Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалба на «А. К. 1» ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от А. С. К., против Заповед за прилагане на принудителна мярка № 24-0323-000063/10.05.2024г., издадена от Началника на РУ-[населено място] при ОДМВР-[населено място], с която на основание чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП на дружеството е наложена ПАМ «прекратяване регистрацията на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца», считано от 09.05.2024г. В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че дружеството е собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена с оспорваната заповед, както и, че към момента на установяване на нарушението управителят на дружеството А. К. е управлявал същото с валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Република Украйна. Поради това се счита, че само формално е осъществен съставът на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Навеждат се и аргументи за немотивираност на атакувания акт, препятстваща възможността на нейния адресат да установи действителната воля на издателя относно установените от него фактически основания, тъй като административният орган не е посочил по недвусмислен и ясен начин коя от изброените в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е осъществена от оспорващото дружество. Счита се и, че адресат на заповедта може да бъде само лицето, което е собственик и водач на МПС, като от цитираната по-горе нормативна разпоредба се извежда извод, че водачът трябва да е и собственик на автомобила. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се сторените от жалбоподателя, деловодни разноски.

В проведените съдебни заседания оспорващият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани писмени становища, изготвени от процесуалния му представител адв.А. Х. от ВАК, поддържа жалбата, като отправя искане за отмяна на атакувания административен акт. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна – Началник на РУ – [населено място] към ОДМВР – Шумен, в проведените на 25.09.2024г. и 15.10.2024г. съдебни заседания се представлява от процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. С., която оспорва основателността на жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че товарен автомобил «Ивеко дейли» с рег.№ [рег. номер] е собственост на оспорващото дружество.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0323-000063 от 10.05.2024г., издадена от Началника на РУ-[населено място] при ОДМВР-[населено място], на оспорващото дружество е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 10.05.2024г.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 09.05.2024г. в [община], област Шумен, по ул.Б. С., срещу Винпром, в посока път SHU 1006, товарен автомобил «Ивеко дейли» с рег.№ [рег. номер] е управляван от лицето А. С. К. от [населено място], който не притежавал съответното СУМПС, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. За описаното нарушение против водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 1105924 от 09.05.2024г. за административно нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, видно от положените саморъчни подписи от последния.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на представляващия дружеството на 10.05.2024г.

Недоволно от същата, «А. К. 1»ЕООД я оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана в деловодството на административния орган с УРИ № 323000-2121/23.05.2024г.

Въз основа на жалбата е образувано настоящото адм.д.№ 199/2024г. по описа на ШАдмС.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН № GA 1105924 от 09.05.2024г., издаден срещу А. К. за административно нарушение на чл.150 от ЗДвП. По искане на ответната страна са изслушани показанията на полицейските служители С. К. С. и Ж. С. Т., които лично са възприели управлението на МПС от страна на А. К., предприели са действия за неговата проверка и са установили осъщественото от него нарушение. Същите потвърждават фактическите констатации, възпроизведени в съставения АУАН и в издадената ЗППАМ.

Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 09.05.2024г. в [община], област Шумен, по ул.Б. С., срещу Винпром, в посока път SHU 1006, А. С. К. е управлявал товарен автомобил «Ивеко дейли» с рег.№ [рег. номер], собственост на «А. К. 1»ЕООД, представлявано от А. С. К., без да притежава валидно СУМПС, доколкото представеното от него свидетелство № BXI 612190, издадено от Украйна, е неистинско, видно от писмо с рег.№ В-7570/26.03.2024г. по описа на ДМОС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, издадена на 10.05.2024г. от Началника на РУ-[населено място] при ОДМВР-[населено място] - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 10.05.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 23.05.2024г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на товарен автомобил «Ивеко дейли» с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-4057/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП), в т. ч. Началниците на РУ – [населено място], [населено място] пазар и [населено място] - с компетентност на територията на съответното РУ. Настоящата заповед е издадена от Началника на РУ-[населено място] към ОДМВР – [населено място] за нарушение, извършено на територията на [община]. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – [населено място].

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС от водач, който не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на товарния автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, както и, че нарушението се изразява в управление на МПС от неправоспособен водач. В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателя за немотивираност на оспорвания административен акт.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на процесната Заповед за прилагане на ПАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание. Фактическият състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, изисква да е установено управление на МПС от водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Мярката, наложена в тази хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е превантивна и преустановителна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС. ПАМ на основание цитираната разпоредба се налага, когато са налице обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. "а", сред които е и управлението на автомобил от неправоспособен водач. Достатъчно за прилагане на ПАМ е да бъде установено, че автомобилът е управляван от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства, а в случая това безспорно е установено.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Доколкото при проверката водачът на МПС е представил СУМПС с № BXI 612190, на което е придаден вид, че е издадено от Република Украйна и от писмо с рег.№ В-7570/26.03.2024г. по описа на ДМОС, изпратено от компетентните власти на РУкрайна, се установява, че в националните бази данни на посочената държава липсват резултати по отношение на лицето А. С. К., както и, че СУМПС с № BXI 612190 е издадено на 15.03.2023г. на друго лице, съдът приема за безспорно доказано, че въпросното СУМПС не удостоверява правоспособност за управление на МПС на водача на автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната ПАМ. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от представения по делото протокол № 119 от 23.05.2024г. за съдебно-техническа експертиза, изготвен по ДП № 136/2024г. по описа на РУ-[община], от който е видно, че СУМПС с № BXI 612190 на името на А. С. К. не е издадено от РУкрайна и същото е изработено изцяло самоделно с помощта на подръчни консумативи и технически средства. В тази връзка съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че въпросното експертно заключение, като изготвено по друго дело, няма доказателствена стойност в настоящото съдебно производство. Същото е приобщено към доказателствения материал по настоящото дело като писмено доказателство и направените в него констатации са в унисон с данните, съдържащи се в писмото на компетентните украински власти, изготвено по искане на компетентните български власти и на база информацията, съдържаща се в съответните официални информационни системи на РУкрайна. При това положение експертното заключение по ДП № 136/2024г. представлява годно писмено доказателство за обективираните в него констатации, още повече, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи отразените в писмото на украинските власти, обстоятелства. В тази връзка следва да се има предвид, че за преценка законосъобразността на обжалваната заповед не е необходимо да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че представеното от А. К. СУМПС е неистинско, както и дали последният е признат за виновен и осъден във връзка с използване на същото. За приложимостта на ПАМ от вида на процесната е достатъчно управление на МПС от неправоспособен водач, за доказването на което е необходимо лицето да не притежава валидно СУМПС от категорията на управляваното от него МПС, което в случая е установено по безсъмнен начин.

Обстоятелството, че А. К. не е правоспособен водач, се установява и от представената по делото Справка за нарушител/водач. Видно от същата, посоченото лице е притежавало СУМПС, валидно до 31.10.2021г., което му е отнето. Установява се също, че всички контролни точки на лицето са били отнети. Т.е. въпросната справка, приобщена към доказателствения материал по делото без оспорване от страните, удостоверява, че към 09.05.2024г. А. К. не е притежавал валидно СУМПС, издадено от компетентните български власти. Съгласно чл.157, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи; съответно лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При положение, че А. К. е изгубил всички контролни точки, същият е изгубил правоспособността си да управлява МПС. И доколкото няма данни впоследствие да е положил изпит за придобиване на право да управлява МПС, нито да е направил постъпки за снабдяване с ново СУМПС, същият се явява неправоспособен водач на МПС, респективно, в случай на управление на такова от последния, спрямо автомобила е приложима предвидената в чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, ПАМ. В тази връзка неоснователно е и възражението на оспорващото дружество за неприложимост на ПАМ , тъй като процесното МПС не е собственост на водача-нарушител. Съгласно чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП, принудителна административна мярка «прекратяване на регистрацията на МПС» се прилага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

На следващо място, административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - [населено място] (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба, подадена от «А. К. 1»ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Шумен, [улица], представлявано от управителя А. С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0323-000063 от 10.05.2024г., издадена от Началника на Районно управление - [населено място] при ОДМВР - [населено място], с която на «А. К. 1» ЕООД с ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП – «прекратяване регистрацията на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер]» за срок от 6 месеца, считано от 09.05.2024г.

ОСЪЖДА «А. К. 1»ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Шумен, [улица], представлявано от управителя А. С. К., да заплати на ОД на МВР – [населено място] сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща деловодни разноски.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.