Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 30.07.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На първи юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2642 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество адв. В. Г. заявява, че въз основа на подадени от заявителя Т. две
заявления за издаване на заповеди за изпълнение на парични задължения по реда
на чл. 410 от ГПК срещу А.А.М. са образувани следните заповедни дела: ч.гр.д №
3075/2017г., 1-ви с-в и ч.гр.д № 3073/2017г, 4-ти с-в по описа на РС К.. Съобразно фактическата установеност, която
има за предмет идентично правоотношение, произтичащо от договори за мобилни
услуги, идентично основание - вземане по сключените договори за услуги,
спорният предмет и по двете дела налага по необходимост изследване на идентични
факти и обстоятелства - наличието на договорна връзка и установяване размера на
дължими суми по сключени между страните договори, което би улеснило разрешаването
на спора в едно съдебно производство. Поради което, счита, че са налице
условията обединяване в едно производство разглеждането на настоящите искове,
които имат идентичен предмет и страни.
Твърди, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу А.А.М. е образувано ч.гр.д ч.гр.д № 3075/2017г., 1-ви с-в по
описа на РС К.. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 413.24 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило възражение от длъжника
по смисъла на чл. 414 ГПК от името на доверителите ѝ предявява на
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 6,46 лв., която сума
представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Сочи, че от общата претенция по ч.гр.д №
3075/2017г., 1-ви с-в по описа на РС К. за незаплатени далекосъобщителни услуги
длъжникът дължи сума в размер на 6,46 лв. като частта до пълния размер на
претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 280,99 лв. и
дължими лизингови вноски в размер на 125,79 лв., поради което за ищеца е налице
правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и посочената сума за
дължима неустойка и лизингови вноски.
Поради горното, за разликата до пълния размер
на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение предявява в условията на
обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за
сумата в размер на 280,99 лв., представляваща дължима договорна неустойка,
както и за сумата в размер на 125,79 лв. – неплатени лизингови вноски.
Сочи, следната фактическа
обстановка:
По повод договор за мобилни услуги от *** г.,
сключен с мобилния оператор -К.Б.М." ЕАД /понастоящем „Т.Б." ЕАД/,
ответникът А.А.М. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер № *** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** по програма Резерв
Стандарт 14,99 лв. Във връзка с титулярния мобилен номер, при новирането на
отношенията и при възползване от преференциална бонус-схема на Оператора, бил
сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът е взел мобилно
устройство марка А. на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.99лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Във връзка с титулярния номер *** и при
възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга,
абонатът-ответник е взел още един абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***,
по програма Интернет 7000, като във връзка с този мобилен номер абонатът е взел
на преференциални условия мобилно устройство Tablet
марка ***.
Въз основа на посочените договори ответникът
е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за титулярния
мобилен номер *** е фактурирано под абонатен номер № ***, а потреблението за
мобилен номер *** е фактурирано под абонатен номер № ***.
Съгласно чл.
26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавала фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за
титулярния мобилен номер *** Т. е издал следните фактури за абонатен номер № ***:
-
фактура №. за отчетения период на потребление ***-17.11.2015г., с начислена за
периода сума за плащане в размер на 24.40 лв., платима в срок 03.12.2015г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.
-
фактура №. за отчетения период на потребление 18.11.2015-17.12.2015г., с
начислена за периода сума за плащане в размер на 5.35 лв., 5,99лв. дължима
лизингова вноска и 24,40лв. - незаплатен баланс по предходната фактура №., като
общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 35,74 лв., платима в срок
02.01.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
След извършена корекция по задължението е
останал незаплатен, дължим баланс в размер на 21,45 лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 21,45 лв.,
на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т. е
прекратил едностранно индивидуалните договори на А.А.М. за ползвания абонамент
и е издал по абонатен номер № *** на 18.02.2016г. крайна кредитно известие № с
начислена обща сума за плащане в размер на 413,24 лв., представляваща сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 21,45 лв. за задълженията
по предходните фактурирани периода; начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 280,99 лв., дължими лизингови вноски в размер на
125,79 лв., сторнирана сума в размер -14,99 лв.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди,
че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т. 11 от
индивидуалния договор за мобилен номер ***. Изричната
договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Заявява, че поради прекратяване на договорите
на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.
12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка
А. били обявени за предсрочно изискуеми. (т.
12, ал. 2 от Общите условия към договор за лизинг). Поради предсрочното
прекратяване по вина на абоната на абонамента му по титулярния номер *** операторът е преустановил предоставянето на
услугите и по другия абонамент за мобилен номер ***, като на 18.02.2016г. по
абонатен номер № била издадена крайна
фактура № с начислена сума в размер
334,45лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
поради неизпълнението да абоната да заплати в срок потребени мобилни услуги.
Сочи, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „К.Б.М." ЕАД /понастоящем „Т.Б."
ЕАД/ А.А.М. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуга. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на издадените
от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на Т. (чл. 75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на А.А.М..
При неспазване на което и да е задължение
по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Сочи, че съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от Общите условия е посочено, че,
всички услуги се заплащат взависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б) месеченния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, конто са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Заявява, че в конкретният случай ответникът А.А.М.
е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилните номера ***
и ***, задължил се е да заплати цената на предоставеното мобилно устройство,
съгласно уговорения погасителен план и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднала в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следва.да понесе отговорността си.
Счита, че представените фактури сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената
на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Моли съда да постанови Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника А.А.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от О.Б.Ш., в
размер на 6,46 лв., за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №
***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване ;на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да осъдите ответника А.А.М., ЕГН: **********
да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК *** сума в размер на: 280,99 лв. за
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № ***; 334,45 лв. за
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №; 125,79 лв. за
дължими лизингови вноски по договор с абонатен номер № ***.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив
спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
С уточняваща молба вх. № 23432/03.11.2018 г.
по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищцовото дружество, заявява, че
предвид разделянето на съединени искове по гр.д. № 510/2018г., по описа на РС К.,
2-ри с-в, оставянето на исковата молба без движение и дадените от съда указания
с Разпореждане № 6102/17.10.2018г., изразява следното:
1. Видно от приложените по гр.д. № 510/2018г.
по описа на РС К. доказателства, вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3073/2017г, 4-ти с-в по описа на
РС К., представлява начислена по Договор за мобилен номер *** неустойка за
неизпълнение на същия.
Поради изложеното, моли съда да приеме, че за
ищеца не е налице правен интерес от воденето на отделно исково производство за
акцесорното вземане за неустойка в размер на 334,45 лв., фактурирана под
абонатен номер №, като оттегля така предявения иск.
С оглед изложеното, моли съда да продължи
съдопроизводствените действия досежно вземането по ч.гр.д. № 3075/2017г., по
описа на РС К., а именно: установителна претенция за незаплатени услуги в
размер на 6,46 лв., и осъдителни такива за дължими лизингови вноски в размер на
125,79 лв. и неустойка в размер на 44,97 лв.
Моли съда да приеме заплатените до момента по
гр.д.№ 510/2018 г. по описа на РС К. държавна такса в размер на 125,00 лв. и
депозит за назначаване на особен представител на ответника А.А.М., ЕГН: **********
в размер на 300,00 лв., като внесени за разглеждането на кумулативно предявени
искове, както следва:
- установителен иск за сумата до размера на
6,46 лв. - цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, т.е. искът
е предявен частично за вземането по заповед за изпълнение;
- осъдителен иск за сумата в размер на
44,97 лв. - начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги,
- осъдителен иск за сумата в размер на
125,79 лв. - цена на незаплатени лизингови вноски.
2. Прави уточнението, че цената на иска е
192.21лв.: по иск с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД: 6,46 лв. -
незаплатени услуги; по иск с основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД: 44,97 лв.
– неустойка; по иск с основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД: 125,79 лв. -
лизингови вноски.
3. По отношение на процесния договор за
услуги от ***г. заявява следното:
По силата на Договор за мобилни услуги от ***г.
ответникът е станал абонат на мобилния оператор и титуляр по предпочетения
мобилен номер *** и избрана програма Резерв Стандарт 14,99 лв. с тарифиране на
интервали от 60 секунда, със срок на действие до 12.11.2017г. За програмата
Резерв Стандарт 14,99лв. с тарифиране на интервали от 60 секунда месечно
абонатът е получавал следното потребление:
ü Включени в месечния абонамент стандартни
минути/8М8/ МВ на месец:
-
200 Промо национални минута за 24 месеца
-
200 национални минути
ü Включени Резерв минути /Резерв МВ/ МВ в
роуминг за първоначалния срок на договора:
-
100 Резерв национални минути
-
300 МВ Резерв мобилен интернет
За потреблението на ползвания пакет услуги
абонатът е посочил 18-то число от месеца, на което да му бъде издавана фактура.
4. Исковата претенция за незаплатени услуги в
размер на 6,46 лв. е за потребени от ответника такива за периода от 18.10.2015
г. до 17.02.2016г., за който са издадени процесните фактури, както следва:
- фактура №. за отчетения период на
потребление ***-17.11.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
24.40лв., от които 14.99лв. /без ДДС/ за месечни абонаментни такси, -12,49лв.
Други начисления и компенсации, 5.99 лв. дължима лизингова вноска, и 12.84лв.
/без ДДС/ за разходвано потребление извън включеното в пакета, от което: 1.29
лв. международни разговори, 5.55 лв. разговори с Т., 6.00 лв. Услуги с добавена
стойност (8М8).
- фактура №. за отчетения период на
потребление 18.11.2015-17.12.2015г. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 5.35 лв., от които 12.49лв. /без ДДС/ за месечни абонаментни такси,
-12,49 лв. Други начисления и компенсации, 1.24 лв. временно възстановяване на
изходящият трафик, 5.99 лв. дължима лизингова вноска, и 2.72 лв. /без ДДС/ за
разходвано потребление извън включеното в пакета, от което: 2.58лв.
международни разговори, 0.14 лв. разговори към „Грижа за клиента". Общата
сума за плащане за двата отчетни месечни периода възлиза на стойност в размер
на 35.74лв.
За отчетения период на потребление
18.12.2015-17.01.2015г. е издадено Кредитно известие за извършена корекция по
задължението чрез сторниране на сума в размер на 20.28 лв., представляваща
приспаднати авансово заплатени при сключване на договора за услуги месечни
абонаментни такси; начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 5.99
лв. След корекцията, при която общата сума за плащане за двата отчетни месечни
периода, възлизаща на стойност 35.74 лв., е намалена със сторнираната сума в
размер на 20.28 лв., задължението възлиза на стойност 21.45 лв. /с включената
за периода дължима лизингова вноска/.
5. Предвид договорната отговорност на абоната
по т. 11 от индивидуалния договор за ползвания номер *** при прекратяване на
ползването на абонамента преди изтичането на първоначалния срок, за който са
договорени условията по абонамента, по вина или инициатива на абоната,
последният ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонамента, оставащи до изтичането на този срок.
Датата на деактивация на СИМ картата е
07.01.2016г, като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договора
си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Резерв
Стандарт 14,99 лв. за мобилен номер *** до 12.11.2017г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата ***г.
Пълномощникът на ищцовото дружество сочи, че
неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11, стр.2 от
индивидуалния договор, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонамента за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Към настоящия момент, предвид постигнато
споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от
абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер
на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.
С оглед изложеното ищецът претендира
неустойка в размер на три стандартни за ползваните програми месечни абонаментни
такси по абонаментен план Резерв Стандарт 14,99лв. за мобилен номер ***,
възлизащи на обща стойност 44,97 лв.
6. По отношение на претенцията за лизингови
вноски заявява, че:
Съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг,
сключен към абонамента за мобилен номер ***, Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б." ЕАД.
При сключване на процесния договор за
титулярния номер *** е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите
18-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалните му абонаменти за
ползваните мобилни номера, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
договора за лизинг Месечните вноски и
други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания., са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими към месец 02/2016г, когато е издадена
крайната фактура №, съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство ***, взето във връзка с
мобилен номер *** се дължи цената в размер на 125,79 лв. за периода след месец
02/2016 г. до 10/2017г., съгласно погасителния план
по договора за лизинг.
Съобразно направените уточнения и на
основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника А.А.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б."
ЕАД, ЕИК ***, представлявано от О.б.ш., в размер на 6,46 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги, предоставени за абонатен номер № *** за периода
18.10.2015г. до 17.02.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника А.А.М., с ЕГН: **********
да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 44,97 лв.,
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение на Договор за
мобилен номер *** с абонатен номер № *** в размер на три стандартни за
ползваната програма Резерв Стандарт 14,99 лв. месечни абонаментни такси.
Моли съда да осъди ответника А.А.М., с ЕГН: **********
да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 125,79 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода след месец 02/2016г. до
месец 10/2017г. по Договор за лизинг от ***г. за мобилен номер *** с абонатен
номер № ***.
Моли съда да постанови осъдителен
диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител адв. Т. М..
В отговора особеният представител на
ответника адв. М. заявява, че няма връзка с ответника. От живущите в блока му
съседи разбрала, че преди месец и половина той се е изнесъл от там и заживял другаде, а роднините му продали
апартамента на трети лица. Не е могла да осъществи връзка с А.М. и на посочения в исковата молба телефонен
номер, поради което не е в състояние да вземе отношение по основателността на
иска.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка
:
Видно от
приложеното частно гражданско дело №3075/2017 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №2044/27.10.2017г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите: 413.24
лева незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни
услуги от ***г., 3.44 лева мораторна лихва за забава за периода от 05.03.2016г.
до 09.10.2017г. лева и законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г.
до изплащане на вземането, както и 205 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Видно
от представения по делото договор за мобилни услуги от дата *** г., същият е
сключен между „Т.Б.“ ЕАД и ответника А.А.М. за
предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма „Резерв Стандарт“ за мобилен номер 0899 859314, с клиентски
номер №, с уговорен срок на действие до
12.11.2017г. със стандартен месечен абонамент от 14,99 лева.
По делото е
представен и договор за лизинг от същата дата, с който ищцовото дружество
предоставя на ответника А.А.М. мобилен
телефон марка *** на стойност 137.77
лева, която стойност ответника се задължава да изплати на ищцовото дружество на
23 равни месечни вноски от по 5.99 лева всяка.
По делото е представена фактура № ***. издадена от ищцовото
дружество, с получател ответника, в която е отразено, че за отчетения период на
потребление ***-17.11.2015г. е начислена
за периода сума за плащане в размер на 24.40лв., от които 14.99лв. /без ДДС/ за
месечни абонаментни такси, -12,49лв. Други начисления и компенсации, 5.99 лв.
дължима лизингова вноска, и 12.84лв. /без ДДС/ за разходвано потребление извън
включеното в пакета, от което: 1.29 лв. международни разговори, 5.55 лв.
разговори с Т., 6.00 лв. Услуги с добавена стойност (SМS).
Видно от фактура
№ ***. за отчетния от период на потребление 18.11.2015-17.12.2015г., на
ответника е начислена сума за плащане в размер на 12.49 лева за месечни
абонаментни такси, 5,99лв. дължима лизингова вноска и 2.72 лева за разходвано
потребление извън включеното в пакета, от което 2.58 международни разговори,
0.14 лева разговори към „Грижа за клиента“.
По делото е представено и
кредитно известие № *** от 18.01.2016г., с което е извършена корекция на
дълга, като е сторнирана сума в размер на 20.28 лева и е отразен незаплатения
баланс в размер на 35.74 лева за предходните два отчетни периода, като
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 21.45 лева.
С фактура № ****. е сторнирана сума в размер
на 14.9 лева , неустойка в размер на
280.99 лева за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, 125.79
лева незаплатени лизингови вноски съгласна погасителния план, 21.45 лева
потребени мобилни услуги за предходните три отчетни периода.
По
делото са представени и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД. Представените писмени доказателства не са
оспорени от ответника.
Писмените
доказателства не са оспорени от страна на ответника.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Съгласно т. 11 „б“ на Тълкувателното решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е
допустимо въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение и може да
се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията
на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в
това производство. С оглед на гореизложеното, съдът преценя предявените искове
както допустими и дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Ищцовото дружество е предявило иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение с правно
основание: чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, но не
в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 6.46 лева лева,
като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума –
договор за мобилни услуги от ***г. съвпада с посоченото основание в заповедта за
изпълнение – договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от ***г.
От събраните
по делото доказателства се установи, че страните са обвързани с облигационно
правоотношение във връзка с предоставянето на мобилни услуги от ***г., неразделна част от което са влезлите в сила от
10.09.2010г. Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношение с потребителите на мобилни
телефонни услуги, по силата на които за ищеца е съществувало задължение да
издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за
последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й/ чл. 27 от ОУ/, като неизпълнението на това задължение е основание
по смисъла на т. 75 от Общите условия, даващо право на оператора да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя съгласно т. 19б, б. „б“ и т. 19б, б. „в“ от същите.
В хода на съдебното производство до
приключване на съдебното дирене, ответникът не ангажира доказателства за
установяване на факта на плащане на незаплатения остатък от цените на мобилните
услуги по фактура №., фактура №. и фактура №., по които след извършена корекция по дълга останало
незаплатено задължение на абоната-ответник в размер на 6.46 лева и тъй като
срокът за плащането им е изтекъл на 04.03.2016г. е налице неизпълнение на тези
договорни задължения, поради което искът като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен.
Следва да се
присъди законна лихва върху сумата от 6.46 лева, считано от подаване на
заявлението в съда 24.10.2017г. до окончателното й изплащане, съобразно
петитума на исковата молба.
По иска с прано основание чл.92 от Закона за
зъдълженията и договорите /ЗЗД/.
Съгласно
чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Правилата за неустойката се договарят свободно между страните. В настоящия
случай страните по делото са уговорили отговорността на абоната при
прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е
сключен, като в този случай абоната дължи неустойка в размер на сумата на
стандартните месечни абонаменти до края
на този срок. Не е спорно, че съгласно споразумение сключено между „Т.Б.“ ЕАД и Комисия за защита
на потребителите дължимата от абонатите неустойка при предсрочно прекратяване
на договора е в размер на три стандартни
за съответната ползвана програма месечни абонаментни вноски. В настоящия
случай ответникът е сключел договор за мобилни услуги от ***г. по абонаментен
план „Резерв Стандарт“ за 14.99 лева месечна
абонаментна такса за мобилен номер 0899 859314., или неустойката е в размер на
44.97 лева. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са
предварително определени от страните, то изправната страна не е длъжна да
доказва техния размер. По изложените съображения съдът намира, че предявения
иск за неустойка е основателен и по основание и по размер.
Неизпълнение
на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна
е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли претендираната
неустойка за прекратяване ползването на услугите поради вина на потребителя.
По иска с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищцовото
дружество е да установи основанието, на което възниква вземането: договор за
лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговорено
възнаграждение и изпълнение на задължението на лизингодателя.
Не е спорно,
че между страните е сключен договор за лизинг от ***г., съгласно който ищцовото
дружество, в качеството му на лизингодател, е предоставило на ответника, в
качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилен
телефон марка ***, на стойност 137.77 лева, която стойност ответникът се задължава да
изплати на ищцовото дружество на 23 равни месечни вноски от по 5.99 лева
всяка. Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на получателя в качеството му на абонат на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Съгласно чл.
4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят
му е предал устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта.
В хода на
съдебното производство до приключване на съдебното дирене, ответникът не
ангажира доказателства за установяване на факта на плащане на незаплатения
остатък от лизинговите вноски в размер на
125.79 лева. по договор, чийто срок е изтекъл. По тези съображения
следва да бъде уважен предявеният осъдителен иск.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 205 лева
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 505 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от О.Б.Ш., съдебен адрес ***2, чрез адвокат В. Г. за сумата от 6.46 лева
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за абонатен номер
***, за периода от 18.10.2015г. до 17.02.2016г, сумата от 44.97 лева неустойка по договор за мобилни услуги от
***г., съгласно фактура №., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2044/27.10.2017 г. по частно гражданско дело № 3075/2017
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от О.Б.Ш., съдебен адрес ***2, чрез адвокат
В. Г. на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 125.79
лева., представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилен телефон, съгласно договор за лизинг от *** г.
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от О.Б.Ш., съдебен адрес ***2, чрез адвокат В. Г. сумата от 205.00
лева, представляваща направени по частно
гражданско дело № 3075/2017 г. по описа
на Районен съд – К. разноски.
ОСЪЖДА
А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Б.Ш., съдебен адрес ***2,
чрез адвокат В. Г. сумата от 505 лева, представляващи направени по настоящото
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :