреработване към затвора П., където се е справял с възлаганите задачи на прилично ниво.

 

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, според който е неправилен изводът в мотивите към атакуваното определение, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне. В цитираното вече становище на началника на затвора действително е посочено, че поведението на С.С. в дисциплинарно отношение е непостоянно. Наказван е веднъж - със заповед № Л -267/26.11.2019 г. с „Извънредно дежурство по поддържане на хигиената, за срок от 7 дни" - условно за срок от 2 м, понеже на 20.11.2019 г. държал непозволена вещ. Впрочем нарушението е извършено в деня, в който е изтърпян необходимия минимум за предсрочно условно освобождаване и дни преди да се депозира искането за това, което е безспорна индиция за необходимост от продължаване на корекционния процес.

Не може да бъде споделено възражението на защитата пред настоящата инстанция, че неправилно е приети средни стойности от риска от рецидив. В становището на началника на затвора изрично се посочва, че осъденият  показва лековатост и липса на достатъчни умения да прецизира контактите си. Наблюдава се повърхностно мислене, както и че  трудно извлича поуки от минали грешки. Според споделеното от самия него, след 2009 г., в редки случаи е употребявал марихуана и амфетамин.  Всичко това е дало основание да се приеме, че трудно ще се откъсне от близкия приятелски кръг и висока вероятност за нови нарушения на закона в условията на свобода.

 В същата насока е и представеното психологическо становище. В него е посочено, че се изявява като индивидуалист, способен да отстоява позиции и статус. Не винаги е съобразителен и пресметлив при срещане на съпротиви. В тези случаи може да реагира с гняв и раздразнителност.

 

С оглед гореизложеното и след като внимателно е обсъдил цялостното поведение на осъдения, първостепенният съд с основание е преценил, че макар и да са налице формалните предпоставки на чл.70, ал.1, т.1 НК, към настоящият момент не са постигнати целите на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъдения С.С.. Същият все още не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието.

Предвид необходимостта от продължаване на корекционния процес и настоящата инстанция счита, че не е налице втората изискуема предпоставка на закона - наличие на доказателства за  поправянето на лишения от свобода.

 С оглед изложеното молбата му за условно предсрочно освобождаване правилно е оставена без уважение.

 

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и

        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.12.2019 г. по ЧНД № 770/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд.

                 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.                                          

          

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.