№ 194
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502420 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, срещу Решение № 3303/16.10.2023г., постановено по гр.д.
№ 11635/2022г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК ********* срещу Х. Т. В. ЕГН ********** с
адрес **** иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против
ответника за сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" №
**** за нанесени имуществени вреди на лек автомобил **** с рег. № ****,
вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно
произшествие на 30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при
управление на лек автомобил „****, рег. № *****, като ответникът е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната
1
лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и е
постановено при съществено нарушение на материалния закон и утвърдената
съдебна практика. Оспорва се извода на съда, че не е налице правна норма,
която да задължава виновния водач да остане на местопроизшествието, като
се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и ал.2
на същата разпоредба. Сочи се, че в процесния случай, водачът на МПС
марка „Форд" модел **** с peг. № ***** реализира ПТП, като напуска
мястото на ПТП без да констатира нанесените от него щети, като по този
начин нарушава предвидените в ЗДвП задължения. На следващо място се
твърди, че виновният водач не е спазил разпоредбата на чл.201 от Правилника
за прилагане на ЗДвП /глава Двадесет и осма/ да остане на
местопроизшествието до идването на компетентните органи, тъй като законът
вменява задължение на водача и при минимални имуществени вреди да не
напуска местопроизшествието и да предприеме съответните действия.
Напускането на мястото на ПТП, дори когато се касае и за такова, при което
са настъпили само имуществени вреди, поражда регресна отговорност, ако
бъде установено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието. Т.е.
двустранен протокол без посещение на ПТП-то от органите на МВР може да
се състави когато между страните е налице съгласие относно вината като във
всички останали случаи посещението на място от органите на МВР е
задължително. Счита се, че ответникът като виновен за настъпване на пътния
инцидент е трябвало да уведоми органите на МВР за настъпилия инцидент, а
не да го напуска самоволно. Твърди се, че доколкото ответникът - водач на
увреждащото МПС не е имал контакт със собственика на увредения
автомобил, на практика не е могъл да получи неговото съгласие за съставяне
на двустранен констативен протокол, което приравнява случая на хипотезата
на разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата свързани
с него, при което е задължително посещението на контролните органи.
Позовава се на приетия като доказателство протокол за ПТП, за
2
който сочи, че е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва
съда и страните с материална и формална доказателствена сила относно
фактите, отразени в него и възприети от съставителя му /който не е оспорен
по надлежния ред от ответника/, че именно виновният водач като лице,
управляващо процесния автомобил, реализира ПТП с паркираното МПС
марка „Фолксваген", след което напуска мястото на ПТП.
Оспорва се извода на съда, че виновният водач не е правно
задължен да остане на мястото на ПТП-то. Позовава се на чл. 125 ЗДвП, с
който са предвидени случаите, в които е задължително посещението на
мястото на ПТП от службите за контрол на МВР. Съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП
посещението от контролните органи е задължително, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" ЗДвП от своя страна е предвидено,
че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието и изпълняват дадените им указания. В този
смисъл и доколкото ответникът - водач на увреждащото МПС, не е имал
контакт с водача/собственика на увредения автомобил, тъй като е напуснал
местопроизшествието, на практика не е могъл да получи неговото съгласие за
съставяне на двустранен констативен протокол. Извежда се извода, че
случаят следва да бъде приравнен на хипотезата на разногласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, при което е
задължително посещението на контролните органи.
Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново при
уважаване на исковата претенция.
В подадения отговор на въззивната жалба в срока за отговор по чл.
263, ал. 1 от ГПК се твърди, че констативният протокол е официален
свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице. За самия механизъм на ПТП, описан в
протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като
произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта,
съотв. на водача не е наложено наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
3
б. "в", от ЗДвП - липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
настъпване на произшествието. Подобно нарушение не е и извършвано.
Увреденият автомобил е бил паркиран, като водачът/собственикът на същия
не е бил в или около автомобила, поради което и разпоредба на ЗДвП е
неприложима. Сочи се, че по делото не се установява безспорно и
категорично, че въззиваемият, в качеството си на водач на л.а. **** с peг. №
****, е бил длъжен да изчака пристигането на компетентните орган. Не е
налице нито една от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, предвиждащи случаите,
когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП. Твърди се, че, за да е налице неизпълнение на задължението на водача
да изчака пристигането на компетентните контролни органи, той следва да е
възприел фактите, водещи до това му задължение, а съотнесено към
конкретния случай, водачът следва да е възприел, че между управлявания от
него л.а. **** с peг. № **** и л.а. е имало съприкосновение, а всъщност той
бил разбрал за реализираното ПТП доста по-късно и в тази връзка е подписал
без възражения съставения протокол за ПТП №**** г., както и съставения му
на същата дата АУАН. Настоява се за потвърждаване на постановения
съдебен акт.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Твърди се в исковата молба, че в полза на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Х. Т. В. с ЕГН ********** за претендираното вземане с
правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. В срока по чл. 414 ГПК е подадено
писмено възражение от длъжника срещу заповедта.
Между дружеството и собственика е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на **** с рег. № **** обективиран в
застрахователна полица № BG ****г., валидна за периода от 28.03.2018г. до
27.03.2019г.
Твърди се, че на 30.05.2018г. в гр.Варна, по ул. Черни връх 58 се движи
МПС **** с рег. № ****, управлявано от Х. В., като без да се убеди, че пътят
зад него е свободен, предприема маневра „движение на заден ход“, при което
удря паркираното МПС лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на Я.
Г., и му нанася материални щети.
Сочи се, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, въпреки че
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Съставен е протокол за ПТП № ****г.
По молба на водача на увредения автомобил при застрахователя по ГО
на виновния водач е образувана преписка по щета № *****г. Застрахователят
е констатирал, че са налице увреждания по автомобила, като изплаща на
собственика сумата от 124.52 лева с платежно нареждане УР ****г.
Регресната покана с изх. № ****г. не е редовно получена от ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
За възникване на регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което
да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното
5
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
От доказателствата по делото се установи следната фактическа
обстановка:
Въз основа на подадено на 22.12.2021г. от ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за
изпълнение е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 303/24.01.2022г. по
образуваното (след изплащане по подсъдност) ч.гр.д. № 614/2022г. на
Районен съд Варна, с която е разпоредено длъжникът Х. Т. В. да заплати на
заявителя сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № **** за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил **** с рег. № ****, вследствие на
виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на
30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при управление на лек
автомобил „****, рег. № *****, като ответникът е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
След като е констатирал, че са налице условията по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК – заповедта е била връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 от ГПК,
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането. Установителния иск, предмет на делото, е предявен на
29.08.2022г., при връчено съобщение на 15.08.2022г., т. е. в срока по чл. 415
ГПК, поради което е допустим.
Видно от представената застрахователна полица № **** лек автомобил
„****, рег. № ***** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при застрахователя ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК
********* със срок на действие 28.03.2018г. до 27.03.2019г., валидна към
датата на настъпване на ПТП – 30.05.2018г.
6
По делото е представен констативен протокол за ПТП № ****г.,
разписан от двамата участника в ПТП, вкл. Х. В., от който се установява, че
на 30.05.2018г. в гр.Варна, по улица Черни връх 58, около 8 часа, е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил „****, рег. №
*****, управлявано от ответника Х. Т. В. и паркиралия лек автомобил **** с
рег. № ****, собственост на Я. Г.. Видно от протокола при потегляне, без да
се убеди, ме пътят зад него е свободен, блъска паркираният автомобил, след
което напуснала местопроизшествието. Направена е схема на ПТП;
протоколът е разписан от съставилия го полицейски служител и от водачите
на двете ППС, участвали в ППТ-то.
Паралелно на ответника е съставен акт за установяване на
административно нарушение № *****г. за това, че Х. Т. В. като водач лек
автомобил „**** рег. № ***** при движение назад не се е убедил, че пътя зад
ППС е свободен, и блъска паркирания зад него лек автомобил **** с рег. №
**** и му нанася материални щети. Записано е, че водачът напуска ПТП-то
без да спре и да установи какви са последиците от ПТП и не уведомява
съответната служба за контрол на МВР. Водачът не представя контролен
талон към СУМПС. Посочено е, че АЕАН е съставен по жалба УРИ ****г.
АУАН е разписан от посочения в него нарушител Х. В., който в посочения
срок не е подал възражение. Издадено е наказателно постановление № ****г.,
което като необжалвано в срок е влязло в законна сила на 22.05.2019г.
Съгласно същото с посочените по-горе противоправни действия, както следва
: движение на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението, В. виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП,
както и като не е спрял и не е установил последиците от ПТП – виновно е
нарушил чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП, за което са му наложени глоби.
При така установената фактическа обстановка районният съд е приел,
че по делото не се установява наличие на нито една хипотеза от визираните в
нормата на чл.125 от ЗДвП случаи на задължително посещение на
местопроизшествието от органите на МВР, вкл. и хипотезата на чл.125, ал.1,
т.7 тъй като по делото е установено, че спор относно вината на ответника за
ПТП-то между участниците в него не е имало.
Изводът на исковия съд не се споделя от настоящия състав. На първо
място безспорно е установено, че на 30.05.2018г. е настъпила ПТП, при което
7
са причинени материални щети на лек автомобил **** с рег. № ****.
Съгласно заключението на вещото лице са налице видими щети и по лек
автомобил „**** рег. № ***** – охлузена задна броня (Протокол за ПТП).
Напускането на водача на лекия автомобил „**** рег. № ***** на
мястото на ПТП преди пристигането на служители на МВР се установява от
данните, съдържащи се в Протокол за ПТП № ****г., уведомление за щета на
МПС от 08.06.2018г., обяснение от 07.06.2018г. от Х. В., дадено пред ОД на
МВР, С „ПП“ и НП № ****г., изд. от ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция. При
съвкупна преценка на посочените писмени доказателства се установява, че
сред настъпване на произшествието водачът на лек автомобил „**** рег. №
***** не е спрял, за да установи какви са последиците от ПТП. Така
съгласно влязлото в законна сила НП е установено допуснатото от В.
нарушение на разпоредбата на чл.123, ал., т.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението на водача на ППС, който е участник в ПТП, да
спре, без да създава опасност за движението по пътя, за да установи какви са
последиците от произшествието. Това действие се установява и от
признанията му, дадени пред органите за контрол на МВР. Следователно,
виновният водач е напуснал мястото на ПТП, поради което няма как да е
налице съгласие за обстоятелствата относно настъпилото ПТП. Напускането
на местопроизшествие и несъставянето на двустранен протокол между
участниците в ПТП, при наличие на причинени вреди, въззивният съд, счита,
че следва да са приравни на липса на съгласие касателно обстоятелствата,
свързани с него. Напускането на местопроизшествието сочи на
невъзможността за постигане на съгласие относно фактите, при които е
настъпило събитието и причинените вреди.
Вещото лице по назначената и приета по делото САТЕ докладва, че
описаните в исковата молба щети могат да настъпят в резултат на процесното
ПТП, реализирано по начина, описан в протокола за ПТП. Установява, че е
увредена предна лява врата – първа степен и лайсна предна лява врата при
степен на повреда ремонт и боя мат, като стойността на средствата за
възстановяването на автомобила по средни пазарни цени на сервизи на
територията на гр.Варна възлиза на 253.27 лева с ДДС.
Налице е извършено към 20.07.2018г. плащане от страна на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* към Я. Г. по посочена от него сметка в
8
заявлението за щета в размер на 124.52 лева.
Съгласно нормата на чл. 500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Предвидено е,
че в този случай тежестта на доказване носи виновният водач, в случая
ответника.
Съобразно нормата на чл. 4 от Наредба № Iз- 41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при допуснато ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя
задължително посещение на произшествието от органите на „Пътна
полиция”. Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници
се съставя двустранен протокол, за което не е необходимо присъствието и
участието на органите на „Пътна полиция”. В случая, както бе посочено по-
горе, съгласие за вина за настъпилото произшествие не е била постигната
поради напускане на ПТП- то от страна на ответника, поради което е било
задължително посещението от органите на „Пътна полиция”.
Изложеното по-горе налага извода за наличието на всички изискуеми
предпоставки за приложение на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което и
предвид доказване вида и размера на нанесените вреди, съдът намира
претенцията за основателна, ведно с акцесорната такава за законната лихва
върху сумата от 124.52 лева, считано от датата на подаване на заявлението –
29.12.2021г. по образуваното ч.гр.д. № 614/2018 г. на РС- Варна до
окончателното й изплащане.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният
акт на районния съд следва да бъде отменен и постановен акт по същество на
спора с уважаване на исковата претенция.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззиваемия следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззивника в заповедното
производство в размер на 385 лева (дт и адвокатско възнаграждение), в
исковото производство в размер на 1225 лева (дт, възнаграждение на вищото
лице по САТЕ, на свидетеля и на особения представител на ответника), както
и пред въззивната инстанция – в размер на 805 лева (за дт, адв.
възнаграждение и възнаграждение на особения представител).
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3303/16.10.2023г., постановено по гр.д.
№ 11635/2022г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК ********* срещу Х. Т. В. ЕГН ********** с
адрес **** иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против
ответника за сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" №
**** за нанесени имуществени вреди на лек автомобил **** с рег. № ****,
вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно
произшествие на 30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при
управление на лек автомобил „****, рег. № *****, като ответникът е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК ********* съществува
регресно вземане против ответника Х. Т. В. ЕГН ********** с адрес **** за
сумата от 124.52 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" № **** за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил **** с рег. № ****, вследствие на
виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на
30.05.2018г. в гр. Варна, на ул. Черни връх № 58 при управление на лек
автомобил „****, рег. № *****, като ответникът е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. № 614/2022г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Т. В. ЕГН ********** с адрес **** да заплати на „ЗАД
10
ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК ********* сторените разноски, както следва : в
заповедното производство в размер на 385 лева (дт и адвокатско
възнаграждение), в исковото производство в размер на 1225 лева (дт,
възнаграждение на вищото лице по САТЕ, на свидетеля и на особения
представител на ответника), както и пред въззивната инстанция – в размер на
805 лева (за дт, адв. възнаграждение и възнаграждение на особения
представител).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11