РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501027 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна и частна жалби,депозирани от АТ. Б. С. чрез процесуалния й
представител адв.О.Д..
С въззивната жалба се атакува решение № 260085/20.11.20г.,постановено по гр.д.№
619/20г.по описа на АРС,3-ти гр.с.в частта му,с която е признато за установено вземането на
„Първа инвестиционна банка“АД,ЕИК-*****,гр.***** по отношение на АТ. Б. С. за
наказателна лихва в размер на 2478,05лв.за периода 10.04.2013г.-25.07.2019г.,произтичащо
от договор за потребителски кредит № 313-133/10.02.12г.,за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1582/19г.на АРС.
Жалбоподателката АТ. Б. С.,ЕГН-********** намира решението в обжалваната му
част за неправилно,тъй като в него липсвали мотиви досежно направените от нея с отговора
на исковата молба възражения.Не ангажира доказателства.Моли съда да отмени решението
в обжалваната му част.Претендира разноски.
Възизваемата страна по въззивната жалба-„Първа Инвестиционна Банка” АД,ЕИК-
***** счита жалбата за неоснователна по изложени в писмен отговор
съображения.Претендира разноски по настоящото производство за юрск.възнаграждение в
размер на 100лв.
Постъпила е и частна жалба от АТ. Б. С. чрез процесуалния й представител адв.Д.
против определение от 09.02.21г.,постановено по гр.д.№ 619/20г.по описа на АРС,3-ти гр.с,с
което в производство по чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на адв.Д. за
1
изменение на решение № 260085/20.11.20г.в частта за разноските,като му бъде присъдена
сумата от 194,17лв.възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на А.С.,за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№1582/19г.по описа на АРС на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА,както и да бъде увеличено определеното му адв.възнаграждение до
размер на сумата от 213лв.за процесуално представителство в производството на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА.В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
определението,като се намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за
приложение в случая на чл.2,ал.5 от НМРАВ № 1/04г и се иска отмяната му.Претендират се
разноски по частната жалба.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по нея-ПИБ АД със становище за
неоснователност на същата.Също се претендират разноски по частната жалба.
Пловдивският окръжен съд,след като провери законосъобразността на обжалваното
решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12
от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК от "Първа Инвестиционна Банка" АД
за установяване по отношение на АТ. Б. С. съществуването на изискуемо парично вземане в
полза на банката, произтичащо от договор за потребителски кредит № 313-133/10.02.12г.и
удостоверено в счетоводните книги на банката, както следва: сумата от
2503,87лв.главница,сумата от 728,02лв.просрочена и сумата от 2478,05лв.просрочена
наказателна лихва за периода 10.04.13г.до 25.07.19г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК-29.07.19г. до
окончателното изплащане на задължението,въз основа на което заявление за посочените
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1582/19г.по описа на АРС.В срока по
чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което и от страна на банката е
предявена установителната искова претенция.
1.По отношение на въззивната жалба:
Ищецът „ПИБ“ АД претендира присъждането на процесните суми на основание
договор за банков кредит,сключен на 10.02.12г.,като предмет на въззивното обжалване е
само наказателната лихва,призната с атакуваното решение в размер на 2478,05лв.за
периода 10.04.2013г.-25.07.2019г
С отговора на исковата молба въззиваемата АТ. Б. С. прави възражение за
недействителност на договора за кредит на осн.чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т7,9,10,11 и
12 от ЗПК.Прави се и възражение за нищожност на клаузите по чл.6 от процесния договор
за потребителски кредит относно наказателната лихва,като се твърди,че същата е
прекомерна,противоречаща на добрите нрави и излизаща извън характерните за неустойката
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.В случай,че съдът приеме,че клаузата
не е нищожна,иска се намаляване на нейния размер на осн.чл.92,ал.2 от ЗЗД.На
самостоятелно основание се възразява,че същата клауза е нищожна като неравноправна по
см.на чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП.Отделно от това се прави възражение за изтекла погасителна
петгодишна давност за част от вноските за главницата и изтекла погасителна тригодишна
давност за част от погасителните вноски за договорната лихва.
2
По делото са представени писмени доказателства и е изготвено основно и
допълнително заключение по ССЕ.
Районният съд е намерил за основателно възражението за погасяване по давност на
задължението по отношение на дължимите вноски за главницата и за договорната
лихва,поради което е уважил частично претенциите.Останалите възражения на ответника е
намерил за неоснователни,без да излага каквито и да било мотиви по тях.
По отношение на претенцията за присъждането на наказателна лихва/обезщетените за
забава поради просрочие, въззивният съд намира следното:
В случая претенцията се основава на раздел I,чл. 6 от договора за потребителски
кредит № 313-133/10.02.12г.,според който при забава в плащането на част или цяла вноска
по главницата на кредита или при предсрочна изискуемост по реда на разд.II,т.29 или
30,кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка от
1000(хиляда)базисни точки към договорената лихва по т.4,която се начислява на годишна
база върху забавената част,респ.цялата главница за времето до окончателното изплащане на
забавените задължения,като съгл.т.6.1 една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен
пункт или 0,01 процентни пункта.
По делото няма спор, че ответницата като кредитополучател по договора за банков
кредит има качеството "потребител" по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, според който
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от Закона за защита на потребителите - ЗЗП (ал.1–
4),неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено,тежестта за доказването пада
върху него–ал.4.Обстоятелството,че някои условия са индивидуално уговорени,не изключва
обявяването на останалата част от договора за нищожна.
В случая по делото не се доказва индивидуалното договаряне на клаузата на
наказателната лихва,тоест твърдението за възможността на ответника да влия върху
съдържанието й.Доказателствената тежест за установяване на факта, че клаузите са
индивидуално уговорени е възложена на търговеца, който има и интерес от това
установяване,но в настоящия случай по делото не се и твърди от банката индивидуално
договаряне на процесната клауза,което означава,че районният съд е следвало да извърши
проверка за нищожност на същата на основанията, посочени в чл.143 от ЗЗП,което обаче не
е направил и в тази връзка са основателни възраженията в жалбата за съществено
процесуално нарушение на съда-чл.236,ал.2 от ГПК.
В разпоредбата на чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
След преценка на съдържанието на оспорената клауза,настоящата инстанция намира
за основателно възражението на ответницата,че договореното с клаузата обезщетение е
3
необосновано високо,с което потребителят се поставя в неравнопоставено положение
спрямо кредитора,а това от своя страна обосновава нищожността на клаузата.С клаузата на
чл.6 от договора потребителят се е задължил при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение в размер на договорената лихва плюс
наказателната надбавка,тоест не по-малко от 23,20% върху дължимите вноски,което
съставлява почти една четвърт от главницата за всяка календарна година,поради което е
налице нереципрочност на размера на наказателна лихва спрямо размера на
главницата.Също така процесната наказателна лихва надхвърля размера на
възнаградителната лихва,а последната е тази,която формира печалбата на
кредитора.Предвид на изложеното се налага извод,че с наказателната лихва се цели
свръхпечалба,което води до неоснователно обогатяване на кредитора,а не неговото
обезщетяване при неизпълнение от страна на длъжника или стимулиране на последния към
точно изпълнение.Така се нарушава балансът между правата и задълженията на
страните,като търговецът-кредитор е поставен в привилегировано положение спрямо
потребителя,който в случая е и икономически по-слаб субект в гражданския оборот.
С оглед на изложеното и приетата нищожност на клаузата на чл.6 от процесния
договор,предявеният иск за установяване на задължението за обезщетение за забава
(наказателна лихва) е изцяло неоснователен.Като е приел обратното,районният съд е
постановил неправилно решение,което в тази му част следва да се отмени.Вместо това
следва да се постанови друго,с което искът в тази му част да се отхвърли като
неоснователен.
2.По отношение на подадената частна жалба:
С атакуваното решение районният съд е присъдил разноски по съразмерност на
ответницата С.,като обаче е приел,че не й се дължат разноски за подаване на възражение в
заповедното производство,а само разноски в исковото производство на осн.чл.38,ал.2 от
ЗА.Тези разноски АРС е определил съобразно чл.7,ал.2 от НМРАВ №1/04г. в размер на
100,18лв.съразмерно с отхвърлената част от иска.
Подадена е молба от адв.Д. в качеството му на пълномощник на АТ. Б. С. по чл.248
от ГПК за изменение на постановеното по първоинст.дело решение в частта му за
разноските с доводи,че му се дължи адв.възнаграждение в заповедното производство.По
отношение на присъдените му разноски в исковото производство счита за неправилни
доводите на съда,че възнаграждението се определя от интереса по делото общо,а не от
цената на всеки отделен иск,което становище противоречало на чл.2,ал.5 от НМРАВ.
С атакуваното определение районният съд е намерил за неоснователни доводите на
ответницата и е оставил без уважение молбата й по чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.Аналогични доводи се изтъкват и в частната жалба на
ответницата.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд досежно недължимостта
на разноски за длъжника в заповедното производство за подаване на възражение по чл.414
от ГПК.Това е така,защото в заповедното производство заедно със заповедта за изпълнение
се изпраща на длъжника готова бланка за възражение с указания, че е достатъчно в
бланката да се впише, че не дължи, за да се приеме, че е подадено такова възражение, т.е. не
е необходима адвокатска правна помощ на длъжника за подаване на възражение по чл.414
ГПК.Такова възражение е подадено и от пълномощника на ответницата в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1582/19г.на АРС. Изрично в чл.414,ал.1,предл.2-ро от ГПК е
записано,че обосноваване на възражението не се изисква,освен в случаите по чл.414а от
ГПК,какъвто настоящият случай не е. Действително, съгласно разясненията на ВКС, ОСГТК
4
в ТР №4/2013 г. е казано, че разноските в заповедното производство се присъждат според
изхода на делото по чл.422 ГПК,но се има предвид разноските на заявителя и на длъжника
по чл.414а ГПК,а не и такива за подаване на възражение по чл.414 ГПК.Няма пречка
длъжникът да ангажира адвокатска защита и за подаване на възражение по чл.414 от ГПК,но
доколкото това не е необходимо,то не следва да се натоварва другата страна с
разноските,направени от длъжника за подаване на възражението.
Що се отнася до разноските в първоинстанционното производство,настоящата
инстанция не споделя застъпваната от частната жалбоподателка теза,че адв.възнаграждение
следва да се определя съобразно размера на отделните претенции,които в случая са
три.Съгласно трайната практика на ВКС в хипотеза на обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове и минималният
размер на адв.възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички
претенции,а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.В този
смисъл са определение № 366/18.07.16г.по ч.гр.д.№ 2443/16г.на ВКС; определение №
95/03.04.17г.по ч.гр.д.№ 868/17г.на ВКС,определение № 292/13.06.17г.по ч.гр.д.№
2096/17г.на ВКС; определение № 533/30.10.17г.по ч.т.д.№ 1649/17г.на ВКС.
В случая именно по този начин е определен размерът на адв.възнаграждение на
ответницата съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2 от НМРАВ.
Въпреки че частната жалба принципно е неоснователна,атакуваното с нея
определение следва да се отмени предвид частичната отмяна на първоинстанционното
решение,което рефлектира и върху размера на присъдените на страните разноски по
съразмерност.
На ищецът-въззиваем по въззивната и частната жалба следва да се присъдят разноски
по съразмерност съобразно уважената част от исковете в заповедното производство и в
първоинстанционното производство,които са съответно: в заповедното производство от
164,20лв.-по съразмерност се дължат-66,20лв,а пред АРС-от направените 444,20лв.се
дължат на ищеца от ответника-179,08лв.съобразно уважената част от исковете,или общо
разноски в размер на 245,28лв.
На адв.Д. като пълномощник на ответницата следва да се присъдят по съразмерност
разноски за първоинстанционното производство при адв.възнаграждение по чл.7,ал.2 от
НМРАВ от 615,50лв.,от които по съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 367,36лв.За въззивното производство се дължи адв.възнаграждение на
осн.чл.7,ал.2 от ГПК,изчислено на база обжалван интерес в размер на 403,46лв.,или общо в
размер на 770,82лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260085/20.11.20г.,постановено по гр.д.№ 619/20г.по описа на
АРС,3-ти гр.с.в частта му,с която е признато за установено вземането на „Първа
инвестиционна банка“АД,ЕИК-*****,гр.***** по отношение на АТ. Б. С. за наказателна
лихва в размер на 2478,05лв.за периода 10.04.2013г.-25.07.2019г.,произтичащо от договор за
потребителски кредит № 313-133/10.02.12г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Първа Инвестиционна Банка” АД,ЕИК-*****,гр.*****
5
иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на АТ. Б.
С.,ЕГН-********** дължимостта на сумата от 2478,05лв.,представляваща наказателна
лихва за периода 10.04.2013г.-25.07.2019г.по договор за потребителски кредит № 313-
133/10.02.12г.,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1582/19г.на АРС.
ОТМЕНЯ определение от 09.02.21г.,постановено по гр.д.№ 619/20г.по описа на
АРС,3-ти гр.с,с което в производство по чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на
адв.Д. за изменение на решение № 260085/20.11.20г.в частта за разноските.
ОСЪЖДА АТ. Б. С.,ЕГН-********** да заплати на „Първа Инвестиционна Банка”
АД,ЕИК-***** сумата от 245,28(двеста четиридесет и пет лв.и 28ст.) разноски по
съразмерност в заповедното производство и в производството пред АРС
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка” АД,ЕИК-***** да заплати на адвокат О.Д.
от АК-*****,сумата от 770,82(седемстотин и седемдесет лв.и 82 ст.) за адв.възнаграждение
на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6